№ 622
гр. Сливен, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20252230100882 по описа за 2025 година
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са живели на семейни начала и от
фактическото им съжителство е родено детето Р.. Сочи се, че от раждането си детето Р. е
отглеждано от баща си и баба си по бащина линия.Твърди се, че детето няма лична карта,
тъй като няма контакт с майката, няма и задграничен паспорт.Твърди се, че бащата работи в
Германия и иска да отглежда и възпитава детето Р. в Германия. Поискано е, да бъдат
присъдени родителските права спрямо детето Р. на бащата, да се определи режим на лични
контакти между ответницата и детето Р., да се определи местоживеене на детето при бащата,
да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка на детето Р. в размер на 270лв, да
бъде осъдена ответницата да заплати на детето Р. издръжка за минало време в размер на
2656.75лв за периода от м.02.2024г. до 31.12.2024г. и за м.01.2025г. в размер на 270 лв.Да
бъде разрешено на детето Р. да се издаде лична карта и задграничен паспорт, както и да
пътува в чужбина Германия без съгласието на майка й, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявения иск за родителски права, като такъв с правно
основание чл. 127, ал.2 от СК.
Съдът е квалифицирал така предявения иск за издръжка за минало време, като такъв с
правно основание чл. 149, ал.1 от СК.
Съдът е квалифицирал така предявения иск за издаване на лична, карта, задграничен
паспорт и издаване неа разрешение детето да пътува в чужбина, без съгласието на майка си,
като такъв с правно основание чл. 127а от СК.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията, че
1
от фактическото съжителство между него и ответницата е родено детето Р., че детето Р. се
отглежда от раждането си от ищеца, че ищеца живее и работи в Германия, средствата
необходими за издръжка на детето Р.-за дрехи, храна, обувки и връхни дрехи, е негова.
Указано е на ищеца, че не сочи доказателства по отношение на твърденията, че
детето Р. се отглежда от раждането си от ищеца, че ищеца живее и работи в Германия,
средствата необходими за издръжка на детето Р.-за дрехи, храна, обувки и връхни дрехи.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответницата е постъпил.
В отговора е заявено, че предявеният иск е допустим и основателен. Твърди се, че не
се възразява срещу иска с правно основание чл.127 от СК.По отношение на искането за
издръжка за минало време е заявено, че е неоснователно и недоказано.Заявено е, че не се
възразява да се издаде лична карта и задграничен паспорт и разрешение за пътуване в
чужбина.Направено е възражение за искането за заплащането на разноски, че не се дължат,
тъй като страните са могли да се споразумеят извънсъдебно.
В съдебно заседание ищецът, редовно призована се явява лично и с адв.Д., която
моли да бъдат уважени предявените искове.
Ответницата редовно призована, не се явява.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 7.09.2008 година е родено детето Р. Х.ва М.а от майка С. С. А. и баща Х. Р. М..
С решение от 18.06.2012г. по гр.д.№2092/2012г. на СлРС е настанено детето А.С. С.,
родено на 7.09.2008г. с майка С. С. А. за отглеждане в дома на Щ.А.А..
С заповед от 1.02.2013г. е констатирано, че детето А.С. С., родено на 7.09.2008г. е
припознато от бащата и е с имената Р. Х.ва М.а и е прекратено по административен ред
настаняването на детето за отглеждане в семейството на Щ.А.А., тъй като детето се
отглежда от биологичния си баща Х. Р. М..
Със съдебно решение от 21.05.2013г. по гр.д.№601/2013г. на СлРС е прекратена
взетата мярка за закрила спрямо детето Р. Х.ва М.а настаняване за отглеждане в семейството
на Щ.А.А..
От удостоверение за регистриран постоянен и настоящ адрес се установява, че Х. Р.
М. е регистрирал като настоящ адрес жилище в гр..........
От удостоверение за месечни помощи в евро се установява, че Х. Р. М. получава
месечни помощи в размер на 700.97евро, Марина Х.ва Маркова в размер на 700.97евро, а
Христрян Х.в М. месечен доход в размер на 578.01евро.
От социалния доклад, изготвен по делото се установява, че бащата на детето Р.
работи в Германия.Детето е споделило със социалния работник, че редовно се чува с баща
си.Бащата изпраща пари за отглеждането на детето.В жилището, където живее детето се
поддържа добра жилищно-битова хигиена.Пред социалния работник детето Р. е заявило, че
иска да живее с баща си и семейството си в Германия, не познава майка си, никога не я е
виждало и не желае да комуникира с нея.
От показанията на свидетелката А. се установява, че детето Р. е изоставено от майка
си от три месечна възраст и грижи за детето са полагали свидетелката и сина й Х. Р. М..От
показанията й е видно, че Х. Р. М. работи в Германия от 2 години и детето Р. има еднокръвен
брат от баща си.От показанията й се установява, че детето Р. иска да живее заедно с баща си
2
и семейството си в Германия.От показанията й е видно, че бащата изпраща за детето Р. по
250-300 евро на всеки две седмици, както и подаръци за детето Р..
