№ 10
гр. Г. , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на седемнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Тенева
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №
20215550100150 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът Д. Д. ИВ. твърди, че на основание неизпълнено задължение по ЗАПИС на
ЗАПОВЕД от 14.10.2019г. издаден от ответницата В. ХР. Б., по ч.гр.д. №478/2020г. по описа
на Районен Съд гр. Г. на 30.11.2020г. е издадена Заповед №260063 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. В срока за възражение длъжницата
ответница в настоящото производство В. ХР. Б., се е възползвала от правото си да възрази
срещу така издадената заповед.
Предвид на горното и след дадени указания предявява настоящия установителен иск за
главница и мораторна лихва.
Излага следната фактическа обстановка:
На 14.10.2019г. В. ХР. Б. е издала процесната ЗАПИС на ЗАПОВЕД.
По този ЗАПИС на ЗАПОВЕД, посоченото физическо лице се е задължило безусловно и
неотменимо да заплати на Д. Д. ИВ. или на нейна заповед, сумата от 6890,00 BGN. Така
издадения ЗАПИС на ЗАПОВЕД е платим на падеж. Падежът по този ЗАПИС на ЗАПОВЕД
е настъпил на 30.11.2019г. На тази дата задълженото лице (длъжника по настоящото
заявление) е следвало да заплати на ищцата Д.И. сумата посочена в записа на заповед.
На падежа длъжника, не е заплатил дължимата сума по издадения ЗАПИС на ЗАПОВЕД
посочен по-горе. Поради горното, на 25.11.2020г., ищцата е пристъпила към принудително
събиране на вземането си по чл.417 от ГПК.
1
Била издадена Заповед №260063 от 30.11.2020г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, с която състава на съда е разпоредил длъжницата В. ХР.
Б. да заплати на кредитора Д. Д. ИВ. сумите, както следва:
- сума в размер 6890,00 BGN - изискуема и неизплатена главница по запис на заповед
издаден на 14.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.11.2020г.
до окончателното изплащане на сумата;
- сума в размер 689,00 BGN - лихва за забава от 30.11.2019г. до 24.11.2020г.;
- сума в размер на 1152,00 BGN /хиляда сто петдесет и два лева/ - съдебни и деловодни
разноски по Ч.Гр.Дело №478/2020г. на РС-Г.;
За посочените в Заповедта суми е издаден ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 30.11.2020Г. по
Ч.Гр.Дело №478/2020г. на РС-Г..За събирането на тези суми, обективирани в посочения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20217650400519 по описа на ЧСИ
Гергана Илчева с рег.№765 в КЧСИ.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК В. ХР. Б. е подала възражение срещу издадената Заповед.
Представения документ ЗАПИС на ЗАПОВЕД от 14.10.2019rг. въз основа на който е
издадена посочената по-горе Заповед №537 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане на ищеца срещу длъжника ответник по настоящото дело.
Представеният документ Запис на заповед от 14.10.2019г. съдържа всички реквизити
посочени в разпоредбата на чл.535 от ТЗ. Не е налице спор относно това дали длъжника по
записа на заповед е подписал лично така издадения от нея менителничен документ.
Предвид но изложеното по-горе става ясно, че представения ЗАПИС на ЗАПОВЕД от
14.10.2019г. удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на ищцата ми към длъжницата
- ответник по делото.
От друга страна процесния ЗАПИС на ЗАПОВЕД от 14.10.2020г. бил издаден като
обезпечение на задължения на длъжницата произтичащи от Договор за паричен заем от
14.10.20219г. На 14.10.2019Г. В.Б. е сключила с Д.И. посочения по-горе Договор за паричен
заем, по силата на който договор ищецът се е задължил да предостави и е предал в заем на
посоченото лице сумата в размер на 6890,00 BGN /шест хиляди осемстотин и деветдесет
лева/, а заемателят се е задължило да върне този заем в сроковете и при условията на този
договор.
Заемодателят е изпълнила задължението си по договора, като е предоставила е на заемателя
кредит в размер на 6890,00 лева - предадена в брой на заемателя ВАЛЕНТИНА - видно от
точка 3/три/ на договора.
2
По силата на Договор за паричен заем от 14.10.2019г.,
заемателят се е задължил да издължи цялата получена в заем сума в размер на 6890,00 BGN
/шест хиляди осемстотин и деветдесет лева/ до 30.11.2019г. - видно от точка 2/две/ на
договора.
За обезпечение на вземанията на ищеца - заемодател по Договор за паричен заем от
14.10.2019г., заемателя В. ХР. Б. е издала процесния Запис на Заповед от 14.10.2019г.
Към 25.11.2020Г. - датата на подаване на посоченото по-горе Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, и към настоящия момент заемателят не е заплатил
дължимата сума на заемодателя. Към 25.11.2020г. датата на подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, общата дължима сума от страна на
заемателя е в размер на 7579,00 лева, включваща неиздължена главница по Договор за
паричен заем от 14.10.2019г. и дължимата лихва за забава върху неплатената главница. Тъй
като процесният ЗАПИС на ЗАПОВЕД от 14.10.2019г. е издаден като обезпечение на
задължения на длъжницата произтичащи от Договор за паричен заем от 14.10.2019г., и както
бе посочено по-горе било налице неизпълнено задължение по този договор - то следвал
извода, че задължението по посочения запис на заповед било реално и съществува и като
размер съвпада с размера на задължението по посочения договор за заем. Налага се извода,
че процесния ЗАПИС на ЗАПОВЕД от 14.10.2019г. (издаден от длъжницата В. ХР. Б.)
удостоверява наличието на съществуващо и подлежащо на изпълнение парично вземане на
ищеца от длъжницата.
Искането е да се установи със сила на присъдено нещо, че:
ОТВЕТНИЦАТА В. ХР. Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Г., общ.Г., обл. С.З.,
ул."С.В. * ДЪЛЖИ, на ИЩЕЦА Д. Д. ИВ. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: България,
област Хасково, общ.Симеоновград, с.Навъсен, п.код 6479, следните суми:
-сума в размер 6890,00 BGN /шест хиляди осемстотин и деветдесет лева/ - неизплатена
главница по ЗАПИС на ЗАПОВЕД от 14.10.2019г. (обезпечаващ задължения произтичащи
от Договор за паричен заем от 14.10.2019г.), ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 25.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата; - сума в размер 689,00 BGN
/шестстотин осемдесет и девет лева/ - представляваща дължимата лихва за забава за периода
от 30.11.2019г. до 24.11.2020г., върху неплатената главница по Договор за паричен заем от
14.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, които суми са обективирани в Заповед №260063 от
30.11.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 30.11.2020г. издаден по Ч.Гр.Дело №478/2020г. по описа на
РС-Г..
Претендирани са разноски.
3
В отговора по чл. 131 ответникът заявява, че не оспорва иска по основание, а досежно
размера.
Отговаря на истината,че ответницата е имала договорни отношения с ищцата, по силата на
които тя ѝ е предоставила сума, различна от посочената в записа на заповед, и я накарала да
се подпише като издател върху по-голяма сума, като по този начин е калкурирано цялото
задължение от 6890 лева.При сключване на договора за паричен заем ответницата е била
съгласна на всякакви условия, тъй като решавала тежък проблем със собственото си здраве.
С взетата сума било заплатено лечението ѝ, което в последствие се оказва много по-тежко,
отколкото тя е очаквала. Поставена е на диализа и състоянието ѝ прогресивно се влошило.
Веднага след заплащане на взетата сума по лечението ответницата е изпаднала в тежко
състояние, довело в крайна сметка до преосведетелстване пред ТЕЛК и е инвалидизирана с
95% процента нетрудоспособност, постановена диагноза „терминален стадий на бъбречна
болест" ,което на практика е последното, което предшества бъбречна трансплантация ,а
дотогава два пъти в седмицата се подлага на диализа.Постепенно и другите органи и се
увреждат, което води до тежко състояние на целия организъм и пълната невъзможност да
упражнява труд и реализира доходи.
С решение на Директора на НОИ и е определена пенсия за общо заболяване в размер на
382.35 лева.Тези пари не покриват и половината от разходите по лечението и се налага със
Заповед на Дирекция „Социално подпомагане" да ѝ бъде отпусната месечна финансова
подкрепа по чл.70 т.3 от ЗХУ в размер на 90.75 лева.
Не притежава лично имущество, което да ѝ послужи за обезпечение на някакъв вид заем,
който да позволи погасяване на задължението ѝ. В тази връзка в исковата молба е посочен
имот, който не е неин, а е наследствен на съпруга ѝ и затова счита,че искането за налагане
на възбрана върху него е недопустимо.
Обективната ѝ невъзможност да изпълни задълженията си по договора за паричен заем са
приравнени към съществуващите форсмажорни обстоятелства, които са непредвидими към
датата на сключване на договора за паричен заем. Към тази дата тя не е знаела, а и не е
могла да предвиди рязкото влошаване на здравето си, което да ѝ попречи да реализира
доходи и да върне сумата.
Затова е важно да се отбележи, че тя е подходила отговорно към задължението си и в
разговор с ищцата е споделила проблема си и че случаят се е оказал далеч по-сложен,
отколкото е очаквала. Здравословните ѝ проблеми са я лишили от възможността да работи и
заради скъпото лечение е натрупала още дългове. Единственият начин да върне
задължението си към ищцата оставала възможността на вноски да се издължи. Предложено
е в разговор този начин на изплащане, но не е срещнала разбиране. Твърди, че е в
обективна невъзможност да погаси задължението си по причини, които не зависят от нея и
4
са свързани с неспособността и да работи по здравословни причини, както и заради скъпо
струващото и лечение.
В открито съдебно заседание се явяват процесуалните представители и на двете страни.
Ответницата чрез своя адвокат не отправя искане по чл. 241 от ГПК за разсрочване на
задължението в решението, а твърди настъпила впоследствие невъзможност да плаща заема
по здравословно причини.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Правната квалификация на предявения иск за главница е чл. 422 във вр. с чл. 535 от ТЗ.
В тежест на ищеца при така наведените твърдения от всяка от страните е да докаже
наличието на облигационна връзка между страните – валиден запис на заповед.
В тежест на ответника е да докаже плащане.
Като безспорен може да се отдели фактът, че ответникът не отрича да е подписал записа на
заповед. Не се оспорва задължението, както и че същото обезпечава договор за заем.
Оспорва се размер на главницата.
Предявен е и иск по чл. 86 от ЗЗД, като ищецът следва да обоснове неговата допустимост.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 478/2020г. по описа на Районен съд – Г. се установява,
че съдът е издал заповед за изпълнение № 260063 от 30.11.2020г., съгласно която длъжника
В. ХР. Б. следва да заплати на кредитора Д. Д. ИВ. сумата от 6890 лв. за главница ведно със
законната лихва върху сумата считано от 25.11.2020г. до изплащането й, както и сумата от
689 лв. – мораторна лихва за периода от 30.11.2019г. до 24.11.2020г., представляваща
неизплатено задължение по Запис на заповед от 14.10.2019г.
Ответникът В. ХР. Б. е депозирал възражение в срок, което е бланкетно. В указания срок
ищецът е предявил иск относно вземането си, предмет на настоящото производство.
Безспорно е по делото, че ответницата е подписала записа на заповед, същият е редовен от
външна страна съгласно чл. 535 от ТЗ. В настоящото исково производство ищецът посочва,
че същият е издаден като обезпечение по Договор за заем от същата дата и с падеж,
посочения в ценната книга. Съгласно Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по тълк.дело 4
от 2013 на ОСГТК на ВКС при въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422
ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно
каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на
5
заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи обезпечителната
функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането
си, основано на менителничния ефект. Страните не спорят и че е сключен посочения
Договор за заем, като в отговора на исковата молба е посочено едно неясно възражение по
отношение на размера на сумата. Всъщност Договора за заем и Записа на заповед се
припокриват изцяло като посочена сума и страни и след като не се оспорва подписа на
ответницата по Договора и не се излагат никакви аргументи и доказателства за различна
сума, то съдът намира, че това възражение е бланкетно и съдът не може да приеме, че е
предоставена сума, различна от посочената в записа на заповед, която се припокрива с тази
по Договора за заем.
Ответницата не твърди и наличие на сключване на договор при крайна нужда при явно
неизгодни условия, изрично потвърдено в съдебно заседание. Не представя и доказателства
в тази насока. Основните аргументи са в посока, че след като е получила заема, се е влошило
здравословното състояние на ответницата и същата няма парични средства да изплаща
заема. Съгласно чл. 81 ал. 2 от ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични
средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Съдът не може
да приеме за достоверни аргументите за рязко влошаване на здравословното състояние на
ответницата, което да е довело до обективна невъзможност да плаща – чл. 81 ал. 1 от ЗЗД. В
самия отговор се признава, че парите за взети в заем за лечение, но не е ясно дали са
използвани за тази цел. От представените по делото доказателства – например Етапна
епикриза от 25.03.2021г. се установява, че ответницата е на бъбречно – заместително
лечение от 2016г. Представеното Експертно решение на ТЕЛК е за преосвидетелстване
(първото е от 2016г. със същия процент инвалидност), а отпусната пенсия за инвалидност е
от 2016г. насам. Следва да се отбележи, че предмет не делото не е и не е изследвано
цялостното имуществено състояние на ответницата.
Ето защо съдът намира, че следва да се уважи иска за главница в цялост.
По отношение на иска за мораторна лихва следва да се има предвид, че производството по
реда на чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното такова и искът се основава, както
беше споменато по-горе изцяло на записа на заповед. С т.4 от Тълкувателно решение №
1/2004 г. от 28.12.2005 г. по тълкувателно дело № 1/2004 г. на ВКС са дадени задължителни
за съдилищата в Република България указания по въпроса допустимо ли е издаване на
изпълнителен лист по реда на чл.242 ГПК във вр. с чл.237 от отменения Граждански
процесуален кодекс от 1952 г. и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от
датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
Според тези указания, издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа
на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на
изпълнителен лист, не е допустимо.
Със заявлението по чл.417 ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение за
6
сумата 689 лв., представляваща лихва за забава върху посочената в записа на заповед
парична сума за времето от падежа на записа на заповед до датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 478/2020 г. на Районен съд - Г.. Заповедният съд не е констатирал
недопустимостта на така направеното искане и е уважил заявлението, като е издал заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК и за лихвата за забава. Впоследствие, предвид подаденото в
срока по чл.414 ГПК възражение срещу заповедта, кредиторът - заявител е предявил
положителен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК и за вземането за закъснителни
лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД. Първоинстанционният съд не следва да се произнася по същество,
тъй като това ще доведе до произнасяне по недопустим установителен иск по чл.422, ал.1
ГПК за съществуване на вземане за обезщетение /лихви/ за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху
сумата по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417
ГПК – в този смисъл Решение № 176 от 10.02.2016г. по т. д. № 2621/2014 на II ро ТО на
ВКС.
Ето защо в частта по иска по чл. 86 от ЗЗД съдът следва да прекрати производството поради
недопустимост и да обезсили в тази част заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
По разноските.
Ищецът е сторил разноски в размер на 152 лева държавна такса и 1 000 лева адвокатски
хонорар в заповедното производство. В исковото производство е сторил разноски в размер
на 152 лева за държавна такса и 1 000 лева адвокатско възнаграждение. По отношение на
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира следното: съгласно
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения чл. 7 ал. 2 т. 3 минималното
адвокатско възнаграждение е 708 лева, като съдът намира предвид правната и фактическа
сложност на делото и извършените по делото процесуални действия, че не следва да
намалява хонорара на адвоката т.е. същият следва да остане 1000 лева; по отношение на
възнаграждението в заповедното производство съгласно чл. 7 ал. 7 от Наредбата
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите
на претендираните суми или в настоящия случай минималния адвокатски хонорар би бил
около 500 лева, като съдът намира за необходимо да уважи възражението за прекомерност в
тази част и намали адвокатския хонорар от 1000 на 700 лева. Съгласно уважената част от
исковете и прекратяването в друга част съдът следва да присъди разноски в размер на 1822
лева. Съгласно чл. 78 ал. 4 от ГПК при прекратяване на делото ответникът също има право
на разноски. В случая адвокатът на ответницата е оказал безплатна помощ на материално
затруднено лице и съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА и има право на адвокатско възнаграждение на
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 или това е сумата от 708
лева и съобразно прекратената част следва да му се присъдят разноски в размер на 65 лева.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. ХР. Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Г.,
общ.Г., обл. С.З., ул."С.В. * дължи на Д. Д. ИВ. с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
България, област Хасково, общ.Симеоновград, с.Навъсен, п.код 6479, следните суми:
-сума в размер 6890,00 BGN /шест хиляди осемстотин и деветдесет лева/ - неизплатена
главница по ЗАПИС на ЗАПОВЕД от 14.10.2019г. (обезпечаващ задължения произтичащи
от Договор за паричен заем от 14.10.2019г.), ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 25.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, която сума е обективирана в
Заповед № 260063 от 30.11.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 30.11.2020г. издаден по
Ч.Гр.Дело №478/2020г. по описа на РС-Г. като ПРЕКРАТЯВА производството за сумата в
размер 689,00 BGN /шестстотин осемдесет и девет лева/ - представляваща дължимата лихва
за забава за периода от 30.11.2019г. до 24.11.2020г., върху неплатената главница по записа
на заповед и ОБЕЗСИЛВА Заповед № 260063 от 30.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от
30.11.2020г. издаден по Ч.Гр.Дело №478/2020г. в тази част.
ОСЪЖДА В. ХР. Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Г., общ.Г., обл. С.З., ул."С.В.
* да заплати на Д. Д. ИВ. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: България, област Хасково,
общ.Симеоновград, с.Навъсен, п.код 6479 разноски в размер на 1822 лева по исковото и
заповедно производство.
ОСЪЖДА Д. Д. ИВ. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: България, област Хасково,
общ.Симеоновград, с.Навъсен, п.код 6479 да заплати на адвокат Д. от АК Варна разноски в
размер на 65 лева на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд, а определението за прекратяване подлежи на обжалване в
едноседмичен срок пред същия съд.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
8