Решение по дело №933/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260202
Дата: 12 ноември 2020 г. (в сила от 1 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Валериев Никифорски
Дело: 20201420100933
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца,12.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ

 

при секретаря  Н.Г., като разгледа гр.д. № 933 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Предявени са за разглеждане три обективно кумулативно съединени иска с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ от Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ********* срещу А.Г.П. с ЕГН **********, П.И.П. с ЕГН ********** и Н.И.П.,ЕГН ********** - тримата ответници с постоянен адрес:***.

 В исковата молба се твърди, че ищецът и наследодателят на тримата ответници – И.П.П. с ЕГН **********, бивш жител ***, са били в облигационни правоотношения по силата на общи условия, в изпълнение на които ищецът е предоставял на  И.П.П. на адреса на имота, посочен в исковата молба питейна вода за битови нужди.И. П.П. имал качеството на потребител на питейни услуги за имот, находящ се на адрес ***  и бил титуляр на партида  до  20.12.2010 г., когато починал. След смъртта му наследниците му по закон-ответниците не изпълнили задължението си съгласно Общите условия за доставка на вода от ищцовото дружество да подадат заявление за промяна на партидата. Ищцовото дружество научило, че титулярът на партидата е починал, когато изпратил до него поканата за доброволно изпълнение на задължението му. До ответниците също била изпратена покана за доброволно изпълнение, но те не заплатили задължението.

Претендира се дължимата главница, като е посочено, че задълженията за лихва не са предмет на настоящото производство.

При тези фактически твърдения на ищеца същият отправя искане до съда да осъди ответниците да заплатят задълженията на техния наследодател, съобразно дяловете им в съсобствеността по отношение на процесния имот, получени по наследство.

В писмения си отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответниците, чрез назначеният им особен представител адв. Д.К., оспорва исковете, като моли същите да бъдат отхвърлени с произтичащите от това правни последици.Посочва се, че е възможно да  е налице отказ от наследството на наследодателя, извършен от неговите наследници – ответниците, при което положение производството спрямо тях следва да бъде прекратено.В тази връзка се изисква от съда да изиска справка относно обстоятелството, има ли извършен отказ от наследство на И. П.П., бивш жител ***, починал на 20.12.2010 г. в гр. Враца, ЕГН **********, от кого е поискано и съдържанието на отказа.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

От карнетите за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на името на И. П.П., се установяват конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане на доставената вода до процесния имот.

Видно е от покана за доброволно изпълнение № 93397 с изх. № 8012 /03.12.2018 г., адресирана до И. П.П., че в същата е отбелязано, че последният е посетен на 04.12.2018 г., но не е открит на адреса. Отразено е името и подписът на свидетелката, присъствала при опита да бъде извършено връчването – С. Т.. Към поканата е приложена подробна справка за начислените суми по периоди.

От приетото по делото удостоверение от Районен съд – гр. Враца се установява, че за периода от 20.12.2010 г. до 12.10.2020 г. в особената книга за откази от наследство на РС Враца не е налице вписване на наследство или отказ от наследство или извършен прием на наследство по чл.61 ЗН от А.Г.П. с ЕГН **********, П.И.П. с ЕГН ********** и Н.И.П.,ЕГН ********** от наследството, останало след смъртта на  И. П.П..

От приетото по делото удостоверение за наследници на И. П.П. с изх. № 2210 /09.07.2019 г., издадено от Община Враца, се установява, че последният е починал на 20.12.2010 г., като ответниците по делото са негови наследници, а именно: А.Г.П. – съпруга, П.И.П. – дъщеря и Н.И.П. – син.

Като доказателство по делото е прието извлечение от общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.

За установяване стойността на доставените ВиК услуги до имота и размера на обезщетението за забава е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. След запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Враца, вещото лице е дало заключение, че размерът на потребеното количество вода до процесния имот, находящ се на адрес: ***, за периода от 17.01.2018 г. до 13.11.2018 г. е 76,376 куб.м.За предоставените ВиК услуги са издадени 10 броя фактури, като дължимата по тях стойност е изчислена на сумата от 227.02 лв. Съдът кредитира приетото експертно заключение, като намира, че същото е изготвено компетентно и обективно.

По делото е приета справка за лицето А.Г.П., издадена от Агенция по вписванията гр. Враца, от която се установява, че същата е собственик на 4/6 ид. части от процесния имот, находящ се в ***.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:

За основателността на предявените искове следва да се установи, че ищецът се е намирал в облигационно правоотношение с наследодателя на ответниците по договор за доставка на ВиК услуги при общи условия, че наследодателят на ответника има открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец за жилище на посочения в исковата молба адрес, че има вземания срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание /договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги и наследствено правоприемство/. При доказване на горните факти, в тежест на ответниците е да докажат погасяване на задължението.

Ищецът основава вземането си на Договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги. Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Чл. 14, ал. 2 от наредбата сочи какво следва да е съдържанието в договора, сключен между потребителя и ВиК оператора. По отношение на съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, които се предоставят за експлоатация на оператора, §3 от ПЗР към наредбата е предвидено, че условията и редът се определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК.От изложеното следва извода, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 14 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ договори, намират приложение общите условия на доставчика като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между ищеца и ответника, които отношения се уреждат от общите условия на доставчика.

Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

Представените от ищеца справки от счетоводството и карнети, установяващи факта, че И. П.П. е бил титуляр на партида при ищеца за доставка на вода за жилище с адрес *** изхождат от ищеца. Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., обаче следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискане за упълномощаване на този представител, води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което, макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора.

По делото не са налице данни след смъртта на наследодателя, ответниците, в качеството на негови наследници, да са подали заявление до ищцовото дружество за промяна на партидата.

В случая ищецът доказа, че ответницата А.Г.П. е собственик на 4/6 ид. част от процесния имот. Видно от служебно извършена справка за регистрираните адреси на ответницата по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., се установява, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на същата, считано от 26.01.2001 г. съвпада с посоченият в исковата молба адрес, а именно – ***. Това доказателство подкрепя представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства за наличие на облигационно отношение между ищеца и ответницата А.П., поради което последното следва да се приеме за установено. Като собственик на част от процесния имот, ответницата А.П. се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2, б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и  чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.В същото време,ищецът не ангажира каквито и да е доказателства, че останалите двама ответници П.П. и Н.П., или техният наследодател И. П.П., да са собственици и/или ползватели на останалата част от процесния имот.

        По време на исковия период от 17.01.2018 г. до 13.11.2018 г. са действали общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Чл. 6 от същите условия предвижда задължение за потребителите да осигуряват на длъжностните лица достъп за отчитане на общия и индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата.

Следва да се посочи освен това, че разпоредбата на чл. 22, ал.1 ОУ предвижда задължение за потребителя за осигуряване на достъп на служители на ВиК оператора за отчитане на индивидуални и общи водомери. При невъзможност за отчитане на водомерите или при несъгласие с фактурираните количества, според ал. 3 от посочената разпоредба, за потребителя е предвидено задължение да заяви пред ВиК оператора удобно време в срок не по – дълъг от шест месеца. Видно е от приетите по делото доказателства, че последното не е сторено, поради което ищецът е начислявал и служебни показатели, освен реалните такива, които са удостоверени с „подпис за абоната“.   

Размерът на дължимите суми съдът приема за установен от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и е прието като обективно и компетентно дадено. Исковата претенция за заплащане на главница спрямо ответницата А.Г.П. в размер на 151,35 лева е основателна и доказана, доколкото представлява 4/6 части от общия дълг, съответстваща на идеалната част от процесния имот, за която се установи, че ответницата е собственик. Ищецът не ангажира по делото доказателства, че ответниците П.П. и Н.И. да са собственици или ползватели на останалите 2/6 ид. част от имота, поради което предявените спрямо тях искови претенции се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

 Ответницата А.П. следва да бъде отсъдена да заплати на ищеца сумата от 151,35 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.05.2020 г. до погасяването на задължението.

Ответницата А.П. не представи доказателства, че е погасила задължението си.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата А.Г.П. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 386,66 лева /държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за особен представител/ пропорционално на направените разноски по отношение на предявения срещу ответницата А.П. иск.

 

Така  мотивиран, съдът   

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА А.Г.П., ЕГН ********** да заплати на Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ********* сумите, както следва:

- 151,35 лева на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, представляваща 4/6 части от задължение за доставена и незаплатена вода за жилище с адрес *** за периода от 17.01.2018 г. до 13.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2020 г. до погасяването на вземането;

- 386,66 лв. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски в производството /държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител и за вещо лице/.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ********* против П.И.П., ЕГН ********** и Н.И.П., ЕГН ********** искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за осъждането им да заплатят на ищеца сумата от по 37,84 лева всеки от тях, представляваща по 1/6 част от задължение за доставена и незаплатена вода за жилище с адрес *** за периода от  17.01.2018 г. до 13.11.2018 г.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: