№ 983
гр. Варна, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. С.а
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501496 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 7638/27.01.2025г. /вх. No на ВРС/, подадена от П. Д. Л.,
ЕГН **********, с адрес: ******, срещу решение № 121/09.01.2025г., постановено по гр.д.
№ 10805/2023г. по описа на ВРС, 30 –ти състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлена
претенцията на жалбоподателката срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г.М. Д.“ 1,
представлявано от Б. Г. И. и Ж.С.К., да бъде осъдено застрахователното дружество да
заплати на ищцата горницата над присъдените 1603,53 лв. до предявените 1903,26 лв.,
представляваща частичен иск от 3000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 22.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на предна броня, ляв фар, маска в предна броня, декоративна лява капачка, декоративна
дясна капачка халоген, лява дневна светлина, конзола носещ въздуховод към въздушен
филтър, решетка закрепване ПВЦ въздуховод към въздушен филтър, носач рамка под фар
ляв ПВЦ и еко тава под предна броня ПВЦ на собствения на ищцата лек автомобил „Рено
Меган“, с peг. № ******, причинени в резултат на реализирано на 07.06.2023г. ПТП в
гр.Варна по вина на водача на л.а. „Рено Клио“, с peг. № *****, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество.
1
2/ въззивна жалба вх. № 13066/12.02.2025г. /вх. No на ВРС/, подадена от ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк. Дианабад, бул. „Г.М. Д.“ 1, представлявано от Б. Г. И. и Ж.С.К., срещу решение
№ 121/09.01.2025г., постановено по гр.д.№ 10805/2023г. по описа на ВРС, 30 –ти състав, в
ЧАСТТА, в която жалбоподателят е осъден да заплати на П. Д. Л., ЕГН **********, с
адрес: ******, сумата от 1603,53 лв. (хиляда шестстотин и три лева и петдесет и три
стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна броня, ляв фар, маска в предна броня, декоративна
лява капачка, декоративна дясна капачка халоген, лява дневна светлина, конзола носещ
въздуховод към въздушен филтър, решетка закрепване ПВЦ въздуховод към въздушен
филтър, носач рамка под фар ляв ПВЦ и еко тава под предна броня ПВЦ на собствения на
ищцата лек автомобил „Рено Меган“, с peг. № ******, причинени в резултат на реализирано
на 07.06.2023г. ПТП в гр.Варна по вина на водача на л.а. „Рено Клио“, с peг. № *****,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 22.08.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата;
3/ частна жалба вх. № 49272 /03.06.2025г. /вх. No на ВРС/, подадена от ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк. Дианабад, бул. „Г.М. Д.“ 1, представлявано от Б. Г. И. и Ж.С.К., срещу
определение № 5791/ 05.05.2025г., постановено по гр.д. № 10805/2023г. по описа на ВРС, 30
–ти състав, В ЧАСТТА, в която ВРС е оставил без уважение молба с правно основание чл.
248, ал. 1 от ГПК, с вх. № 13069/12.02.2025г., депозирана от ответника „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, чрез адв. Б. М., за изменение на Решение № 121/09.01.2025 г.
постановено по гр.д. № 10805/2023г., по описа на ВРС, 30-ти състав, в частта за разноските с
искане да бъде намалено присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба с вх. № 7638/27.01.2025г. /вх. No на ВРС/, подадена от П. Д.
Л., се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Твърди, че ВРС правилно е приел за доказани всички останали
предпоставки за уважаване на претенцията, но по отношение на размера не е възприел
адекватен такъв. Счита, че съобразно материалния закон и практиката на ВКС, при
определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се използва сумата в
размер на 2 403.26 лв., определена по средни пазарни цени за части /осреднена между
оригинални и алтернативни части/ и стойността на труда определена по средни пазарни
цени. От така определеното застрахователно обезщетение в общ размер на 2 403.26 лв.,
следва да се приспадне заплатената извънсъдебно сума в размер на 500.00 лв., или
дължимото обезщетение възлиза на 1 903.26 лв. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и за присъждане и на разликата до пълния размер на претенцията, както и
за съдебно –деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
2
сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено в
тази част. Излага доводи, идентични с доводите по депозираната от застрахователя въззивна
жалба, а именно, че изобщо ищецът не е успял да проведе главно и пълно доказване на
фактите и обстоятелствата, възложени в негова доказателствена тежест.
