Решение по дело №313/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 287                                          17.06.2019 г.                          гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На    единадесети юни                                              две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав:

  Председател: Светлана Чолакова

секретар  Живка Ранкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№313 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл.128 т.2 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ и чл.215 от КТ вр. с чл.15 ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.

Депозирана е молба от И.Й., с която са предявени обективно съединени искове срещу “Курт Европа Транспорт” ЕООД, за заплащане на сумите 8160лв. - трудово възнаграждение, сумата 510лв. обезщетение за неизползвани платен отпуск, сумата 4298,44 евро неизплатени командировъчни средства за 297 дни. Иска и заплащане на законната лихва върху исковете, считано от датата на подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски. Сочи, че е работил като шофьор на товарен автомобил при ответника от 02.05.2017г. Когато тръгвал за Германия му донесли да подпише трудовия договор, който следвало да се обяви в ИТ и след като се върне в България ще получи екземпляр от него. През февруари 2018г. направил справка и установил, че ответника не е внасял задължителните здравни осигуровки от м. май 2017г. Казали му, че са пропуснали и предложили да подпише трудов договор от него момент, изготвили го от 26.02.2018г., който договор не е подписвал поради това, че бил в командировка в Германия и шофирал техен автомобил. Със Заповед №18 от 01.10.2018г. договорът бил прекратен, като ответникът имал задължения към него. Платили му осигуровки за периода от м. 05.17г. до м. 02.18г. в размер на 188лв., като счетоводителя му казал да ги внесе сам, издаден бил РКО. За периода от 02.09.2017г. до 01.10.2018г. работил като шофьор на товарен автомобил общо 297 дни, като следвало да получи командировъчни в размер на 60 евро на ден, фирмата му изплатила 3720,56евро по личната му сметка в банка в Истанбул. За 297 дни съгласно Приложение №3 от Наредбата за служебните командировки  и специализации в чужбина, за всеки ден по 27 евро, т.е. следвало да му изплатят 8019евро. Заявява, че ответникът освен командировъчни пари, не му заплатил трудово възнаграждение в размер на минимална работна заплата 510лв.,  за шестнадесет месеца - 8160лв. Не е ползвал платен годишен отпуск и следвало да му изплатят 510лв. обезщетение по чл.224 КТ. 

            Ответникът не депозира отговор.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

               Ишецът бил в трудово правоотношение с ответника, назначен на длъжност “шофьор на товарен автомобил/международни превози/” с трудов договор №13/26.02.2018г. с основно месечно възнаграждение от 510лв. в отдел ЕООД Курт Европа транспорт и месторабота със задължения утвърдени от работодателя в длъжностната характеристика, видно от приложения трудов договор. Със Заповед №18/01.10.2018г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните.

В показанията си св.А. Х. М. сочи, че е работил при ответника от 09.01.2014г. до м. юни 2019г. като шофьор. Познава ищеца от месец май, юни 2017г., когато се запознали на паркинг в Германия, управлявал камион собственост на ответника.

Св. С. И. К. сочи, че обслужвала счетоводно фирмата на ответника до м. март 2019г. Имала и пълномощно да представлява собственика, който бил в Германия. Познавала ищеца, който в началото на м. януари или февруари 2018г. дошъл в офиса, когато бил сключен трудов договор с него, тя подписвала договора от името на работодателя. Но и казали, че работел от предната година и да му заплати поне здравните осигуровки, поради което попълнила разходен касов ордер/л.9/. От м. февруари 2018г. ищецът бил включен във ведомостите за заплати, от тогава му се плащали редовно осигуровки, от тогава било и уведомяването в НАП. Не си спомня да са издавани заповеди за командировки на ищеца, сумите за командировъчни се плащали в Германия от собственика на фирмата. След което тя ги осчетоводявала по 35 евро на ден, като получавала информация по имейл от собственика, на кого каква сума е изплатена. След това  съставяла документите  и ги включвала като разходи. Заплатите на работниците се заплащали в брой или по банков път от там.

От заключението по назначената съдебно счетоводна експертиза се установява, че  брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния отработен месец – 09.2018г.  е 510лв. Размерът на трудовото възнаграждение за периода 26.02.18г. до м. 09.2018г. включително е 2809,35лв. Обезщетението на неизплатен отпуск е в размер на 332,61лв. и съответно начислен данък по ЗДДФЛ и нето сумата е в размер на 299,35лв. за 14 дни отпуск, който не е използван. По банков път за преведени на ищеца  3720,56 евро, което е равностойност на 7256,09лв. Не е ясно основанието, дали тази сума е за заплатено трудово възнаграждение или за командировъчни разходи. Размерът на дължимите командировъчни пари за периода: 02.09.17г. - 25.02.18г.  122 дни е 4270 евро; за периода 26.02.18г. - 01.10.18г. за 195 дни – 6825евро, общо 11095 евро. За периода 26.02.18г. – 01.10.18г. дължимите суми към ищеца са в размер на 9162,84лв., съответно за периода 02.09.17г. до 01.10.18г. – 17489,34лв. Съдът кредитира заключението като компетентно обосновано и неоспорено от страните.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:  Предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение, командировъчни пари и полагащ се отпуск са частично основателни. На първо място съдът намира, за недоказано, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на 02.05.17г., т.е. за периода преди м.02.2018г. Това е така, тъй като според КТ предоставянето на работната сила се урежда с трудов договор, който винаги е в писмена форма и се сключва между страните преди постъпване на работа, съгласно чл.62 ал.1 КТ.  Договорът се смята за сключен от момента в който подписания от работодателя и от работника бъде получен от последния. Т.е. според законовата регламентация не е възможно трудово правоотношение да възникне без да е подписан трудов договор, а отношенията между страните преди сключването на договора по посочения формален начин не са трудово правни. Не може да се установяват такива въз основа изплатена сума за здравни осигуровки  или с други документи, в какъвто смисъл са твърденията на ищеца.  Поради което съдът приема, че правоотношението с ответника е възникнало на 26.02.2018г. И на ищеца ответникът дължи сума в размер на 9162,84лв. за периода 26.02.18г. до 01.10.18г. според заключението на вещото лице. От която сума 299,35 лв. е за неизползван платен годишен отпуск, а остатъкът до размер на 9162,84лв. за командировъчни разходи и за трудово възнаграждение. Тъй като не е възможно вещото лице да установи заплатената по банков път сума от ответника в размер на 3720,56 евро/равностойност на 7256,09лв./ дали е за заплати или за командировъчни разходи, съдът приема, че претенцията на ищеца за дължимите командировки в претендирания размер от 4298,44евро/равностойност на 8407,02лв./ е основателна, като до общия размер на задълженията от 9162,84лв. остава сумата 456,82лв., която е за неизплатено трудово възнаграждение. До първоначално предявения размер тази претенция, както и за обезщетение за неизползван отпуск не е доказана и следва да се отхвърли, както и за периода от 02.09.17г. до 25.02.2018г. включително.

            На основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски съразмерно уважената част от иска. Заплатена е сумата 800лв. за адвокатско възнаграждение, поради което ответникът следва да заплати 432лв. за разноски.

            Ответникът следва да заплати по сметка на РРС  държавна такса върху уважената част от исковете в общ размер на 436,28лв. както и сумата 120лв. заплатено възнаграждение за вещото лице от бюджета или общо 556,28лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

                     

ОСЪЖДА “Курт Европа Транспорт” ЕООД, ЕИК201101569 адрес на управление гр.Разград, ул. Иван Вазов №21 ет.1 ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на И.Й., ЕГН**********, адрес ***, сумата 9162,84лв./девет хиляди сто шестдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/, от които 456,82лв. са за неизплатени заплати, сумата 299,35 лв.-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и сумата 4298,44 евро- командировъчни за периода 26.02.2018г. до 01.10.2018г., ведно със законната лихва от 14.02.2019г. до окончателното изплащане, както сумата 432лв./четиристотин тридесет и два лева/ разноски, като отхвърля иска за неизплатени заплати и неизползван платен годишен отпуск до първоначално предявения размер, както и за периода от 02.09.2017г. до 25.02.2018г. включително.

ОСЪЖДА “Курт Европа Транспорт” ЕООД, ЕИК201101569 адрес на управление гр.Разград, ул. Иван Вазов №21 ет.1 ап.3 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 556,28лв./петстотин петдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: