Р Е Ш Е Н И Е
№ 256/04.05.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2552 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба от Ц.П.П., действащ в качеството му управител на Етажната собственост на сграда с административен адрес гр. Хасково ул. Гюмюрджина № 3, вх. Б, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД против Д.Д.Т..
Ищецът твърди, че съгласно решение на ОС на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. Хасково, ул. „Гюмюрджина„ № 1, вх. Б, всеки собственик на апартамент /ползвател/ следвало да заплаща ежемесечно такса за управление на етажната собственост, вноска за ток на стълбище, вноска за асансьор. Ответницата била собственик на самостоятелен обект в сграда /апартамент/, находящ се на административен адрес: гр. Хасково, ул. „Гюмюрджина„ № 3, вх. Б, ет. 4, ап. 10. За периода 01.10.2015 г. до 30.06.2017 г. тя не изплатила сумата от 203,20 лв., която включвала: за месец октомври 2015 г. до месец декември 2015 г. - по 7.80 лв. месечно, за месец януари 2016 г. до месец декември 2016 г. - по 8.20 лв. месечно, за месец януари 2017 г. до месец юни 2017 г. - по 8.60 лв. месечно, представляващи дължими такси за поддръжка на идеалните части на етажната собственост и за нейното управление от професионален домоуправител, както за месеците април, май и юни 2017 г. - по 10,00 лв. за ремонт. Тъй като ответницата не заплатила горепосочените суми, ЕТ „Стефани - Стефка Иванова” в качеството си на професионален домоуправител на етажната собственост по силата на договор за управление на етажна собственост от 26.07.2012 г., с последващи анекси към него, както и договор за управление на етажната собственост от 02.02.2016 г., депозирала в PC Хасково заявление за издаване на заповед за изпълнение. Въз основа на било образувано ч. гр. д. № 1697/2017 г. по описа на съда и била заповед за изпълнение, с която ответницата била осъдена да заплати сумата в размер на 203,20 лв. - главница за периода 01.10.2015 г. до 30.06.2017 г., ведно със законната лихва за забава датата на депозиране на заявлението до окончателното погасяване на задължението, както и съдебни разноски в размер общо на 125 лв., от които 25 лв. - платена държавна такса и 100 лв. - възнаграждение на адвокат. В предвидения от закона срок длъжникът подал възражение против издадената заповед за изпълнение, което обуславяло правния интерес от предявяването на настоящия иск. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищецът горепосочената сума от 203,20 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство, както и в производството по ч. гр. д. № 1697/2017 г. по описа на ХРС.
Ответницата оспорва иска, като твърди, че част от посочените в исковата молба суми превела на ищцата чрез Изи пей, а сумата в размер на 200 лв. й предала на ръка пред свидетел през месец август 2017 г. По този начин й била заплатила дължими вноски до края на 2017 г., но за никоя от направените вноски тя не й била издала приходен документ. Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен, като й се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе положителни факти и обстоятелства. Ето защо не следва да се излага текстуално съдържанието им, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1697/2017 г. по описа на РС - Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 16782/12.07.2017 г. в полза на ищеца срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение № 895/14.07.2017 г. за процесната сума, ведно със законната лихва върху нея от 12.07.2017 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски – 25 лв. за държавна такса и 100 лв. - адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответницата и с разпореждане от 05.09.2017 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Мария Митева Камбурова за установяване на релевантни по делото факти и обстоятелства. Показанията й са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 12.04.2018 г. /л. 117 по делото/, поради което същите не следва да се излагат текстуално, а при необходимост ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.
Разгледан по същество, искът се явява основателен, като съображенията за това са следните:
В настоящия случай всички релевантни факти, включени във фактическия състав на процесното вземане, са безспорни между страните, а и тяхното осъществяване се установява от събраните по делото писмени доказателства. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема релевантните факти за доказани по несъмнен начин. Установява се, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в сграда-етажна собственост, находящ се на административен адрес: гр. Хасково, ул. „Гюмюрджина„ № 3, вх. Б, ет. 4, ап. 10, и че са налице надлежно взети решения на общо събрание на етажната собственост за заплащане на месечни такси за управлението и поддържането на общите части и за ремонт, съвпадащи с посочените в исковата молба по вид и по размер. Единственото й възражение, че ги е заплатила, е неоснователно. От представената служебна бележка изх. № **********/24.10.2017 г. от „Изипей“ АД не става ясно дали и евентуално кои от дължимите вноски са били погасени, а и в хода на производството не успя да ангажира допуснатите й гласни доказателства, въпреки предоставената неколкократна възможност за това и указаните неблагоприятните последици по чл. 158 ГПК. При това положение и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че този факт не е доказан по делото, а оттам и че не се е осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Вземането е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 1697/2017 г. по описа на РС – Хасково - 12.07.2017 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответницата е дала повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасила процесното вземане. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността й за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1697/2017 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 125,00 лв. за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 125,00 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК /л. 65 по делото/.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Д.Д.Т., ЕГН ********** ***, че дължи на Етажната собственост на сграда с административен адрес гр. Хасково ул. „Гюмюрджина" № 3, вх. Б, представлявана от управителя Ц.П.П., сумата от 203,20 лева, представляваща дължими такси за поддръжка на идеалните части на етажната собственост, както и за нейното управление от професионален домоуправител за периода от 01.10.2015 г. до 30.06.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1697/2017 г. по описа на Районен съд - Хасково – 12.07.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Д.Т., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Етажната собственост на сграда с административен адрес гр. Хасково ул. „Гюмюрджина" № 3, вх. Б, представлявана от управителя Ц.П.П., сумата от 250,00 лева, от която 125,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 125,00 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1697/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково, за която е издадена Заповед № 895/14.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/