Във въззивната жалба с вх. № 13066/12.02.2025г. /вх. No на ВРС/, подадена от ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, се излага, че решението в обжалваната част е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с
материалния закон. Излага, че ищецът не е провел надлежно главно и пълно доказване на
фактите и обстоятелствата, възложени в негова доказателствена тежест. Реално в
първоинстанционното производство доказателствената тежест била изместена, като се
стигнало до „предположения“ за възможно увреждане на определени детайли, което водело
до необходимост ответното дружество да провежда доказване на липсата на това увреждане,
което се явявало от своя страна доказване на отрицателни факти. От представените по
делото доказателства не се установявало действително ищецът да е понесъл имуществена
вреда в размер над изплатения от застрахователната компания, както се твърди в исковата
молба. В първоинстанционното производство на ищеца била предоставена възможност да
представи доказателства, с които да докаже действително претърпените вреди, респективно
намаляване на неговото имущество, но същият не сторил това. Твърди, че не е отстранил
стари щети на същите елементи, които очевидно били констатирани от представените
доказателства. Не е представил автомобила за оглед, защото е продаден, което била честа
практика по този вид дела. Съответно и ВРС не бил изследвал и дали и с какви части е
отстранена вредата на автомобила, като се допуска едно неоснователно обогатяване на
ищеца. Позовава се, че най-вероятно автомобилът или изобщо не е отремонтиран, или
ремонтът е осъществен с части втора употреба. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено в
тази част.
В частната жалба вх. № 49272 /03.06.2025г. /вх. No на ВРС/, подадена от ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, се сочи, че обжалваното определение, постановено по реда
на чл. 248 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно. На първо място в него липсвали ясни
мотиви и критерии за възприетото от ВРС. После адв. А. бил причина за отлагане на
производството, поради което и не следвало да му се присъжда сума за допълнителни
заседания. Така присъденият размер не отговарят на фактическата и правна сложност и на
извършената от адв. А. работа, като на основание решението на СЕС следвало да се намали.
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на частната жалба от П. Д. Л.,
с който се оспорва последната като неоснователна и необоснована. Моли да бъде оставена
3
без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено в тази му част.
В открито съдебно заседание, за всяка от страните се явява процесуален
представител, който поддържа респ. въззивните/частната жалби и отговорите по тях. Всяка
от страните представя и списък с разноски и моли за уважаване на жалбата й.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от П. Д. Л. с ЕГН **********, с адрес: ****** за
осъждане на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Б. Г. И. и Р.В.М. ДА МУ
ЗАПЛАТИ сумата от 100лв., представляваща частичен иск от остатъка в размер на 3000,00
лева, като застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на предна броня, ляв фар, маска в предна броня, декоративна лява капачка,
декоративна дясна капачка халоген, лява дневна светлина, конзола носещ въздуховод към
въздушен филтър, решетка закрепване ПВЦ въздуховод към въздушен филтър, носач рамка
под фар ляв ПВЦ и еко тава под предна броня ПВЦ, причинени в резултат на реализирано на
07.06.2023г. ПТП в гр.Варна по вина на водача на л.а. „Рено Клио“, с peг. № *****,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира заплащане и съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В исковата си молба ищецът излага, че на 07.06.2023 г., в гр. Варна, под Аспарухов
мост, след входа за кораборемонтен завод, настъпва ПТП между собствения му лек
автомобил марка „Рено Меган“, с peг. № ****** и автомобил „Рено Клио“, с peг. №*****,
управляван от П. Д.. За настъпилото произшествие бил съставен двустранен констативен
протокол за ПТП, съгласно който като виновен за настъпилото произшествие бил посочен
водачът на лек автомобил „Рено Клио“, сpeг. № *****. Лекият автомобил, управляван от
виновния водач, бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от
застрахователна компания ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, която полица била
действаща към датата на ПТП. На 07.06.2023г. уведомил застрахователя на виновния водач,
като същият извършил оглед на автомобила и съставил Опис - заключение по щета от
07.06.2023г. и 11.06.2023г. В описа като увредени детайли били описани: предна броня, ляв
фар, маска в предна броня, декоративна лява капачка, декоративна дясна капачка халоген,
лява дневна светлина, конзола носещ въздуховод към въздушен филтър, решетка закрепване
ПВЦ въздуховод към въздушен филтър, носач рамка под фар ляв ПВЦ и еко тава под предна
броня ПВЦ. Ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД заплатило на ищеца
сума в размер 500 лв. за претърпените имуществени вреди. След извършено проучване в
няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко
ще струва ремонтът на автомобила, установил, че сумата необходима за възстановяване на
автомобила е в размер на 3500 лв. Към настоящия момент ищецът не е получил
необходимото застрахователно обезщетение в пълен размер.
