№ 5029
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ.М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ.М. Гражданско дело № 20211110172292
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците О. Г., О. Г. и С. Г. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до собствения им
топлоснабден имот, находящ се на адрес...., като те не са изпълнили насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общи условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща същата в 30-дневен срок от датата на публикуване на
фактурата на интернет страницата на продавача, което ответниците не са сторили, поради
което претендира при условията на разделност сумите, както следва: 358,55 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; 53,89
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2017 г. до 19.10.2020 г.; 36,98 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 7,74 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
30.10.2017 г. до 19.10.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 17.12.2021 г. до окончателното им заплащане, или по 1/3 от
общия размер на исковите претенции от всеки един от ответниците поотделно, както следва:
119,52 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г.; 17,96 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 19.10.2020 г.; 12,33 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., както и
2,58 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 30.10.2017 г. до 19.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
1
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2021 г. до
окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците О. Г., О. Г. и С. Г., чрез назначения им по
реда на чл. 48, ал. 1 ГПК особен представител – адв. Д. Г., са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват исковете при твърдението, че не се явяват пасивно легитимирани да
отговарят по тях, доколкото не е доказано сключването на договор за доставка на топлинна
енергия с ищеца. Оспорват общите условия на ищеца да ги обвързват, тъй като те не са
изразили воля за тяхното приемане, а освен това са в противоречие с чл. 143 и сл. ЗЗП, тъй
като съдържат неравноправни клаузи. Оспорват претенцията по размер, като правят
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за главница и лихва за забава.
Оспорват претенцията на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С тези
съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, от представения в заверен
препис нотариален акт № 23, том I, рег. № 2179, нот. дело № 280/2002 г. /л. 12-13 от делото/,
който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно собствеността върху посочения в него имот, се установява, че на 12.07.2002 г.,
т. е. преди процесния период ответниците О. Г., О. Г. и С. Г. са признати за собственици на
основание наследяване по закон и завещание на процесния апартамент № 2, находящ се в ....
на партерния етаж, заедно с принадлежащите към него мазе и таванско помещение.
Доколкото изрично не е предвидено нещо друго, съдът прави извод, че апартаментът,
предмет на сделката, е придобит от тях при условията на разделност, т. е. при равни дялове,
с оглед на което всеки един от тях е станал носител на по 1/3 идеална част от правото на
собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. По делото няма данни последният да е бил
предмет на последваща прехвърлителна сделка, или да са се осъществили други юридически
2
факти, довели до промяна в правата върху него, поради което съдът прави извод, че с оглед
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката в качеството им на собственици
на апартамент № 2 в процесната сграда – етажна собственост, именно О. Г., О. Г. и С. Г. се
явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди, поради което
следва да отговарят за задълженията във връзка с ползването му, включително и за това за
цената на доставената до него и потребена топлинна енергия, съобразно участието си в
съсобствеността – по 1/3 за всеки от тях.
Тук следва да се отбележи, че ирелевантно се явява обстоятелството сключили ли са
ответниците изричен писмен договор с ищеца, тъй като нормативната уредба в областта на
енергетиката не поставя такова изискване, а обвързва качеството потребител единствено с
наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая
първото измежду двете е установено по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. В случая, неоснователно е възражението на ответниците
относно липсата на приемане от тяхна страна на Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Според решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС,
II т. о., съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба на електрическа
енергия при публично известни общи условия/ предпоставка за влизане в сила на общите
условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник и
изтичането на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150,
ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса
ищецът следва да докаже влизането в сила на представените Общи условия за продажба на
топлинна енергия, но в горното решение на ВКС се приема, че не съществува пречка, ако на
съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани Общите условия, те да бъдат
посочени в съдебното решение. В случая, приложение намират Общите условия на ищеца от
2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., които са представени в заверен препис
от страна на ищеца /л. 28-29 от делото/. Договорното правоотношение по продажба на
топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и
потребителя /клиента/ по силата на закона – арг. чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно писменото приемане на
Общите условия, в какъвто смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г.
на ВКС, III г. о. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за потребителите /клиентите/,
които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни споразумения. В
случая, по делото не се твърди и не се доказва ответниците да са възразили срещу
прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално
споразумение с него, използвайки установения в закона ред, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на
съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент съдът прави
извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
3
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топлО.и, се
определя въз основа на показанията на топлО.ите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 17.09.2001 г., списък към него и
договор от 18.09.2001 г., представените индивидуални справки и протоколи за отчет /л. 111-
114 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: .... са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач - „.... /тогава „Бруната
България“ ООД/.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: .... е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топлО., който е отчитан в края на всеки
месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответниците са начислявани суми за отопление и сградна
инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод,
че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите
за отопление на имота са формирани въз основа на данните от 2 броя отоплителни тела с
уреди за дялово разпределение, а тези за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация
– на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем
обем на имота - 126 куб. м. и на етажната собственост – 2 059 куб. м. От техническа гледна
точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни
сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява,
че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено
изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на
протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общият топлО. в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответниците
4
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 359,57
лв., представляваща разликата между прогнозно начислените суми по фактури /480,76 лв./ и
сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки /121,19 лв./, като посочената
стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Ето защо, съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза
по делото са установени по категоричен начин доставената и потребена в имота
топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.
От страна на ответниците не се твърди и не се доказва плащане на процесната сума,
поради което следва да се приеме, че главното задължение за цена на топлинна енергия се
равнява на посочения по-горе размер от 359,57 лв., като при този извод на съда следва да се
даде отговор на въпроса каква част от нея ответниците дължат да заплатят, като бъде
разгледано своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на
17.12.2021 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7
дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 17.12.2018 г., а след и
на 10.10.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., като съгласно чл. 33, ал. 1
от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в
сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Следователно,
действително е налице изтекла погасителна давност на вземанията за периода от 01.05.2017
г. до 31.07.2018 г., тъй като най-късното месечно задължение – това за м. юли 2018 г. е
станало изискуемо на 14.09.2018 г., т. е. преди 10.10.2018 г., поради което то, както и
предхождащите го месечни задължения, включени в рамките на исковия период, са
обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството,
че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна
консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се на общи
фактури, издадени на 31.07.2018 г. и на 31.07.2019 г., и чрез включването им в тази фактура
е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални
възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1
или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или
прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
5
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, съдът приема, че крайният
размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на ответниците следва да бъде
определено въз основа приетия от съдебно-техническата експертиза такъв от 359,57 лв.,
отразяващ реално доставената и потребена такава в рамките на исковия период. От тази
сума следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от 01.05.2017
г. до 31.07.2018 г., които предвид данните по таблици № 5 и № 6 от заключението,
отразяващи фактурираното количество топлинна енергия за процесния период и годишното
изравнение след края на отчетния такъв, възлизат на 166,09 лв. Така след извършено
преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че размерът на месечните задължения
за цена на топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., които съдът прие,
че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 193,48 лв. /359,57 лв. - 166,09
лв./. При съобразяване на дълга на всеки един от ответниците – по 1/3, то О. Г., О. Г. и С. Г.
се явяват задължени за сумите от по 64,49 лв., до които размери предявените срещу тях
искове за цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата
до пълните предявени размери от по 119,52 лв., или за размера от 55,03 лв., и за периода от
01.05.2017 г. до 31.07.2018 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца общ размер от 36,98 лв. Това е така, тъй
като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
..... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в общите условия на
ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което кредиторът
може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната
давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, а това
означава, че вземанията за периода от 01.09.2017 г. 30.09.2018 г. се явяват погасени по
давност. Това е така, тъй като най-късното месечно задължение – това за м.09.2018 г. се
счита за възникнало на 30.09.2018 г., или същото е станало изискуемо на 01.10.2018 г., т. е.
преди 10.10.2018 г., поради което съдът прие, че то, както и предхождащите го такива,
включени в рамките на исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Ето
защо, от сумата от 36,98 лв. следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за
периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2018 г., които предвид данните, отразени в представеното
извлечение, отнасящо се за аб. № 113398 /л. 11 от делото/, възлизат на 23,47 лв. Така след
извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че размерът на месечните
задължения за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2019 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза
на 13,51 лв. /36,98 лв. - 23,47 лв./. При съобразяване на дълга на всеки един от ответниците
– по 1/3, то О. Г., О. Г. и С. Г. се явяват задължени за сумите от по 4,50 лв., до които размери
предявените срещу тях искове за цена на услуга за дялово разпределение следва да бъдат
уважени, като се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери от по 12,33 лв., или
за размера от 7,83 лв., и за периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2018 г.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2021 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
6
Основателността на исковете за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване от ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., за които съдът
прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на
покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019
г./. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху непогасените по давност задължения за цена на
топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г. се равнява на сумата от 20,29
лв., начислена за претендирания период от 15.09.2017 г. до 19.10.2020 г. Отново при
съобразяване на дълга на всеки един от ответниците – по 1/3, то О. Г., О. Г. и С. Г. се явяват
задължени за сумите от по 6,76 лв., до които размери предявените срещу тях акцесорни
искове за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия следва да бъдат
уважени, като се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери от 17,96 лв., или за
размера от 11,20 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 17.12.2021 г. и касаеща
процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на такса за услуга за дялово разпределение в общ размер на 7,74 лв. за
периода от 30.10.2017 г. до 19.10.2020 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват сторените разноски съразмерно с
уважената част от исковете, които възлизат в общ размер на 427,82 лв. – платена държавна
такса, платена държавна такса за призоваване чрез ДВ, депозит за особен представител на
ответниците, депозит за СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител,
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Неоснователно е възражението на
ответниците за недължимост на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение,
тъй като същото е включено в разходите за заплата на дружеството, които са част от цената
на предоставените услуги. Това е така, тъй като актуалната редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК
/обн. ДВ № 8/24.01.2017 г., в сила от 28.01.2017 г./ предвижда възможност в полза на
юридически лица или еднолични търговци да се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. В случая, по делото е безспорно установено, че в хода на производството
....., в качеството си на юридическо лице, е било защитавано от юрисконсулт, поради което
съдът приема, че в негова полза се следват претендираните разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като ирелевантно се явява обстоятелството, че последният е назначен на
7
трудов договор и получава уговорено с работодателя си възнаграждение. Аргументи в
подкрепа на този извод на съда са застъпени и в Решение № 10 от 29.09.2016 г. на
Конституционния съд по к. д. № 3/2016 г., с което искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
е отхвърлено. При това положение, всеки един от ответниците следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от по 142,60 лв., представляваща разноски по настоящото дело. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците не следва да се присъждат разноски
съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу тях искове, с оглед липсата на
изрично искане в този смисъл, а и на доказателства за реалното извършване на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. Г., роден на .... г., с адрес: .... ет. партерен, ап. 2, да заплати на ....., ЕИК
... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 64,49 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес....; сумата от 4,50 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
17.12.2021 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 6,76 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2017 г. до 19.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 64,49 лв. до пълния предявен размер от 119,52
лв., или за размера от 55,03 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2018 г.; иска за цена на
услуга за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 4,50 лв. до пълния
предявен размер от 12,33 лв., или за размера от 7,83 лв., и за периода от 01.09.2017 г. до
30.09.2018 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 6,76 лв. до пълния предявен размер от 17,96 лв., или за
размера от 11,20 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 2,58 лв. за периода от 30.10.2017 г. до 19.10.2020 г.
ОСЪЖДА О. Г., роден на .... г., с адрес: .... ет. партерен, ап. 2, да заплати на ....., ЕИК
... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 64,49 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес....; сумата от 4,50 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
17.12.2021 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 6,76 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2017 г. до 19.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 64,49 лв. до пълния предявен размер от 119,52
лв., или за размера от 55,03 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2018 г.; иска за цена на
услуга за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 4,50 лв. до пълния
предявен размер от 12,33 лв., или за размера от 7,83 лв., и за периода от 01.09.2017 г. до
30.09.2018 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 6,76 лв. до пълния предявен размер от 17,96 лв., или за
размера от 11,20 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 2,58 лв. за периода от 30.10.2017 г. до 19.10.2020 г.
ОСЪЖДА С. Г., родена на .... г., с адрес: .... ет. партерен, ап. 2, да заплати на ....., ЕИК
... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 64,49 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г. по отношение на
8
топлоснабден имот, находящ се на адрес....; сумата от 4,50 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
17.12.2021 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 6,76 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2017 г. до 19.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 64,49 лв. до пълния предявен размер от 119,52
лв., или за размера от 55,03 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2018 г.; иска за цена на
услуга за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 4,50 лв. до пълния
предявен размер от 12,33 лв., или за размера от 7,83 лв., и за периода от 01.09.2017 г. до
30.09.2018 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 6,76 лв. до пълния предявен размер от 17,96 лв., или за
размера от 11,20 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 2,58 лв. за периода от 30.10.2017 г. до 19.10.2020 г.
ОСЪЖДА О. Г., роден на .... г., с адрес: .... ет. партерен, ап. 2, да заплати на ....., ЕИК
... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 142,60 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА О. Г., роден на .... г., с адрес: .... ет. партерен, ап. 2, да заплати на ....., ЕИК
... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 142,60 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Г., родена на .... г., с адрес: .... ет. партерен, ап. 2, да заплати на ....., ЕИК
... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 142,60 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца .... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9