Решение по КНАХД №1414/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, подадена чрез Д. М. – главен юрисконсулт, против Решение № 75/03.04.2025 г. постановено по НАХД № 20243120200313/2024г. на Районен съд – Девня /ДРС/, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-150/17.07.2024г. на Директор на АДФИ, с което на П. П. П., с [ЕГН], за нарушаване разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева.

Касаторът твърди, че решението на Девненския районен съд е постановено при несъобразяване със събраните доказателства, в противоречие с материалния закон и процесуалния закон, липсват ясни и конкретни мотиви. Счита за неправилно основанието за отмяна на НП, че не е спазена процедурата по чл.17 от ЗДФИ. Твърди, че производството по извършване на финансова инспекция и по установяване на административно нарушение са две отделни производства, съответно процедурата по извършване на финансова инспекция е уредена в ЗДФИ, а условията и редът, по който се установява извършено ли е административно нарушение са разписани в ЗАНН. Твърди, че обект на проверката е община Вълчи дол, като бюджетна организация по чл. 4, т. 1 от ЗДФИ, а не нарушителят П. П. П.. Твърди, че разпоредбата на чл. 17 от ЗДФИ визира реда, по който се съставя доклад за извършената финансова инспекция и на кого се изпраща за становища, реда по който постъпват становищата по доклада и изготвянето на заключението по доклада. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.17 и е приел, че доклада, ведно с доказателствата, е следвало да се връчат на нарушителя, тъй като, съгласно чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от ЗДФИ, адресат не е нарушителят срещу когото е съставен АУАН, а ръководителят на проверяваната организация. Счита, че съдът не е направил разлика между лицата посочени в чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДФИ и лицата по чл.17, ал. 3 от ЗДФИ. Твърди, че от приложения по делото доклад № ДИД7-ВН-15/16.02.2025 г. от извършената финансова инспекция на община Вълчи дол е видно, че той не съдържа констатация относно установеното нарушение на чл.13, ал. 3, т. 3 от ЗДФИ, за които е съставен АУАН № 11-01-150/07.02.2025 г., а само е посочено, че за установените нарушения на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗДФИ е съставен цитирания АУАН, в който подробно е описана фактическата обстановка, но не и в доклада, тъй като това е отделно производство, различно от производството по извършване на финансовата инспекция. Твърди, че ЗАНН се явява специален по отношение ЗДФИ относно административното производство по съставяне на АУАН и издаването на НП, поради което в случая не намират приложение разпоредбите на чл.17 ал.1, 2, 3, 4 и 5 ЗДФИ по отношение на съставяне и връчване на АУАН. Оспорва извода на съда, че липсва описание на нарушението. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че не е осъществена процедура за предварително одобряване на условията за извършване на разхода по фактура № 1/18.05.2022 г. на стойност 8992,00 лева. Излага доводи, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Сочи, че при постановяване на процесното решение ДРС не е обсъдил представените допълнително доказателства с изх. № 11-01-15²⁰²⁴/17.02.2025 година. Излага доводи, че въззивният съд не е направил пълен и ясен анализ на доказателствата, приложени по делото. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде потвърдено издаденото НП. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът - П. П. П. е депозирала отговор на касационна жалба чрез адв. Ф.. В съдебно заседание чрез адв. Н., оспорва жалбата. Твърди, че решението на ДРС е правилно. Излага съображения, че при издаване на НП е допуснато нарушение на ЗАНН, тъй като не е обсъдена вината на наказаното лице. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че установените по делото факти не обосновават извод за извършено нарушение. Моли съда да остави в сила оспореното решение.

Административен съд – Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Девня е образувано по жалба на П. П. П. против НП № 11-01-150/17.07.2024 г. на Директора на АДФИ, с което, на осн. чл. 32, ал. 1, т. 1 вр. 35, ал. 1 от ЗДФИ, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на по 200 лева за констатираното нарушение на чл.13, ал.3, т.3 вр. чл.3, ал.1 от ЗФУКПС.

От фактическа страна районният съд е установил, че за времето 24.10.2023 г. – 16.02.2024 г. служител при АДФИ извършил финансова инспекция на Община – Вълчи дол. След завършването й изготвил доклад, към който приложил доказателства. Приел за установено, че на 31.05.2022 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна, П. П. П., в качеството си на ВИД Кмет на Община – Вълчи дол, извършила плащания /разходи съответно на стойност 8992,00 лева/ без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. Без да се изпълни процедурата по чл. 17 от ЗДФИ бил съставен АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на П..

