№ 20596
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20251110138872 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. И. И. срещу „***. В нея се
твърди, че срещу ищеца на 06.11.2014 г. бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
22204/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 91-ви състав, на основание влязла в
сила заповед за изпълнение, за вземания съответно в размер на 2422,92 лева за
главница за доставена топлинна енергия в периода от м. февруари 2012 г. до м. април
2013 г., ведно със законната лихва за периода от 30.12.2013 г. до изплащане на
вземането, в размер на 279,57 лева за мораторна лихва, начислена за периода от
01.04.2012 г. до 09.12.2013 г., и в размер на 275,12 лева за разноски по делото. Въз
основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № **/2015 г. по
описа на ЧСИ ***, рег. № 863 в КЧСИ, като последното извършено по делото
изпълнително действие било изпращането на покана за доброволно изпълнение на
02.07.2015 г. Ищецът поддържа, че след тази дата в хода на производството не били
извършвани каквито и да е било валидни изпълнителни действия. Релевирани са
доводи за недължимост на вземанията, предмет на изпълнението, поради погасяването
на същите по давност, тъй като от извършването на последното изпълнително
действие до подаването на исковата молба бил изтекъл приложимият към процесните
вземания давностен срок. Сочи се, че в рамките на този срок не били предприемани
1
действия, годни да прекъснат теченето на погасителната давност. Въз основа на
изложеното е направено искане за уважаване в цялост на предявения иск за
установяване недължимостта на вземанията по издадения на 06.11.2014 г.
изпълнителен лист и за присъждане в полза на ищеца на сторените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за
отговор, като такъв е постъпил в законоустановения едномесечен срок. Със същия
дружеството оспорва исковата претенция изцяло, като твърди, че същата била
неоснователна. Според ответника, приложимата спрямо процесните вземания
погасителната давност била петгодишна и не била изтекла към датата на подаване на
исковата молба, а в рамките на образуваното изпълнително производство били
предприети множество действия, с всяко едно от които давността била прекъсвана.
Отправена е молба за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено
между страните, че ищецът Е. И. И. не дължи на ответника „*** вземания, предмет на
изпълнително дело № **/2015 г. по описа на ЧСИ ***, рег. № 863 в КЧСИ, за главница
за доставена топлинна енергия в периода от м. февруари 2012 г. до м. април 2013 г. в
размер на 2422,92 лева, ведно със законната лихва за периода от 30.12.2013 г. до
окончателното изплащане, за мораторна лихва в размер на 279,57 лева, начислена за
периода от 01.04.2012 г. до 09.12.2013 г., и за разноски в размер на 275,12 лева,
представляваща задължения по изпълнителен лист, издаден на 06.11.2014 г. по ч. гр. д.
№ 22204/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 91-ви състав.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
2
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).
Доколкото предмет на настоящия отрицателен установителен иск е установяване
недължимост на вземания, за събирането на които е било образувано изпълнително
дело, приложение намира разпоредбата на чл. 439 ГПК. Същата предвижда, че
длъжник може да оспори изпълнението чрез предявяването на иск, който трябва да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В разглеждания казус, предвид въведеното от ищеца основание за недължимост
на процесното вземане, а именно – изтекла спрямо него погасителна давност,
уважаването на предявения иск се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: 1/ наличие на валидно възникнало парично вземане на
ответника срещу ищеца; 2/ неизпълнение на задължението за заплащане на същото от
страна на ищеца; 3/ наличие на висящо изпълнително производство с предмет
вземането, чиято дължимост ищецът оспорва; 4/ изтичане на законоустановения срок
за погасяване по давност на процесното задължение.
Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в
исковата молба, относно правопораждащия процесното вземане факт, издаването на
изпълнителен лист за същото и образуването на изпълнително производство срещу
ищеца. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства,
видно от които на 06.11.2014 г. в полза на „*** е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 22204/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 91-ви състав, срещу Е. И. И. за
главница за доставена топлинна енергия в периода от м. февруари 2012 г. до м. април
2013 г. в размер на 2422,92 лева, ведно със законната лихва за периода от 30.12.2013 г.
до окончателното изплащане, за мораторна лихва в размер на 279,57 лева, начислена за
периода от 01.04.2012 г. до 09.12.2013 г., и за разноски в размер на 275,12 лева.
Изпълнителният лист е издаден на основание влязлата в сила заповед за изпълнение,
издадена по делото на 09.01.2014 г. Въз основа на посочения изпълнителен титул и по
молба на кредитора от 14.05.2015 г. е образувано изпълнително дело № **/2015 г. по
описа на ЧСИ ***, рег. № 863 в КЧСИ. На 01.06.2015 г. са наложени запори върху
банковите сметки на ищеца (вж. л. 34 и сл. от изпълнителното дело), като на същата
дата е изпратена и покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на
02.07.2015 г. /л. 47 от делото/. Други действия в хода на изпълнителното производство
не са извършване до неговото прекратяване с постановление на съдебния изпълнител
от 26.08.2025 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като на 12.09.2025 г. е
3
постановено вдигането на наложените запори.
За да се прецени изтекла ли е спрямо процесните вземания законоустановената
погасителна давност, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният
момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели
теченето на давността. В разглеждания казус погасителната давност за вземанията е
започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа
на която е издаден изпълнителният лист, а именно не по-късно от 06.11.2014 г. – датата
на издаване на изпълнителния лист. Тази дата следва да се приеме и като моментът,
след който обстоятелства, релевантни за недължимостта на вземанията, могат да бъдат
ценени като новонастъпили такива по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, доколкото в
рамките на заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Съгласно чл.
111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вземанията за периодични плащания се погасяват по
давност с изтичането на тригодишен срок от настъпването на тяхната изискуемост. В
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Предвид така дадените от върховната съдебна инстанция
тълкувателни разяснения, следва да се приеме, че вземанията за заплащане цената на
доставената в топлоснабден имот топлинна енергия представляват именно периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съответно – се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Настоящият съдебен състав не споделя съдебната
практика, че вземания по издадена заповед за изпълнение се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен период, тъй като приема, че правозасилващото действие,
представляващо материалноправна последица, е характерна единствено за влязлото в
сила решение, доколкото е изрично предвидена в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съответно – не може да се приложи към влязлата в сила заповед за изпълнение. Макар
да се ползва със стабилитет, влязлата в сила заповед за изпълнение не следва да бъде
приравнявана на съдебно решение. Изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед
за изпълнение, срещу която не е било подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, е
издаден в производство, част от изпълнителния процес, без да е проведено
състезателно исково производство и без да е установено със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземането на кредитора. Доколкото процесните задължения не са
установени с влязло в сила съдебно решение, към тях следва да се прилага именно
кратката тригодишна погасителна давност, с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Следователно, тригодишната погасителна давност за задълженията, чиято
недължимост ищецът цели да установи в настоящото производство, е с начална дата
4
06.11.2014 г. (датата на издаване на изпълнителния лист). Същата е била прекъсвана с
всяко от действията, предприетите в хода на образуваното изпълнително дело, годни
да прекъснат погасителната давност, в случая – подаването от взискателя на молбата за
образуване на делото на 14.05.2015 г., съдържаща изрично овластяване по чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ и налагането на запори на 01.06.2015 г. В тази връзка относими са разясненията,
дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на цитирания тълкувателен акт е посочено
неизчерпателно, че съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД "прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.".
От изложеното се налага изводът, че последното изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело № **/2015 г. по описа на ЧСИ *** преди подаването
на исковата молба, което е прекъснало давността спрямо процесните вземания, е
налагането на запори върху банковите сметки на длъжника на 01.06.2015 г.
Следователно, при съобразяване на приложимия към процесните вземания
тригодишен давностен срок (а и в случай че приложим бе по-дългият, петгодишен
такъв), е видно, че от издаването на изпълнителния лист давността спрямо вземанията
е прекъсната само два пъти (с молбата на взискателя от 14.05.2015 г., съдържаща
овластяване по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, и с налагането на запори на 01.06.2015 г.),
съответно – е изтекла към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело
(30.06.2025 г.), което води до извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 439 ГПК.
Тъй като между нито едно от посочените изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността, не е изминал период, по-дълъг от две години, не е необходимо да
се излагат подробни мотиви относно значенето на перемпцията спрямо ефекта на
погасителната давност. Единствено с цел пълнота на изложението и доколкото ищецът
изрично поддържа, че процесното изпълнително дело е перемирало, следва да се
съобрази актуалната съдебна практика по Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г.
по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав.
5
Според същата извършени след 26.06.2015 г. по перемирало изпълнително дело
действия, годни да прекъснат погасителната давност, трябва да бъдат съобразени при
преценката дали давността спрямо конкретното вземане е изтекла. Горното се
обосновава с обстоятелството, че погасителната давност е материалноправен институт,
за разлика от процесуалната перемпция, поради което последващи перемпцията
изпълнителни действия не са недействителни за давността и ще я прекъснат. В този
смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 37 от 24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. на ІV-то г. о., Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 2884/2021 г. на ІІІ-то г. о., Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1722/2021 г. на ІV-то г. о., Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020
г., Определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г. Такива действия обаче
по процесното изпълнително дело не са извършвани след 26.06.2015 г.
Въз основа на тези аргументи, съдът приема, че приложимата в случая
тригодишна погасителна давност е прекъсната за последен път на 01.06.2015 г., от
когато е започнала да тече нова давност. От тази дата до подаването на исковата молба
по настоящото дело на 30.06.2025 г. са изтекли повече от десет години, от което
следва, че вземанията, предмет на изпълнение по процесното изпълнително дело, са се
погасили по давност към датата на предявяване на иска, както и към датата на
приключване на съдебното дирене в хода на исковия процес.
Предвид изложеното, исковата претенция с правно основание чл. 439, вр. чл.
124, ал. 1, предл. 3 ГПК, следва да бъде уважена в цялост като основателна.
По разноските:
Разноските в производството, претендирани от ищцовата страна, трябва да
бъдат присъдени в тежест на ответника, предвид изхода на правния спор по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът не е сторил разноски по делото, доколкото е
освободен от задължението за заплащане на такива. На неговия процесуален
представител следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева
за безплатно оказана правна защита и съдействие.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, на основание чл. 439 ГПК,
вр чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че Е. И. И., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, не
дължи на „***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. ***, главница за
доставена топлинна енергия в периода от м. февруари 2012 г. до м. април 2013 г. в
6
размер на 2422,92 лева, ведно със законната лихва за периода от 30.12.2013 г. до
окончателното изплащане, мораторна лихва в размер на 279,57 лева, начислена за
периода от 01.04.2012 г. до 09.12.2013 г., и разноски в размер на 275,12 лева,
представляващи предмет на изпълнително дело № **/2015 г. по описа на ЧСИ ***,
рег. № 863 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
06.11.2014 г. по ч. гр. д. № 22204/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 91-ви
състав, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на адвокат Л. К.
Б., САК, ЕГН: **********, с адрес гр. ***, сумата от 500,00 лева, представляваща
възнаграждение за предоставена на ищеца правна защита и съдействие в хода на
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7