4
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. В него изразява становище за
неоснователност на иска, като го оспорва изцяло по основание и размер. В условията на
евентуалност, моли за намаляване на претендираното обезщетение като прекомерно. Не
оспорва обстоятелството, че автомобил „Рено Клио“, с peг. № ***** е застрахован по силата
на Застрахователна полица № *****, валидна към датата на процесното ПТП. Оспорва се
механизмът на настъпване на пътнотранспортно произшествие, като изразява становище, че
процесното ПТП е настъпило поради неспазване правилата за движение от страна на водача
на собствения на ищцата автомобил „Рено Меган“, с peг. № ******, доколкото
застрахованият при ответника водач е излизал от път с предимство на нерегулирано
кръстовище и предимството му е отнето от идващия от ляво автомобил, собственост на
ищцата. В условията на евентуалност се навеждат твърдения за съпричиняване на ПТП от
страна на водача МПС „Рено Меган“, с peг. № ******. Оспорва се и стойността на
причинените на МПС „Рено Меган“, с peг. № ****** вреди, като според ответника
претендираното от ищеца обезщетение значително надвишава действително претърпените
вреди и счита, че изплатеното обезщетение по процесната щета в размер на 500 лева е
достатъчно за покрИ.е на щетите по автомобила на ищеца. В условията на евентуалност се
твърди, че не всички вреди, предявени от ищцата, са в причинно - следствена връзка с
твърдяното ПТП.
В съдебно заседание ищецът е увеличил исковата си претенция на сумата от
1903,26 лева частичен иск от общо 3000,00 лева.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са
и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да
бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от страните такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда както относно основателността на претенцията, така и по размера.
Въззивната жалба, депозирана от ищеца, разгледана по същество се явява
основателна, а тази на ответника – неоснователна, при прието за установено следното от
фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че л.а. „Рено Клио“, с
peг. № ***** е застрахован в ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по застраховка ГОА,
действаща към 07.06.2023г., както и че ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и
5
Здраве“ АД е заплатило в полза на ищеца сума в размер 500,00 лв.
Видно от представеното свидетелство за регистрация Част І №****** ищцата П. Д. Л.
е собственик на процесния л.а. „Рено Меган“, с peг. № ******, рама ******, година на
производство 2012г.
Съгласно двустранен констативен протокол от 07.06.2023г., на същата дата в 14:30
часа е настъпило ПТП между л.а. „Рено Клио“, с peг. № ***** и л.а. „Рено Меган“, с peг. №
****** по вина на водача на л.а. „Рено Клио“, с peг. № ***** – М.Т.М., който правейки завой
на ляво не пропуска идващия в дясното платно за движение л.а. „Рено Меган“, с peг. №
****** като го удря в неговата предната лява част по броня, фар, калник.
Видно от представеното опис-заключение по щета от 07.06.2023 г. по л.а. „Рено
Меган“, с peг. № ****** са описани следните щeти: предна броня (п), ляв фар (п), маска в пр.
