Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 07.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на тринадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА
При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното
от съдията АНД № 1381 по описа на Добричкия районен съд за 2018 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***” АД
– гр. Д*, ЕИК *, гр. Д*, ул. „*” № *, чрез С.Д.Щ. – изпълнителен
директор, срещу наказателно постановление № * г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Д*, с което на „*” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. Д*, ул. „***” № *, в качеството на работодател, за
нарушение по чл. 28, т. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във
вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния
си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление –
за правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Относно допустимостта на жалбата:
Съдът
намира, че с оглед липсата на доказателства за връчване на обжалваното
наказателно постановление лично на управляващия дружеството, не може да се
кредитира приложената по делото обратна разписка № ИД РS 9300 00SР3Z C, за да се преценява срокът съобразно вписаната в тази разписка дата.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, препис от
наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и поискалия
обезщетение. В настоящия случай, наказателно постановление № * г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” e било изпратено за връчване на „С*”
АД, представлявано от С.Д.Щ. по пощата с обратна разписка № ***. Видно от приложената
по делото обратна разписка /л. 6/, под датата 22.10.2018 г., в графата „Подпис
на получателя” има положен подпис, но няма име на получател, нито качеството на
лицето, получило пратката, доколкото се касае за юридическо лице. Процедурата
по връчване на издадените наказателни постановления е регламентирана в чл. 58
от ЗАНН. По-конкретно, съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, като в алинея втора на
посочения законов текст е предвидено, че в случаите, когато нарушителят или
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Съгласно чл.
84 от ЗАНН, доколкото в ЗАНН няма особени правила за призоваване и връчване на
призовки и съобщения, следва да се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. Тъй като в чл. 58 от ЗАНН не се съдържа
регламентация относно реда за съобщаване на наказателни постановления на
юридически лица, по силата на препратката на чл. 84 от ЗАНН, се прилагат
съответните правила в НПК. Според чл. 180, ал. 5 от НПК, връчването на
юридическо лице става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да поема
книжата, което лице съгласно чл. 180, ал. 6 от НПК подписва разписка със
задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което
са предназначени, а връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето,
чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да
бъдат връчени призовката, съобщението или книжата съобразно чл. 180, ал. 7 от НПК. В конкретния случай, както вече бе посочено в графата „Подпис на
получателя” има положен подпис, но няма име на получател, нито качеството на
лицето, получило пратката, съдържаща обжалваното наказателно постановление.
Неяснотата се задълбочава и от обстоятелството, че пратката е била изпратена на
адрес: гр. Д*, ул. „* № *, ап. *, който адрес е различен от адреса и седалището
на управление на санкционираното юридическо лице, който адрес, видно от
обжалваното наказателно постановление, както и от Търговския регистър, който е
публичен, е гр. Д*, ул. „*” № *.
В
случая, административно-наказващият орган, чиято тежест е да докаже
редовността на връчването на наказателното постановление, не е установил
надлежното му връчване на дружеството – жалбоподател. Поради това не е започнал
да тече срок на обжалване на наказателното постановление, т.е. жалбата, подадена
срещу него не е просрочена. В тази насока е и константната съдебна практика
/Виж Определение от 06.03.2017 г. по ч.к.а.н.д. № 77/2017 г. на АдмС – Добрич и
Определение № 81 от 07.03.2017 г. по ч.к.а.н.д. № 78/2017 г. на АдмС – Добрич/.
Ето
защо, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице,
което има правен интерес и в законоустановения седемдневен срок, в която насока
се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание, проведено на * г.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена
следната фактическа обстановка:
На * г. е била извършена проверка
от Т.Н.А. и С.И.Г. – инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Д* на
кожухарска фабрика, находяща се в гр. Д*, ул. „***, стопанисвана от „С*” АД. За
довършване на проверката, на изпълнителния директор на проверяваното дружество-С.Щ.
е била връчена призовка с изх. № * г. /л. 30/, съгласно която същият следва да се яви на 26.04.2018 г.
в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Д* и да представи описаните в призовката
документи. На *** г. представляващият дружеството изпълнителен директор представил
в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Д* поименна справка за дължими заплати и
изплатени суми за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. От представената справка се
установило, че „С*” АД в качеството си на работодател не е изпълнило
задължението си да изплати трудовото възнаграждение за извършената работа за м.
януари 2016 г. на поименно описаните работници и служители в т. 7 от Протокол с
изх. № ПР1815113 от 21.05.2018 г. за извършена проверка.
Съгласно т. 7 от Протокол с изх. №
* г., „С*” АД, в качеството си на работодател не е изплатило уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа за месец януари 2016 г. на Т*П*Д*
в размер на 656 лева, Р*Д*Г* в размер на 678 лева, К*Д*Д*а в размер на 345
лева, Ж*Д*М* в размер на 192 лева, И*М*Х* в размер на 385 лева, И*С*Г* в размер
на 373 лева, Д*Г*А* в размер на 360 лева, С*Г*С* в размер на 65 лева, М*П*Г. в
размер на 347 лева, А*Г. Щ* в размер на 416 лева, И* Г.И. в размер на 427 лева,
Р* Г.Г. в размер на 342 лева, К*Й*В* в размер на 342 лева, А*Г. К* в размер на 331
лева, В*Г. Е*в размер на 336 лева, К*С*С* в размер на 360 лева и Н*Р*С*в размер
на 329 лева.
Доказателства, че работодателят е
изплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец януари
2016 г. на изброените лица не били представени, нито към датата на съставяне на
акта за установяване на административно нарушение – 31.05.2018 г., нито към
датата на издаване на наказателното постановление – 20.07.2018 г. Не се
представят и в съдебно заседание.
Описаната фактическа обстановка
се установява от показанията на свидетелите Т.Н.А. и С.И.Г., който пресъздават
свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката, чийто показания
са последователни, логични и безпротиворечиви, кореспондиращи с писмените
доказателства по делото – протокол за извършена проверка с изх. № ПР1815113/21.05.2018
г., призовка за представяне на документи с изх. № 18040728/24.04.2018 г. и поименна
справки за дължими заплати и изплатени суми за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва, наказващият орган е приел, че „*** АД в
качеството си на работодател не е изпълнило задължението си да изплати
трудовото възнаграждение за извършената работа за м. януари 2016 г. на поименно
описаните работници и служители в т. 7 от Протокол с изх. № ПР1815113 от
21.05.2018 г. за извършена проверка – нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на
труда.
На основание чл. 416, ал. 5 във
вр. с чл. 414, ал. 1, от Кодекса на труда, на „С*” АД – гр. Д* е била наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
Наказателното постановление обаче
се явява незаконосъобразно, тъй като при реализиране на административно-наказателната
отговорност на наказаното лице са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в следното:
На първо място, АУАН не е съставен в определените от закона срокове. Тези срокове са два и започват
да текат от два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършване
на нарушението. Сроковете, съобразно задължителната съдебна практика
/Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния
административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ
колегия на ВАС/ са давностни и тяхната продължителност зависи от вида на
нарушението, като тя е три месеца от откриване на нарушителя и една година от
извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Двете хипотези по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН са алтернативни, тоест достатъчно е дори едната от тях да е налице, за
да се погаси административно-наказателната отговорност, което на свой ред прави
административно-наказателното производство недопустимо. Касае се за давностни срокове,
с изтичането на които се погасява възможността да бъдат реализирани всички
правомощия на наказващия орган по административно-наказателното правоотношение.
Давността погасява възможността за реализиране на отговорността, следователно
изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение
изобщо. Давността е материално правен институт с процесуални последици, тъй
като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с
идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект /административно-наказващия
орган/ създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.
Когато актът е съставен след
изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението, или след изтичане на
тримесечния срок от откриване на нарушителя, е налице процесуално нарушение.
Съставяне на акт за установяване на нарушение на трудовото законодателство
извън посочения тримесечен срок от откриване на нарушителя, или след изтичане
на едногодишния срок от извършване на нарушението, респективно – издаването на
НП въз основа на така съставен акт означава неоснователно административно
наказателно преследване спрямо лицето, посочено като нарушител.
В процесния случай нарушението,
предмет на настоящото дело е констатирано още при извършена през 2016 г.
проверка, резултатът от която е бил обективиран в протокол за извършена
проверка с изх. № ПР1630493/25.10.2016 г., екземпляр от който е бил връчен на С.Щ.
на 27.10.2016 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа му. Видно от
протокола /л. л. 65-69 от делото/ са установени
множество нарушения, едно от които е предмет на настоящото дело. Така например
съгласно т. 25 от протокола /л. 67/, „***” АД в качеството си на работодател не
е изпълнило задължението си да изплати трудовото възнаграждение за извършената
работа за м. януари 2016 г. на петнадесет служители и работници, в това число и
на тези, предмет на обсъждане по настоящото производство – нарушение по чл.
