№ 11428
гр. С., 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110146110 по описа за 2024 година
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са установителни искове от ищеца Т. С. ЕАД
срещу ответника И. Н. Т. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 2 717,88
лева (двe хиляди седемстотин и седемнадесет лева и 88 стотинки), представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С., ж.к. К. п. ** бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, аб. № ******, за период от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.04.2024 г. до изплащане на
вземането , сумата 326,77 лева (триста двадесет и шест лева и 77 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 28.03.2024 г., 54,96 лева (петдесет и четири
лева и 96 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 03.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 11,45 лева (единадесет лева и 45
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 28.03.2024 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.04.2024 г. по ч. гр. дело №
19616/2024 г. на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът подържа твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от
2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане, защото ответникът имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като е
титуляр на вещно право върху топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по ОУ, приложими към процесния
период, изпада в забава след публикуван на сметките на интернет страницата на продавача.
Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата "дялово разпределение" на основание
чл. 63 от Наредбата № 2 от 28.05.2004 г., за стойността на която е издавана фактура, поради
което ответната страна е в забава. Прави искане предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
1
ответника, в който последният оспорва исковете като твърди, че са допустими, но
неоснователни. Оспорва основанието, на което са начислявани сумите. Оспорва, че има
качеството на потребител на ТЕ. Възразява за изтекла погасителна давност. Възразява, че не
е поставен в забава. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД взема становище за
основателност и доказаност на исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 03.04.2024 г. срещу И. Н. Т. за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 19616/2024 г.
на СРС, II ГО, 178 състав, а на 16.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да
предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са
процесуално допустими.
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи,
че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e
топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В настоящия случай и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения,
спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за
главниците и лихвите при оспорено качество на потребител на топлинна енергия на
ответника.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която се
намира ап. **, аб. № ******, находящ се в гр. С., ж.к. К. п. ** бл. **, вх. *, е била
топлофицирана.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представения и приет по делото (лист 14) нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №166, том XXXVIII, дело № 9494/1998 г. от 24.07.1998 г. на нотариус К. Б.,
чието легитимиращото действие по отношение на принадлежността на правото на
собственост не е оборено в процеса с допустими доказателствени средства, се установява, че
ответникът е придобил правото на собственост върху апартамент № 46, находящ се в гр. С.,
жк „К. п.“, в жилищен блок № **, вход "*", на осми етаж, както по делото не се установява
имотът впоследствие да е отчужден или трето лице да е придобило собствеността върху
него.
Ето защо, в качеството си на собственик на процесния имот, ответникът има
качеството и на потребител на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал.
2
1 от ЗЕ, поради което е легитимиран да отговаря по предявените искове.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са
публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите,
които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в
тази насока.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2016 от
25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62
във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, както и от
представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се установява, че в
топлоснабдения имот, ответникът е ползвал топлинна енергия за отопление на имот, сградна
инсталация и БГВ през целия процесен период. От заключението се установява, че в имота е
имало 2 броя отоплителни тела , щранг-лира в банята и 1 бр. водомери за топла вода. На 2
бр. от отоплителните тела /в хол, кухня/са поставени ИРРО. За периода 2022/2023г. не е бил
подсигурен достъп за отчет на уредите.
Стойността дължимите суми за ТЕ, потребена от ответника през процесния период,
възлиза на 2679,26 лева. Сумата, дължима за дяловото разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 54,96 лева, както се установява от представените
писмени доказателства.
За разликата над 2679,26 лева до предявения размер от 2717,88 лева искът за главница
за ТЕ се явява недоказан, поради което следва да се отхвърли.
В СТЕ е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество
топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е преминал
задължителни проверки и е проведен контрол от лицензирани лаборатории за процесния
период, поради което вземане за заплащане на топлинна енергия за сочения период е
възникнало и съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква "в" от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. от 2016 г., месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял
от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал.
1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При
действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва
след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради
което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня,
следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
започва да тече погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
03.04.2024 г., поради което няма вземанията, които да са погасени по давност. Изискуемостта
на вземането за м. май 2021 г. е настъпила на 15.07.2021 г., а от тази дата до 03.04.2024 г. не
са изминали три години.
3
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от на клиенти в гр. С., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С
оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на услугата
"дялово разпределение". Тъй като претенцията за услугата дялово разпределение се търси за
периода от м. 01.05.2021 г. до м. 30.04. 2023 г., вземането не е погасено по давност, при
съобразяване датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
– 03.04.2024 г., ето защо искът за главницата за дялово разпределение следва да се уважи в
пълния претендиран размер.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, които не са погасени
по давност се дължи за периода за период от 3 години от подаване на исковата молба по
аргумент от чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, във вр. с чл. 111, буква "б" от ЗЗД.
Размерът на лихвата за забава върху главницата от 2679,26 лева за периода 15.09.2022
г. – 28.03.2024 г. възлиза на 322,21 лева, както се установява от заключението по ССчЕ, което
настоящият състав кредитира в тази част.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на
11,45 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 62,22 лева за
държавна такса – 50 лева за юрисконсулт, общо 112,22 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 109,98 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 135,92 лева за държавна такса, 300 лева
за депозит за СТЕ и 300 лева за ССчЕ.(л. 74). Страната е заявила и претенция за присъждане
на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените
4
в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 819,20 лева – разноски в исковото производство или общо за двете производства –
929,18 лева.
От ответника не са представени доказателства за сторени разноски, поради което
такива не следва да се присъждат на тази страна.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът И. Н. Т. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК „К. п. ** ЧАСТ“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, общ.
Столична, обл. С. (столица), дължи на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ******** и адрес: гр. С., ЖК „К.
С.“, УЛ. "Я." ***, общ. Столична, обл. С. (столица), сумата от 2679,26 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „К. п. II“, бл. 44, вх. Б, ет. 8, ап. **, аб. № ******, за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 322,21 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2022 г. до 28.03.2024 г., сумата от 54,96 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 03.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.04.2024г. по ч. гр. дело №
19616/2024 г. на СРС, II ГО, 178 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над
2679,26 лева до пълния претендиран размер от 2717,88 лева, както и исковете по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за сумата над 322,21 лева до претендирания размер от 326,77 лева за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия и за 11,45 лева,
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 28.03.2024 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Н. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК „К. п. ** ЧАСТ“, бл. **, вх.
*, ет. *, ап. **, общ. Столична, обл. С. (столица), да заплати на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ********
и адрес: гр. С., ЖК „К. С.“, УЛ. "Я." ***, общ. Столична, обл. С. (столица), на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 929,18 лева съдебни разноски – от които 819,20 лева по
гр.д. № 46110/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, и 109,98 лева по ч.гр.д. № 19616/2024 г.
по описа на СРС, 178 състав.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД, ЕИК ********, като трето
лице помагач на страната на „Т. С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5