№ 55
гр. Варна, 15.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20233000500001 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:03 часа се явиха:
Въззивницата С. В. М., редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. П. С., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна И. В. М., редовно призована, явява се лично,
представлява се от адв. Н. Т. , редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
Въззиваемата страна Х. В. Т., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Н. Т. , редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
Въззиваемата страна М. Т. М. , редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Н. Т. , редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
1
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по
подадена въззивна жалба от С. В. М., чрез процесуалния представител
адв.П.С., против решение №1369/07.11.2022г., постановено по гр.д.
№1681/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е: 1/ прието за установено спрямо
ищците И. В. М., Х. В. Т. и М. Т. М., че ответницата С. В. М. не е собственик
на следните недвижими имоти: а/ ½ ид.част от обект с идентификатор
№10135.2564.1828.1 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-18-
92/14.10.2008г. на н-к на СГКК гр.Варна, Вилна зона, съставляващ
еднофамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ по КК от 83
кв.м., състояща се от полуподземен етаж с площ 83, 05 кв.м., първи жилищен
етаж с площ от 92, 13 кв.м. и втори жилищен етаж с площ от 79, 07 кв.м.,
построен в ПИ №10135.2564.1828 по същите КК и КР на град Варна, Вилна
зона, находящ се на ул.„13-та“№8, при граници на ПИ: от север и от изток ПИ
№10135.2564.1829 и ПИ №10135.2564.1827, от юг ПИ №10135.2564.557 и от
запад - общинска улица; б/ ½ ид.част от обект с идентификатор
№10135.2564.1828.2 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-18-
92/14.10.2008г. на н-к на СГКК гр. Варна, Вилна зона, съставляващ гараж със
застроена площ от 23 кв.м., построен в ПИ №10135.2564.1828 по същите КК и
КР на гр.Варна, Вилна зона, находящ се на ул.„13-та“№8, при граници на
терена: от север и от изток ПИ №10135.2564.1829 и ПИ №10135.2564.1827, от
юг ПИ №10135.2564.557 и от запад - общинска улица, на осн. чл.124, ал.1 от
ГПК; 2/ са отхвърлени исковете на С. В. М. за осъждането на И. В. М., Х. В.
Т. и М. Т. М. да премахнат самостоятелните постройки, както следва: а/ с
идентификатор №10135.2564.1828.1 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на н-к на СГКК гр.Варна, Вилна зона,
съставляващ еднофамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ
по КК от 83 кв.м., състояща се от полуподземен етаж с площ 83, 05 кв.м.,
първи жилищен етаж с площ от 92, 13 кв.м. и втори жилищен етаж с площ от
79, 07 кв.м., построен в ПИ №10135.2564.1828 по същите КК и КР на
гр.Варна, Вилна зона, находящ се на ул.„13-та“№8, при граници на ПИ: от
север и от изток ПИ №10135.2564.1829 и ПИ №10135.2564.1827, от юг ПИ
№10135.2564.557 и от запад - общинска улица; б/ с идентификатор
№10135.2564.1828.2 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-18-
92/14.10.2008г. на н-к на СГКК гр.Варна, Вилна зона, съставляващ гараж със
застроена площ от 23 кв.м., построен в ПИ №10135.2564.1828 по същите КК и
2
КР на гр.Варна, Вилна зона, находящ се на ул. „13-та“№8, при граници на
терена: от север и от изток ПИ №10135.2564.1829 и ПИ №10135.2564.1827, от
юг ПИ №10135.2564.557 и от запад - общинска улица, на осн. чл.109 от ЗС; 3/
е осъдена С. В. М. да заплати на И. В. М., Х. В. Т. и М. Т. М. сумата от общо 3
150лв. - направени разноски в производството пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1
от ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените главни искове бъдат отхвърлени.В
условие на евентуалност, ако същите бъдат приети за основателни, се
претендира да бъдат уважени предявените насрещни искове.
Въззиваемите И. В. М., Х. В. Т. и М. Т. М. в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си
представител адв. Н.Т., поддържат становище за нейната неоснователност и
молят обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът, с определението си от разпоредително заседание, е оставил без
уважение исканията на С. В. М. за приемане на представените с въззивната
жалба писмени доказателства.