128, т. 2 от Кодекса на труда.
В хода на проверката и с
обективирането на резултатите от нея в протокола от 25.10.2016 г. е открит и
нарушителят, поради което съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на въззиваемата страна, че нарушението е открито при извършената проверка
през 2018 г., резултатите от която са обективирани в протокол с изх. №
1815113/21.05.2018 г.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен на 31.05.2018 г., т. е. след изтичане на
тримесечния срок от откриване на нарушителя /дата на откриване на нарушителя -
25.10.2016 г., дата на съставяне на акта - 31.05.2018 г./, респективно - след
изтичане и на едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Ето защо съдът намира, че е
погасена възможността за реализиране на административно-наказателната
отговорност на наказаното лице, поради което наказателното постановление следва
да бъде отменено.
В тази насока е както
задължителната съдебна практика – Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари
2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на
ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, така и константната такава.
На второ място, в процесния случай административно-наказателното производство е започнало
с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 08-000596/31.05.2018
г., съставен от Т.Н.А. – главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда”
Добрич.
Както е известно от теорията,
една от функциите на акта е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение
на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. В настоящия случай, със
съставения АУАН, на „Свобода” АД е повдигнато обвинение за това, че в
качеството си на работодател не е изплатило уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа за м. януари 2016 г. на описаните работници и служители в
т. 7 от Протокол с изх. № ПР1815113 от 21.05.2018 г. за извършена проверка –
нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.
Въз основа на така съставения акт
е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което търговецът
е санкциониран за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил
задължението си да изплати трудовото възнаграждение за извършената работа за м.
януари 2016 г. на описаните работници и служители в т. 7 от Протокол с изх. №
ПР1815113 от 21.05.2018 г. за извършена проверка – нарушение по чл. 128, т. 2
от Кодекса на труда.
Направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление не съответства на
законовото изискване за описание на нарушението, което следва да включва
посочване на елементите на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени – чл. 42, т. 3 и т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 128,
т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа.
От доказателствата по делото се
установява, че „*” АД в качеството си на работодател не е изпълнило
задължението си да изплати трудовото възнаграждение за извършената работа за м.
януари 2016 г. на на Т*П*Д*в размер на 656 лева, Р*Д*Г* в размер на 678 лева, К*Д*Д*
в размер на 345 лева, Ж*Д*М* в размер на 192 лева, И*М*Х* в размер на 385 лева,
И*С* Г* в размер на 373 лева, Д*Г*А* в размер на 360 лева, С*Г*С* в размер на
65 лева, М*П* Г. в размер на 347 лева, А*Г. Щ* в размер на 416 лева, И*Г.И. в
размер на 427 лева, Р*Г.Г. в размер на 342 лева, К*Й*В* в размер на 342 лева, А*Г.
К* в размер на 331 лева, В*Г. Е* в размер на 336 лева, К* С*С* в размер на 360
лева и Н*Р*С*в размер на 329 лева.
Правото на трудово възнаграждение
е законово гарантирано и работодателят е длъжен в установените срокове да
изплаща същото. От описанието на
нарушението в АУАН и в НП обаче не става ясно кой е уговореният краен срок за
изплащане на трудовото възнаграждение за м. януари 2016 г. на изброените лица,
с изтичането на който срок, нарушението се счита за извършено. Т. е. липсва
посочена дата на извършване на нарушението.
В тази насока следва да се
посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно –
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите
и правните основания, от които следва постановения от административно-наказващия
орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно
нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН.
Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт, а именно нарушение на чл. 42, т. 3, предл. първо, съответно и чл. 57,
ал. 1, т. 5, предл. второ от ЗАНН. Разпоредбите на закона са ясни, категорични
и точни. АУАН и НП трябва да съдържат датата на извършване на нарушението. Това
посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Тези реквизити не могат да
бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика или по тълкувателен
път от съдържанието на други документи по административно-наказателната
преписка.
Все в обсъжданата посока, следва
още да се посочи, че датата на извършване на административното нарушение, без
всякакво съмнение има съществено значение, както за индивидуализацията на
нарушението, така и с оглед преценка за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административно-наказателното производство, и при липса
на посочена дата на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши
преценка, с оглед спазване на тези срокове.
