Решение по дело №267/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП.

Образувано е по повод подадена жалба от С.П.Ч. с ЕГН * *** чрез надлежно упълномощения адвокат Г.Г. от АК-София със съдебен адрес ***, офис №4 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0242-000060 от 12.05.2024год. издадена от Т*** К*** Т*** на длъжност мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР - Видин, упълномощен със Заповед №368з-2029/05.10.2023год. на Директора на ОД на МВР - Видин, с която на жалбоподателя, във връзка със съставен АУАН с бланков № GA 1245188 от 12.05.2024г. е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква „б” от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година, а именно 365дни“. Отнети са СР МПС №********* и 2бр. регистрационни табели с №М*** . В жалбата се излагат доводи, за незаконосъобразност и неправилност на издадената ЗППАМ, издаването и при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че наложеното наказание е по повод наличие на наркотични вещества при извършен полеви тест, отчел положителен резултат. Отрича да е употребил и да употребява наркотични вещества, поради което е предоставил кръвна проба. Излага доводи, че автомобила му е необходим с оглед транспортирането на болни роднини до болнично заведение на хемодиализа, което ставало ежеседмично. Сочи, че наложената мярка от 12 месеца при предвиден минимум от 6 месеца е несъразмерна и прекалено строга, като не съответства на духа и смисъла на закона, поради което моли да бъде отменена.

С Определение №852 от 05.06.2024г. по адм. дело №282/2024г. по описа на АС-Видин жалбата ведно с административната преписка е изпратена по компетентност на АС – Монтана по арг. чл.133, ал.1 от АПК.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от надлежно упълномощения адвокат Г.Г. от САК, поддържа жалбата по доводи изложени в нея, които застъпва и по съществото на делото. Моли за отмяна на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0242-000060 от 12.05.2024год. издадена от Т*** К*** Т*** на длъжност мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР - Видин. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР – Видин издал оспорената ЗППАМ, редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище при изпращане на административната преписка моли за потвърждаване на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ, като законосъобразна и прави възражение за прекомерност при претендиране на адвокатско възнаграждение.

По допустимостта:

Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0242-000060 от 12.05.2024год. издадена от Т*** К*** Т*** на длъжност мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР - Видин, упълномощен със Заповед №368з-2029/05.10.2023год. на Директора на ОД на МВР – Видин е индивидуален административен акт, жалбата срещу който е предявена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като оспорената ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 12.05.2024г., а жалбата е депозирана чрез административния орган на 21.05.2024г. и е заведена с вх.№242000-2369 от 21.05.2024г., видно от л.3 по делото пред АС - Видин, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Доказателствата по делото са писмени – приложено е заверено копие от административната преписка и гласни – разпитани са поисканите от жалбоподателя свидетели – И*** К*** И. и Е*** Б*** Т*** .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената в настоящето съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0242-000060 от 12.05.2024год. издадена от Т*** К*** Т*** на длъжност мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР - Видин, на основание чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година, а именно 365дни“. Отнети са СР МПС №********* и 2бр. регистрационни табели с №М*** .

От фактическа страна заповедта е мотивирана с констатациите в съставен на жалбоподателя АУАН с бланков № GA 1245188 от 12.05.2024г. за това, че на 11.05.2024год. около 22:55часа в с.Т*** на ул.“В*** “ като водач на МПС – лек автомобил марка „Рено“ модел „Модус“ с рег. №М*** , негова собственост, при извършената проверка от служители на РУ – Белоградчик към ОД на МВР – Видин водача e изпробван за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен номер ARLK-0020 в 23,10часа, който отчел положителен резултат за наличие на амфетамин и метамфетамин. Пробата е показана на водача. Издаден е талон за медицинско изследване №0170254. Няма спор по делото и това се установява от приложената справка на л.29 по делото, че жалбоподателя е дал кръвна проба, като е възложено на ВМА-София изготвяне на химико – токсикологична експертиза на проби от кръв и урина, която не е изготвена към датата на съдебното заседание.

Тези обстоятелства се установяват от представения АУАН с бланков № GA 1245188 от 12.05.2024г. на л.20 от делото пред АС - Видин, с който на жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение за извършени административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 предложение 2 от ЗДвП – управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. АУАН е връчен на С.П.Ч. ***, лично и без отразени възражения по него. Видно от АУАН същия е съставен от мл. Автоконтрольор при ОД МВР Видин.

По делото е приложен протокол №*********-10000 от 31.01.2024г. за сервизна проверка на апарата Дръг тест 5000 /Drugtest 5000/ с номер ARLK-0020 собственост на ОДМВР – Видин със срок на валидност на проверката 12 месеца. Няма спор по делото, че е издаден талон за медицинско изследване №0170254 Приложение №1 към чл.4, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, получен лично от жалбоподателя и съдържащ уведомление за даване на кръвна проба, което същият е сторил.

От приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че на С.П.Ч. *** е издадено СУМПС №********* от 11.10.2022год. със срок на валидност до 11.10.2027год. с придобити категории „В”, „М“, „С“, „ТКТ” и „АМ”. Има издадени и влезли в законна сила общо 4бр. НП и 4бр. фишове.

Въз основа на така съставения АУАН, на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр. второ от ЗДвП, от мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР - Видин, упълномощен със Заповед №368з-2029/05.10.2023год. на Директора на ОД на МВР – Видин е издадена оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0242-000060 от 12.05.2024год. с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от една година, а именно 365дни, като са отнети СР МПС №********* и 2бр. регистрационни табели с №М*** .

Приетите по делото писмени доказателства, представляващи съдържание на административната преписка не са оспорени от жалбоподателя. С оглед доказване необходимостта от ползване на автомобила на майката на жалбоподателя с оглед местоработата й, както и нейното здравословно състояние са поискани и допуснати до разпит свидетелите И*** К*** И. и Е*** Б*** Т*** .

В жалбата и по съществото на делото се оспорва употребата на установените наркотични вещества, послужило като фактическо основание за издаване на настоящата ПАМ. Навеждат се твърдения за спешната необходимост от ползване на автомобила от майката на жалбоподателя в която насока съдът устно и непосредствено е изслушал показанията на свидетелите И*** К*** И. и Е*** Б*** Т*** .

С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №368з-2029/05.10.2023год. на Директора на ОД на МВР – Видин за оправомощените длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП, където в т.3 са посочени Областните дирекции на МВР.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 22 и чл. 23 ЗАНН). Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП), като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Ето защо и няма нормативна пречка за едновременното прилагане на ПАМ и налагане на административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

На първо място, следва да се прецени материалната компетентност на органа издал процесния акт. Както бе посочено вече, предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0242-000060 от 12.05.2024год. издадена от Т*** К*** Т*** на длъжност мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР - Видин, упълномощен със Заповед №368з-2029/05.10.2023год. на Директора на ОД на МВР - Видин, с която е прекратена регистрацията на ППС собственост на жалбоподателя за срок от една година, а именно 365дни, като са отнети СР МПС №********* и 2бр. регистрационни табели с №М*** .

Съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представените заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и заповед №368з-2029/05.10.2023год. на Директора на ОД на МВР – Видин се установява, че мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР – Видин притежава по принцип материална компетентност да налага ПАМ по ЗДвП /л.5-8 по делото/. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.

В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, а именно издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, от т.1 до т.8 от АПК, включително правни и фактически основания за издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства – управление на собственото си МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози с Дръг тест 5000 /Drugtest 5000/ с номер ARLK-0020 и издаден му талон за изследване, обосновават наличието на материално правните предпоставки за налагане на процесната принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП.

Заповедта е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Правилно управлението на собственото си МПС от страна на С.П.Ч. *** след употреба на наркотични вещества или техни аналози установено с техническо средство Дръг тест 5000 с номер ARLK-0020 в 23,10ч. на 11.05.2024г., който отчел положителен резултат за употреба на амфетамин и метамфетамин е бил квалифициран от мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР – Видин като основание за налагане на предвидената в чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП принудителна административна мярка.

При тази законова регламентация необходимите материалноправни предпоставка за прилагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Отделно от това в противовес с твърденията в жалбата техническото средство Дръг тест 5000 с номер ARLK-0020 собственост на ОДМВР – Видин е преминало сервизна проверка и е със срок на валидност към датата на използването му, видно от приложения по делото протокол №*********-10000 от 31.01.2024г.

