Р Е
Ш Е Н
И Е № 260034
гр.Враца, 19.12.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в пубично заседание на
27.11.2023г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ ЦЕНОВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№126 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД от Л.М.А., ЕГН ********** и В.П.А., ЕГН **********, представлявани по
пълномощие от адв.Й.Д. от САК със съдебен адрес ***,
партер срещу ЗАД"Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***.
В исковата молба се твърди, че на
23.11.2016г., около 16:20ч. по пътя между с.Габровница и с.Вирове с посока на
движението от с.Габровница към с.Вирове с последваща
посока на движение гр.Монтана А. М. Д.е управлявала лек автомобил "Опел Астра" с рег.№ВР *** АХ. В същото време по път ІІ-81 с посока на движение от гр.Монтана
към гр.Лом П.Й.Н. е управлявал лек автомобил "БМВ Х6" с рег.№М ***
ВК.
При навлизане в с.Вирове на
кръстовището, образувано между ул."Габровска" и път ІІ-81, Д. имала
намерение да извърши маневра "ляв завой", за да се включи в
движението в посока гр.Монтана. Тя спряла на знак "Стоп", огледала
се, и след като се убедила, че по път ІІ-81 няма движещи се автомобили и в двете
посоки, започнала изпълнението на маневрата. В този момент лекият автомобил
"БМВ Х6" навлязъл в с.Вирове и въпреки наличието на пътен знак В26,
въвеждащ ограничение на скоростта до 50км/ч, се движел със скорост, многократно
надвишаваща ограничението. При излизане от ляв за него завой Н. забелязал автомобила
"Опел Астра" и вместо да се опита да намали
скоростта или да предприеме спиране, решил да го заобиколи
от ляво, при което навлязъл в лентата за насрещно движение, където автомобилът
"Опел Астра" извършвал маневрата си.
Виждайки движещия се с висока скорост автомобил "БМВ Х6", Д. се
опитала да се изнесе плътно вдясно, но поради скъсяване на надлъжната дистанция
от страна на другия автомобил не успяла,
при което настъпил удар между предната част на автомобила "БМВ" и
лявата странична част в областта на средната колонка и задната врата на
автомобила "Опел". В резултат от удара автомобилът "Опел Астра" се завъртял около оста си в посока обратна на
часовниковата стрелка и, извършвайки ротационно-транслационно движение,
преминал през затревената площ и навлязъл в съседен двор на
ул."Ломска", където преустановил движението си.
В същото време по път ІІ-81 с посока на
движението от гр.Лом към гр.Монтана също с превишена скорост се движел лек
автомобил "Алфа Ромео 147", управляван от Н. Л.Н., който не могъл да
спре или да заобиколи автомобила "БМВ" и се
ударил в него в дясната му странична част.
Пристигналият на местопроизшествието
екип на Спешна помощ установил смъртта на пътуващия в лекия автомобил
"Опел Астра" П. В. П., чиято дъщеря Т. Д.
била транспортирана в МБАЛ"Д-р Стамен Илиев"-Монтана в изключително
тежко състояние и по-късно починала. По случая е образувано досъдебно
производство в РУ"Полиция"-гр.Монтана и пр.пр.2386/2016г.
на ОП-Монтана, водени срещу неизвестен извършител. Изготвената автотехническа експертиза е установила, че в момента на ПТП
водачът на автомобила "БМВ Х6" се е движел със скорост над 110км/ч
при ограничение 50км/ч и че ако ограничението е било спазено, ударът между
двата автомобила нямало да настъпи.
Сочи се, че загиналият при
произшествието П.П. е син на ищците. Освен това те са
загубили и своята единствена внучка Т. Д., дъщеря на П., която живеела в същото
населено място и трябвало да бъде тяхна утеха след загубата на сина. Приживе
между Т. и нейните баба и дядо съществували топли отношения, те живеели в
непосредствена близост едни от други, виждали се всеки ден, като ищците
помагали в отглеждането на своята внучка.