В случая допуснатото нарушение на
процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство е
съществено, тъй като, от една страна, е накърнило правото на защита на
санкционираното лице, като е препятствало възможността му да разбере за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, респективно, коя е
точната дата на извършване на нарушението, което е негов индивидуализиращ
признак, за да организира адекватно защитата си, а от друга страна, е
препятствало възможността за осъществяване на адекватен съдебен контрол срещу
наказателното постановление. То съставлява абсолютно основание, обуславящо
незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление, само на това
процесуално нарушение. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж
Решение № 185 от 10.05.2017 г. по к.адм.д. № 68/2017 г. на АдмС – Добрич, Решение
№ 278 от 13.10.2015 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 493/2015 г., Решение №
295 от 12.02.2013 г. на АдмС – Варна по к.а.н.д. № 4647/2012 г., Решение № 680
от 21.03.2014 г. на АдмС – Варна по к.а.н.д. № 366/2014 г., Решение № 770 от
31.03.2014 г. на АдмС – Варна по к.а.н.д. № 424/2014 г., Решение № 405 от
27.02.2015 г. на АдмС – Варна по к.н.а.х.д. № 307/2015 г., Решение от
27.11.2012 г. на АдмС – Велико Търново по к.а.н.д. № 10419/2012 г., Решение №
1768 от 20.07.2012 г. на АдмС – П* по к.а.н.д. № 1486/2012 г./.
Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе
е съществено, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
нито пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Същото е
довело до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, съставляващо основание
за отмяна на обжалваното НП. Тъй като се касае за особено съществено нарушение,
довело до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на това
нарушение обуславя отмяна на атакуваното постановление.
На трето място, с описаното изпълнително деяние, дружеството е допуснало не едно, а 17 административни
нарушения, за всяко от които се налага отделно административно наказание. Това
е така, тъй като неплащането на трудовото възнаграждение за м. януари 2016 г.
на всеки един от работниците и служителите, осъществява отделен състав на
административно нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ. Задължението за плащане на
уговореното трудово възнаграждение се индивидуализира с различен получател и
обособен размер. Сумата е различна за всеки един от работниците и се дължи на
самостоятелно фактическо и правно основание според извършената работа и
условията в индивидуалния трудов договор.
Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с
едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице
е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях.
От съдържанието на АУАН и НП се установява, че са налице 17 отделни
нарушения, при което неправилно наказващият орган е наложил едно общо наказание
за тях, нарушавайки императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, изискваща за всяко
отделно нарушение да се налага отделно наказание. В случая е без значение, че се
касае за идентични по вид изпълнителни деяния за един и същи период. По-важното
е, че по отношение на седемнадесет отделни работници и служители са допуснати
самостоятелни административни нарушения, които е следвало да бъдат
индивидуализирани и санкционирани поотделно. Разбира се, няма пречка
нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно
постановление, но при отделно определени наказания за всяко едно от
нарушенията, което в случая не е сторено.
Този недостатък е съществен, не
може да бъде преодолян в съдебната фаза на процеса и обуславя отмяната на
наказателното постановление на самостоятелно правно основание, поради което и
съдът намира, че не следва да разглежда останалите доводи на жалбоподателя за неговата
отмяна. В тази насока е и константната съдебна практика: Решение № 301 от
18.07.2018 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 252/2018 г., Решение № 263 от
28.06.2018 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 253/2018 г., Решение № 266 от
28.06.2018 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 254/2018 г., Решение № 271 от 03.07.2018
г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 255/2018 г., Решение № 264 от 02.07.2018 г.
на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 259/2018 г., Решение № 265 от 02.07.2018 г. на
АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 260/2018 г., Решение № 270 от 03.07.2018 г. на АдмС
– Добрич по к.а.н.д. № 261/2018 г., Решение № 267 от 28.06.2018 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 262/2018 г., Решение № 262 от 28.06.2018 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 263/2018 г., Решение № 300 от 18.07.2018 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 264/2018 г., Решение № 302 от 18.07.2018 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 255/2018 г., Решение от 21.11.2014 г. на АдмС – Добрич по
к.н.а.х.д. № 540/2014 г. и Решение от 12.11.2013 г. по к.а.д. № 675/2013 г. на
АдмС – Добрич.
Съдът намира за нужно да отбележи, че органите
на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на
законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните
механизми по реализиране на административно-наказателната
отговорност. При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН
и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно
постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната
законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на
съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № *** г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Д*, с което на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д*,
ул. „***” № * в качеството на работодател, за нарушение по чл. 128, т. 2 от
Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс
пред Административен съд – Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Галя
Митева/