За да отмени обжалваното НП, въззивният съд, приел, че в проведеното административно - наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно – при осъществяване на проверката са допуснати нарушения на изрично предвидена и разписана в закона процедура – чл. 17 от ЗДФИ, явяващ се специален. Счел е, че е опорочена конкретно предвидена от законодателя нарочна процедура, гарантираща освен право на защита на проверяваните, и възможност на органа, инициирал финансовата инспекция, да вземе обосновано решение какво да предприеме за всеки конкретен случай. Въззивният съд е изложил мотиви, че ЗАНН урежда съставянето на АУАН, издаването на НП, съответно - тяхното атакуване, но този закон по никакъв начин не изключва спазването на специалните спрямо него закони, относими към различните нарушения, какъвто е ЗДФИ. Приел е, че проверяваната е била лишена от правото да се запознае с доклада и доказателства, да изрази становище по тях, респективно да осъществи правото си на защита. Районен съд – Девня е посочил също така, че липса категорично и безпротиворечиво доказване на извършеното нарушение, каквото в случая липсва. Счел е, че са налице доказателства, че на 31.05.2022 г. П. не е извършил твърдяното нарушение. Извел е извод, че по отношение на процесната фактура е приложена процедура по предварителен контрол за законосъобразност и съответно П. П. не следва да носи административнонаказателна отговорност.

Касационната инстанция намира оспореното решение за незаконосъобразно, поради което счита, че същото следва да бъде отменено.

На първо място настоящата касационна инстанция приема за неправилни изводите на ВРС, че неспазването на процедурата по чл. 17 ЗДФИ при съставяне на АУАН представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е нарушило правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с обжалваното НП.

С процесното НП на П. е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3 вр. чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

Ангажирането на административнонаказателна отговорност се извършва по процесуалните правила на ЗАНН, а не тези на ЗДФИ и ППЗДФИ. Това следва и по аргумент от чл. 35, ал. 3 от ЗДФИ.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДФИ основната цел на държавната финансова инспекция е да защитава публичните финансови интереси, която цел се осъществява чрез изпълнение на посочените в ал. 2, т. 1 – т. 5 задачи. Държавната финансова инспекция се осъществява в посочените в чл. 4 организации, предприятия, търговски дружества, юридически лица, администратори. Докладът от извършената финансова инспекция се връчва на лицата, чиято дейност е била предмет на финансовата инспекция и възражение по констатациите му се правят от ръководителя на проверяваната организация или лице, съгласно реда по чл. 17 от ЗДФИ. Тези изисквания касаят специфичното производство по извършване на финансова инспекция на лицата по чл. 4 ЗДФИ.

В случая е ангажирана отговорност на лице в качеството му на лице по чл. 3, ал. 1 ЗФУКПС за извършено нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 3 ЗФУКПС.

Съдът приема, че въведените правила в ЗДФИ по чл. 17 са неотносими към производството по установяване и налагане на административно наказание за констатираното нарушение. ЗАНН определя реда и условията за установяване на административни нарушения, както и правилата, по които се провежда производството по установяване на административните нарушения, налагането и изпълнението на административните наказания.

В случая се касае за различни по своята правна природа, уредба и цели производства, като в случая докладът по чл. 17, ал. 1 от ЗДФИ е приобщен като допустимо и относимо писмено доказателство. ЗАНН дава изрично уредени гаранции за правото на защита на нарушителя, включително за запознаване със събраните доказателства и изразяване на становище по тях.

Предвид горното, неправилен е изводът на ДРС, че при съставянето на АУАН и издаването на НП, е следвало да бъде спазена процедурата по чл. 17 от ЗДФИ.

На следващо място настоящият съдебен състав приема, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че по отношение на процесната фактура е приложена процедурата по предварителен контрол по законосъобразност.

Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗФУКПС задължава ръководителите на организациите по чл. 2 да осъществяват финансовото управление и контрол чрез взаимносвързани елементи, един от които е осъществяване на контролни дейности. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗФУКПС ръководителите на организациите по чл. 2 осигурят контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска. Съгласно чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите, като най-малко следва да включват политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗФУКПС редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност се определят от ръководителите на организациите по чл. 2 въз основа на оценка на риска и анализ на разходите и ползите в съответствие с указанията на министъра на финансите. Дефиниция за „предварителен контрол за законосъобразност“ се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗФУКПС. Посочената законова рамка задължава ръководителят да определи реда и начина за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност, което е осъществено в разработената и утвърдена през 2018 г. Основна процедура „Същност и действия при извършване на предварителен контрол“, утвърдена със Заповед № 820/11.07.2018 година.

Съгласно Основна процедура „Извършване на разход“ Док. 02-04 процедурата по предварителен контрол се извършва при разходи в общината на стойност над 500,00 лева.

В Основна процедура „Същност и действия при извършване на предварителен контрол“ Док. 02-01 е предвидено, че предварителния контрол е контрол за законосъобразност на всички документи и действия свързани с дейността на община Вълчи дол и се осъществява чрез проверки преди вземане на решение за поемане на задължение или извършване на разход, и преди полагането на двойния подпис. Предварителният контрол се извършва от финансовия контрольор. В правилата е посочено, че одобрението се отразява чрез изписване на становище и поставяне на подпис и дата върху контролния лист, а по преценка на финансовия контрольор и върху документа за поемане на задължение или извършване на разход. С оглед така очертаната рамка съдът приема, че преди всеки разход, който надхвърля сума в размер на 500,00 лева следва да е извършен предварителен контрол за законосъобразност.

От представените по преписката доказателства се установява, че в Контролен лист за извършване на предварителен контрол от финансовия контрольор № 274/18.05.2022 г., т. 2 е посочено, че е необходимо да бъдат представени договор за БФС и съпроводителни документи към фактура № 1/18.05.2022 г., удостоверяващи извършената дейност, както и справка за формираната стойност по фактурата. Съгласно разписаната процедура Док. 02-01, когато финансовия контрольор прецени, че представената документация за извършване на разход е непълна, той може да поиска допълване на документацията. Именно и това е извършил финансовият контрольор с цитирания контролен лист. След като са изискани допълнителни доказателства и в контролния лист липсва одобрение на разхода, настоящият съдебен състав приема, че към 31.05.2022 г., когато е извършено плащането по фактура № 1/18.05.2022 г., не е извършен предварителен контрол.

Както вече беше посочено, за да се приеме, че е осъществен предварителен контрол, той трябва да бъде извършен преди полагането на двойния подпис. От представените по делото доказателства обаче се установява, че платежното нареждане, с което е извършено плащането, е подписано на 31.05.2022 г., а предварителният контрол, съгласно приложения по преписката контролен лист, е завършен на 05.07.2022 година. Същата дата /05.07.2022 г./ е посочена и в искането № 219/18.05.2022 г., т.е. действително към 31.05.2022 г. предварителният контрол, макар и започнал на 18.05.2022 г., не е бил завършен.

С оглед на всичко изложено дотук касационната инстанция намира за установено извършеното нарушение, при което П. П. – ВрИД Кмет на Община Вълчи дол е извършила разход в размер [рег. номер]., без преди това да бъде осъществен предварителен контрол за законосъобразност.

При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното НП е издадено при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложеното административно наказание съответства на предвидения със санкционната разпоредба минимален размер.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Варна намира, че като е отменил НП, Районен съд – Девня е постановил неправилен съдебен акт, поради което следва да бъде отменен изцяло и да се постанови нов, по съществото на спора, с който да се потвърди процесното наказателно постановление.

При този изход на спора и предвид чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Съдът определя възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от НЗПП, във вр. с чл. 144 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 75/03.04.2025 г., постановено по НАХД № 20243120200313/2024г. на Районен съд – Девня, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-150/17.07.2024г. на Директора на АДФИ, с което на П. П. П. за нарушаване разпоредбата на чл. 13, ал.3, т. 3 вр. чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-150/17.07.2024г. на Директор на АДФИ, с което на П. П. П. за нарушаване разпоредбата на чл. 13, ал.3, т. 3 вр. чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв.

ОСЪЖДА П. П. П., с [ЕГН], от с. Червенци, община Вълчи дол, обл. Варна, да заплати на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.