бр. (п), декоративна лява капачка (п) и декоративна дясна капачка халоген (п). В опис-
заключение от 12.06.2022г. са описани още дневна светлина л. (п), конзола носещ въздуховод
към въздушен филтър (п), решетка закрепване ПВЦ въздуховод към въздушен филтър (Р),
носач рамка под фар ляв ПВЦ (П) и еко тава под предна броня ПВЦ (П).
Представена е претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС по
застраховка „Гражданска застраховка на автомобилистите“ по полица ***** от 07.06.2023 г.
от П. Д. Л. за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило по Аспарухов мост,
Варна ПТП при движение на право л.а. „Рено Клио“, с peг. № ***** не спира на знак
„СТОП“, усуква автомобила с ръчна спирачка и удря отпред автомобил „Рено Меган“, с peг.
№ ******. Като увредени детайли са посочени: предна броня, решетка предна броня, лайсна
халоген, преден ляв фар, преден ляв калник.
Постъпило е писмо от Гаранционен фонд изх. №10-00-13/30.01.2024 г. към което е
приложена разпечатка от системата им за протоколи за щети за периода от 10.10.2010 г. до
26.01.2024 г. на лек автомобил „Рено Меган“, с peг. № ******, съгласно която процесният
автомобил е участвал в три пътнотранспортни произшествия, както следва: на 01.10.2018 г.,
на 13.09.2019 г. и на 15.06.2022 г., като е регистрирана щета само по първото събитие.
От Община Варна с писмо рег. №РД24002028ВН_003ВН от 01.04.2024 г. е
представено извлечение от генералния план за организация на движението на територията
на Община Варна.
Към доказателствения материал по делото е приобщено заключението на вещото лице
инж. И. И. по допусната съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, съгласно което
на 07.06.2023г., около 14.30 часа в гр. Варна на улица под Аспарухов мост л.а. Рено Меган с
рег.№ ****** управляван от М.М. се е движел в посока след входа на кораборемонтен завод.
В дясно по посоката му на движение се намира необособен паркинг, от който излиза л.а.
Рено Клио с рег.№ ***** управляван от Д. Д.. На мястото не е налична пътна маркировка и
поставени пътни знаци. Широчината на пътното платно е около 7м. При излизане от
паркинга и завой на ляво водачът на л.а. Рено Клио с рег.№ ***** губи контрол, завърта се и
се удря със своята предна дясна част в предна лява част на движещия се направо л.а. Рено
6
Меган с рег.№ ******. В следствие на сблъсъка по л.а. Рено Меган с рег.№ ****** са
нанесени щети по предна лява част-предна броня, ляв фар, решетки и др. Щетите по л.а.
Рено Меган с рег.№ ****** са щетите описани в двата описа съставени от служителите на
„Далл Богг Живот и Здраве", а именно: предна броня, фар ляв, 2 броя крушки за дневна
светлина лява , решетка в предна броня средна, лява и дясна решетки в предна броня,
конзола въздуховод въздушен филтър, въздуховод въздушен филтър, носеща рамка ляв фар,
кора под предна броня. Описаните щети са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Средна пазарна цена на труд е 51.80лв. с ДДС за 1 нормочас като се включат сервизи,
притежаващи европейски сертификат за качество и такива без. Средната пазарна цена на
труд за 1 нормочас е 28,00 лв. на час като се включат само сервизи без европейски
сертификат за качество. Средна пазарна цена за 1л. автобоя к-кт – 160 лв. с ДДС.
Извършването на ремонта с оригинални части ще е на стойност от 2702,98 лв. Стойността на
ремонта по средни пазарни цени с алтернативни части е 2103,53 лв., а при средни пазарни
цени като се използват части от алтернативни доставчици и източници е 1822,69 лв. и цена
на труд само на сервизи, непритежаващи европейски сертификат за качество. По делото е
допусната и допълнителна задача, вещото лице да представи стойност на ремонта само с
части втора употреба, съгласно която втора употреба е налична само предна броня на
стойност 230,00 лв.
