Р Е
Ш Е Н
И Е
№260530
гр.Силистра, 02 ноември 2020 година
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на тринадесети октомври през 2020 година, в състав:
Председател: Люба Стоилкова
Секретар:
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 241 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Ищецът Д.М.Г. ***, с ЕГН **********, е предявила искове с правно основание
чл.344,ал.1, т.1, 2 и 3, във връзка с чл.225,ал.1 от КТ. Моли съда да признае
за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № 18/31.12.2019г. на
Управителя на „С.“ООД, да бъде възстановена на длъжността
“продавач-консултант”, а ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение по
чл.225,ал.1 от КТ поради незаконното й уволнение за времето, през което е
останала без работа в размер на 3360 лева, заедно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба пред съда- 20.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и сумата от 560 лева- обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ- за това,
че в периода 01.01.2020г.- 30.01.2020г. е останала без работа.
Моли да бъде осъден ответника да
ѝ заплати разноските по делото.
Твърди, че не ѝ е ясно основанието поради което е прекратено
правоотношението, тъй като в полученото предизвестие е посочен чл.328,ал.1,т.12
от КТ, а в самата заповед чл.328,ал.1,т.1 от КТ. Това създава затруднения за
защитата ѝ, особено предвид факта, че заповедта не съдържа мотиви. Счита,
че не е налице посоченото в чл.328,ал.1,т.1 от КТ основание.
След уволнението, в продължение на месец е останала без работа, за което е
уведомила работодателя и е поискала да ѝ бъде заплатено обезщетение по
чл.222,ал.1 от КТ, но категорично ѝ е било отказано.
Това я мотивира да предяви иск за това пред съда.
Предявените искове за неоснователни. Уволнението на ищцата е извършено
законосъобразно, тъй като е налице соченото в заповедта основание-обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Твърди, че посоченото по-горе в
заповедта основание чл.328,ал.1,т.1 е резултат на техническа грешка, което се
установява и от факта, че в изпратеното до ищцата предизвестие е посочено
действителното основание. Следва да се съобрази и правилно вписаното основание
в трудовата книжка на ищцата, а именно чл.328,ал.1,т.12 от КТ.
Соченото в заповедта основание е налице, поради което предявените искове са
неоснователни.
Претендира разноските си по делото.
Като прецени становищата
на страните и събраните по делото доказателсва, съдът прие за установено
следното:
Производството е по
чл.359 от КТ, във връзка с искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1, 2 и 3,
във връзка с чл.225,ал.1 от КТ и предявен в условията на евентуалност иск с
правно основание чл.222,ал.1 от КТ.
С оглед представените по делото писмени доказателства съдът приема, че
правоотношението между страните е прекратено поради обективна невъзможност на
служителката да изпълнява възложените функции, което е основание по
чл.328,ал.1,т.12 от КТ.
Съдът приема, че претенцията на ищцата по чл.222,ал.1 от КТ е предявена в
условията на евентуалност, тъй като това е обезщетение, което се дължи на
работника при уволнение, което е законно. Предвид на това, следва да се приеме,
че ищцата желае произнасяне по това искане в случай, че съдът отхвърли
претенциите ѝ уволнението да бъде признато за незаконно.
Страните са били в трудовоправни отношения, които
са прекратени на основание чл.328,ал.1,т.12 от КТ. Трудовото правоотношение
между страните е прекратено едностранно от работодателя с предизвестие, поради обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Действително налице е
разминаване между посоченото в заповедта основание чл.328,ал.1,т.1 от КТ и
изложеното в мотивите „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор“,
което е основание за прекратяване съгласно чл.328,ал.1,т.12 от КТ. В случаи
като този съдът се ръководи от соченото в мотивите основание. Още повече, че то
е вписано и в изпратеното до работничката предизвестие и беше заявено и
поддържано от законния представител и в съдебно заседание.
Работодателят се позовава на
разпоредбата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ, но в заповедта
не са изложени факти, установяващи състава на тази хипотеза. Поради това не е възможно да бъде
осъществен контрол за законосъобразност, тъй като не става ясно в какво точно
се състои обективната невъзможност довела до прекратяване на трудовия договор. Липсата
на мотиви в заповедта не може да бъда компенсирана с дадените в съдебно
заседание от законния представител на работодателя обяснения. Още повече, че те
не касаят соченото основание, а такива по чл.328,ал.1,т.5 от КТ/липса на
качества за ефективно изпълнение на работата/ или чл.328,ал.1,т.1 от КТ /намаляване
обема на работа/.
Всичко това прави
заповедта незаконосъобразна и налага отмяната й без да се разглежда
спора по същество.
Пред вид на всичко изложено иска за отмяна на
заповед № 18/31.12.2019г. като незаконосъобразна следва да бъде уважен и ищцата
следва да бъде възстановена на заеманата преди длъжност “продавач-консултант” в
”С.”-ООД-Силистра.
Поради основателността на основния иск за
признаване уволнението за незаконно, следва да се уважи и акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за незаконно уволнение.
Правоотношението между страните е прекратено
считано от 31.12.2019 г. Работодателят не оспори факта, че след уволнението
ищцата не е започнала работа по друго трудово правоотношение, но въпреки това
тя представи копие от трудовата си книжка, с което удостоверява, че няма
регистриран нов трудов договор.
Следователно, за периода от уволнението до 31.12.2019г.
в продължение на повече от 6 месеца
ищцата е останала без работа и причина за това е незаконното й уволнение. Поради това работодателят й дължи
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ в размер- на брутно трудово възнаграждение
за период от 6 месеца, максималния период, служещ като база при изчисляване
размера на обезщетението.
Страните не спорят, че като база за определяне на
размера на обезщетението следва да послужи брутно трудово възнаграждение на
ищцата, което е 560 лева. Пред вид на това, размерът на дължимото обезщетение е
3 360 лева. /6х560 лв./ Съдът уважава иска в този размер, заедно със законната
лихва, считано от датата на предявяването му- 20.02.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените от него разноски по делото. Те са 610 лева- платено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.359 от КТ, производството по тези
дела е безплатно за работниците и служителите, но при уважаване на предявените
от тях искове, държавната такса се заплаща от работодателя. В случая таксата е
в размер на лева- 294.40 лева /по 80
лева по неоценяемите искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на
работа и 134.40 лева по иска с правно основание чл.225,ал.1 от КТ/.
Мотивиран от тези съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО
УВОЛНЕНИЕТО на Д.М.Г. ***, с ЕГН **********, и
ОТМЕНЯ заповед №18/ 31.12.2019 г. на Управителя на „С.“-ООД- със
седалище в гр.Силистра, с ЕИК *********, с която на основание чл.328,ал.1,т.12 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение помежду им.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.М.Г. ***, с ЕГН **********, на длъжността -“продавач -консултант” в „С.“-ООД- със
седалище в гр.Силистра, с ЕИК *********.
ОСЪЖДА „С.“-ООД- със седалище в гр.Силистра, с ЕИК ……………….,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Г. ***, с ЕГН **********,
сумата от 3 360/три хиляди триста и
шестдесет/ лева-обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ, дължимо за периода
31.12.2019г- 30.06.2020г. за времето, през което е останала без работа поради
незаконно уволнение.
ОСЪЖДА „С.“-ООД, с ЕИК …………, ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Г. ***, с ЕГН **********, СУМАТА от 610/ шестстотин
и десет/ лева- разноски по гр.д.№241/2020г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „С.“-ООД, с ЕИК ………………., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд-Силистра, сумата от 294.40(двеста
деветдесет и четири лв. и 40 ст.) лева- държавна такса по гр.д.№ 241/2020г. по
описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-Силистра в двуседмичен
срок, считано от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/