Определение по адм. дело №1971/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „КАБАКУМ 3808“ ЕООД, гр. Варна, чрез адв. Г. А., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000324006837-091-001/15.05.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 152/06.08.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна, с който на дружеството за данъчни периоди м.юни, м.октомври и м.ноември 2023 г., са установени задължения за ДДС общо в размер на 336706,69лв. и лихви 66131,20лв.

С протоколно определение 21 октомври 2025 г., съдът е счел делото за изяснено от фактическа и правна страна, и е дал ход на същото по същество.

Със С.д. № 17316/24.10.2025г. по делото са постъпили писмени бележки по съществото на спора от гл.юрк. Г. Е. - процесуален представител на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна.

След преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, в хода на произнасянето по същество настоящият състав установи от фактическа и правна страна следното:

 

I. Фактическа обстановка

1. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], /стр.134/, „БИЛДИНГС ГРУП“ ЕООД е придобило: от Е. Г. И. и С. Н. С., съответно: място с площ 500,00 кв.м., представляващо [ПИ] и място с площ 500,00 кв.м., представляващо [ПИ] по плана на к.к. Ч., двете находящи се в гр. Варна, местност „***“, бивша м. „****“.

2. Имотите, предмет на покупко-продажбата са образувани от [ПИ] с площ от 1000 кв.м. въз основа на доброволна делба съгласно акт № ****на СВ-Варна. Впоследствие за същите е образуван [УПИ], ****, кв.24 по плана на к.к. Ч., гр.Варна, като с Разрешение за строеж № 118/31.05.2007 г. /стр.129/ на главния архитект на Община Варна (влязло в сила на 20.06.2007 г.), на „БИЛДИНГС ГРУП“ ЕООД е разрешено да извърши в имот строеж: „Апартаментен хотел с открит плувен басейн“.

3. На 14.07.2014 г. в Търговския регистър е вписано еднолично дружество с ограничена отговорност „КАБАКУМ 3808“ ЕООД, с предмет „Строителство, ремонт, обзавеждане, покупко-продажба и отдаване под наем на недвижими имоти“ и капитал в размер на 126900,00лв. – еднолична собственост на „БИЛДИНГС ГРУП“ ЕООД, съставляващ непарична вноска (апорт), на стойност съгласно оценителна експертиза – 126900,00лв. /стр.140/, на следните недвижими имоти:

- недвижим имот с [идентификатор] съгласно КККР, представляващ обект № 5 /пет/, с предназначение за офис, находящ се в гр.Варна, р-н Приморски, к.к.Ч., на етаж -1 /минус едно/, в сграда № 3/три/, разположена в поземлен имот с [идентификатор];

- недвижим имот с [идентификатор] съгласно КККР, с предназначение за офис, находящ се в гр.Варна, р-н Приморски, к.к.Ч., на етаж -2 /минус две/, в сграда № 3/три/, разположена в поземлен имот с [идентификатор];

- недвижим имот с [идентификатор] съгласно КККР, с предназначение за офис, находящ се в гр.Варна, р-н Приморски, к.к.Ч., на етаж -3 /минус три/, в сграда № 3/три/;

4. Впоследствие са направени следни вписвания за промяна на едноличния собственик на капитала и представляващия „КАБАКУМ 3808“ ЕООД:

- на 29.07.2014 г. е извършена продажба на дяловете и едноличен собственик на капитала, както и управител на дружеството е М. М. Ц.;

- на 02.02.2015 г. е извършена продажба на дяловете и едноличен собственик на капитала, както и управител на дружеството е Р. Е. З.;

- на 31.01.2023 г. е извършена продажба на дяловете и едноличен собственик на капитала е „ФАЙТ“ ЕООД, а управител – Ф. З. К..

5. По данни от Информационния масив на НАП, Програмен продукт „Унифицирана информационна система“, REGIX (Междурегистров обмен на справочна и удостоверителна информация) и регистър „Административно-наказателни преписки“, за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2023 г. са установени следните обстоятелства, относими към извършваната от „КАБАКУМ 3808“ икономическа дейност:

- дружеството е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО само за отчетната 2023 г.;

- на стр.153 и 154 от преписката са налични декларации по чл. 38, ал.9, т.2 ЗСч, с които представляващите са декларирали, че съответно през 2018 г. и 2019 г. дружеството не е извършвало дейност по смисъла на § 1, т.30 от ДР на ЗСч.;

- дружеството няма назначени лица на трудово правоотношение;

- няма регистриран ЕКАФП;

- няма декларирано движимо и недвижимо имущество;

- няма регистрирани превозни средства на името на дружеството;

- в периода 2014 г. – 2023 г. по данни от Агенция по вписванията са установени учредявани, вписани и заличавани договорни ипотеки, договори за цесии, както и продажби на недвижими имоти през м.ноември 2023 г. (процесните);

- дружеството е титуляр на банкова сметка в „Българска пощенска банка“ АД, открита на 07.06.2023 г. и закрита на 21.05.2024 г.;

- през 2016 г. и 2017 г. срещу дружеството са съставени 2 бр. АУАН за нарушения на чл. 38, ал. 1 ЗСч, а през 2023 г. е съставен 1 бр. АУАН за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС;

- по данни от дневниците за покупки и дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС лица са установени декларирани продажби към „КАБАКУМ 3808“ – 3 бр. данъчни фактури за нотариални такси;

- от регистрирани по ЗДДС лица не са декларирани покупки от „КАБАКУМ 3808“;

6. На 14.11.2023 г. с нот.акт № ***/14.11.2023 г. /стр.42/, „КАБАКУМ 3808“ ЕООД продало на „КУБ ЕСТЕЙТ“ ЕООД апортираните през 2014 г. имоти, находящи се в изградена до груб строеж и невъведена в експлоатация сграда с предназначение апартаментен хотел с кад.ид. ***, а именно: офис № 5 (***), офис № А04 (****), офис № А02 (***), всички свои 1018 кв.м. ид.ч. от ПИ ***(целият с площ 1142кв.м.) парцел I-***, ***, от които за по 11 кв.м. всяко, от незастроената площ на ПИ, са отредени паркоместа № 5, № 6, № 7 и № 8, на обща стойност 815317,00лв.

