Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.12.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА А.
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №10570 по описа на 2017 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.
В. гр.д. №10570/2017 г по
описа на СГС е образувано по въззивни жалби на Х.А.Н. ЕГН ********** , И.Х.Н. ЕГН ********** и И.Г.Д. ЕГН **********
от гр.София срещу
решение №13923 от 01.09.2016 г постановено
по гр.д.№23203/14 г на СРС , 26 състав ; поправено с решение №155437 от
24.06.2017 г по същото дело ; с което е признато за установено по
отрицателни установителни искове на К.М.Р. ЕГН **********
, В.М.Н. ЕГН ********** /починала в течение на въззивното производство
като са конституирани наследниците й К.С.Н. ЕГН ********** , Р.К.С. ЕГН **********
и В.К.Е. ЕГН ********** / , А.Д.Р. ЕГН ЕГН **********
, Д.Л.П. ЕГН ********** и М.Л.П. ЕГН ********** от гр.София срещу въззивниците ,
че последните не са собственици
на поземлен имот с идентификатор
№02659.2193.384 и поземлен имот с идентификатор №02659.2193.1482 по
кадастралния план на гр.Банкя .
Въззивниците излагат
доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС. Спорният имот №2354 е частично
идентичен с два имота . С влязло в сила решение по гр.д.№10165/01 г на СРС , 41
състав спорът между страните е разрешен като са отхвърлени исковете на ищците
/наследници на М. И./ срещу наследодателката на ответниците Д.Н.с правно основание чл.108 ЗС . Ищците
нямат правен интерес от исковете по чл.124 ГПК . СРС не е обсъдил възраженията
срещу процесуалната легитимация на ищците и валидността и законосъобразността
на решение №5578 от 21.10.2010 г на ОСЗ Овча купел , както и възражението на ответниците за
изтекла придобивна давност. СРС не е взел предвид
решение от 13.11.2008 г по гр.д.№2533/05 г на СГС , II “Б“ състав , а самото наличие на решение
№5578 от 21.01.2010 г на ОСЗ Овча купел не обосновава наличие на правен интерес
на ищците от процесния иск . Наследниците на М. Р. не могат да черпят права от договор за доброволна делба от 25.04.1949 г
– това е частен договор без правни последици и не легитимира М. Р. като
собственик преди колективизацията , като и наследодателят на М. Р. е починал
преди колективизацията през 1961 г. Наследодателите на ищците не са владели
имота до влизане в ТКЗС и след това , като показанията на св.В.са противоречиви
, а и не е изтекъл давностен срок до влизане в ТКЗС .
Решение №380/1993 г на ПК Банкя е без протокол по чл.18г , бе посочени стари
реални граници и без скица . От 1958 г ответниците владеят имота и са го
придобили по давност . Липсва хипотеза
по чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ за издаване на решение №5578 от 21.01.2010 г на ОСЗ
Овча купел и същото е нищожно . Правата на ищците са отречени с решение от
13.11.2008 г по гр.д.№2533/05 г на СГС , II “Б“ състав . По делото няма
доказателства за съществуващи към 1991 г стари реални граници , имотът не
съществува на място и е „установен“ на база на устна декларация . Не е възможно
да се идентифицира западната и северната част на претендирания от ищците имот
нива от 2 дка . Решение №380/1993 г на
ПК Банкя е отменено с решение №361 от 24.08.1994 г , като последното е прогласено
за нищожно . Заключенията на СТЕ са непълни и неправилно са ползвани неотносими доказателства
Въззиваемите страни К.М.Р.
, В.М.Н. /впоследствие починала/ , А.Д.Р. , Д.Л.П. и М.Л.П. са подали писмен отговор на въззивната жалба .
Не е налице СПН по влязлото в сила решение от 13.11.2008 г по гр.д.№2533/05 г
на СГС , II “Б“ състав , защото делата не са идентични като страни и предмет. По него
съвпадат само част от страните по настоящото дело . По иска по чл.108 ЗС ищците
са се позовали на решение №361-1 от 21.03.1997 г на ПК-Банкя , но същото е
прието за нищожно поради липса на законен състав . Постановено е ново и валидно
решение №5578 от 21.01.2010 г на ОСЗ Овча купел като е допустим нов процес
според решение №146 от 30.03.2011 г по гр.д.№722/10 г на ВКС , I ГО. Ответниците не могат да се позовават на нищожност на договор
за доброволна делба от 25.04.1949 г и да оспорват земеделската реституция на въззиваемите страни , тъй като ответниците не са заявили в
процеса самостоятелни права основани на земеделска реституция и към момента на
обобществяване на земята . Ответниците твърдят , че черпят права от факт
възникнал след обобществяването – замяна с ТКЗС по нотариален акт от 1958 г и е налице
практика на ВКС по чл.290 ГПК , че не
могат да оспорват определените от ОСЗ граници на имота . Тези граници се
установяват в административното производство по чл.18б ППЗСПЗЗ , а самата
идентичност е доказана от изслушаните СТЕ . Решение №5578 от 21.01.2010 г на ОСЗ Овча купел не е издадено в хипотеза на чл.14 ал.7
ЗСПЗЗ , защото въпросната разпоредба касае отмяна на валидно решение на
ОСЗ , докато решение №361-1 от
21.03.1997 г на ПК-Банкя е прието за нищожно поради липса на законен състав .
Процесният имот не е идентичен с имота описан в нотариалния акт на ответниците
/нотар.акт от 1958 г за замяна с ТКЗС/ . В процеса на
делба по гр.д.№12075/79 г предмет на
делбата е бил имот №2354 к.л.19 , които не е предмет на нотариалния им акт от
1958 г респ.делбата не легитимира ответниците като собственици , нито
последващата делба от 1987 г и издадени въз основа на нея нотариални актове .
