Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 08.03.2019 година
.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
2.КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря Д. КИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА в.гр.дело № 504 по описа за 2018 година и за да се произнесе съобрази:
Производството е
по чл.258 и сл. от ГПК
Постановено е съдебно решение № 324/10.07.2018 г. по гр.д.№
21/2014 г. по описа на
Районен съд-Ловеч, с което съдът отхвърлил предявеният от ищеца Т.Е.С., ЕГН-********** ***, чрез пълномощника си адв.В.У. от АК-гр.Плевен,
съдебен адрес *** против ответниците И.М.Т., ЕГН-********** ***, действаща чрез
пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Д.Д.Н., ЕГН-********** ***, действаща
чрез пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Р.Д.Д., ЕГН-********** с
постоянен и настоящ адрес ***, чрез назначения й за особен представител адв.П.К.
***, иск с правно основание чл.108 от ГПК, за признаване на установено по
отношение на ответниците, че ищеца е собственик на 5/6 идеални части от поземлен имот в гр.***, съгласно нот.акт
№141, том ІІ, рег.№584, дело 2216/27.05.1999 г. на СВ-гр.Ловеч, с идентификатор
43952.515.118, целият с площ
Против така постановеното
съдебно решение, недоволен е останал въззивника
Т.Е.С., чрез пълномощника адв.В.У.. Моли въззивния съд да
отмени изцяло обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд. Счита, същото за неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени
правила, нееобоснованост. На 26.09.2018 г. е постъпило потвърждение от ищеца по
отношение действията на адв.В.У. по изготвяне и депозиране на въззивната жалба
срещу атакуваното решенине на РС Ловеч по гр.д.№ 21/2014 г. Заявява, че за
процесуалното му представителство пред ОС Ловеч ще упълномощи друг адвокат.
Постъпила е молба от въззивника от
12.09.2018 г., с която уведомява съда, че оттегля пълномощията си от адв.В.У. и счита, че ако същият е извършвал действия след
приключване на делото в първа инстанция, то той ги е извършвал без
негово знание и съгласие и без да е имал пълномощия за това. Той дори не го уведомил, че има решение на съда, нито пък кога е
получено от него. Твърди, че в съда депозирал молба, с която е посочил изрично, че следва на него да се връчват съдебните книжа по делото.
Постъпило е уточнение на въззивната жалба от ищеца, с което прави
следните допълнения:
На първо място уточнява, че обжалва първо инстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът
му с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на
североизточната част с площ от 18,70 кв.м от първия етаж на сграда с
идентификатор 43952.515.118.1, с обща застроена площ от 37 кв.м, която се
владее от ответниците, както и по отношение на установителната част от
решението, в която се приема, че не е собственик на 5/6
идеални части от поземлен имот с идентификатор 43952.515.118, с площ от 292
кв.м, и на сградите, построени в него с идентификатор 43952.515.118.1 и
43952.515.118.2. Счита, че съдът необосновано и
неправилно е
приел, че ищеца не е установил и доказал правото си на собственост върху описаните имоти. Твърди, че е представил
надлежни безспорни документи за собственост и ответниците не оспорват правото му на собственост - Нот. акт №211, том II, per. № 1983,
дело № 220 от 27.05.1999г. на Служба по вписванията, Нот. акт№ 141, том II,
per. № 584, дело 2216 от 27.05.1999г. на Служба по вписванията. Посочва, че представеното удостоверение за идентичност е официален
удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила.
Неясно защо, съдът приема, че това не е официален удостоверителен документ, при
условие, че е издаден от длъжностно лице в кръга на функциите
му, а именно: от кмета на община Ловеч. Счита, че издаването
на удостоверение за идентичност представлява вид административна услуга, която
се изпълнява от общината, представлявана от кмета. Този документ не бил оспорен по реда на чл.193 от ГПК и обвързва съда. Дали има несъответствие в площта па поземления имот,
отразена в представения от ищеца нотариален
акт, и издадената от СГКК скица, може да води до извод, че неправилно е
отразена площта на имота в нотариалния акт, но не и
че не е собственик на имота. Твърди, че е представил надлежни документи за собственост, от които
е видно и безспорно установено, че е придобил чрез
покупко-продажба сграда с идентификатор 43952.515.118.1 и сграда с
идентификатор 43952.515.118.2 и е неясно как съдът стигнал до извода, че не е собственик и на тези две сгради. Вероятно не признава нотариалния акт
като документ, удостоверяващ правото му на
собственост.
На второ място, счита, че от изслушаните по делото
гласни доказателства и от приетото и неоспорено по
делото заключение на СТЕ на инж. Йочкова, е установено, че в сграда № 1 на първия етаж ответниците владеят 18,70 кв.м, а
ищецът -19 кв.м. Този извод се потвърждава и със събраните гласни доказателства
от изслушания св. Д. Д., който заявил, че границите, стената между двата имота съществува и
до днес, от
На следващо място твърди, че в последното
по делото съдебно заседание в първоинстанцнонното производство не му била дадена
възможност да се запознае с представения от
процесуалния представител на ответниците списък на разноските, за да вземе отношение по него. Било му невъзможно да
упражни правото си на защита, а
претендираните разноски за адвокатски възнаграждения са
прекомерни съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и като първа процесуална възможност прави възражението за прекомерност с въззивната жалба. Не му била дадена възможност да представи списък на разноските по чл. 80 от ГПК, тъй като не знаел, че съдебното
заседание ще е последно - по делото имало назначена СИЕ
без изработено заключение, а РС Ловеч приключил делото, без то да
е изяснено от фактическа и правна страна.
Счита, че първоинстанционният съд е допуснал груби процесуални
нарушения, като не допуснал направените от ищеца доказателствени
искания за снабдяване със съдебни удостоверения за установяване законността на
извършеното строителство на сградите в имота - двуетажна пристройка към сграда
№ 3, двата навеса от юг и север към пристройката и сграда № 4, строени след
2007г. Вещите лица не били отговорили на поставените от него въпроси, макар съдът да възложил на инж.Йочкова да извърши тази справка, а новото искане за издаване на
съдебно удостоверение, което направил, след като
вещото лице не отговорило на поставения въпрос, не му било уважено. Твърди, че още с исковата молба направил искане за допускане на свидетели за доказване на твърдените от него обстоятелства по неоснователно владение без правно
основание на собствените му недвижими имоти и това искане е останало без произнасяне и моли въззивният съд да
допусне двама свидетели при режим на довеждане пред ОС-Ловеч.
На следващо място твърди,
че по делото била допусната и съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице не
представило заключение, и без всякаква аргументация съдът заличил назначената експертиза,
която е от значение за изясняване на спора от фактическа и
правна страна. Твърди, че съдът не може да допуска
процесуалното поведение на вещите лица да увреждат интересите на страните по делото и това тяхно поведение да става
причина за отказ да се събират доказателства. Без
основание му било отказано и
извършването на оглед на имота и изслушване свидетелите на място, което счита,
че е от голямо значение с цел установяване фактическите твърдения в исковата
молба. Поддържа и това доказателствено искане.
Моли на основание
чл.266, ал.3 от ГПК да допусне всички описани по-горе доказателства, които не били допуснати от първоинстанционния съд поради
процесуални нарушения.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор за въззивната жалба от И. М. Т. и Д.Д., действащи чрез пълномощника адв.С.Д., с адрес ***. Със същия се оспорва
изцяло въззивната жалба на Т.Е.С. против решението на Ловешки районен съд,
постановено по гр.д. №21/2014г. по описа на същия съд и считат същото за законосъобразно и правилно и молят да бъде потвърдено изцяло.
Считат за неоснователно твърдението на въззивника, че при разглеждане на делото са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост и
неправилност на решението. Неоснователно е оплакването на въззивника, че е бил
лишен от възможността да докаже исковата си претенция, тъй като е получил
„откази" на многобройните си молби за
уточняване на задачите на допуснатите експертизи и за снабдяване с писмени
доказателства от трети лица /напр. Община Ловеч/. Твърдят, че първоинстанционният съд в двата си състава, които разглеждали исковата
претенция на въззивника, проявили много голяма
толерантност към несвоевременно депозираните молби и искания на Т.С. в процеса,
голяма част от които са преклудирани с оглед
регламентираното в ГПК процесуално поведение, права и задължения на страните и
сроковете, в които могат и следва да бъдат реализирани. Въззивникът е надлежно
представляван от пълномощник в процеса и обстоятелството, че в последното
съдебно заседание е даден ход на
делото в
отсъствие на процесуалния представител на ищеца, не
съставлява процесуално нарушение, още повече че всички страни били редовно призовани и липсвало основание за отлагане на делото.