7. На 14.11.2023 г. с нот.акт № ***/14.11.2023 г. /стр.38/ „КАБАКУМ 3808“ ЕООД продало на Н. Н. офис № А03 (****), находящ се в описаната по-горе сграда, при цена 217600,00лв.

8. Според Меморандум за разбирателство от 06.06.2023 г. между „Кабакум 3808“ ЕООД (продавач) и „КУБ Дивелопмънтс“ ЕООД (купувач), и Споразумение от 10.11.2023 г. за заместване на страна по меморандум за разбирателство от 06.06.2023 г., сключено между „Кабакум 3808“ ЕООД (продавач), „КУБ Дивелопмънтс“ ЕООД (купувач) и „КУБ ЕСТЕЙТ“ ЕООД (поемател-купувач), продавачът се е съгласил поемателят-купувач да замести купувача в правата по сключения меморандум от 06.06.2023 г.

9. Във връзка с продажбите „КАБАКУМ 3808“ ЕООД издало следните фактури: 1/ във връзка с нот.акт № ***/14.11.2023 г. - № 1/12.06.2023 г. /стр.34/ – за 78233,20лв. (аванс); № 2/12.10.2023 г. /стр.35/ – за 19558,30лв. (аванс) – двете с получател „КУБ – Дивелопмънтс“ ООД; № 3/17.11.2023 г. /стр.33/ – на стойност 1496829,95лв., с получател „КУБ ЕСТЕЙТ“ ЕООД. 2/ във връзка с продажбата по нот.акт № ***/14.11.2023 г. - № 4/17.11.2023 г. /стр.32/ на стойност, равняваща се на цената по нот.акт - 425588,61лв.

10. На 23.11.2023 г. с вх.№ ДДС.0000-0129822, „КАБАКУМ 3808“ ЕООД подало заявление за задължителна регистрация на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС, към което приложило справка за облагаемия оборот по ЗДДС за периода от 01.11.2022 г. до 22.11.2023 г.

11. Във връзка със заявлението е извършена проверка, обхващаща периода 01.11.2022 г. – 23.11.2023 г. (за който е деклариран облагаемия оборот), при която въз основа на представените към заявлението доказателства и допълнително представените такива с № ВхК-60419/05.12.2023г. (в отговор на искане № 032692304532004-1/24.11.2023г.), са направени следните констатации:

- Дружеството е регистрирано с основен капитал 126900,00лв., съставляващ непарична вноска (апорт) от едноличния собственик „БИЛДИНГС ГРУП“ ЕООД, което дружество към датата на апорта е било регистрирано по ЗДДС лице (считано от 22.11.2007 г.), поради което на датата на апорта (14.07.2014 г.) за „КАБАКУМ 3808“ ЕООД са били налице основания за задължителна регистрация по чл. 132, ал. 1 ЗДДС, поради което е следвало да подаде заявление до 21.07.2014 г. включително. Поради изтичане на сроковете по чл.34 ЗАНН срещу дружеството не е съставен АУАН.

- За периода на проверката, дружеството е извършило продажба на собствени недвижими имоти - нот.акт № ***/14.11.2023 г. с купувач „КУБ ЕСТЕЙТ“ ЕООД и нот.акт № ***/14.11.2023 г. с купувач Н. Н..

- Установени са цитираните по-горе фактури, издадени във връзка с продажбите, като по отношение на фактурите за авансовите плащания е установено, че са платени по банков път – съгласно приложени банкови извлечения.

12. Проверката е приключила с констатации, че за периода 01.11.2023 г. до 31.10.2023 г. „Кабакум 3808“ ЕООД има реализиран оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС в размер на 97791,50лв. за период не по-дълъг от два последователни месеца, вкл. текущия (01.10.2023 г. – 23.11.2023 г.), т.е. съобразно продажбите по нот.акт № ***и № ***, на 14.11.2023 г. „Кабакум 3808“ ЕООД е реализирало оборот по чл. 96, ал. 1, изр. 1 ЗДДС в размер на 1941976,86лв. Налице са основания за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС като заявлението е следвало да бъде подадено до 21.11.2023г.

13. Издаден е Акт за регистрация по ЗДДС № ****/06.12.2023 г., връчен на 06.12.2023 г. с който „КАБАКУМ 3808“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС като е прието, че заявлението е следвало да бъде подадено до 21.11.2023г., а е подадено на 23.11.2023г.

14. За данъчен период м.януари 2024 г. на „Кабакум 3808“ ЕООД е извършена ревизия по приложението на ЗДДС, приключила с РА № Р-03000324002229-091-001/01.10.2024 г. Същият е отменен с Решение № 225/12.12.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна по съображения за неправилно определен обхват на ревизията. В съответствие с констатациите в Акта за регистрация по ЗДДС, директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна е приел, че заявлението за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС е следвало да бъде подадено до 21.11.2023 г. Отделно е прието, че при преценка за наличието на основания за регистрация на „Кабакум 3808“ ЕООД следва да се съобрази обстоятелството, че предмет на доставката по нот.акт № ***/14.11.2023 г. са недвижими имоти, апортирани от „БИЛДИНГС ГРУП“ ЕООД, което дружество към датата на вписването на апорта е регистрирано по ЗДДС лице, поради което съгласно чл. 132, ал. 1 ЗДДС дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписването на апорта, и като не го е сторило е заобиколило закона с цел противоправен резултат – нанечасляване на следващия се ДДС.

15. Със ЗВР № Р-03000324006837-020-001/18.12.2024 г. на „Кабакум 3808“ ЕООД е възложена ревизия за задълженията за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2019 г. до 31.12.2023 г., за срок от три месеца от датата на връчването й – 06.01.2025 г.

