ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 639
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500001 по описа за 2022 година
Производство по чл.274 от ГПК.
Жалбоподателката К. Б. П. чрез адв.Л.Д. –АК-Варна моли да се отмени определение
от 04.11.2021 г. по гр.д.№2029/2021 г. на ПРС, 2 бр.с., което е приключено съдебното
дирене по делото и е даден ход на устните състезания между страните. Излагат се
оплаквания за допуснати процесуални нарушения от съда и се иска неговата
отмяна.Претендира за разноски.
Ответникът по ЧЖ М. ИВ. Г. - не взема становище по жалбата. Ответницата по ЧЖ -
Н. Л. М. чрез адв.М.К. - взема становище,че жалбата е недопустима по аргумент от чл.274,
ал.1 ГПК и е просрочена. Претендира за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира следното:
ЧЖ е подадена на 18.11.2021 г., а обжалваното протоколно определение от 04.11.2021
г. е обявено на 08.11.2021 г., поради което ЧЖ е подадена извън законоустановения 1-
седмичен срок за обжалване на определенията и е просрочена.
В случая не е приложим чл.275/1/ ГПК, където е казано, че ЧЖ се подават в 1-седмичен срок
от съобщаване на определението за страната, която не е присъствала, тъй като това правило
важи за определенията, които подлежат на обжалване. А подадената ЧЖ е недопустима и
поради това, че определението, с което се дава ход по същество и се обявява делото за
решаване, предмет на настоящата ЧЖ, не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.274 ГПК. Жалбоподателката е била редовно призована за с.з. на 04.11.2021г. /л.104 от
д.РС/ и съгласно чл.142, ал.1 и 3 от ГПК е длъжна сама да следи за развитието на делото.
ПОС намира, че това определение не подлежи на въззивен контрол, тъй като
1
съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1,т.1 и т.2 ГПК на обжалване подлежат само
определенията на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези в
случаите, изрично посочени в закона – атакуваното определение не попада в тези хипотези.
В този смисъл е и практиката на ВКС – о.№24/16.01.2012 г. по ч.пр.д.№617/2011 г. на ВКС;
о.№725/28.12.2012 г. по ч.пр.д.№663/2012 г. на ВКС о.№346/28.05.2013 г. по ч.пр.д.
№1684/2013 г. на ВКС.
Ето защо ЧЖ е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по ЧЖ – да се прекрати.
По искането на ответника по ЧЖ за разноски: съгласно чл.78,ал.4 ГПК ответника
има право на разноски при прекратяването на предявения иск по делото - с обжалваното
определение не се прекратява делото по основния спор, поради което направените разноски
поЧЖ следва да се присъдят с оглед изхода на делото по главния спор.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба вх.№5/04.01.2022 г. на К. Б.
П. за отмяна на определение от 04.11.2021 г. по гр.д.№2029/2021 г. на ПРС, 2 бр.с., което е
приключено съдебното дирене по делото и е даден ход на устните състезания между
страните.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№1/2022 г. на ПОС,14 гр.с.
Определението полежи на обжалване пред Апелативен съд –Пловдив в 1-седмичен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2