На следващо място твърдят, че поведението на ищеца да прави нови и нови искания
в хода на делото след изчерпване на сроковете и процесуалните възможности за
това, е злоупотреба с правата му съгласно регламентираните в ГПК процесуални
правила. Исканията на въззивника /ищец/ в хода на първоинстанционното
производство са били несвоевременни и неуважаването на някои от тях съобразно
правилата и сроковете на ГПК не съставлява нарушаване на правото на защита на ищеца, както се
твърди в уточнението към въззивната жалба. Молят въззивния съд да
остави без уважение искането на въззивника за допускане до разпит при режим на
довеждане на двама свидетели пред Окръжен съд-Ловеч. Търдят, че е неоснователно твърдението, че исканите от ищеца гласни
доказателства са оставени без произнасяне, тъй като гласните
доказателства са допуснати и за двете страни, но ищецът не е довел за разпит
своите свидетели поради процесуално бездействие. Посочват, че не са
налице предпоставките на чл.266 от ГПК за допускане и събиране на нови доказателства, както гласни, така и писменни.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Л., която
поддържа въззивната и уточняващата въззивна жалба. Представя подробна писмена
защита в подкрепа на твърденията си и моли да й се присъдят направените по
делото съдебно-деловодни разноски по представен списък на разноските.
Въззиваемите Д.Н. и И.Т. се представляват
от адв.С.Д., която оспорва възивната жалба, поддържа отговора и моли решението
на ЛРС да бъде потвърдено като правилно. Моли да й бъдат присъдени и разноските
по делото за въззивната инстанция.
Въззиваемата Р.Д.Д. се представлява
от адв. П.К. в качеството й на особен представител. Тя също оспорва въззивната жалба, като
моли решението на ЛРС да бъде потвърдено
като правилно.
От събраните по
делото доказателства:гр.д.№21/14
г. на ЛРС,
от обясненията на пълномощниците на страните в съдебно заседание, от всички
тези доказателства, преценени поотделно, и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност съдът намира за установени следните фактически обстоятелства:
Ищецът се легитимира като собственик с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №211,
том II, рег.№1983, дело №220/27.05.1999 год. на Цв.Лазаров – нотариус с район
на действие РС-гр.Ловеч, вписан в регистъра на НК под №138, който нот.акт е
вписан в СВ с вх.рег.№584/27.05.1999 год., Акт №141, том II, дело №2216/1999
год., партидна книга том 329, стр.135. От този акт съдът констатира, че П. Д. Т.
е продала на Т.Е.С. собствения си недвижим имот, а именно: 5/6 идеални части от
Дворно място, находящо се в гр.Ловеч, цялото от 209,60 кв.м. и реално
построените в това място: Паянтова жилищна сграда със застроена площ 36,9 кв.м.
в югоизточната част на парцела, Лятна кухня със застроена площ 23,4 кв.м.,
Навес със застроена площ 8 кв.м., други подобрения, който имот съставлява
пл.№2364, парцел IV в кв.21 по регулационния план на гр.Ловеч, кв.”Вароша”, при
подробно посочени граници и съседи. Приложен по делото е нот.акт за поправка на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №211, том II, рег.№1983,
дело №220/1999 год. на нотариус №138 с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в
СВ с вх.рег.№1060 от 25.07.2000 год., Акт №47, том III, дело №363/2000 год.,
партидна книга том 340, стр.189, на стр.1, ред 20 съгласно който, след думата
„Навес”, думите със застроена площ 8 кв.м. да не се четат, а на ред 22, вместо
квартал 21 да се чете квартал 216.
Този имот продавачката е придобила
по наследство от съпруга си Н. Х. Т. поч.
на 25.10.1983 г., като неговите деца Т. и Р. Н. Х. са направили отказ от
наследство, съгласно представеното удостоверение №40/30.04.1999 г. на л.60 от
делото.
