№ 22231
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110128911 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял Първи от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗEAД “БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУЪРЪНС ГРУП“ ЕАД срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1
740,69 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., представляваща
непогасен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско Стандарт“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на
17.05.2024 г. при движение по Околовръстен път с посока от град Елин Пелин към град
Нови Хан, причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Хонда Сивик“,
с рег. № РВ 2149 СВ, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва, начиная подаването на исковата
молба в съда до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 17.05.2024 г. по Околовръстен път с посока от град Елин Пелин
към град Нови Хан е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Хонда Сивик“, с
рег. № РВ 2149 СВ, който при предприемане на маневра за изпреварване на движещия се в
същата пътна лента влекач „Скания R 410 LA4N2MLA” с рег. № СВ 9366 ВТ, и след
прибиране в същата пътна лента след изпреварването, поради липса на достатъчно добър
контрол върху превозното средство, реализирал ПТП с влекач „Скания R 410 LA4N2MLA” с
рег. № СВ 9366 ВТ. За процесния инцидент е съставен и подписан двустранен констативен
протокол от същата дата, като в същия водачът на лекия автомобил „Хонда Сивик“, с рег. №
РВ 2149 СВ е признал вината си. Вследствие на посоченото на влекач „Скания R 410
LA4N2MLA” с рег. № СВ 9366 ВТ са причинени имуществени вреди.Твърди, че към датата
на ПТП лек автомобил влекач „Скания R 410 LA4N2MLA” с рег. № СВ 9366 ВТ, е имал
сключена имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна
полица № 4704200300007473/17.12.2020 г., валидна към датата на застрахователното
събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при
него автомобил. Твърди, че за отстраняване на щетите застрахователят е платил на
1
автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил сумата от общо 6 321,03 лв.
Предявил с нарочно писмо своята претенция, с доказателства за настъпилото ПТП и размера
на причинените вреди, като до този момент ответникът му възстановил сумата от 4 605,34
лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за остатъка от
платеното обезщетение в размер на 1 740,69 лв. спрямо ответника като застраховател на
гражданската отговорност на делинквента. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване
на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на увреждащия автомобил. Счита, че в случая отговорността на ответника се равнява
на платената от негова страна вече сума в размер на 4 605,34 лв. Сочи, че вредите, чието
репариране се търси с настоящия иск, не са се намирали в зоната на контакт между двата
автомобила. Обръща внимание, че стойността на вложените части е завишена. Подчертава,
че след изплащане на горепосочената сума, ищецът не е изпращал нови покани до ответника
за извършване на друго плащане, както и по никакъв друг начин не е индикирал, че не е
напълно удовлетворен от вече платеното. Оспорва и размера на вредите, като счита същият
за прекомерно завишен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско
Стандарт“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил - влекач
„Скания R 410 LA4N2MLA” с рег. № СВ 9366 ВТ към момента на реализиране на риска;
наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между ответното дружество и собственика на товарен автомобил „Хонда Сивик“, с рег. №
РВ 2149 СВ; както и частично плащане от страна на ответника на застрахователното
обезщетение в размер на 4 605,34 лв.
Спорният по делото въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на
застрахования при ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД автомобил, респ. в какъв
размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
2
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
По делото са събрани устни доказателства – чрез разпит на свидетеля Б. Т., който
сочи, че си спомня за ПТП през 2024 година, при което водачът на другия автомобил е
ударил влекача на управлявания от него камион.
Според становището на вещото лице, обективирано в заключението му по САТЕ,
щетите по влекач „Скания R 410 LA4N2MLA” с рег. № СВ 9366 ВТ се намират в пряка и
причинна връзка с настъпилото на 17.05.2024 г. ПТП на Околовръстния път между гр. Елин
Пелин и гр. Нови хан. В случая съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
автотехниеската експертиза необходимата стойност за възстановяване на щетите по „Скания
R 410 LA4N2MLA” с рег. № СВ 9366 ВТ, определен на база средни пазарни цени към датата
на ПТП възлиза на 7540,61 лв. Стойността, необходима за възстановяване на влекач „Скания
R 410 LA4N2MLA” с рег. № СВ 9366 ВТ, изчислена на база средни пазарни цени с вложени
алтернативни части към датата на ПТП е 7534,80 лв. с ДДС или 6279 лв. без ДДС. Накрая,
отбелязва, че стойността на нормочас – труд за ремонт по средни пазарни цени за
отстраняване на уврежданията по влекач „Скания R 410 LA4N2MLA” с рег. № СВ 9366 ВТ е
50 лева/час без ДДС.
Според настоящия съдебен състав, изчислената стойност по средни пазарни цени е
обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след
проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които
оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата
вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база
средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към
датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от
алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд. Ето защо, съдът приема, че стойността, необходима за
възстановяване на щетите по „Скания R 410 LA4N2MLA” с рег. № СВ 9366 ВТ към датата на
ПТП възлиза на 7540,61 лв.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 25 лв. съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
3
По делото е безспорно, че ответникът след отправена регресна покана е заплатил
сумата от 4605,34 лв., поради което релевираната претенция се явява основателна за
разликата, възлизаща на екзактно 2 935,27 лв. без ликвидационните разноски и 2960,27 лв. с
тях. Ищецът е предявил по-нисък размер на претенцията си, а именно 1740,69 лв., поради
което и същата се явява доказана изцяло и следва да бъде уважена така, както е предявена.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден
да заплати и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 20.05.2025 г., окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски.
Същият е претендирал такива, като са налице и доказателства за извършването на
разноски на стойност 69,63 лв. за държавна такса, като се претендира и адвокатско
възнаграждение в размер на 474 лева – като по делото са представени доказателства за
реалното сторване на този деловоден разход, а именно договор за правна помощ от
10.05.2008 г., фактура от 05.05.2025 г. и извлечение от банковата сметка на адв. С., с което
изискванията на т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС са изпълнени.
Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват и разноски в
общ размер на сумата от 543,63 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1
740,69 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., представляваща
непогасен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско Стандарт“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на
17.05.2024 г. при движение по Околовръстен път с посока от град Елин Пелин към град
Нови Хан, причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Хонда Сивик“,
с рег. № РВ 2149 СВ, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата
молба в съда (20.05.2025 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 543,63 лв. – съдебно-деловодни разноски, сторени пред СРС.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му в препис на
страните пред СГС.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5