От изслушването на детето Р. в открито съдебно заседание се установява, че иска да
живее заедно с баща си в Германия, ежедневно се чува с баща си, когато баща й е в
Германия, никога не е виждала майка си.
От изпратеното писмо от ДСП Пловдив се установява, че е посетен адреса на майката
и е оставено уведомително писмо, но до 11.06.2021г. майката не е посетила ОЗД ДСП
Пловдив и не е предоставила нужната информация.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
По предявения иск с правна квалификация чл.127, ал. 2 от СК:
В производството се установи, че детето Р. се отглежда от баща си от раждането си.
Доказа се, че е налице силна емоционална връзка, между детето и бащата. Установи се в
производството,че от м.12.2008г. се отглежда само и единствено от баща си, който полага
грижи за неговото отглеждане и възпитание.Бащата, с помощта на близките си свид.А., е
поел всички грижи за отглеждането, издръжката и възпитанието на детето Р..Бащата
притежава необходимите родителско възпитателски качества за отглеждането на 16-годишно
дете,може да разчита на помощта на близките си за отглеждането на детето Р.,създал е
здравословни и безопасни условия за отглеждането на детето и отглежда сам детето
Р..Майката се е дезинтересирала от детето Р.. С оглед изложеното съдът намира, че ще
следва да бъде постановено родителските права спрямо детето Р. да се упражняват от
бащата Х. Р. М..
Ще следва да бъде определено местоживеене на детето Р. при бащата Х. Р. М. на
адрес гр..........
На майката С. С. А., ще следва да бъде определен режим на лични контакти с детето
......... всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00часа до 18.00часа, без
преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на
бащата.
По предявения иск с правно основание чл.143 от СК: Установи се в
производството,че ответницата не се грижи за детето ........., не е изплащала издръжка за
детето. По силата на разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни или имат
имущество. Задължението за издръжка е безусловно, когато се касае издръжката на
непълнолетно дете. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен,
с оглед критериите, посочени в чл. 142 от СК. В зависимост от нуждите на детето – в
конкретния случай детето Р. живее при своя баща, който към настоящия момент получава
доход в размер на 1400лв, който не е достатъчен за отглеждането и издръжката на дете, още
повече че бащата има и друго малолетно дете, което издържа . Същевременно майката няма
други алиементни задължения.
Съдът определя общата издръжка, необходима за детето Р. в размер на 520лв.
Съдът приема, че всеки от родителите, като работоспособен и трудоспособен има
възможност да реализира минималната за страната работна заплата в размер на 1077лв.
Съдът намира, че за издръжката на шестнадесетгодишно дете са необходими около
520 лв., от които 270 лв., ще следва да се заплащат от майката, а останалата част от
издръжката ще следва да се поеме от бащата.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.149 от СК осъдителен иск за
3
присъждане на издръжка за минало време в размер на 3240лв. за детето Р. за периода от
18.02.2024 г. до 17.02.2025 г. съдът намира ,че така предявения иск е основателен и доказан
за сумата от 3240 лв. Съдът намира, че на бащата, с оглед представените по делото
доказателства следва да бъде определен доход в размер на 1400 лв., а майката може да
получава минималната работна заплата за страната 1077лв. Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали работят и дали е трудоспособни. В
настоящия случай ответницата е трудоспособен и следва да осигури доход, с който да
издържа непълнолетното си дете. Задължението за издръжка е безусловно, когато се касае за
случаи, в които родителят следва да издържа своите малолетни и непълнолетни деца.
Майката е в трудоспособна възраст и следва да осигури достатъчно средства за издръжката
на непълнолетното си дете, което живее при баща си. На майката предвид представените
доказателства за получавани доходи следва да бъде определен доход в размер на 1077 лв.
месечно.
С оглед изложеното ще следва да бъде осъден ответника да заплати сумата от 3240лв.
за детето Р. за периода от 18.02.2024 г. до 17.02.2025 г., ведно със законната лихва върху
издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба.