Представена е скица на ПИ
№22416/12.07.2013 год. от СГКК-гр.Ловеч за поземлен имот с идентификатор
43952.515.118 с адрес на имота в гр.***, с площ 292 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план : 2364, при съседи :
43952.515.119, 43952.515.121, 43952.515.125, 43952.515.117, 43952.515.116 и като
собственици на имота са посочени лицата : Д. Д. Т. 1/18 идеална част от правото
на собственост – нот.акт №45, том I, дело 122/28.03.1978 год.,
издаден от РС-гр.Ловеч; 1/18 идеална част от правото на собственост – нот.акт
№101, том IV, дело 1739/15.08.1991 год. на РС-гр.Ловеч; Т.Е.С. 5/6 идеални части от
правото на собственост съгласно нот.акт №141, том II, рег.№584, дело 2216/27.05.1999
год. на СВ-гр.Ловеч и Х. Д. Т. 1/18 идеална част от правото на собственост по
нот.акт №44, том I, дело 121/28.03.1978 год., издаден от РС-гр.Ловеч. В
тази скица са описани и сградите, които попадат в имота, а именно : Сграда 43952.515.118.1
със застроена площ 37 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна; Сграда 43952.515.118.2 със застроена площ 42 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда 43952.515.118.3
със застроена площ 29 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна.
Видно от скица
№22418/12.07.2013 год. за имот с идентификатор 43952.515.118.2 със застроена
площ 42 кв.м. и скица на сграда №22417/12.07.2013 год. с идентификатор
43952.515.118.1 със застроена площ 37 кв.м., двете издадени от СГКК-гр.Ловеч е,
че за техен собственик е посочен Т.Е.С., притежаващ по 1/1 идеална част от
правото на собственост върху сградата въз основа на цитирания по-горе
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот.
От представения по делото
нот.акт за продажба на недвижим имот №45, том I, дело №122/28.03.1978 год. на ЛРС, Д. Д. Т. поч. на 30.07.2014 г. е станал собственик на следния недвижим
имот: 1/18 идеална част от Дворно място, цялото от
209,60 кв.м., находящо се в гр.Ловеч, съставляващо имот пл.№2697, парцел IV в
кв.216 по плана на гр.Ловеч – кв.”Вароша”, при подробно описани съседи и 1/3 от
полумасивната жилищна сграда, застроена върху 35,19 кв.м. в североизточната
част на същото дворно място.
Съгласно нот.акт за
продажба на недвижим имот №44, том I, дело №121/28.03.1978 год. на ЛРС Д. Х. Т. продава на Х. Д. Т. следния свой собствен недвижим имот, а
именно 1/3 ид.част от собствената си 1/6 ид.част или 1/18 ид.част от дворно
място, цялото от 209,60 кв.м. находящо се в гр.Ловеч, съставлявщо имот с пл.№
2697 п.ІV в кв.216 по пллана на гр.Ловеч кв.Вароша при подробно описани съседи,
както и 1/3 ид.част от полумасивната жилищна сграда, застроена върху36,19 кв.м.
в североизточната част на същото дворно място за сумата 1119 лв, получени напълно и в брой.
Представен е и нот.акт за
продажба на недвижим имот №101, том IV, дело 1739/1991 год. съгласно който Д. Х.
Т. със съгласието на съпругата си Т. С. Т. продава на сина си Д. Д. Т. 1/3
идеална част от собствените си 1/6 идеална част, които има по делбен протокол
от 02.03.1978 год. по гр.дело №194/1978 год. на
ЛРС или 1/18 идеална част от Дворно място, цялото от 209,60 кв.м., съставляващо
парцел IV, пл.№2364 по плана на гр.Ловеч от 28.02.1984 год., а по стария план –
пл.№2697, при подробно посочени съседи на целия имот и 1/3 идеална част от
полумасивната жилищна сграда, застроена върху 35,19 кв.м. в североизточната
част на същото дворно място.
Съгласно удостоверение за
граждански брак №66/16.03.1969 год. на ГНС-гр.Ловеч Д. Д. Т. и И.М. М. са
сключили граждански брак на 16.03.1969 год.
Представен по делото е
делбен протокол от 02.03.1978 год. по гр.дело №194/1978 год. на ЛРС, съгласно
който наследодателят на Д. Д. Т. – Д. Х. Т. е получил в свой дял и е станал
собственик на 1/6 идеална част, които има 1/18 идеална част от Дворно място,
цялото от 209,60 кв.м., съставляващо имот пл.№2697, парцел IV в кв.216 по плана
на кв.”Вароша” в гр.Ловеч, при описани съседи, заедно и реално с полумасивната
жилищна сграда, застроена върху 35,19 кв.м. през 1951 год. в североизточната
част на дворното място.
Представена по делото е
Заповед №680/10.06.2013 год., с която Кмета на Община-гр.Ловеч, на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.195, ал.4, ал.5 и чл.196, ал.3 от ЗУТ е наредил на Т.Е.С.,
като собственик на сграда с идентификатор 43952.515.118.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч, находяща се в УПИ IV-2364, кв.216
по ПУП ПРЗ на кв.”Вароша” в гр.***, да предприеме следните мерки: незабавно да
сигнализира със сигнална лента пространството около източната и западна фасади
на сграда с идентификатор 43952.515.118.1, да ограничи достъпа в близост до
нея, както и да постави предупредителни табели с указана информация за
опасността от възможно падане на предмети и елементи от сградата; в 7-дневен
срок от получаване на настоящата заповед да обезопаси сградата, като демонтира
опасните елементи от нея /разместени каменни плочи, подкожущена мазилка,
прогнили и провиснали дървени елементи,ерозирал кирпич по стените между
паянтите/; в срок до 30.08.2013 год. да внесе технически проект за укрепване и заздравяване
на сградата за съгласуване в НИНКН-гр.София при спазване на изискванията на ЗУТ
и ЗКН, като сграда находяща се в обхвата на АИР”Вароша” и в срок до 30.11.2013
год. да извърши неотложен ремонт на сградата с цел укрепването и заздравяването
й в интерес на сигурността, безопасността на гражданите и опазването на живота
и здравето на преминаващите в близост до сградата хора и животни и във връзка с
естетическия й вид, като при неизпълнение на задълженията в посочените срокове
ще бъде санкциониран с глоба, на основание чл.232, ал.5, т.1 и чл.232, ал.6 от ЗУТ. От същата заповед при извършената проверка е установено, че сградата е
необитаема и неподдържана, междуетажната конструкция е с частично прогнили
дървени елементи, без видими отклонения. Таванската конструкция е с прогнили и
провиснали дървени елементи, като по-голямата част от мазилката е паднала, а
останалата е подкожушена. Покривното покритие е с разместени каменни плочи,
някои са с опасност от падане при стряхата, голяма част от дървените елементи
са прогнили и незащитени от атмосферни влияния.
Съдът установява от
удостоверение за идентичност на недвижим имот изх.№УТ-11-79/23.06.2014 год.,
издадено от Кмета на Община-гр.Ловеч на името Т.Е.С., Д. Д. Т. и Х. Д. Т., че
ПИ с идентификатор №43952.515.118 по кадастралната карта на гр.Ловеч, одобрен
със Заповед №РД-18-10 от 17.04.2007 год. на ИД на АГКК, описан в скица
№15-65601/18.03.2014 год., издаден от СГКК-гр.Ловеч е идентичен с УПИ IV-2364
от кв.216 по действащия подробен устройствен план на гр.Ловеч, одобрен със
Заповед №РД-14-03-20 от 28.02.1984 год. и е идентичен с имота описан в нот.акт
№211, том II,
рег.№1983, дело №220 от 1999 год., вписан в СВ с вх.рег.№589 от 27.05.1999 год., акт №141, том II, дело №2216/1999 год. и
делбен протокол от 02.03.1978 год. на ЛРС.