Като твърдят, че описаният в исковата
молба механизъм на произшествието установява вината на водача на автомобила
"БМВ Х6" П.Н., ищците поддържат, че ответникът, като застраховател по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
следва да покрие отговорността за причинените от него вреди. Към датата на ПТП
автомобилът е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" по
полица №BG/11/116001934674
със срок на действие от 15.07.2016г. до 14.07.2017г.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяването на искове за присъждане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на тяхната внучка Т. А.Д. в размер на 100 000лв. за всеки от
ищците, които се претендират ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018г.
до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.
Чрез пълномощника си юрисконсулт Л.М.
ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове.
На първо място ответникът оспорва
материалната легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Т. А.Д. и наличието на родствена връзка между тях, предвид
нейните имена и тези на П. В. П., когото ищците сочат за свой син и баща на
загиналата. В условията на евентуалност твърди, че няма основание да се направи
изключение и да се приеме наличие на болки и страдания, които надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Според
ответника не е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и
починалата Т. Д. и в тази връзка се оспорва твърдението за претърпени
неимуществени вреди.
Ответникът признава факта на сключване
на посочената в исковата молба полица по застраховка "Гражданска
отговорност", но поддържа, че отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования и по тази причина не
може да бъде ангажирана, тъй като последният няма вина за настъпването на ПТП.
В условията на евентуалност ответникът
оспорва твърдения от ищците механизъм на ПТП, като сочи, че от Констативен
протокол за ПТП №0000447/23.11.2016г. е видно, че произшествието е настъпило
поради неспазване на предимство от страна на водача на лекия автомобил
"Опел Астра". В тази връзка се оспорва
наличието на виновно и противоправно поведение на
водача П.Н. и се твърди, че вина за произшествието има единствено водачът на
л.а. "Опел Астра", който не е съобразил
поведението си с пътната маркировка и конкретно с наличието на знак
"Стоп" и дори да е предприел спиране на този знак, не се е съобразил
с останалите участници в движението и е предприел маневра, без да се съобрази с
л.а."БМВ Х6", който се е движил правомерно по път с предимство.
На следващо място ответникът твърди, че
водач на л.а."Опел Астра" не е била А.Д., а
В. А. Д., неправоспособен водач, който е управлявал автомобила след употреба на
алкохол и е единствено виновен за настъпването на произшествието. Твърди също,
че независимо кой е бил водачът на л.а. "Опел Астра",
същият не е спрял на знака "Стоп", предприел е маневра навлизане от
път без предимство в такъв с предимство, без да съобрази поведението си с това
на останалите участници в движението, движил се е с превишена скорост в рамките
на населеното място и по този начин е станал причина за настъпване на
произшествие с два автомобила, които са се движили по път с предимство.
Следващото твърдение е, че водачът на л.а."Опел Астра"
не е подал светлинен сигнал за предприетата маневра "завой наляво",
което също е създало опасност за останалите участници в движението и сам е
поставил в опасност себе си и пътниците в управлявания от него автомобил. По
този начин в условията на евентуалност ответникът обосновава възражението си за
независимо съизвършителство между водачите на л.а.
"БМВ Х6" и л.а. "Опел Астра" и
твърди, че приносът на втория от водачите е 99%.
Отново в условията на евентуалност
ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Т. Д., която е била без поставен предпазен
колан и е знаела, че водачът на автомобила е неправоспособен и е употребил
алкохол.
Ответникът оспорва наличието на пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие, респ. поведението на
водача на л.а."БМВ Х6" и последвалата смърт на Т. Д., за която в
условията на евентуалност се твърди, че смъртта се дължи на
предходни/съпътстващи травми/ заболявания, както и на несвоевременно оказаната
медицинска помощ.
Исковете са оспорени и по размер поради
неадекватност на претендираните обезщетения и
несъразмерност с твърдените неимуществени вреди.
Чрез пълномощника си ищците са подали
допълнителна искова молба. В нея на първо място се развиват съображения във
връзка с материалната им легитимация да търсят обезщетение за неимуществени
вреди в светлината на приетото в ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, както и
такива във връзка с размера на претенциите им.
На следващо място в допълнителната
искова молба се поддържа твърдението за изключителна вина на водача на
л.а."БМВ Х6", тъй като същият се е движил със скорост над 110км/ч при
ограничение от 50км/ч и ако бе спазил ограничението, ударът между автомобилите
не би настъпил. Поддържа се и твърдения механизъм на ПТП и това, че водач на
л.а. "Опел Астра" е била А.Д.. Оспорват се
възраженията на ответника за независимо съизвършителство
между водачите на двата автомобила и за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на Т. Д., за която се твърди, че е била с
поставен предпазен колан.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който поддържа оспорванията, възраженията,
твърденията и исканията, заявени в първоначалния.
В допълнителния отговор се развиват
правни съображения във връзка с кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди. Поддържат се и твърденията относно механизма на
произшествието и отново се настоява, че ако водачът на л.а."Опел Астра" бе спрял на знак "Стоп", произшествие
е нямало да настъпила, независимо от това с каква скорост са се движили
останалите участници в ПТП, тъй като същият не е спазил правилата за движение и
е навлязъл от път без предимство в път с предимство, без да подаде светлинен
сигнал за извършваната от него маневра. Поддържа се и твърдението, че водач на
л.а. "Опел Астра" е бил неправоспособният В.
Д., който е управлявал автомобила след употреба на алкохол.
Във връзка с оспорването на размера на
предявените искове ответникът се позовава и на разпоредбата на §96 от ПЗР на
ЗИДКЗ и настоява, че ищците по изключение биха могли да получат обезщетение в
размер но 5 000лв.
Като е взел предвид изложеното от
страните в разменените книжа, с акта си по чл.374 ГПК съдът е приел, че като
безспорен, не се нуждае от доказване факта за съществуването на валидно
застрахователно правоотношение за л.а. "БМВ Х6" по сключена с
ответното дружество застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
По искане на ответника и на основание
чл.219 ГПК като трето лице-помагач на негова страна е привлечено ЗД"Бул Инс"АД, чийто пълномощник адв.
К. *** е представил писмено становище, в което оспорва предявените искове.
Подпомагащата страна оспорва твърдението на ответникът, че водачът на
л.а."БМВ Х6" няма вина за настъпването на процесното
ПТП, както и твърдението, че единствено виновен за него е водачът на
л.а."Опел Астра".
Поради смърт на ищеца В.П.А. в хода на
процеса на основание чл.227 ГПК като ищци на негово място са конституирани
неговите наследници Л.М.А., М.В.П. и Т. В. М..
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът
приема за установено следното:
С исковата молба е представен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от който се установява, че на 23.11.2016г.
около 16.20ч. в с.Вирове на РП ІІ-81, км.111+600, на кръстовище с път ІІІ-10123
е настъпило ПТП между л.а."Опел Астра" с
рег.№ВР *** АХ, собственост на Л.М.А., с неустановен водач, л.а."БМВ
Х6" с рег.№М *** ВК, управляван от П.Й.Н., и л.а. с рег.№М 4251, при което
са починали лицата П. В. П. и Т. А.Д. и са причинени телесни повреди на още 6
лица. Представена е медицинска документация и материали от образуваното ДП
№987/2016г. на РУ-Монтана.
От представеното по делото
удостоверение за наследници /л.306 от делото/ се установява, че загиналият при
произшествието П. В. П. е син на ищците. В удостоверението е посочено, че
последният няма наследници. Въпреки дадените им с акта по чл.374 ГПК указания,
ищците не са представили доказателства в подкрепа на твърдението, че загиналата
Т. А.Д. е дъщеря на П.П., респ. тяхна внучка.
С исковата молба е представено копие от
писмо от 01.08.2018г., с което ответното дружество уведомява ищците, че
претенциите им за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на
Т. А.Д. не могат да бъдат удовлетворени.
По делото е допусната и изслушана
специализирана съдебна автотехническа експертиза,
чието заключение се възприема от съда. Вещото лице сочи, че произшествието е
настъпило на кръстовище, образувано от републикански път ІІ-81 на км 116+6 и
път ІІІ 10123 в посока от с.Габровница за с.Вирове, на което е поставен пътен
знак Б2 – Стоп. Л.а."БМВ" се движел по главния път и в момента на
удара с л.а."Опел Астра" скоростта му е
била около 110км/ч. В същия момент скоростта на втория автомобил в условия на
кръстовище с отнемане на предимство е била около 75км/ч. Изяснявайки
техническите правила и данни, релевантни за произнасянето му, вещото лице
приема, че причина за настъпването на ПТП е внезапното навлизане на
л.а."Опел Астра" в кръстовището, без да
спре на знака Б2 – Стоп, със скорост 75км/ч от дясно на ляво пред
л.а."БМВ" и попадане в опасната му зона на спиране, с което водачът
му е поставил сам себе си и водача на движещия се в полагаща му се лента
л.а."БМВ" в невъзможност да предотвратят настъпването на ПТП. П. В. П.
е бил на задна лява седалка, а Т. А.Д. – на задна дясна седалка на
л.а."Опел Астра".
За установяване на обстоятелствата, при
които е настъпило процесното ПТП, по делото са
събрани и гласни доказателства.
Св. В.Я. не е пряк очевидец на
произшествието, но живее в с.Вирове на кръстовището, на което е настъпило
същото, и чул удари, поради което излязъл и видял лек автомобил "Опел Астра", който бил преминал през оградата, прекършил
4-5 бетонни кола и спрял в двора на свидетеля. Я. видял на задната седалка да
лежи мъж, на предната дясна седалка седяла жена, която била в съзнание, а след
като пристигнал екип на Спешна помощ, от багажника било извадено момиче.
Свидетелят помогнал на шофьора, 25-30 - годишен тъмнокос мъж с драскотини и
кръв по лицето, да слезе от колата и да седне на бетонен перваз. Видял
л.а."БМВ", който бил обърнат по таван, и л.а."Алфа Ромео" с
разбита предница. На пътя лежало момче, до което бил баща му, а шофьорът на
"Ала Ромео"-то бил излязъл и лежал на платното.
Св. К.Б. е пътувала на 23.11.2016г. от
Лом към Монтана на предна дясна седалка на л.а."Ала Ромео" и е
очевидец на ПТП, което настъпило между 16.30-17ч. Същата дава показания, че от
кръстовището на изхода от с.Габровница, на което има знак "Стоп", излязъл
л.а."Опел", а л.а."БМВ" пътувал в посока Монтана. Б. видяла
удара между двата автомобила, всичко се случило за секунди, след което двете
коли се обърнали върху техния автомобил. Свидетелката е сигурна, че водачът на
л.а."Опел" е бил мъж.
Св. П.Н. е управлявал л.а."БМВ
Х6" и дава показания, че пътувал от Монтана за Лом и на кръстовището видял
л.а."Опел Астра" да се движи със скорост
около 80км/ч без да спира на знака "Стоп". Този автомобил се появил
бързо и за Н., който знаел, че се движи по път с предимство в своята лента,
всичко случило се било неочаквано.
За установяване на твърдените от ищците
неимуществени вреди по делото са дали показания свидетелите И. П.и М. М..
Първият от тях е син на новоконституираната ищца Т. М. и заявява, че баба му Л. и
дядо му В. *** починалата Т. е дъщеря на техния син П., който също загинал при
катастрофата. Според показанията на този свидетел П. живеел при родителите си
заедно с дъщеря си Т., която имала съпруг и деца, живеещи в съседна къща, но се
грижела за своите баба и дядо, на които помагала в домакинството, пазарувала,
перяла дрехите им. Според този свидетел баба му и дядо му понесли тежко смъртта
на внучката си Т..
Вторият свидетел дава показания, че Л.
