Решение по дело №771/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 268
Дата: 4 юли 2024 г.
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20241720200771
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Перник, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720200771 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
АТСС, серия К, №7654433, издаден от ОД МВР – Перник, на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на С. И. Р. с ЕГН
**********, е наложена глоба в размер 800 /осемстотин/ лева за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност в едногодишен
срок от влизане в сила на ЕФ К/4465225 на 19.07.2022г.
Срещу електронния фиш в срок е постъпила жалба от С. И. Р., в която
се излагат възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на
процесуалните правила, че квалификацията на нарушението, като извършено
в населено място и в условията на повторност, е неправилна и че събраните
доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение. Моли
за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал
и пълномощникът му – адв. М. С. – САК. Преди съдебното заседание е
депозирано допълнително писмено изложение за допълване на доводите,
изложени в жалбата.
Административнонакзващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 13.05.2023 г., 10.49 часа, в с. Драгичево, общ.Перник, по път I-1, се
1
движело МПС – л.а. “Мерцедес С350Д Матик“, с рег. №*****. В района на
км.286+300 на посочения път, до магазин за строителни материали
„Топливо“, с преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №120с52с, се
извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни
средства в стационарен режим, чрез заснемане, в двете посоки, обхващайки
приближаващите към СПУКС МПС и тези, които се отдалечават от него.
Разрешената скорост на движение за посока към град София била 50/км/ч.,
съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, а за посока към град Перник - 40 км/ч.,
въведена с ПЗ В26 на 593 м. преди км.286+300. В 10.49 часа през обсега на
преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият
автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-3755/16.05.2023г. - приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 86 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 89 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост е собственост на ЮЛ –
„*****“ ЕООД, гр. София, представлявано от С.С.С.. Затова и с оглед
разпоредбата на чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП срещу законния представител
на дружеството - собственик бил издаден електронен фиш, серия К, №
7476568, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП, и била наложена глоба 400 лв. за извършено нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
След връчване на електронния фиш, в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП
С.С. депозирала в ОД МВР – Перник декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, вх.
№66240/13.06.2023, в която посочила, че на 13.05.2023г. собственият на
представляваното от нея търговско дружество лек автомобил е бил във
владение на друго лице - С. И. Р.. Към декларацията Стойнова приложила
копие на свидетелството за управление на същото лице.
Въз основа на декларацията и приложения към нея документ, на
основание чл.189, ал.5 ЗДвП издаденият ЕФ срещу С.С. бил анулиран, а на
21.06.2023г. бил издаден процесния – серия К, №7654433, срещу
жалбоподателя като му била наложена глоба 800 лв. за повторно извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП /в едногодишен срок от влизане в сила на
ЕФ К/4465225 - 19.07.2022г./
Електронният фиш бил връчен на С. Р. на 23.04.2024г. Същият не подал
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от
2
централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото
средство – снимка №120С52С/0027473, разпечатки от АИС – АНД, протокол
за използване на АТСС, рег. №1158р-3755/16.05.2023г. и снимка на
разположението на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване
средства за измерване, с приложение към удостоверението, протокол от
проверка №045-СГ-ИСИС/31.03.2023г. на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ,
заповед №313з-310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР – Перник, разпечатка
на ЕФ К, № 7476568, издаден от ОДМВР- Перник, декларация по чл.189, ал.5
от ЗДвП, вх. №66240/13.06.2023, копия на л.к.,№*********, издадена на
10.02.2021г. от МВР - София и свидетелство за управление на МПС №
*********, издадено на 22.07.2022г. на С. И. Р., разпечатка на ЕФ серия К,
№4465225, издаден от СДВР, писмо, рег. № 12594/07.06.2024г. от директор
ОДМВР – Перник с приложения и писмо, изх. №11-00-175 от 18.06.2024г. от
директор Областно пътно управление – Перник, Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
Специалната процедура по издаването на електронния фиш,
регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложена законосъобразно, при
наличието на предпоставките за това, доколкото се твърди, че процесното
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №120с52с, с
каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР на ЗДвП може да се
установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза..
АТСС, посочено в електронния фиш е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Приетите по делото писмени
доказателства удостоверяват, че същото е одобрен тип средство за измерване
от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126
със срок на валидност 07.09.2027г, вписано е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания, т.е., технически изправно е и е годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Не е спорно по делото, че законосъобразно жалбоподателят е установен
като субект на административното нарушение, доколкото законният
представител на дружеството–собственик на автомобила го е посочил като
водач с предоставените данни в декларация във връзка с чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Декларираните обстоятелства, довели до ангажиране
3
административнонаказателната отговорност на Р., не са оспорени от него,
поради което законосъобразно, в съответствие с принципа в чл.24, ал.1 от
ЗАНН, именно неговата отговорност е ангажирана за установеното
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения от министъра
на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което формално е редовен от
процесуална страна.
От материално-правна страна, условие за законосъобразното му издаване
е доказателствена обоснованост на изложените в съдържанието му
фактически обстоятелства, относими към съответния
административнонаказателен състав.
Безспорно е, че идентифицирането на превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, точното място на
нарушението и установяването на измерената скорост на движение, респ.
отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост, са
обстоятелства от съществено значение в казуса. Тези въпроси са пряко
относими към елементите от фактическия състав на административното
нарушение, тъй като определят субекта на нарушението, правната
квалификация на същото, както и приложимата санкционна норма от гледна
точка конкретно наказуемото превишаване на скоростта.
Поради това, абсолютна предпоставка за законосъобразно реализиране на
отговорността на жалбоподателя съставлява доказване на обстоятелството, че
нарушението е извършено именно при обстоятелствата, описани в
електронния фиш.
Релевантни доказателства за установяване на нарушение, за което е
издаден електронен фиш и за обстоятелствата, при които то е извършено
съставляват направения запис на нарушението, респ. снимковото му
визуализиране, както и изготвеният протокол - приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
Съгласно чл.2 и чл.5, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, като изображенията
/статични и динамични/ притежават уникален идентификационен номер.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
С подадената жалба С. Р. оспорва вмененото му с издадения електронен
фиш нарушение. При това положение АНО, върху когото лежи тежестта на
доказване в производството, е бил длъжен да ангажира доказателства за
всички факти, относими към признаците от състава на нарушението, описано
в оспорения пред съда акт по чл. 58д, т.4 от ЗАНН.
Доказателствата събрани по делото установяват, че на означените в ЕФ
датата и място с АТСС е извършван контрол върху скоростта на движение на
4
МПС в двете посоки – и за посока Перник – София и за посока София –
Перник. В пътния участък, попадащ в рамките на населено място /с.
Драгичево/, за всяка от посоките скоростния режим е бил различен,
установяващо се от предоставената информация от администрацията,
стопанисваща пътя, обективирана в писмо, изх. №11-00-175 от 18.06.2024г.
от директор Областно пътно управление – Перник. За посока към град София
е била валидна разрешената скорост за населено място - 50/км/ч., съгласно
чл.21, ал.1 от ЗДвП, а за посока към град Перник скоростта е била ограничена
до 40 км/ч. с ПЗ В26, поставен на 593 м. преди км.286+300. Предвид
означеното в снимковия материал разстояние на заснетия автомобил от АТСС
в момента на заснемането - 86м., то несъмнено МПС се е намирало в обсега
на действие на пътния знак, в случай че се е движел в тази посока - към град
Перник.
Каква обаче е била в действителност посоката му на движение не е
доказано в казуса.
В процесния електронен фиш, а и в първоначално издадения срещу
законния представител на дружеството - собственик, изобщо не е посочена
посоката на движение на заснетия лек автомобил „Мерцедес С 350 Д Матик“
с №*****. Не е посочена и посоката, в която е било позиционирано СПУКС,
за да е възможно след съпоставка с приложената снимка, на която
автомобилът е визуализиран при отдалечаване, да може да се изведе
логически посоката му на движение.
Въведените в ЕФ данни, че разрешената стойност на скорост е била 50
км/ч, валидна за населено място, както и квалифицирането на нарушението
по чл.21, ал.1 от ЗДвП са индиция, че посоката на движение на превозното
средство е била към град София.
От друга страна, снимката на разположението на уреда, съпровождаща
протокола за използване на мобилното АТСС, съставен за мястото, на което е
осъществяван контрол, визуализира пътен участък с двупосочно движение,
без да е възможно еднозначно да се определи посоката, в която е било
насочено СПУСК, макар според съдебния състав по-вероятно да е към град
Перник. При това положение, предвид заснемането на МПС при
отдалечаването му, то движението му е било към град Перник. Както се
посочи, за тази посока към датата на нарушението е било въведено
ограничение на скоростта 40 км/ч с пътен знак В26. Това обстоятелство
изобщо не е намерило отражение в съставения протокол по чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г., въпреки че според съдържанието му е
контролирано движението на автомобилите, движещи се в двете посоки.
Нещо повече – удостоверителните записи в него, че общото ограничение на
скоростта в пътния участък е 50 км/ч. и няма пътен знак за ограничение са в
явно противоречие със събраната служебно от съда информация,
обективирана в цитираното по-горе писмо от Областно пътно управление –
Перник. Съдът кредитира именно предоставените сведения от
администрацията, стопанисваща и управляваща пътя, тъй като в нейната
компетентност е съхраняването и поддържането на информация за
поставените пътни знаци.
Невъзможността чрез събраните по делото доказателства да се установи в
5
каква посока се е движело управляваното от жалбоподателя моторно
превозно средство има за последица необоснованост и недоказаност на
вмененото му нарушение. Посоченото обстоятелство в конкретния случай е
от съществено значение, тъй като различният скоростен режим за двете
посоки предпоставя различно превишение на скоростта, различна
квалификация на нарушението /по чл.21, ал.1 или по чл.21, ал.2 от ЗДвП/,
различно по тежест и основание административно наказание, доколкото
законът предвижда глоба в различен размер, обвързан със стойността на
превишението на скоростта.
Изложеното мотивира извод, че в конкретния казус не е доказано по
несъмнен начин, че нарушението е извършено при обстоятелствата, изложени
в електронния фиш /досежно разрешената скорост и констатираното
превишение на същата/, а оттук, че жалбоподателят е осъществил именно
вменения му административнонаказателен състав и отговорността му е
ангажирана законосъобразно. Събраните доказателства не дават и
възможност еднозначно да се изяснят конкретните обстоятелства, при които
нарушението е извършено, за да има изобщо основание да се обсъжда
възможността за преквалификация на нарушението, още повече че
фактическите обстоятелства на нарушението биха били различни и ще
обусловят утежняване на правното положение на наказания.
В заключение, вмененото на С. Р. административно нарушение не е
доказано по несъмнен начин, имащо за последица отмяна на акта по чл.58д,
т.4 от ЗАНН като издаден в нарушение на закона.
Разноски по делото не се претендират, не са и доказани действително
направени такива.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС, серия К, №7654433, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от
ЗДвП на С. И. Р. с ЕГН **********, с адрес *******, е наложена глоба в
размер 800 /осемстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено
в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
К/4465225 на 19.07.2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6