ЛРС е назначил
съдебно-техническа експертиза на основание чл.207 от ГПК за обезпечение на
доказателствата, изготвена от в.л.инж.Гатева, от която се установява, че
сградите, които притежава ищеца –Паянтова жилищна сграда със застроена площ
36,90 кв.м., лятна кухня със застроена площ 23,40 кв.м. и навес са изградени в
ПИ с идентификатор №43952.515.118 по КККР, а по кадастрален план – УПИ IV-2364,
кв.216 на кв.”Вароша” в гр.Ловеч. Сградите се намират по източната и южна
регулационна и имотна граница на ПИ, а западната и северната страна на имота е
към съседни имоти. Отбелязано е от вещото лице, че достъпът до процесните
сгради може да се осъществи през порта към улица „Дойран” и от дворното място,
т.е. пряк достъп откъм улицата сградите нямат. Вещото лице е отразило, че
достъпът до втория етаж на паянтовата
жилищна сграда от 36,90 кв.м. се осъществява през общо стълбище за тлоия етаж
на ответника и на ищеца. Изрично в заключението е отразено, че състоянието на
двуетажната жилищна сграда е лошо, като покривът е почти съборен, подпрян в
стаята от дървена конструкция. Стените също са почти съборени, мазилката е
опадала, в каменната основа и стена на кирпич и първия етаж има пукнатина. Експертът
е уточнил, че сградата е застрашена от самосъбаряне. В съдебно заседание тя
заявява, че в сграда №1 има коридор, който се ползва от ответниците и този
коридор отвежда към сграда №3. Та посочва, че за влизане в сграда №3 и №1
достъпът е от сграда №1, където има
стълба, която не е нанесена в скицата. Посочено е, че състоянието на
двуетажната жилищна сграда е подробно описано в Заповед №680/10.06.2013 год. и
отговаря на действителното състояние, констатирано при огледа от вещото лице на
25.09.2014 год. Състоянието на лятната кухня и навеса е добро, като след огледа
това вещо лице е констатирало необходимост от изпълнение на предписанията,
дадени в Заповед №680/10.06.2013 год. на Община-гр.Ловеч.
Назначена е и втора Съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещо лице Жени Йочкова, която в заключението си от
извършената проверка по регулационния план е установила, че парцел IV-2364 от
кв.216 е с площ 292 кв.м., която е площта и по кадастралната карта на имота, а
в нот.акт 211, том II, рег.№1983, дело 220 от 27.05.1999 год. дворното място е
описано с площ 209,60 кв.м. Вещото лице от огледа на място е установило, че
видимо северната граница се различава от тази по кадастралната карта, тъй като
е изградена нова ограда в права линия, докато по кадастрална карта границата е
с чупка. Посочено е в заключението, че дворното място е с площ 292 кв.м. Вещото
лице е отразило, че в сграда №1 на първи етаж ответниците владеят 18,70 кв.м.,
а ищецът владее 19 кв.м. Описано е, че площта на килера под стълбището за втори
етаж е 2 кв.м, а действителната площ на сграда №3, както е заснета по
кадастрална карта е 29 кв.м. Вещото лице е уточнило, че пристроявани към сграда
1 и сграда 3 са 8,90 кв.м, а действителната площ на сграда №1 е 37 кв.м. Отразено
в заключението е, че площта на сграда №2, заснета по кадастър е 42 кв.м., като
част от югозападната част на сградата около 9 кв.м. е съборена, на терена личат
само основите. Уточнено е, че навесът между тях е 6 кв.м. и представлява
дървена конструкция, като не се нанася по кадастрална карта. Вещото лице е
установило, че достъпът до имота и сградата на ищеца е откъм улица „Дойран”,
през дървена входна врата. Вещото лице не може да установи, дали е имало входна
врата чрез просичане на каменния зид между имоти 43952.515.117 и 43952.515.118,
тъй като има изградена нова ограда между двата имота, като от кого е изградена
и дали е законна не е предмет на изследване в това заключение.
Вещото лице то е
установило, че съгласно нот.акт №211, том II, рег.№19836, дело 220/27.05.1999
год. Т.Е.С. е собственик на паянтова жилищна сграда с площ 36,9 кв.м, а съгласно
нот.акт №45, том I, дело 122/28.03.1978 год., нот.акт №101, том IV, дело
1739/13.08.1991 год. и Протокол от 02.03.1978 год. на ЛРС, ответниците като
наследници на Д. Х. Т. и Д. Д. Т. са собственици на полумасивна жилищна сграда
с площ 35,19 кв.м. Констатира, че общо площта на сградата е 71,38 кв.м, а същата
сграда, която впоследствие е разделена на сграда №1 и №3 по кадастрална карта е
с площ 66,78 кв.м., поради което експерта е констатирал несъответствие между
площите на сградите по кадастралната карта и по документите за собственост,
като разликата в площите е 4,60 кв.м. в повече по документите за собственост от
площта по кадастрална карта.
За правилно решаване на
спора е разпитан и свидетелят Д. Димитров Д., който живее на
С оглед гореизложеното настоящата инстанция
приема, че е предявен иск с
правно основание чл.108 от ЗС, с който се иска да се признае за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на североизточната част с площ от 18,70 кв.м
от първия етаж на сграда с идентификатор 43952.515.118.1, с обща застроена площ
от 37 кв.м, която се владее от ответниците, като бъдат осъдени същите да му
предадат владението, както и да се признае за установено по отношение на ответниците,
че той е собственик на 5/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор
43952.515.118, с площ от 292 кв.м, и на сградите, построени в него с
идентификатор 43952.515.118.1 и 43952.515.118.2. В останалата си част
атакуваното съдебно решение №324/10.07.2018 г. по гр.д.№21/14 г. на ЛРС не е
обжалвано.За да бъде уважен иск с правно основание чл.108 от ЗС ищецът трябва
да докаже наличието на трите кумулативно дадени предпоставки, собственост върху
имота и владение на ответника, което обаче е без основание. От представения по делото нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №211
т.ІІ рег.№1983 д.№220/99 г. на нотариус Цветослав Лазаров, заключението на
съдебно-техническата експертиза и показанията на разпитаният свидетел
категорично се установява, че Т. Е. С. е собственик на следният недвижим имот, а
именно: 5/6 идеални части от Дворно място, находящо се в гр.Ловеч, цялото от
209,60 кв.м. и реално построените в това място: Паянтова жилищна сграда със
застроена площ 36,9 кв.м. в югоизточната част на парцела, Лятна кухня със
застроена площ 23,4 кв.м., Навес със застроена площ 8 кв.м., други подобрения,
който имот съставлява пл.№2364, парцел IV в кв.216 по регулационния план на
гр.Ловеч, кв.”Вароша”, при подробно посочени граници и съседи. Следователно
първата предпоставка –собственост по отношение на процесния имот е налице. Що
се отнася до наличие на останалите две предпоставки-владение без основание,
съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства те са налице само по
отношение на 18,70 кв.м. от североизточната част на имот с идентификатор 43952.515.118.1, с обща застроена площ
от 37 кв.м, която се владее от ответниците. Този факт съдът установява, както от заключението
на вещо лице Евгения Гатева, прието в процедурата по обезпечение на
доказателствата по реда на чл.207 от ГПК, така и от заключението на вещо лице
Жени Йочкова. Свидетелят Д. заявява пред съда, че стената между двата имота
съществува от
При тези съображения настоящата инстанция
счита, че искът с правно основание чл.108 от ЗС е частично основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение
на ответниците И.М.Т., ЕГН-********** ***, действаща чрез пълномощника си адв.С.Д.
***, съдебен адрес *** и Д.Д.Н., ЕГН-********** ***, действаща чрез
пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Р.Д.Д., ЕГН-********** с
постоянен и настоящ адрес ***, чрез назначения й за особен представител адв.П.К.
***, че ищеца Т.Е.С., ЕГН-**********
***, е собственик на 5/6 идеални
части от поземлен имот в гр.***,
съгласно нот.акт №141, том ІІ, рег.№584, дело 2216/27.05.1999 г. на
СВ-гр.Ловеч, с идентификатор 43952.515.118, целият с площ
Предвид тези си мотиви настоящата инстанция счита, че
атакуваното решение №324 от 10.07.2018 г. постановено по гр.д.№21/14 г. на Ловешки
районен съд следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният от
ищеца Т.Е.С., ЕГН-********** ***, чрез пълномощника си адв.В.У. от АК-гр.Плевен,
съдебен адрес:*** против ответниците И.М.Т., ЕГН-********** ***, действаща чрез
пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Д.Д.Н., ЕГН-********** ***, действаща
чрез пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Р.Д.Д., ЕГН-********** с
постоянен и настоящ адрес ***, чрез назначения й за особен представител адв.П.К.
***, иск с правно основание чл.108 от ГПК, за признаване на установено по отношение на
ответниците, че ищеца е собственик на 5/6 идеални части от поземлен имот в гр.***, съгласно нот.акт
№141, том ІІ, рег.№584, дело 2216/27.05.1999 г. на СВ-гр.Ловеч, с идентификатор
43952.515.118, целият с площ
В останалата част
атакуваното решение е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано.
Впредвид уважаване на
въззивната жалба въззиваемите следва да бъдат осъдени на основание чл.78 ал.1
от ГПК и по представен списък по чл.80 от ГПК да заплатят на въззивника
сторените във въззивното производство съдебно деловодни разноски в размер на
сумата 521,12 лв. Разноските, направени пред първата инстанция също следва да
бъдат присъдени частично с оглед уважената част от иска, а именно 920 лв,
представляващи ½ от адвокатското възнаграждение за тази инстанция, държавна
такса ИМ, вписване и ч.ж, възнаграждение сл.защитник и депозит в.л. или сумата 1 441,12 лв. общо разноски по
делото за двете инстанции.
Що се отнася до разноските на
противната страна с оглед частичното уважаване на иска, то същите следва да се
съобразят от настоящата инстанция и решението на ЛРС следва да бъде отменено и
в тази част, като бъде осъден С. да заплати сумата 1000 лв. на И.М.Т. и сумата
800 лв. на Д.Д.Н., както и Р.Д.Д. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сторените от него съдебно-деловодни разноски по заплащане на възнаграждение за
особен представител в размер на сумата 395,60 лв. Що се отнася до възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на С., то същото не е
сторено в производството по делото до приключване на съдебното дирене пред
първата инстанция и настоящата не следва да го разглежда.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като неправилно съдебно решение №324 от
10.07.2018 г. постановено по гр.д.№21/14 г. на Ловешки районен съд в частта, с
която е отхвърлен
предявеният от ищеца Т.Е.С., ЕГН-********** ***, чрез пълномощника си адв.В.У. от АК-гр.Плевен,
съдебен адрес:*** против ответниците И.М.Т., ЕГН-********** ***, действаща чрез
пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Д.Д.Н., ЕГН-********** ***, действаща
чрез пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Р.Д.Д., ЕГН-********** с
постоянен и настоящ адрес ***, чрез назначения й за особен представител адв.П.К.
***, иск с правно основание чл.108 от ГПК, за признаване на установено по отношение на
ответниците, че ищеца е собственик на 5/6 идеални части от поземлен имот в гр.***, съгласно нот.акт
№141, том ІІ, рег.№584, дело 2216/27.05.1999 г. на СВ-гр.Ловеч, с идентификатор
43952.515.118, целият с площ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на И.М.Т., ЕГН-**********
***, действаща чрез пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Д.Д.Н.,
ЕГН-********** ***, действаща чрез
пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Р.Д.Д., ЕГН-********** с
постоянен и настоящ адрес ***, чрез назначения й за особен представител адв.П.К.
***, че ищеца Т.Е.С., ЕГН-**********
***, е собственик на 5/6 идеални
части от поземлен имот в гр.***,
съгласно нот.акт №141, том ІІ, рег.№584, дело 2216/27.05.1999 г. на
СВ-гр.Ловеч, с идентификатор 43952.515.118, целият с площ
ОСЪЖДА И.М.Т., ЕГН-********** ***,
действаща чрез пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Д.Д.Н., ЕГН-**********
***, действаща чрез пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Р.Д.Д.,
ЕГН-********** с постоянен и настоящ адрес ***, чрез назначения й за особен
представител адв.П.К. *** да заплатят на Т.Е.С., ЕГН-********** ***, сумата
1 441,12 лв. общо разноски по делото за двете инстанции.
ОСЪЖДА Т.Е.С., ЕГН-********** ***, да
заплати на И.М.Т., ЕГН-********** ***, действаща чрез пълномощника си адв.С.Д. ***,
съдебен адрес *** сумата 1000 лв. разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА Т.Е.С., ЕГН-********** ***, да заплати на Д.Д.Н., ЕГН-********** ***, действаща чрез пълномощника си адв.С.Д. ***,
съдебен адрес *** сумата 800 лв. разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН-**********
с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на Т.Е.С., ЕГН-********** ***, сумата 395,60 лв. съдебно-деловодни разноски по заплащане на възнаграждение за
особен представител съобразно уважената част от иска.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението на страните, че е
изготвено с мотивите пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.