По делото са изслушани показанията на свидетеля М.Т.М., водач на процесния лек
автомобил по време на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 07.06.2023 г., от
които се установява, че на 07.06.2023 г. под Аспаруховия мост, на улицата, която отива към
Кораборемонтния завод докато управлява лекия автомобил чува шум от кола и в същия
момент вижда прахоляк, който се вдига отпред в дясната му страна. В следващия момент
рязко пред него идва кола, която се завърта с дръпната ръчна спирачка и с нейната предна
дясна част удря предната лява част на управлявания от свидетеля автомобил. Колата
изникнала от паркинг, излизайки от който се включвала в движението. Нямало никакви
пътни знаци. С другия водач нямали спор, че виновен. Момчето излязло, било стреснато,
извинило се. Позвънили на телефон 112, от където били насочени да подпишат двустранен
констативен протокол. Преди настъпване на ПТП-то по автомобила нямало щети, понеже не
го допускат да кара с щети. Представя снимки от местопроизшествието, които сам е
направил.
Изслушани са показанията на свидетеля П. Д. Д., от които се установява, че същият е
управлявал лек автомобил, марка Рено Клио, 1997г. Тъкмо свършил работа и излизал от
паркинга, като предприел маневра „ляв завой“. Тъй като улиците били в лошо състояние,
замърсени с пясък при излизането занесъл и ударил таксиметровия автомобил, както се
движил по улицата. От удара нанесъл увреждания на фара, бронята и може би калника.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. В
7
конкретния случай, именно това е и характера на предявения иск – пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента.
От представените по делото доказателства се установява изпълнението на
изискванията по чл. 380 от КЗ, като дори в случая от страна на застрахователното дружество
– ответник е извършено и плащане на дължимия, според него, размер на обезщетение.
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника, настъпване на покрит застрахователен
риск в срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата, необходими
за отстраняване на щетите, възникнали в резултат на събитието. Установяването на
твърденията по правоизключващите отговорността на ответника обстоятелства се възлагат в
негова тежест, а именно, че размерът на застрахователното обезщетение е този, посочен от
ответника.
В рамките на настоящото производство не са спорни обстоятелствата, както и същите
се установяват от доказателствата по делото, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
Настъпването на покрития застрахователен риск в срока на валидност на застрахователната
полица /процесното ПТП, за което вина носи делинквента/, както и че именно в резултат на
процесното ПТП са настъпили вредите – конкретните щети/ вреди по автомобила, който
към датата на настъпване на ПТП е бил собственост на ищеца, се установяват категорично
както от съставения двустранен констативен протокол, така и от свидетелските показания, и
от заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ. В този смисъл и претенцията е
доказана по основание.
Спорните моменти касаят именно размера на обезщетението. Съобразно чл. 400 от КЗ
и съдебната практика по приложението му, застрахователното обезщетение по договор за
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване. Съгласно императивната правна норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е
длъжен да заплати обезщетение равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието.
В този смисъл и по отношение на остойностяване на щетите, съдът намира, че следва
при изчисляване на средната пазарна цена на материалите да се съобрази стойността на
алтернативните части и тази на оригиналните части, като възприеме тяхната осреднена
стойност, без да прилага коефициент на овехтяване, като същото се отнася и до стойността
на труда. Неоснователно е искането за възприемане на стойността на части втора употреба,
поради противоречието с изискванията на закона, посочени по-горе. В този смисъл и съдът
възприема и тезата на ищеца, изразена във въззивната му жалба, като съобразно
8
заключението на вещото лице, релевантни в случая са сумите, посочени от вещото лице по
т.3 от първоначалното заключение или при определяне на средната пазарна цена следва да се
сумират и осреднят двете стойности – (2702,98 лв. +2103,53лв.): 2, което като краен резултат
дава сумата от 2403,26 лв.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че обезщетението, което се дължи би
било в размер на 2403,26лв. от тази стойност следва да се приспадне вече заплатената от
застрахователя сума в размер на 500 лв. или след изчисленията сумата, която се дължи на
ищеца е в размер на 1903,26 лв.
