№ 207
гр. Свиленград, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200818 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Т. В. Ч. с ЕГН ********** с адрес
******************, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
Серия К №10617227 издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – "Глоба" в размер на 50 лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и
неправилно издаване на ЕФ – а именно в противоречие с материалния закон и
в нарушение на процесуалния такъв,като липсвали субективни и обективни
елементи от състава на нарушението, било налице неяснота и непълнота
относно извършеното нарушение,като излага мотиви в тази насока.
Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният
електронен фиш да бъде отменен и претендира присъждане на направените по
делото разноски за адвокат.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. С
Писмена молба, процесуалният му представител – адвокат Тенев, иска от
Съда да отмени обжалвания ЕФ като излага доводи в тази насока.
Претендират се разноски по делото на основание чл.38 от ЗАдв.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище по
1
жалбата.
Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 30.03.2025г. в 16,58часа в общ.Любимец, на път първи клас №8 на
350,4км., първокласен път ПП –I- 8, км 350+400 до паркинга на Никея при
въведено ограничение на скоростта 60км/ч. , с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а , представляващо преносима
система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникационен тип ARH CAM S1, е регистрирано и заснето движещото
моторно превозно средство (МПС) марка „Хонда ЦР В ”, с държавен
регистрационен номер Х 8932 ВК, със скорост 80 км/ч, при разрешена такава
60 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 20 км/ч. (след
приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч),като заснемането от
техническото средство било и в двете посоки.
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково
е издаден процесния ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на
собственик на процесния автомобил, видно от Справката за собствеността на
автомобила към датата на деянието.
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016
година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея,
представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лв.
Фишът е връчен на лицето на дата 29.09.2025 година (, видно от
Справката за нарушител ,Преглед на Фиш и Писмо с рег.№ 351000-7239 от
14.10.2025 година) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ
не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл.
189, ал. 6 от ЗДвП е даден 7-дневен срок да възрази срещу издадения ЕФ,като
предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението,
респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл. 189,
ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС - 120с52а на
процесната дата – 30.03.2025г., когато е установено нарушението на
2
жалбоподателя , е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу
подпис, приложен е по делото и приет като доказателство.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС – 30.03.2025г и времето (14.30 часа до 17.30часа), за
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26- 60 км/ч (разрешена
скорост) и точното местонахождение на мястото за контрол / ПП I-8
км.350+400 до паркинг Никея в общ.Любимец/, където е използвана
системата, режима на измерване - стационарен, номера на служебния
автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и
други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение
по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като по АНПр е
налична един брой снимка,от която обаче се установява рег.номер на
засненото МПС, с което се твърди че било извършено процесното
адм.нарушение.
От представения Протокол № 074-СГ-ИСИС/11.03.2025 година, издаден
от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
видеоконтрол ARH CAM S1- 120с52а, според който съответства на одобрения
тип.
Налични по АНПр са преглед на фиш , снимка към ЕФ ,протокол №03/25
и снимка на техническото устройство заснело процесното нарушение.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ за нарушения на ЗДвП.
Налична е и снимка на разположението на преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 № 120с52а , заснело процесното нарушение.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 8121з -
172/29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на
електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
Налична е и справка относно собствеността на процесното МПС,видно от
която собственик на МПС е жалбоподателя.
По делото е приобщена като доказателство по делото писмо от
3
АПИ,ведно със схема на пътя,видно от което при км.350+340 ,дясно платно за
движение на МПС,посока от гр.Харманли към гр.Любимец е поставен знак
В26-60км/ч за ограничение на движение като същият е със зона на действие
до км. 350+820,където е поставен знак В34- край на забраните въведени с
пътни знаци. При км.350+874, дясно платно за движение на МПС в посока
Любимец към Харманли е поставен знак първият знак В26-60км/ч за
ограничение на скоростта и при км.350+430 , дясно платно за движение на
МПС , в посока гр.Любимец към гр.Харманли е поставен знак В26-60км/ч за
ограничение на скоростта ,като от км.350+416-начало до км.350+350-край ,в
посока Любимец към Харманли има мостово съображение като зоната на
действие и на двата знака В26-60км/ч за ограничение на скоростта на
движение е до края на мостовото съоръжение на км.350+530.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към
АНП писмени доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените
доказателства са пряко относими към установената по горе фактическа
обстановка от съда.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на
30.03.2025г. клип с автоматизирано техническо средство или система (АТСС)
(радар) № 120с52а , представляващо преносима система за контрол на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникационен тип ARH CAM S1,
съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото
положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач и
преглед на ЕФ/ на 29.09.2025г., а жалбата е входирана на 01.10.2025г. в
4
регистратурата на АНО чрез ССЕВ от легитимирано лице и е процесуално
допустима / доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на
законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо от АНО/.
На основание чл. 189, ал. 5г от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната
Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ 351000-7233 от 14.10.2025
година и от Справката за нарушител, ето защо производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на
финансовата санкция.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
От данните, съдържащи се в ЕФ, както и от информацията, налична в
Административнонаказателната преписка (АНП) не става ясно посоката на
движение на процесното МПС, посочено е в двете посоки.
Неконкретизирането на посоката на движение, приравняващо се на липса
на посочена посока на движение, поставя както нарушителя, така и Съда в
невъзможност да преценят в кое платно се е движело МПС, респ. да се
установи какви пътни знаци, включително знак В26, са налични в тази посока.
Посочената липса се отразява върху обективните елементи от състава на
нарушението.
Посоченото съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в
какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира
своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
В тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин
всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез
предвидените доказателствени средства.
Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени
обжалвания ЕФ като незаконосъобразен на това самостоятелно основание.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира
такива.
5
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144
от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е
представляван безплатно в настоящото производство на основание чл.38, ал.1
от ЗА и в тази връзка е отправено искане за присъждане на разноски от страна
на адв.Тенев.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на
друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 вр с ал.2,т.1
вр. с ал.1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К
№10617227 издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на Т. В. Ч. с ЕГН
********** с адрес ******************, на основание чл. чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал.2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – "Глоба" в
размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП,
6
като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Добри Тенчев Тенев от АК Благоевград,сумата в размер
на 400 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение по АНД
№818/2025г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7