16. С Протокол № Р-03000324006837-ППД-002/18.03.2025 г. /стр.83/ към материалите на ревизията са приобщени доказателства, събрани в хода на проверка за установяване спазването на разпоредбите на ЗДДС, приключила с Протокол № П-03000324015178-073-001/26.03.2024 г., в т.ч. извлечение от банкова сметка /стр.66-60/ в Юробанк България АД за периода 07.06.2023 г. – 31.12.2023 г., видно от което: на 12.06.2023 г. и 12.10.2023 г., по сметката са постъпили суми от „КУБ ДИВЕЛОПМЪНТ“ ЕООД, съответно 78233,20лв. и 19558,30лв.

17. С Протокол № Р-03000324006837-ППД-001/18.03.2025 г. /стр.31/ към материалите по ревизията са приобщени доказателства, събрани в хода на предходното ревизионно производство, приключило с отменения по административен ред РА № Р-03000324002229-091-001/01.10.2024 г., в т.ч.: писмени обяснения от управителя на „Кабакум 3808“ ЕООД Ф. К. /стр.14/, според които: за ревизирания период от 01.01.2024 г. – 31.01.2024 г. дружеството не е извършвало дейност; писмени обяснения от О. Н. – управител на „КУБ ЕСТЕЙТ“ ООД (неподписани) /стр.9/, според които за покупката по нот.акт от 14.11.2023 г. са получили от „Кабакум 3808“ ЕООД опростена фактура, понеже продавачът не е регистриран по ЗДДС към датата на продажбата. Впоследствие не са получавали никакви фактури и кредитни известия. Сумата по фактурата не е платена, т.к. на същата дата има учредена договорна ипотека върху недвижимия имот за обезпечаване на вземането на „Кабакум 3808“ ЕООД.

18. Въз основа на приобщените доказателства органите по приходите са приели, че съгласно чл. 132, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДДС, „КАБАКУМ 3808“ ЕООД е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 14-дневен срок от вписване на апорта – т.е. до 21.07.2014 г., като съгласно чл. 101, ал. 6 и ал. 7 ЗДДС (действащи към 2014 г.), дружеството е следвало да бъде регистрирано до 28.07.2014 г. и съгласно чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС, „КАБАКУМ 3808“ ЕООД дължи ДДС за извършените облагаеми доставки за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден акт за регистрация (ако лицето е подало заявлението в срок) до датата, на която е регистрирано от органа по приходите - Акт за регистрация по ЗДДС № ****/06.12.2023 г., връчен на 06.12.2023 г., т.е. за периода от 28.07.2014 г. до 06.12.2023 г.

19. В този период са получени авансовите плащания от „КУБ ДИВЕЛОПМЪНТС“ ООД и са извършени продажбите по нот.акт № ***и № ****от 14.11.2023 г., поради което е прието, че доколкото продажбите имат за предмет имоти - офиси и паркоместа, съставляващи „нови сгради“ по смисъла на чл. 45, ал. 3 ЗДДС, вр. § 1, т.5 ДР ЗДДС, които са изключени от обхванатите от закона необлагаеми доставки, във връзка с издадените фактури: към нот.акт № ***/14.11.2023 г. - № 1/12.06.2023 г. – за 78233,20лв. (аванс); № 2/12.10.2023 г. – за 19558,30лв. (аванс) – двете с получател „КУБ – Дивелопмънтс“ ООД; № 3/17.11.2023 г. – на стойност 1496829,95лв., с получател „КУБ ЕСТЕЙТ“ ЕООД и № 4/17.11.2023 г. на стойност 425588,61лв., равняваща се на цената по нот.акт № ***/14.11.2023 г., „Кабакум 3808“ ЕООД е следвало да начисли ДДС.

20. За констатациите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-03000324006837-092-001/17.04.2025 г., а въз основа на него е съставен РА № Р-03000324006837-091-001/15.05.2025 г., с който на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 и чл. 67, ал. 2 ЗДДС, на „КАБАКУМ 3808“ ЕООД са установени задължения за ДДС, както следва: за м.06.2023 г. – 13038,87лв. и лихви 3258,34лв.; за м.10.2023 г. – 3264,72лв. и лихви 669,51лв.; за м.11.2023 г. – 320403,10лв. и лихви 62203,35лв.

21. РА е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, който с Решение № 152/06.08.2025 г., връчено на 13.08.2025 г. го е потвърдил.

 

II. Доводи на страните:

22. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на РА по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Систематизирани, оплакванията му са следните:

- органите по приходите не са се съобразили с указанията на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, дадени в Решение № 225/12.12.2024 г., с което е отменен РА № Р-03000324002229-091-001/01.10.2024 г., като на практика не е съобразено тълкуването, дадено от Съда на ЕС с Решение по дело С-122/23, точки 41 - 43 и точки 49 – 50.

- дори регистрацията по чл. 132, ал. 3, т. 1 ЗДДС да възниква по силата на закона, е необходимо лицето да подаде заявление за регистрация и да бъде регистрирано с нарочен акт, който да обяви обстоятелството по регистрацията;

- след като апортът е станал известен на органите по приходите с вписването му на 14.07.2014 г., същите е следвало да предприемат действия по задължителна регистрация – каквито твърдения и доказателства липсват.

- липсват твърдения и не са събирани доказателства дружеството да е извършвало облагаеми доставки до 08.06.2023 г. като първият посочен период е 2019 г.

- изтекъл е срокът по чл.109 ДОПК и е недопустимо да се установяват факти и обстоятелства извън обхвата на ревизионното производство – т.е. преди 01.12.2019 г., а с РА е прието, че заявлението за регистрация е следвало да бъде подадено най-късно до 21.07.2014 г.