Възраженията на ответника – застраховател, че са били налице предходни щети по
същите елементи на автомобила, съдът намира, че не следва да се разглеждат, доколкото
същите не са въведени като възражения своевременно. Но дори и да се приеме, че са
предявени с сроковете по ГПК, то доказване в тази насока ответникът не е провел.
С оглед различните изводи на настоящата инстанция от тези на ВРС касателно
размера, обжалваното решение подлежи на частична отмяна, включително в частта за
разноските, като претенцията на ищеца следва да бъде уважена в цялост.
По подадената частна жалба:
Депозираната частна жалба е основателна. За определяне на размера на дължимото
адвокатско възнаграждение приложение намира Наредба №1 от 09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, която регламентира размер на възнагражденията,
които страните могат да уговарят. При направено възражение за прекомерност именно
определените с Наредбата размери съдът трябва да съобразява, наред с фактическата и
правна сложност на делото.
За да присъди адвокатското възнаграждение, обаче, съдът взе предвид постановеното
решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и по-специално т.60 според която цената на услуга,
която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара /в
частност Наредба № 1/2004 г., приета от ВАдвС/, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Поради това, при условията
на своевременно направено възражение за прекомерност, каквото е направил ответникът
пред първата инстанция, следва да бъде съобразено доколко така договореният и изплатен
размер е съответен на вида на производството, материалния интерес, правната и фактическа
сложност, на начина, по който се осъществява защитата и доколко би могъл да е адекватен
на реалната пазарна цена на услугата.
В тази връзка, съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване
на искова молба и реално явяване в насрочените открити съдебни заседания, като
производството е приключило след пет проведени осз като във всяко са събирани
доказателства. Действително касае се за потребителски спор, който обаче не се отличава с
особена сложност с оглед типичните за потребителските спорове възражения и наличието на
9
многобройна и постоянна съдебна практика по идентични дела. С оглед гореизложеното
настоящият състав намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
извършената работа в размер на 900лв. без ДДС или 1080лв. с вкл. ДДС. В този смисъл и
възнаграждението, което е присъдено на първа инстанция, следва да бъде преценено като
прекомерно и намалено до размера от 1080 лв., която сума е и следвало да бъде базата, от
която ВРС да изчислява разноските, съобразно изхода на спора, който е възприел.
По разноските в производството:
Предвид произнасянето по депозираната частна жалба и с оглед на изхода на спора,
налага се ревизиране на решението на първата инстанция в частта за разноските. В полза на
ищеца се дължат претендираните от него суми в цялост за заплатена държавна такса в
размер на 85,83 лв. и депозит за вещо лице в размер на 250лв., а за адвокатско
възнаграждение – възприетата сума по-горе от 1080 лв. или общият размер, който следва да
се присъди е 1415,83лв. Предвид, че въззивната инстанция намали размера на присъденото
адвокатско възнаграждение, то и присъдените в полза на ищеца с първоинстанционното
решение разноски, като краен резултат, следва да бъдат редуцирани до 1415,83лв. Разноски
в полза на ответника за първа инстанция не се дължат.
По отношение на претенцията за разноски за въззивната инстанция, с оглед изхода от
спора и предвид, че въззивната жалба на ищеца се уважава изцяло, то разноски се дължат
само на него. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Дължимото възнаграждение в случая, изчислено по актуалната редакция
на Наредба №1 от 09.07.2004г. е 400 лв. без ДДС или 480 лв. с ДДС, като въззивната
инстанция, след като прецени, че възражението е основателно, доколкото производството не
е с правна и фактическа сложност, то и 480лв. с вкл. ДДС следва да бъдат присъдени на
ищеца. На ищеца следва да се присъди и заплатената от него държавна такса за
депозираната въззивна жалба или сумата от 25 лв.