АДВ. С.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам подаденият писмен
отговор. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям
списък на разноските.
АДВ. Т.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Няма да
соча доказателства. Представям списък на разноските.
Страните не правят възражения за прекомерност на размера на
сторените от тях разноски.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от страните списъци на
разноски, ведно с доказателствата за извършването им.
3
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви въз основа на
изложените доводи във въззивната жалба и събраните доказателства да
приемете обжалваното решение за неправилно и по основния, и по насрещния
иск, да отмените решението по главния иск за собственост – отрицателен
установителен и да отхвърлите този иск. В случай на обратен извод - за
основателност на първоначално предявения иск, да приемете за основателен
предявения насрещен иск и да го уважите изцяло по отношение на
процесните сгради. По отношение на първоначалния иск: изцяло Ви моля да
имате предвид съображенията, изложени във въззивната жалба. По
насрещния иск: от приетите три поредни експертизи пред първа инстанция е
установено, че процесната вилна сграда и гаража към нея /те са общо една
постройка/ са изградени при съществени отклонения от одобрените проекти и
издаденото строително разрешение.Отклоненията касаят увеличена застроена
площ на всеки от етажите, увеличена РЗП съществено на цялата сграда,
изграждане на допълнителни помещения и особено съществено - подмяна на
проектираната дървена покривна конструкция с бетонова такава, променяща
носимостта на сградата. Според експертизите тези отклонения са съществени,
както с оглед съответните разпоредби на ЗТСУ (отм.), така и с оглед чл. 301
от ЗУТ. Изводите на първата инстанция за това, че отклонения са налице, но
дори да ги нямало, това не би пречило на ищцата по насрещния иск да
упражнява пълноценно правото си на собственост върху поземления имот, са
изцяло неоснователни. Наличието на незаконна постройка в притежаван от
дадено лице имот, а това е безспорен факт (тя е изключителен собственик на
поземления имот), само по себе си е основание собственикът на земята да
иска премахване на сградата. Самият факт на съществуване съставлява
пречене. Отделно от това така построената сграда надвишава с показателите
си градоустройствените изисквания и показатели на одобрения ПУП-ПРЗ по
Заповед № 376/2018г. Надвишава ги, при това съществено, и със сигурност
изчерпва всякаква възможност за усвояване по какъвто и да е начин на
останалата минимална незастроена част от терена. Налице са доказателства за
инвестиционни намерения на ищцата по насрещния иск чрез издадена по
нейно искане виза за проектиране. Наличието на издадено удостоверение за
4
търпимост поначало не би могло да промени изводите за основателност на
негаторния иск, защото то урежда само градоустройствения статут. Освен
това издаденото по искане на ответницата по този иск удостоверение за
търпимост отразява неверни показатели на сградата при заснемане на
действителните такива. По искане на моята доверителка е издаден отказ от
признаване на търпимост. Доводите на първата инстанция относно
приемането на част от отклоненията с екзекутивна документация поначало са
неотносими и по същество неверни, защото процедурата за приемане на
несъществени отклонения с екзекутивна документация, е въведена
нормативно с чл. 229 ППЗТСУ (отм.) едва през 1998г., докато строежът е
завършен през 1988г. Моля за Вашето решение в този смисъл. Моля да ни
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да приемете следното:
на първо място в основата на правосъдието е силата на пресъдено нещо.