Съставеният акт за нарушение се ползва с материална доказателствена сила, като фактическите констатации по него се подкрепят от останалите събрани по делото писмени доказателствени средства които съдът кредитира изцяло като изясняващи в детайли релевантни по делото факти и обстоятелства по констатиране на нарушението, конкретно по управление на МПС-то от страна на жалбоподателя, след употреба на наркотични вещества и техните аналози и съставянето на АУАН, които водят на извода за наличие на предпоставките за налагане на ПАМ по ЗДвП. След като материалната доказателствена сила по чл.179 от ГПК не бе оборена от жалбоподателя, правилно е наложена ПАМ на лицето за това нарушение.

Показанията на свидетелите И*** К*** И. и Е*** Б*** Т*** , макар съдът да приема за достоверни не променят факта на управление на МПС –то след установената употреба на наркотични вещества и техните аналози т.е. обективната и субективната страна на вмененото административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр. второ от ЗДвП. Отделно от това факта, че автомобила е необходим на трето лице за ползване във връзка със здравословното му състояние, както и придвижването до местоработата, също не изключват съставомерността на вмененото административно нарушение и не могат да доведат до отмяна на процесната принудителна административна мярка.

Спазена е разпоредбата на чл.5 и чл. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата), като употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва от извършения тест към момента на издаване на оспорената ЗППАМ. В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози са регламентирани способите за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози – чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. При извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Ако водачът не приема показанията на теста, има право да даде биологични проби в медицинско заведение за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, за да докаже, че не е употребявал наркотични вещества или техни аналози /чл. 3а, т. 2 от Наредбата/. При тази законова регламентация способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози, при издаден талон за изследване. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка – положителна проба при проверка с полеви тест, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана компетентност. Както бе посочено, според чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП от Глава шеста "Принудителни административни мерки" – при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи. В настоящия случай достатъчно е установяването на употребата на наркотични или упойващи вещества по един от посочените в разпоредбата начини. Способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – употреба на наркотични вещества или техните аналози – амфетамин и метамфетамин е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози. Отделно от това съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Този текст визира контрола за законосъобразност и задължението на решаващия съд да постанови решението си съобразно действащия към момента на издаването на оспорения административен акт закон.

В рамките на настоящото производство не се решават въпросите за извършеното административно нарушение, неговата съставомерност, респ. административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. Към момента на издаване на ЗППАМ по чл. 171, т. 2а, буква "б" от ЗДвП е достатъчно установяване със съответния АУАН на нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр. второ от ЗДвП. Въпросите относно редовността на съставения АУАН, процедурата по неговото предявяване и съобщаване са такива, които следва да бъдат разрешени от административнонаказващия орган при издаване на НП. Съдът намира, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като следва да се има предвид, че същата не съставлява вид административно наказание.

Извършеното нарушение е безспорно доказано, същото е с висока степен на обществена опасност, доколкото засяга безопасността на отделните участници в движението и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка на жалбоподателят с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения.

Наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с материалния закон, но и с целта на приложимия закон - осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. /в този смисъл е Решение по адм.д.№6168/13г. на ВАС/.

В рамките на оперативната си самостоятелност издателят на заповедта е определил срока на ПАМ съобразно предвидените в закона срокове. Предвид необходимостта от засилено противодействие на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества, съдът намира срокът в конкретния случай за оправдан, законосъобразен, правилен и съответен на обществената опасност на деянието и на дееца.

Съдът намира, че не е налице основание за отмяна на заповедта, както се иска в жалбата, тъй като безспорно са установени материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Принудителната административна мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването и. Поради това развиваните в жалбата съображения по същество на вмененото административно нарушение, са ирелевантни за конкретния правен спор. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, буква "б" от ЗДвП не предвижда като условие за налагане на ПАМ влизането в сила на наказателното постановление, а само установяване на конкретното нарушение, и доколкото конкретната ПАМ е от категорията на преустановителните мерки, е достатъчно съставянето на АУАН. Такъв в настоящия случай е налице и той предхожда заповедта за ПАМ, поради което всички възражения на жалбоподателите в противния смисъл са неоснователни.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, процесната заповед е законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.

Поради липса на искане за разноски, съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, І-ви състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Ч. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0242-000060 от 12.05.2024год. издадена от Т*** К*** Т*** на длъжност мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР - Видин, упълномощен със Заповед №368з-2029/05.10.2023год. на Директора на ОД на МВР - Видин, с която за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, за установен с АУАН с бланков № GA 1245188 от 12.05.2024г. административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 предложение 2 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.2а, буква „б” от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година, а именно 365дни“ и е отнето СР МПС №********* и 2бр. регистрационни табели с №М*** , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.