За производството по депозираната частна жалба, съдът намира, че разноски не следва
да се присъждат, доколкото такова искане не се отправя нито с жалбата, нито в осз е
конкретизирано подобно искане. Представеният от ответника списък на разноски
обективира единствено разноските, сторени по депозираната от страната въззивна жалба.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 121/09.01.2025г., постановено по гр.д.№ 10805/2023г. по описа
на ВРС, 30 –ти състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлена претенцията на П. Д. Л., ЕГН
**********, с адрес: ******, срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г.М. Д.“ 1,
представлявано от Б. Г. И. и Ж.С.К., да бъде осъдено застрахователното дружество да
заплати на ищцата горницата над присъдените 1603,53 лв. до предявените 1903,26 лв.,
представляваща частичен иск от 3000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
10
исковата молба – 22.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на предна броня, ляв фар, маска в предна броня, декоративна лява капачка, декоративна
дясна капачка халоген, лява дневна светлина, конзола носещ въздуховод към въздушен
филтър, решетка закрепване ПВЦ въздуховод към въздушен филтър, носач рамка под фар
ляв ПВЦ и еко тава под предна броня ПВЦ на собствения на ищцата лек автомобил „Рено
Меган“, с peг. № ******, причинени в резултат на реализирано на 07.06.2023г. ПТП в
гр.Варна по вина на водача на л.а. „Рено Клио“, с peг. № *****, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, както и в ЧАСТТА ЗА ПРИСЪДЕНИТЕ
В ПОЛЗА НА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, РАЗНОСКИ в размер
на 96 лв. /деветдесет и шест лева/, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г.М. Д.“ 1, представлявано от Б. Г. И. и
Ж.С.К., ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: ******, допълнителни 299,73
лв. /двеста деветдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/, представляващи
разликата над присъдената сума от 1603,53 лв. до предявените 1903,26 лв., като
частичен иск от общата сума 3000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 22.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на предна броня, ляв фар, маска в предна броня, декоративна лява капачка, декоративна
дясна капачка халоген, лява дневна светлина, конзола носещ въздуховод към въздушен
филтър, решетка закрепване ПВЦ въздуховод към въздушен филтър, носач рамка под фар
ляв ПВЦ и еко тава под предна броня ПВЦ на собствения на ищцата лек автомобил „Рено
Меган“, с peг. № ******, причинени в резултат на реализирано на 07.06.2023г. ПТП в
гр.Варна по вина на водача на л.а. „Рено Клио“, с peг. № *****, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, на основание чл. 432 ал.1 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121/09.01.2025г., постановено по гр.д.№ 10805/2023г.
по описа на ВРС, 30 –ти състав, в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ Определение № 5791/ 05.05.2025г., постановено по гр.д. № 10805/2023г.
по описа на ВРС, 30 –ти състав, В ЧАСТТА, в която ВРС е оставил без уважение молба с
правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, с вх. № 13069/12.02.2025г., депозирана от ответника
„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, чрез адв. Б. М., за изменение на Решение №
121/09.01.2025 г. постановено по гр.д. № 10805/2023г., по описа на ВРС, 30-ти състав, в
частта за разноските с искане да бъде намалено присъденото в полза на ищеца адвокатско
възнаграждение, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № 121/09.01.2025г., постановено по гр.д.№ 10805/2023г. по описа
на ВРС, 30 –ти състав, В ЧАСТТА за разноските за сумата над 1415,83лв. / хиляда
четиристотин и петнадесет лева и осемдесет и три стотинки/ до присъдената сума от
11
1529,87 лв. /хиляда петстотин двадесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляващи сторените от ищеца П. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: ******, разноски за
първа инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г.М. Д.“ 1, представлявано от Б. Г. И. и
Ж.С.К., ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 505 лв.
/петстотин и пет лева/, представляваща сторените от ищеца– въззивник разноски за
настоящото въззивно производство, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12