Правен спор за един имот, който веднъж е решен, не може да бъде
пререшаван. Този въпрос, който е решен в едно друго предходно
производство с участието на праводателите на насрещната страна е, че те в
производство за делба, след като са участвали в първата фаза, са изключени
от делбата, обжалвали са първоинстанционното и въззивно решение и след
два съдебни акта на въззивна и касационна инстанция е прието за установено
и влязло в сила съдебно решение, че те право на собственост по отношение на
тази сграда нямат. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за
всички учреждения в страната, за съда, за страните и по силата на изричната
норма на закона - и за правоприемниците – частни или универсални на права
по решения правен спор. Затова по първия наш иск, че сме собственици на
сградата, няма основания за ревизия на същия. По отношение на насрещния
иск с правно основание чл. 109 от ЗС, моля да приемете следното: на първо
място насрещната страна е придобила правото на собственост върху имота по
време, когато тази сграда е била построена и е налична като даденост, т.е. те
са били наясно с това в какъв обем права придобиват. На второ място, макар и
в заключението на вещите лица по тройната експертиза да е направен правен
извод за съществени отклонения от строителните книжа, всъщност
отклонението не е съществено и в това отношение Ви моля, да споделите
мотивите на първоинстанционния съд. Увеличената РЗП на сградата би
трябвало да доведе до това, че ищецът по насрещния иск, да докаже с какво
5
конкретно изграждането на една тераса пред една от стаите и превръщането
на сутерена в полуподземен етаж, му пречи да упражнява правото си на
собственост, като застроената й площ не е променена. Няма никакво
отклонение по отношение на изградения до основната сграда гараж – той
стриктно отговоря на строителните изисквания и на одобрените строителни
книжа. Никой не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение. Парцелът, в който се намира сградата, е бил един по-голям такъв
със значителна площ. Първоначално той е разделен на два самостоятелни
имота. Във вътрешния имот е построена новата сграда на насрещната страна.
След това по нейно искане, когато вече е собственик на целия терен, е
допуснато противозаконно изменение на ПУП, при което площта, върху
която е нашата сграда, е одобрена като такава в нарушение на строителните
правила и норми, именно по тяхно искане. Това градоустройствено решение е
незаконосъобразно. То е резултат от възникналите между нас правни спорове
и има за единствена цел да създаде едно такова положение на нетърпимост на
сградата, тъй като не отговоря на градоустройствените показатели за
плътност, интензивност на застрояване, точно заради поведението на
насрещната страна. На този административен акт ние не сме адресати, нямаме
как да го оспорваме, не ни е съобщавано до момента, но той не може да
превърне строежа в нетърпим или незаконен, само защото не отговаря на
изискванията по тези градоустройствени показатели, одобрени по искане на
насрещната страна. В това производство по чл. 109 от ЗС ищецът по такъв
един иск е длъжен да посочи с какво точно сградата му пречи да упражнява
правото си на собственост. Съдебната практика и законодателното
разрешение приемат, че собственикът на една сграда има право да се ползва
от терена, върху който тя се намира, съобразно обема от права, които има.
Този обем от права някога се определяше от разположението на сградата
спрямо съседните сгради и минимално необходимата площ за използване на
самата сграда, докато актуалното разбиране на закона е, че тази сграда
собственикът й има право да ползва такава част от терена, която му се
отрежда съобразно актуалните разпоредби на закона т.е. ако парцела ни е с
площ 470 кв.м., защото толкова се полага на сградата, ние имаме правото да
ползваме такава част от терена. ТР № 4 казва, че за да се уважи иска по чл.
109 от ЗС трябва ищецът да докаже с какво отклонението му пречи. Това не е
сторено в случая.
6
Имаме още един аргумент, за да не уважавате насрещния иск: доказа се,
че гаражът е законен и че има известни отклонения в изпълнението на
сградата. Искът е обаче да се събори цялата сграда. Не може да бъде уважен
такъв един иск, изменение на претенцията в хода на процеса няма. Не може да
се разпореди да се премахне цялата сграда, защото не цялата е незаконен
строеж, още повече като се има предвид установения период на изграждане,
който е значително време преди ние да придобием правата си и преди
праводателят на насрещната страна да придобие своите. С оглед горното
считам, че не са налице основания съдебният акт на първоинстанционния съд
да бъде ревизиран. Затова Ви моля, да потвърдите решението, като ни
присъдите сторените по делото разноски. Моля, да ми бъде даден срок за
писмени бележки.
АДВ. С./реплика/: Законът не поставя срок за предявяване на
негаторния иск. Той е на разположение на всеки собственик на имота,
независимо кога е създадено противоправното положение, като фактите,
свързани с пречките за упражняване на собствеността, се преценяват по общо
правило към момента на приключване на устните състезания, т.е. към
настоящият момент.
Дава възможност на адв. Т. в срок до 22.03.2023г. включително да
представи в писмен вид съображенията си по съществото на спора.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви,
че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.17 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7