Безспорно се установи в настоящото производство, че бащата на детето работи и
живее в Република Германия и детето Р. е отглеждано от баща си и иска да живее с баща си
. В производството се доказа, че детето участва във фолклорен ансамбъл, като ансамбъла
има и международни изяви в други държави. Съгласно Конвенцията на правата на детето,
приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. ратифицирана с Решение на ВНС от 11.04.1991г. в
сила за България от 03.07.1991 г. в приамбюла, на която е признато, че детето трябва да расте
в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство и че на децата трябва да
бъде оказана необходима защита и съдействие, така, че всяко дете да може пълноценно да
поема своята отговорност в обществото,а в чл. 3, ал. 1 на която е провъзгласено, че висшите
интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до
деца, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административни или законодателни органи. Съдът приема, че
при разглеждането на настоящия спор ще следва да се ръководи в пълна степен от
интересите на детето Р.. Правото на свободно придвижване, правото на образование, както
и правото на изразяване на свободно мнение и желание от страната на детето Р. изисква
насрещно и зачитането на тези права от страна на родителите му.Факта, че майката не желае
да даде съгласие за напускането на страната, напълно се е дезинтересирала от детето и не го
е потърсила повече от 16 години. В социалния доклад е изрично посочено, че между бащата
и детето е налице силна емоционална връзка. Настоящия съдебен състав приема, че висш
интерес на детето в настоящия казус е правото да осъществява пълноценни контакти с всеки
един от двамата родители, и съответно да бъде съпровождано от баща си и да живее с баща
си в Германия.
Налице са условията на чл.127А,ал.2 от СК, тъй като с оглед нежеланието на бащата
да даде съгласие за напускане пределите на Р България с цел пътуване в чужбина, е налице
4
правен интерес този въпрос, свързан с упражняването на родителските права да се реши от
районния съд.
От изложеното следва, че е налице изключителен интерес на детето за напускане
пределите на страната за период от 5 години, с цел поддържането на нормални контакти с
баща си.
Налице са условията на чл.127А, ал. 2 от СК, тъй като с оглед нежеланието на
ответницата да даде съгласие за издаване на лична карта и паспорт на детето Р., както и
съгласие за напускане пределите на Р България с цел пътуване в чужбина е налице правен
интерес този въпрос, свързан с упражняването на родителските права да се реши от
районния съд.
С оглед изложеното, искът за разрешение от страна на съда, с което да се замести
съгласието на майката за преминаване на границите на Р България на детето придружавано
от Р. за период до навършването на пълнолетие на детето Р., следва да се уважи. Налице са
условията на чл.127А,ал.2 от СК, с оглед нежеланието на ответника да даде съгласие за
напускане пределите на Р България с цел пътуване в чужбина за период от пет години.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде
осъдена ответницата С. С. А. да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 630лв
Относно разноските за производството С. С. А., ще следва да заплати и държавна
такса по отношение на издръжката в размер на 4 на сто върху тригодишните платежи на
издръжката чл.69,ал.1,т.7 от ГПК в размер на 388.80лв и държавна такса върху издръжка за
минало време в размер на 129.60лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Р. Х.ва М.а, ЕГН ********** при бащата Х. Р.
М., ЕГН ********** на адрес гр..........
ПРЕДОСТАВЯ РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо непълнолетното дете Р. Х.ва М.а,
ЕГН ********** за упражняване на бащата Х. Р. М., ЕГН ********** от гр...........
ПРЕДОСТАВЯ НА майката С. С. А., ЕГН **********, от гр.......... следния режим на
лични контакти с непълнолетното дете Р. Х.ва М.а, ЕГН ********** : всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9.00часа до 19.00часа, без преспиване, както и един месец през
лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН **********, от гр.......... ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка
в размер на 270 лева на непълнолетното дете Р. Х.ва М.а, ЕГН **********, със съгласието на
неговия баща Х. Р. М., ЕГН ********** от гр.........., считано от месец 18.02.2025 г., ведно
със законната лихва за забава върху всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на
законови причини за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН **********, от гр.......... да заплати на основание чл. 149 от
5
СК на непълнолетното дете Р. Х.ва М.а, ЕГН **********, със съгласието на нейният баща Х.
Р. М., ЕГН **********, от гр.......... издръжка за минало време в размер на 3240лв. за
периода от 18.02.2024 г. до 17.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяването на исковата молба - 18.02.2025г. до окончателното плащане на главницата.
РАЗРЕШАВА НА ДЕТЕТО Р. Х.ва М.а, ЕГН ********** с майка С. С. А., ЕГН
**********, от гр.......... и баща Х. Р. М., ЕГН **********, от гр.......... ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАДГРАНИЧЕН ПАСПОРТ И ЛИЧНА КАРТА БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА майката С. С. А..
РАЗРЕШАВА непълнолетното дете Р. Х.ва М.а, ЕГН ********** да напуска
многократно пределите на Република България, за да пътува до Германия и обратно,
придружена от своята баща или упълномощено от него лице, за срок от пет години и БЕЗ
СЪГЛАСИЕТО НА майката С. С. А..
Настоящето решение замества съгласието на майката С. С. А., ЕГН **********, от
гр...........
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН **********, от гр.......... ДА ЗАПЛАТИ на основание
ч.78,ал.1 от ГПК на Х. Р. М., ЕГН **********, от гр.......... направените по делото разноски в
размер на 630лв
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН **********, от гр.......... да заплати по сметка на СлРС
държавна такса по отношение на издръжката в размер на в размер на 388.80лв и държавна
такса върху издръжка за минало време в размер на 129.60лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СлОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6