и В. *** заедно със сина си – покойния П., жена му и децата им Т. и В.в общо
домакинство. М.свидетелства, че приживе Т. живеела със семейството си в съседна
къща, но редовно посещавала баба си и дядо си, помагала им, готвела,
пазарувала, грижела се за животните. Показанията на този свидетел са, че когато
докарали ковчезите на починалите, ищцата Л. припаднала, като и след това двамата
ищци продължили да плачат за загиналите си син и внучка.
В хода на настоящото производство на
10.07.2020г. е постановена присъда на Окръжен съд-Монтана по НОХД №73/2019г., с
която В. А. Д. е признат за виновен в това, че на 23.11.2016г. в с.Вирове, на
път ІІ-81, км 111+6, при управление на МПС – лек автомобил "Опел Астра" с рег.№ВР *** АХ е нарушил правилата за
движение, посочени в чл.47 ЗДвП "Водач на ППС, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да
спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство" и
чл.50, ал.1 ЗДвП "На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища са длъжни
да пропуснат ППС, които се движат по пътя с предимство", в пияно състояние,
с концентрация на алкохол в кръвта 1.00 на хиляда, установено по надлежния ред,
без да има необходимата правоспособност, е реализирал ПТП, вследствие на което
е причинил по непредпазливост смърт на повече от едно лице, а именно на П. В. П.
и на Т. А.Д. и телесни повреди на няколко лица, като деецът е избягал от
местопроизшествието. Присъдата е влязла в сила на 13.07.2023г.
По делото е допусната и изслушана
допълнителна САТЕ, чието заключение се възприема от съда. Вещото лице приема
категорично, че водачът на л.а."БМВ Х6" не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение с установената
скорост от 110км/ч, но не би имал такава възможност и при движение с
допустимата за пътния участък скорост от 50км/ч. Становището на вещото лице е,
че където и да се е намирала пострадалата в момента на удара, поставеният
предпазен колан не би могъл да предотврати настъпването на травматичните
увреждания, довели до смъртта й.
При така изяснената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
В влязла в сила присъда за виновен за
настъпването на ПТП, при което е загинала Т. А.Д., е признат водач, различен от
този, сочен от ищците, а именно В. А. Д., чиято отговорност не е застрахована
от ответното дружество по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, относно това,
извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Изложеното дава основание на съда да приеме, че
ответникът ЗАД"Армеец" не носи отговорност за вредите, настъпили в
резултат от причиненото от Д.произшествие, поради което предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Налице е и още едно самостоятелно основание
за отхвърляне на предявените искове, тъй като ищците не са доказали твърдението
си, че загиналата при ПТП Т. Д. е тяхна внучка, т.е. че са материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от нейната смърт
съобразно разрешението, дадено с ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г.
на ОСНГТК на ВКС.
Събраните по делото доказателства не
могат да обосноват категоричен извод за наличие на съизвършителство
от водачите да леките автомобили "Опел Астра"
и "БМВ Х6" – В. Д. и П.Н.. В допълнителното си заключение вещото лице-автоексперт обосновава ясно и недвусмислено извода си,
че вторият водач не е имал техническа възможност да предотврати удара и не би
имал такава възможност дори ако бе шофирал с разрешената за пътния участък
скорост, тъй като водачът на л.а."Опел Астра"
не е спрял на знака "Стоп" и с висока скорост е навлязъл в пътно
кръстовище на път с предимство, попадайки в опасната зона на спиране на
л.а."БМВ Х6".
При този изход на делото ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски по
представения списък по чл.80 ГПК в размер на 1 155лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.М.А., ЕГН **********
и В.П.А., ЕГН **********, починал в хода на делото и заместен от законните му
наследници Л.М.А., М.В.П., ЕГН ********** и Т.В. М., ЕГН ********** срещу
ЗАД"Армеец", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД за сумата 100 000лв. за всеки от ищците поотделно, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. А.Д., загинала при ПТП на
23.11.2016г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Л.М.А., ЕГН **********, М.В.П.,
ЕГН ********** и Т.В. М., ЕГН ********** да заплатят на ЗАД"Армеец",
ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 1 155лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участие на
трето лице-помагач ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: