Р
Е Ш Е Н И Е
№ 913
гр.
Пловдив, 29 април 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурор КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа КАНД № 540 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационни жалби, подадени от Д.Г.З. с ЕГН ********** *** чрез адвокат Г.М. и от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София ( съкр.ГДИН)
срещу Решение № 2280 от 09.12.2020 г., постановено по адм.
дело № 1366/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Първата касационна жалба
е подадена от Д.Г.З. чрез пълномощника адвокат М., който обжалва
решението в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от него срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди за разликата от
1510.00 лева до пълната претендирана сума от 30000.00
лева, дължащи се на нечовешко и унизително отношение по време на неговото
пребиваване в Затвора гр.Пловдив, осъществени чрез липса на достатъчно жизнено
пространство в помещенията, в които е пребивавал, както и лоши хигиенни и
битови условия в пенициалното заведение. Излага
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.
209, т. 3 от АПК. Обосновава се, че искът е доказан по основание и размер. Иска
се отмяната му в оспорваната част и постановяване на друго по същество на
спора, с което да бъде уважено искането за присъждане на пълен размер на
търсеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Не се претендират
разноски пред касационната инстанция.
Ответникът по тази
касационна жалба – ГД“Изпълнение на наказанията“ -София, не взима становище за
основателност на жалбата и не ангажира допълнителни доказателства. В съдебно
заседание не се представлява и не дава мнение по същество на спора. Не се
претендират разноски.
Втората касационна жалба
е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез
процесуалния си представител юрк. Ч., с която обжалва
решението в частта му, с която първоинстанционният
съд е уважил частично предявения иск като доказан и основателен и е присъдил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1510.00 лева. Искането на ГД
„ИН“ е за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което да
бъде отхвърлен изцяло иска за присъденото обезщетение, както и в останалата си претендирана част. Редовно призован, в съдебно заседание не
се представлява. Не се претендират и разноски.
Ответникът по втората
касационна жалба – Д.Г.З.,
не взима отношение по основателността на касационната жалба. Редовно призован,
не се явява и не сочи нови доказателства, не взима и становище по съществото на
жалбата. Не претендира и разноски.
Контролиращата страна,
чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност
на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното решение.
Касационният съдебен
състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора
оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери следното:
Касационните жалби са
подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима.
Производството пред първоинстанционният съд се е развило по исковата молба на Д.Г.З.
против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с
която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл.
285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (съкр. ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от престоя си в Следствен арест –Пловдив за периода от
06.11.2013 г. до 24.01.2014 г. и в Затвора Пловдив от 24.01.2014 г. до
30.05.2020 г. за сумата от 30 000 лева. Претърпените неимуществени вреди е основавал на
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, свързани с подлагането му на нечовешко и унизително
отношение, осъществено, както следва: в Затвора в Пловдив- чрез пренаселеност
на спалните помещения- нетна площ на човек под 3 кв. м., лоша
хигиена и битови условия – неработещи кранчета в тоалетна, липса на прегради и шумоизолация на тоалетната, липса на работещи чешми и
умивалници; лошо качество на предоставяната храна, която не съдържала
достатъчно калории, лошо състояние на помещението баня с лошо качество на
водата и наличие на авария, довела до липса на вода през юни и юли 2019 г.,
което лишило лишените от свобода от възможност да се къпят в рамките на два
месеца, липса на достатъчно осветеност в помещенията и на достатъчно чист
въздух, което довело до дихателни проблеми и кашлица, наличие на мухъл в
помещенията, липса на външна изолация на стените на затвора, водещо до ниски
температури в помещенията през зимата, отказ от предоставяне на завивки,
недобра хигиена по отношение на спалното бельо, което води до заразяване на
спалните помещения с дървеници и бълхи и недостатъчна дезинсекция, липса на
провеждана корекционна работа с Д.З. и на
предоставяна възможност да участва в програми за въздействие, индивидуална или
групова работа по изпълнение на присъдата, липса на достатъчно мебели в
помещенията, недобра хигиена, свързана с изхвърлянето на битовите отпадъци от
помещенията на лишените от свобода, в
Следствен арест – чрез пренаселеност,
липса на осветеност и наличие на мухъл и инсекти
в арестантското помещение.
С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба на Д.З., становищата и исканията на страните в хода
на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора писмени и гласни
доказателства- свидетелски показания. Със събирането им решаващият съд е изяснил
фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при
обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си
по делото административният съд е уважил предявения от З. против ГД „ИН“ иск за
сумата от 1510 лева и го е отхвърлил за разликата до 30000 лева като
неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че през изяснен процесен период- от 03.11.2013 г. до 13.05.2020 г., в
размер на 151 дни ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени
вреди, дължащи се на неблагоприятни за неговото човешко достойнство условия в
местата за лишаване от свобода и изразили се в обитаване на помещения, в които
не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 3 кв.м., за които размерът
на обезщетението следва да се определи по реда на чл.52 от ЗЗД, приложим
съобразно разпоредбата на §1 от ДРЗОДОВ и при съобразяване на практиката на
ЕСПЧ и на българските съдилища, с подробно посочени от него съдебни решения. В
тази връзка като най- справедлив за претърпените от ищецът и твърдени в исковата молба неимуществени
вреди е посочил размерът от 1510 лева, а за разликата до 30000 лева е приел, че
искът е неоснователен, необоснован и недоказан. Обосновал се е в случая, че за
тази разлика не са доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил иска като неоснователен
в тази му част.
Решението на съда е
валидно, допустимо.
Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите
за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка.
Следва да се посочи следното: съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по
ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционният
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи вследствие на неблагоприятни за
неговото човешко достойнство условия при изтърпяване на задържането под стража
и наказанието „лишаване от свобода“, които са се изразили в обитаване на
помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 3 кв.м.,
в периода предмет на исковата молба. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства,
които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон.
Касационната жалба на Д.Г.З. е неоснователна, а
касационната жалба на ГДИН е частично основателна.
Обосновано и в
съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че исковата
претенция на З. се явява частично доказана по отношение на пренаселеност на
килиите, тъй като не е
осигурена минимална жилищната площ на човек от 3 кв.м. за период от 151 дни.
По тази причина, сравнително краткият престой,
сравнен с целия процесен период от 03.11.2013 г. до
13.05.2020 г., в килия с разполагаема площ под 4 кв. м на човек не е от
естество да причини страдания в степен, която да доведе до изтезание или нечовешко
отношение.
Настоящият съдебен състав
намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение, преценката на съда
е неправилна, тъй като присъденият размер е завишен и не отговаря на критериите
за справедливост, определени в нормата на чл. 52 ЗЗД. Предвид възрастта и доброто здравословно състояние на ищеца,
както и поради относително краткия период от време, в които не му е била
осигурена минимална
жилищната площ на човек от 3 кв.м., степента на
претърпените от Д.Г.З.
страдания не
е особено висока. Поради това справедливият размер на обезщетението за исковия
период е 750 лева.
С оглед гореизложеното
съдебното решение в осъдителната му част следва да бъде отменено частично за сумата над 750 лева до присъдения
от първоинстанционния съд размер от 1510 лева, а
исковата претенция за разликата над 750 лева да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Решението следва да се отмени и в частта му, с която Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София е осъдена да заплати на адв.Г.Г.М. сумата над 35,75
лв. до
присъдения от първоинстанционния съд размер от 71,98
лева, представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно
на уважената част от иска.
С оглед частичното уважаване
на исковата претенция на З., ответната страна в исковото производство ГДИН няма
право на разноски.
Водим от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2280 от 09.12.2020 г., постановено по адм. д. № 1366/2020
г. по описа на Административен съд – Пловдив, в
частта му, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.
София е осъдена да заплати на Д.Г.З. с ЕГН ********** обезщетение за причинени му неимуществени вреди за размера
над 750 лева до 1510 лева, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ
в условията на Затвора Пловдив за периода от 06.11.2013 г. до
12.05.2020 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
исковата претенция на Д.Г.З.
с ЕГН ********** за обезщетение за причинени му от
длъжностни лица към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.
София неимуществени вреди, изразяващи се в нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, изразило
се в липса на
достатъчно жилищна площ в условията на Затвора Пловдив за периода от 06.11.2013
г. до 12.05.2020 г. за размера над 750 лева до 1510
лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2280 от
09.12.2020 г.,
постановено по адм. д. № 1366/2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив в останала му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.