Решение по дело №483/2018 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 319
Дата: 31 декември 2019 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Ивайло Генов Йорданов
Дело: 20181840200483
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 31.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                                 Председател: Ивайло Йорданов

 

при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов НАХД № 483 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.М.С. против Наказателно постановление № 18-1204-001079/14.06.2018 г., издадено от началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбопдателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и за нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно като в приложено възражение са изложени подробни съображения. При условията на алтернативност се поддържа явна несправедливост на наложеното наказание, което не е съобразено с имущественото състояние на наказания. Поради изложеното моли наказателното постановление да бъде отменено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:

От показанията на свид. Я. – полицейски служител в ОДМВР - София, се установява, че на 09.04.2018 г. около 17.22 часа в община Костенец, на автомагистрала „Тракия“ в района на 55-ти километър с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София свидетелят  изпълнявал служебните си задължения по контрол на движението по пътищата заедно с друг полицейски служител – И.И.. По същото време и място  жалбоподателят управлявал лек автомобил …….. в лентата за принудително спиране. Свид. Я. спрял автомобила, управляван от жалб. С. и извършил проверка на документите му, в рамките на която установил, че водачът не е заплатил доброволно в срок глоба по фиш серия М № 36590. При проверката не са установени повреда на пътното превозно средство и/или здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. При тези факти е съставен АУАН серия Д № 479534 от 09.04.2018 г. от свид. К.Я. в качеството на мл.автоконтрольор при ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“. Първото деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 58, , т. 3 от ЗДвП, а второто като нарушение на задължението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, с което е нарушена разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение от началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“ е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е възприета същата фактическа обстановка. Първото деяние е прието за нарушение на 58, т. 3 ЗДвП, поради което на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбопдателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а второто деяние за нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП – носи връчено наказателно постановление за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок на плащане, поради което на основание чл. 185 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказатеслтва, които са логични и непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. От показанията на свид. Я. се установяват всички факти и обстоятелства около поведението на жалбоподателя и извършената проверка. Те намират опора в обясненията на наказания С., който не отрича извършените нарушения.

С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, и по същество – частично основателна.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. При издаване на НП правилно била определена правната квалификация на деянието, представляващо нарушение на 58, т. 3 ЗДвП, обстоятелствената част на АУАН отговаря на обстоятелствената част на НП, като възприетото от фактическа страна деяние правилно било квалифицирано като покриващо състава на административното нарушение. Правилно административнонаказващият орган е приел, че деянието, авторството, вината и наличието на причинна връзка между поведението на водача и извършеното са беспорно доказани. Не може да се счита за порок обстоятелството, че в обстоятелствената част на АУАН и НП не е изложено, при проверката не са установени повреда на пътното превозно средство и/или здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. От една страна това се подразбира от самото съставяне на АУАН и НП, от друга не се твърди и доказва наличие на подобни обстоятелства. Изложеното във възражението от жалбоподателя, че поради натоварения трафик не успял да се включи в лентата за движение, не прави деянието несъставомерно, тъй като това обстоятелство не е сред изброените в чл. 58, т. 3 ЗДвП, при които движението в лента за принудително спиране по автомагистрала е разрешено. Не може да се приеме, че водачът е бил във фактическа невъзможност да спрази правилата за движение по пътищата, тъй като правомерното поведение изисква водачът да спре и да предприеме движение в лента, когато това е обективно възможно и с поведението си няма да застраши сигурността на останалите участници в движението. Като не го е направил и на 09.04.2018 г. около 17.22 часа в община Костенец, на автомагистрала „Тракия“ в района на 55-ти километър с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София, е управлявал лек автомобил …… в лентата за принудително спиране без да е налице повреда на пътното превозно средство и/или здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, водачът М.М.С. е изрършил нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП, поради което законосъобразно е наказан с наказанието предвдено в чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца и глоба в размер на 1000 лв.

Възражението за явна несправедлисвост на наложеното наказание е неоснователно, тъй като санкциите са абсолютно определени и не подлежат на прецизиране от административнонаказващия орган. В принципен план следва да се отбележи, че влошеното имуществено състояние на водача не му е подействало възпиращо, за да не извърши нарушението. А и доколкото е избрал да бъде водач на МПС, а не да използва например обществен транспорт, следва да понесе предвидената в закона отговорност за неправомерните си действия. Поради изложеното в тази част наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на вмененото нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 ЗДвП издадените АУАН и НП са издадени при неправилно приложение на материалния закон. Установеното поведение на водача, а именно незаплащане доброволно в срок на глоба по фиш серия М № 36590 – не представлява нарушение на горната разпоредба, тъй като тя не установява правило за поведение. Такова правило не установява и чл. 190, ал. 3 ЗДвП, както неправилно е посочено в наказателното постановление. Цитираният текст единствено установява моментът, от който принудително изпълнение става допустимо, т.е. срокът за заплащане на влязло в сила наказание глоба. Той е инструктивен, като при при неизпълнение на задължението вземането подлежи на принудително изпълнение по надлежния ред. Няма нормативна опора предложеното от административнонаказващия орган тълкуване, че неизпълнение на наказание в срок състалвява административно нарушение по посочения тескт. Изложеното налага наказателното постановление да бъде отменено в тази част.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 18-1204-001079/14.06.2018 г., издадено от началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“ в частта, с която на М.М.С., ЕГН **********, за нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1204-001079/14.06.2018 г., издадено от началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“ в останалата част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                              Районен  съдия:

 

                                                                                                                           (И. Йорданов)