- от датата на извършване на апорта до датата на извършване на продажбите, дружеството не е осъществявало никаква дейност, следователно не е извършвало и облагаеми доставки, поради което по арг. от чл. 108, ал. 3 и чл. 111 ЗДДС към датата на продажбите не са били налице условията за задължителна регистрация.

- неправилно е начислен ДДС за м.11.2023 г., т.к. смятано от датата на продажбите – 17.11.2023 г. срокът за подаване на заявлението за регистрация поради достигнат оборот е до 24.11.2023 г., а заявлението е подадено на 23.11.2023 г.

23. Ответната страна оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като излага следните доводи:

- жалбоподателят неправилно се позовава на погасителна давност по чл. 109 ДОПК относно обстоятелството, че на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС, считано от 28.07.2014 г. до 06.12.2023 г. /датата на регистрацията по ЗДДС/ дължи данък за всяка извършена облагаема доставка. Във връзка с тази констатация установените данъчни задължения са за данъчни периоди м. 06, 10 и 11.2023 г. и са в определения обхват на ревизията. С обжалвания РА не се установяват задължения извън обхвата на ревизията и по-конкретно за визираната в жалбата 2014 г.

- фактът, че задължението за регистрация по ЗДДС е възникнало през 2014 г., не препятства органите по приходите да вземат предвид това обстоятелство при определяне на дължимия ДДС за данъчни периоди м. 06.2023 г., м. 10.2023 г. и м. 11.2023 г., тъй като липсата на регистрация поражда правни последици по чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, включително задължение за начисляване на данък за извършените облагаеми доставки до момента на регистрация.

- цитираното в жалбата Решение на ВАС № 3805/01.04.2024 г. по адм.д. № 10099/2023 г. е неотносимо към спора, т.к. касае установяване на облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, а в случая регистрацията по чл. 132, ал. 1 ЗДДС възниква по силата на закона на датата на вписване на непаричната вноска в ТР, независимо дали лицето е подало или не заявление за регистрация по ЗДДС.

- неоснователно се твърди, че независимо от факта, че регистрацията по чл. 132, ал.3, т.1 ЗДДС възниква по силата на закона, е необходимо лицето да подаде заявление за регистрация и да бъде регистрирано с нарочен акт. Този вид регистрация е особен вид задължителна регистрация по ДДС, произтичаща от закона, при която законодателят не предвижда достигане на определен облагаем оборот от нерегистрирано лице за даден времеви период или прилагане правото му на избор да се регистрира или не, а същото е задължено да се регистрира, независимо от оборота, когато закупува стоки или услуги от регистрирано по ЗДДС лице.

- нормата на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС предвижда облагане с ДДС в случаите, когато лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок. В този случай по силата на закона се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки, респективно осъществените облагаеми вътреобщностни придобивания, както и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.

- данъчното задължение е установено от закона и дължимостта му не зависи от начина на регистрация /по подадено заявление или по инициатива на орган по приходите/. Правните последици на чл. 102, ал. 3 ЗДДС се свързват с наличието на възникнало, но неизпълнено в срок задължение за регистрация по ДДС и законът не обвързва настъпването на тези последици нито с факта на последваща регистрация или дерегистрация по ДДС, нито въобще с проведено производство по регистрация по ДДС, а още по-малко с това по чия инициатива то е започнало и с какъв акт е завършило.

- за приложението на чл. 102, ал. 3 ЗДДС следва да са изпълнени следните условия: 1. за задълженото лице да е възниквало задължение за задължителна регистрация по ЗДДС; 2. лицето да не е подало заявление за регистрация в срок, като разпоредбата създава законова фикция за дължимост на ДДС преди регистрацията на задълженото лице, като основанието за това е неизпълнение на задължението за подаване на заявление за регистрация, възникнала по закон в законовия срок.

- от събраните от органите по приходите доказателства се установяват всички предпоставки, при които по силата на закона се приема, че данъкът е дължим. Задължението за задължителна регистрация на дружеството-жалбоподател не е изпълнено в този срок, поради което на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС се дължи ДДС за извършените от жалбоподателя облагаеми доставки по процесните продажби на недвижими имоти - получени аванси през д.п. м. 06.2023 г. и м. 10.2023 г., и за окончателната продажба на недвижимите имоти през д.п. м.11.2023 г. Предвид разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, правилно с обжалвания РА са определени задълженията по ЗДДС за извършени доставки, които са облагаеми. Позовава се и на Решение на ВАС № 6375 от 15.05.2018 г. по адм. д. № 9016/2017 г.

- неоснователно жалбоподателят поддържа и че правилото за определяне достигането на прага за задължителна регистрация изисква оборотът да се изчисли с натрупване 12 месеца назад, като следва да се провери дали с извършеното на 8 юни 2023 г. плащане се достига и надхвърля прага за регистрация по чл. 96 ЗДДС. Регистрацията по чл. 132, ал.1 ЗДДС възниква по силата на закона на датата на вписване на непаричната вноска в ТР. Определянето на облагаем оборот с натрупване за 12 месеца назад е предпоставка за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, което обстоятелство е различно от обстоятелството, въз основа на което се извършва регистрацията по чл. 132, ал. 1 ЗДДС.

 

III. Съображения на съда:

24. Приложими към спора са следните национални разпоредби:

- чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДДС – според която не се смята за доставка на стока или услуга по смисъла на закона доставката към приобретателя от апортиращия в резултат на извършване на непарична вноска в търговско дружество;

- чл. 132, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС, според които получателят на апорта подлежи на задължителна регистрация по ДДС от датата на вписване на апорта, като регистрацията се извършва по силата на закона;

- чл. 102 ЗДДС – регламентиращ регистрацията по инициатива на органа по приходите, данъчният ефект и последиците от неизпълнение на задължението за подаване на заявление за регистрация в указания от закона срок;

- чл. 109 ДОПК – регламентиращ срока, в който е допустимо да се образува производство за установяване на задължения за данъци;

25. Настоящият съдебен състав преценява, че приложението на тези разпоредби поражда съмнение за съвместимост с Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС), и по-специално с разпоредбите на чл. 9, чл. 19, чл. 213 и чл. 214, и чл. 288, както и с принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и предвидимост.

26. Съображенията на съда са следните:

Член 10 ЗДДС е озаглавен „Липса на доставка на стоки или услуги“ и в разпоредбата на ал. 1, т. 3 (редакция към ДВ, бр.101 от 22.11.2013 г.) гласи „Не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от апортиращия в резултат на извършване на непарична вноска в търговско дружество“.

Съгласно чл. 132, ал. 1 ЗДДС (редакция към ДВ, бр.94 от 30.11.2012 г.) задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице. Според ал. 2 на с.р., регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ. Датата на регистрацията в случаите по ал. 1 е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ (ал.3).

Съдебната практика безпротиворечиво приема, че приложимостта на разпоредбата на чл. 132, ал. 1 ЗДДС, предвид специалния й характер, не се влияе от наличието на акт за регистрация по ЗДДС по общия ред, т.к. регистрацията по ЗДДС в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДДС настъпва по силата на закона, а не с връчването на акта. За да възникне задължение за регистрация по реда на чл. 132, ал. 1 ЗДДС е необходимо изпълнението на две кумулативни условия: първо – да е налице придобиване на стоки или услуги по реда на чл.10, ал.1 ЗДДС и второ – стоките и услугите да са придобити от регистрирано по ЗДДС лице.

Следва да се има предвид, че разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2, и чл. 132, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС транспонират разпоредбата на чл. 19 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност /идентична с чл.5, пар.8 от Шеста директива/.

Съгласно чл. 19, пар. 1 от Директива 2006/112 в случай на прехвърляне, възмездно или безвъзмездно, или като вноска в капитала на дадено дружество, на съвкупност или част от активи, държавите членки могат да считат, че не се извършва доставка на стоки и че лицето, на което се прехвърлят стоките, трябва да се третира като правоприемник на прехвърлителя. Съгласно пар.2 на същата разпоредба, в случаите, когато получателят не е изцяло данъчнозадължен, държавите членки могат да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията. Те могат също така да предприемат всякакви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данък чрез използването на настоящия член.

От разпоредбата на чл. 19 от Директива 2006/112 недвусмислено следва, че държавите членки имат право да предвидят такова особено данъчно третиране, само в хипотезата на прехвърляне на съвкупност или на част от активи, вследствие на което правоприемникът да продължи извършването на независима икономическа дейност.

Тъй като Шеста директива и сега действащата Директива 2006/112 не препращат изрично към правото на държавите членки за целите на определянето на смисъла и обхвата на понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“, с Решение от 27 ноември 2003г. по дело Zita Modes, С-497/01, т. 32, Съдът на ЕС е приел, че същото представлява самостоятелно понятие на правото на Съюза и съответно трябва да се тълкува еднообразно, за да се избегнат различията при прилагането на режима на ДДС в отделните държави членки.

Така с т. 40 от същото решение СЕС тълкува посоченото понятие в смисъл, че обхваща прехвърлянето на предприятие или на самостоятелна част от предприятие, включваща имуществени и евентуално неимуществени активи, които взети заедно, съставляват предприятие или част от предприятие в състояние да извършва независима икономическа дейност, но не обхваща самото прехвърляне на вещи като продажбата на стоки в наличност. Според т. 44 от същото решение, за прилагането на член 5, пар. 8 от Шеста директива (сегашен чл. 19 от Директива 2006/112) е необходимо приобретателят да има намерение да стопанисва прехвърленото предприятие или част от предприятие, а не веднага да преустанови упражняването на съответната дейност.

След като „прехвърлянето на съвкупност или част от активи“ е общностно понятие и трябва да се прилага еднакво от всички държави членки, разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 132, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС следва да се прилагат единствено и само в контекста на чл. 19 от Директива 2006/112 и в съответствие със задължителното тълкуване, дадено с Решение от 27 ноември 2003 г. по дело Zita Modes, С-497/01, т. 40, потвърдено и в последвалата практика на Съда - Решение от 29 октомври 2009 г. по дело SKF, С-29/08, т. 37 и Решение от 10 ноември 2011 г. по дело Schriever, С-444/10, т. 24.

В тази връзка следва да се посочи, че докато преобразуването на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от ТЗ, прехвърлянето на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от ТЗ, преобразуването на бюджетни организации, държавни или общински предприятия, в резултат на което новообразуваните организации или предприятия са универсални правоприемници на преобразуваните, както и предоставянето за ползване на имоти от държавата и общините на заявителите за нуждите на частни детски градини и училища по Закона за предучилищното и училищното образование – чл. 10, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 ЗДДС, предполагат освен придобиването на активи и прехвърлянето на дейност, не така стоят нещата с апорта по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.

Апортът на активи (материални и нематериални) може да попадне в обхвата на чл. 19 от Директива 2006/112 и следователно да породи за правоприемника задължение за регистрация по ДДС, само ако се касае за съвкупност или за достатъчна част от активи, така, че да се породи правоприемство, т.е. да позволи упражняването на независима икономическа дейност.

Следва да се има предвид и че особената цел на чл. 19 от Директива 2006/112 е да се улеснят прехвърлянията на предприятия или на части от предприятия, като се опростят тези прехвърляния и като се избегне финансовото обременяване на приобретателя с несъразмерна данъчна тежест, която при всички положения би била възстановена впоследствие чрез приспадане на платения ДДС.

В съответствие с принципа на неутралност на данъка, прилагането на тази разпоредба би трябвало да доведе до точно същия резултат, независимо дали ДДС се начислява от прехвърлителя и след това се приспада от приобретателя, или дали сделката не се облага с данък - каквато е целта и на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 132, ал. 1 от ЗДДС. В частност, особеното данъчно третиране по чл. 19 от Директивата е и поради това че сумата на ДДС, която иначе трябва се начисли при прехвърлянето, може да се окаже твърде голяма спрямо ресурсите на съответното предприятия - Решение по дело Zita Modes, т. 41.

С оглед гореизложеното и в светлината на тълкуването на СЕС в горецитираните решения, обосновано може да се предположи, че сам по себе си апортът на недвижими имоти – в случая на самостоятелни обекти в сграда, не води автоматично до правоприемство и продължаване на независима икономическа дейност и поради това не попада в обхвата на чл. 19 от Директива 2006/112.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДДС – още в редакцията към ДВ, бр.63/04.08.2006г., когато е приет ЗДДС, обаче има различна формулировка, според която всеки случай на непарична вноска в търговско дружество не се счита за доставка на стока или услуга от апортиращия към приобретателя, и в случай че апортът е извършен от регистрирано по ЗДДС лице приобретателят задължително се регистрира по ЗДДС (чл. 132, ал. 1 ЗДДС), и според правилото по чл. 132, ал. 3 ЗДДС, в тези случаи датата на регистрацията е датата на вписване на обстоятелството по чл.10 в търговския регистър. Предвижданията на чл.132, ал.1 и ал.3 ЗДДС са също още от първоначалната редакция на закона (ДВ, бр.63/04.08.2006).

При така действащата национална правна уредба, в практиката си Върховния административен съд приема, че във всички случаи на апорт по чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДДС намира приложение специалната разпоредба на чл. 132, ал. 3, вр. ал. 1 ЗДДС, като регистрацията по ЗДДС настъпва по силата на закона и не се влияе от наличието или липсата на акт за регистрация по ЗДДС – така в Решение на ВАС № 9387/09.10.2023 г. по адм. д. № 1221 / 2023 г., Решение на ВАС № 12322/18.11.2015г. по адм.д. № 5547/2015 г., Решение на ВАС № 9776/28.06.2013 г. по адм.д. № 4974/2013 г.

Настоящият състав обаче има съмнения в правилността на това тълкуване както и за съответствието на националния закон – конкретно на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т.3 и чл. 132, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС с член 19 от Директива 2006/112, защото, както следва от решението на СЕС по дело С-497/01, изискването за да се приложи това правило е да се касае за съвкупност от активи, т.е., както сочи генералния адвокат Jacobs в заключението си, представено на 26.09.2002 г., т. 36, понятието за част от съвкупност от активи не се отнася до един или повече отделни елементи от този списък, а до достатъчна комбинация от тях, за да се позволи осъществяването на икономическа дейност, дори ако тази дейност е само част от по-голямо предприятие, от което е била отделена.

По-надолу, в т. 39 от заключението е посочено, че когато данъчнозадължено лице придобива отделни активи - например търговска марка или част, или дори всички търговски стоки или оборудване на предприятието - от друго данъчнозадължено лице, това може да се счита за нормална бизнес сделка или инвестиция, а начисляването на ДДС - за нормална част от задълженията на търговеца. Когато обаче прехвърлянето включва цяло предприятие, събитието е изключително и може да бъде оправдано специално третиране, тъй като размерът на ДДС, който трябва да бъде авансиран при прехвърлянето, е вероятно да бъде особено голям спрямо ресурсите на въпросното предприятие.

Според Решение на СЕС от 10.11.2011 г. по дело С-444/10, т. 25, за да се приеме, че е налице прехвърляне на предприятие или на самостоятелна част от предприятие по смисъла на член 5, параграф 8 от Шеста директива, е необходимо съвкупността от прехвърлени елементи да е достатъчна, за да позволи упражняването на дадена независима стопанска дейност.

Приложението на чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДДС в съответствие с член 19 от Директивата за ДДС е поставено под съмнение и в т. 20 от заключението на Генералния адвокат Kokott по дело С-234/11, ТЕЦ ХАСКОВО, образувано по преюдициално запитване на настоящия състав. В контекста на спора в главното производство, генералният адвокат приема в заключението си „Струва ми се необходимо обаче да поясня, че член 19 от Директивата за ДДС разрешава на държавите членки да предвидят подобно правоприемство само в хипотезата на прехвърляне на съвкупност или част от активи. Във връзка с действалата при предходния режим съответна разпоредба на член 5, параграф 8 от Шеста директива Съдът е постановил, че под това понятие трябва да се разбира само прехвърлянето на предприятие или самостоятелна част от предприятие, които съставляват предприятие или част от предприятие в състояние да извършва независима икономическа дейност, но не и самото прехвърляне на отделни активи …“.

Ето защо, настоящият съдебен състав счита за уместно да се отправи до СЕС следния въпрос:

1. Следва ли член 19 от Директива 2006/112/ЕО, във връзка с принципите на данъчен неутралитет и пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че допуска национална уредба и практика, според които всяка непарична вноска (апорт) на активи, извършена от регистрирано по ДДС лице, се счита за „липса на доставка“, а получателят се регистрира по ДДС по силата на закона от датата на вписване на апорта, без да се изследва дали прехвърлените активи съставляват съвкупност от активи или част от предприятие, позволяваща продължаване на независима икономическа дейност, и без значение дали след вписване на апорта получателят на непаричната вноска е започнал да извършва реална независима икономическа дейност?

При положителен отговор на този въпрос и в случай че регистрацията по ЗДДС в хипотезата на апорт по чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДДС настъпва по силата на закона, възниква въпросът дали изобщо правилата по чл. 102 ЗДДС са приложими в тази хипотеза на задължителна регистрация. Това е така, защото самата разпоредба на чл. 102 ЗДДС е озаглавена „Регистрация по инициатива на органите по приходите“, приета е за да транспонира членове 213 и 214 от Директива 2006/112 и в изпълнение на член 287, точка 17 от Директивата, която разрешава на Република България да освободи от данък данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот не е по-висок от равностойността в български лева на сумата от 25600 евро, поради което като цяло се отнася към специалния режим за малките предприятия по смисъла на Директивата за ДДС.

Така и с Решение на СЕС от 11 април 2024 г. по дело Легафакт, С-122/23, т. 34, 35 и 36 е прието, че специалният режим за малките предприятия по смисъла на Директивата за ДДС предвижда опростяване на административните изисквания, за да се подкрепят създаването, дейността и конкурентоспособността на тези предприятия, както и за да се поддържа разумно съотношение между административните тежести, свързани с данъчния контрол, и очакваните ниски приходи от данъци (така и в решение от 9 юли 2020 г., AJPF Cara-Severin и DGRFP Timioara, C-716/18, т. 40). В това отношение следва да се констатира, че Директивата за ДДС предоставя на държавите членки свобода на преценка относно начина на прилагане на този специален режим. Същевременно задължение като предвиденото в разглежданата в главното производство национална правна уредба, съгласно което данъчнозадължените лица трябва да подадат заявление за регистрация по ДДС, когато годишният им оборот надвиши предвидения за съответната държава членка праг в член 287 от Директивата за ДДС, по принцип се вписва в рамките на тази свобода на преценка и позволява да се поддържа разумно съотношение между административните тежести, свързани с данъчния контрол, и очакваните ниски приходи от данъци.

При това положение разглеждането на задължението за начисляване на ДДС от лице, регистрирано в хипотезата на чл. 132, ал. 1 ЗДДС изглежда несъвместимо да се разглежда в контекста на уредбата по чл. 102 ЗДДС.

От друга страна обаче принципът на неутралност на ДДС изисква, прилагането на чл. 19 от Директивата за ДДС да доведе до абсолютно същия резултат, както ако данъкът е бил начислен и приспаднат по обичайния начин. При това положение, в случай че апортът на активи е освободен от ДДС и се счита за основание за задължителна регистрация по ЗДДС, принципът на неутралност на данъка изисква при последващата продажба на апортираните активи да се начисли ДДС по общите правила на чл. 25 и чл. 85 ЗДДС, прилагането на които принципно не би следвало да зависи от срока, който е изтекъл между апорта и последващата продажба, и без значение дали и кога, дружеството – приобретател на апорта е подало заявление за регистрация.

Освен това, в случай че за дата на регистрацията се счита датата на вписване на непаричната вноска и регистрацията по ЗДДС възниква по силата на закона, изглежда без значение и обстоятелството дали данъчният период, в който е настъпило това събитие, е в обхвата на ревизията. При преценката за спазване на срока по чл. 109 ДОПК принципно е достатъчно установените задължения да са в обхвата на ревизията и за тях да не е изтекъл срока, в който е възможно да се установяват чрез ревизия.

В същото време обаче с акта за регистрация по ЗДДС на „КАБАКУМ 3808“ е посочена различна дата на възникване на задължението за подаване на заявление за регистрация – установена съобразно оборота от получените аванси и цената по нотариалните актове, а не спрямо датата на вписване на апорта, като между датата на апорта и датата на първия получен аванс е изминал срок от над 9 години. Освен това е безспорно установено, че в този период дружеството не е извършвало никаква икономическа дейност и макар че не е подавало заявление за дерегистрация по избор – чл.108 ЗДДС, формално е можело да го стори.

В аналогична хипотеза (закъснение от 11 години) с Решение на ВАС № 15101 от 07.11.2019 г. по адм. д. № 6507/2019 г. Върховният административен съд е приел, следното: „Правилно съдът е отчел факта, че специалната регистрация по чл.132 от ЗДДС е извършена, въз основа на подадено заявление от дружеството на 16.08.2018г. за регистрация по ЗДДС, т.е. в период по-дълъг от 11 години. Това обстоятелство ведно с факта, че седем години след процесната специална регистрация, дружеството, не е извършвало дейност, респ. не е реализирало доходи, се налага извода, че макар и формално да са налице предпоставките на чл.132 от ЗДДС, то извършената регистрация е правно необоснована. Това е така, тъй като лицето дори да е било регистрирано при спазване разпоредбата на чл.132, ал.1 от ЗДДС, при липса на облагаем доход в следващите години е следвало да подаде заявление за дерегистрация и съответно да бъде дерегистрирано. Безспорно установено е в случая, че стопанската дейност на дружеството започва в края на 2017г. и през 2018г. е подадено заявление за регистрация“.

Отделно, както приходната администрация, така и жалбоподателят навеждат доводи в подкрепа на защитните си тези, при които се стига до едновременно приложение на разпоредбите на чл. 132 и чл. 102 ЗДДС, което като резултат води до начисляване на ДДС за апортираните активи, независимо че за период повече от 9 години, „КАБАКУМ 3808“ не е извършвало икономическа дейност, което в контекста на смисъла и целите на член 19 от Директивата за ДДС изглежда недопустимо.

От една страна българската правна уредба в чл. 10, ал.1, т.3 ЗДДС пренебрегва ограниченото приложно поле на член 19 от Директивата за ДДС като третира всяка непарична вноска като „липса на доставка“, без да изследва дали е налице „предприятие или част от предприятие“, и дали се касае до „съвкупност или част от съвкупност на активи“, чието апортиране води до „продължаване на независимата икономическа дейност“, като същевременно налага автоматична регистрация на получателя по силата на закона.

От друга страна – както сочи и процесуалният представител на ответника в писмените бележки по делото, разпоредбата на чл. 102, ал.3 ЗДДС създава законова фикция за дължимост на ДДС преди регистрацията на задълженото лице, като основанието за това е неизпълнение на задължението за подаване на заявление за регистрация, възникнала по закон в законовия срок.

Като резултат подобна система от законови фикции може да доведе до последващо ретроактивно облагане, въпреки че след вписване на апорта икономическа дейност реално да не е извършвана от приобретателя. На практика данъчните последици – констатациите в процесния ревизионен акт и установените с него задължения за ДДС, се основават не на реални икономически обстоятелства, а на правна фикция, действаща с обратно действие, което поставя под въпрос съвместимостта с принципите на данъчен неутралитет (еднакво третиране на сходни икономически операции), на правна сигурност (предвидимост на данъчните последици), и на пропорционалност (забрана за прекомерно данъчно натоварване при липса на дейност).

Принципът на данъчен неутралитет, изведен от практиката на СЕС, изисква ДДС да се налага по еднакъв начин върху всички икономически дейности, независимо от правната им форма - решения C-309/06, Marks & Spencer, т. 49; C-255/02, Halifax, т. 92). Доколкото с ДДС се облага реалното потребление, а не формалните юридически конструкции, данъкът следва да отразява действителната стопанска дейност. В случая апортиращото дружество е регистрирано по ЗДДС лице, а дружеството – приобретател по апорта, не осъществява независима икономическа дейност - не предлага стоки или услуги на пазара, не реализира приходи, няма персонал, не осъществява стопанска активност и независимо от това, чл. 10, ал.1, т.3 ЗЗДС и националната данъчна и съдебна практика приравняват двете лица, като третират получателя като регистрирано данъчно задължено лице и му вменяват задължение да начисли ДДС за последващата продажба на апортираните активи, извършена девет години по-късно.

Според настоящият състав подобно тълкуване и практика може да нарушават принципа на данъчен неутралитет, защото данъчното третиране не отразява различията между лице, което реално извършва икономическа дейност, и лице, което не извършва такава. СЕС последователно приема, че икономическата дейност трябва да се установява чрез обективни критерии – намерение и реални действия (решение по дело C-268/83, Rompelman, т. 23 – 24; C-400/98, Breitsohl, т. 34), следователно прилагането на режима на облагане към лице без дейност не съответства на този принцип.

Що се отнася до принципа на правната сигурност, същият изисква да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчнозадълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация (решение по дело Ecotrade, C-95/07 и C-96/07, т. 44; решение по дело Fatorie, С-424/12, т.46).

В случая този принцип изглежда пренебрегнат от данъчните органи, т.к. макар с Акта за регистрация по ЗДДС да са констатирали основанието за задължителна регистрация по чл. 132, ал.1, вр. ал.3, вр. чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДДС, са регистрирали „КАБАКУМ 3808“ по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС – поради достигнат облагаем оборот. Като резултат, дружеството се счита за регистрирано по ЗДДС на две различни основания и към различен момент – веднъж на 14.07.2014г. и втори път на 06.12.2023г., което в контекста на целите на идентификацията на данъчно задължените лица, създава правна несигурност.

От своя страна принципът на пропорционалност изисква мерките, предприети от държавите членки, да не надхвърлят необходимото за осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване на измами (Решение по дело C-188/09, Profaktor, т. 26-28).

Регистрацията „по силата на закона“ има за цел да осигури непрекъснатост при прехвърляне на предприятия — но когато няма прехвърляне на предприятие, а само отделни активи, целта на мярката не може да бъде постигната. Следователно прилагането й автоматично, без преценка на действителната икономическа реалност, води до непропорционален резултат.

Ето защо, настоящият съдебен състав преценява за уместно да се отправят до СЕС и следните въпроси:

2. Следва ли членове 9, 19, 213 и 214 от Директива 2006/112/ЕО, във връзка с принципите на данъчен неутралитет, правна сигурност и пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална практика, при която лице, което се счита за регистрирано по ДДС по силата на закона по повод апорт, но не е извършвало икономическа дейност, впоследствие се третира като лице, дължащо ДДС по реда, приложим за регистрация при достигане на оборот?

3. Следва ли член 19 от Директива 2006/112/ЕО, във връзка с принципа на данъчен неутралитет, да се тълкува в смисъл, че изисква последващата продажба на активи, внесени като непарична вноска от регистрирано по ДДС лице, да бъде обложена по общия ред на ДДС, дори когато между апорта и продажбата е изминал период над пет години, в който лицето не е извършвало никаква независима икономическа дейност?

В случай че апортът в случая изобщо не попада в обхвата на член 19 от Директивата за ДДС, то уредбата по чл. 132, ал.1 и ал. 3 ЗДДС не намира приложение, което означава, че оборотът от продажбата на апортираните имоти не следва да се облага с ДДС, а да се съобразява единствено за целите на регистрацията по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, поради което е уместно да се зададе и следния въпрос:

4. Следва ли членове 9, 19, 213, 214 и 288 от Директива 2006/112/ЕО, във връзка с принципите на правна сигурност, пропорционалност и данъчен неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че когато апорт на активи не попада в обхвата на член 19, последващите продажби на тези активи могат единствено да формират облагаем оборот по смисъла член 288 за целите на регистрацията по член 214, но не пораждат задължение за начисляване на ДДС преди извършване на регистрацията на лицето като данъчно задължено лице?

По изложените съображения, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от проведеното на 21 октомври 2025г. открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в 10-дневен срок от уведомяването:

- да изразяват становище по намерението на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС с формулираните в настоящото определение въпроси;

- да посочат относима към спора практика на Върховния административен съд и Съда на ЕС;

- да предложат различна формулировка на въпросите или формулират допълнителни въпроси към СЕС;

ЗАДЪЛЖАВА ответната страна, в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание:

- да посочи изрично дали Акт за регистрация № ****/06.12.2023г. е обжалван и на коя дата е влязъл в сила.

- да представи цитираните на стр.3, т.10 от доклада АУАН, съответно издадените въз основа на тях НП, с посочване дали са обжалвани и кога са влезли в сила;

- да представи предходния РА, отменен с Решение № 225/12.12.2024г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна.

ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя, в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание, да посочи изрично и да представи доказателства за това дали апортираните недвижими имоти, предмет на процесните продажби, са били заведени като активи.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18 ноември 2025г. от 10,00 часа, за когато своевременно да се призоват страните!