Липсата на идентичност на имотите на страните е установена и в решение от
13.11.2008 г по гр.д.№2533/05 г на СГС , II “Б“ състав . Праводателите на
ответниците са получили чрез замяна от
ТКЗС съседен имот , а не процесните имоти . Освен това според чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ при замяна по ЗТПС
/отм./ собствеността се възстановява на собствениците притежавали имота преди
замяната , освен ако не са били извършени разпоредителни сделки или имотът не е
бил застроен . В случая имотът не е
застроен и липсват разпореждания в полза на трети лица - решение №223 от 13.10.2014 г по
гр.д.№1945/14 г на ВКС , I ГО . Възражението за погасителна
давност не е въведено надлежно в процеса , защото не е посочен момента , в
който имотът е придобит по давност . Чл.5 ал.2 ЗВСОНИ /в сила от 22.11.1997 г/
прекъсва придобивната давност и нова давност тече
едва от влизане в сила на нормата респ. от влизане в сила на решението за
възстановяване на имота . Дори да се приеме , че ответниците владеят имота
, то същите не са придобили същият по давност до 2014 г , когато е заведен
процесния иск .
Въззивните
жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 05.10.2016 г
, поради което въззивните жалби от 18.10.2016 г /по пощата/ и от 04.10.2016 г само на Х.Н. са подадени в срок .
Налице е правен интерес на въззивниците
за обжалване на решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищците представят
скица от 10.05.2013 г на процесният имот с идентификатор №02659.2193.384 , скица от 16.06.2014 г на
процесният имот с идентификатор №02659.2193.1482 ; както и комбинирана
скица издадена от инж.Н.Веселинов за двата процесни имота .
Ищците представят
решение №5578 от 21.01.2010 г на ОСЗ Овча купел , според което се възстановява
на наследниците на М. А.И. нива от 2 дка в гр.Банкя м.Лицето имот №2354 по
кадастралния план от 1985 г при съседи Братя М., С.П.и Братя Г., като решението
е влязло в сила на 15.03.2010 г .
Ищците представят
служебна скица за имот №2354-
Ищците представят
решение №380 от 01.02.1993 г на ПК Банкя и констативен нотариален акт за
собственост по ЗСПЗЗ от 1998 г.
Според
удостоверение за наследници от 15.10.2013 г на СО , р-н „Банкя“ ищците са
наследници на М. А.И. починала на 10.10.1974 г .
Ищците представят
заявление от Л.Р. от 15.11.1991 г за възстановяване на земеделските земи на М. И.
, включително на нива от 3 дка в м.Лицето .
Ищците представят
заявление-декларация на М.и М. И.за влизане в ТКЗС от 19.01.1958 г ,
вкл.нива от 2 дка в м.Лицето .
Ищците представят
договор за доброволна делба от 25.04.1949 г , който не е нотариално
заверен и по който М. И. получава нива от 2 дка в м.Лицето .
Ищците представят
нотариален акт за дарение №113 по нотар.дело №7972/91
г от 27.06.1991 г на нотариус при Втори районен съд- гр.София , според който И.Д.
и А.Ч.даряват на Д.Н.празно неурегулирано дворно място от 460 кв.м. в гр.Банкя
м.Клисурска махала , имот пл.№2354 кв.153
.
Ищците представят
нотар.акт №170 нотар.дело
№4760/95 г от 14.11.1995 г за придадено място , като към собствения на Д.Н.парцел
XVIII-2354 кв.153 по плана на гр.Банкя м.Клисурска махала са придадени части от
съседни парцели .
Ищците представят
нотар.акт №19 нотар.дело
№4038/95 г от 06.10.1995 г , според който Е.С.Д.е призната за собственик на
парцел XVI-2354 кв.159 по плана на гр.Банкя
м.Клисурска махала от 640 кв.м по скица , а по документи от 530 кв.м. с
неуредени сметки за регулация за 110 кв.м.
Ищците представят
нотариален акт №100 нотар.дело
№3953/58 г от 29.12.1958 г за собственост на недвижим имот даден в замяна срещу
такъв включен в ТКЗС . Според
нотариалния акт Н.Л.Д.и Г.И.Д.са придобили нива в землището на с.Банкя ,
м.Лицето от 4,3 дка при граници път , манастирска нива , И. Т.и М.Р. .
Ищците представят
нотариален акт за дарение №98 нотар.дело №869/80 г от
10.04.1980 г , с който Н.Д.и М.Д.даряват на низходящите си Л.Д.и В.П. по
½ от ½ идеални части от имот пл.№2353
в м.Лицето гр.Банкя , като целият имот на прехвърлителите
е 4300 кв.м.
Ищците представят
съдебна спогодба от 08.05.1980 г по гр.д.№12075/79 г на СРС според която Н.Д.и М.Д.получават
в дял част от имот пл.№2353 в м.Клисурска махала , гр.Банкя от 692 кв.м.
, В.П. получава друга част от 740 кв.м. , а Л.Д.получава друга част от 735
кв.м. Според спогодбата имот пл.№2354
е с площ от 2990 кв.м и е съсобствен на същите лица и се получава от Г.Д. и Е.Д.Ищците
представят съдебна спогодба от 20.10.1987 г по гр.д.№411/87 г на СРС , с която Е.Д.и
И.Д. са си поделили имот пл.№2354.
Според
удостоверение за наследници от 03.05.1996 г на СО , р-н Лозенец И.Д. и Д.Н.са
наследници на Е.Д..
В писмения
отговор на исковата молба ответниците Х.Н. , И.Н. и И.Д.
твърдят , че правата на ищците са отречени с влязло в сила решение по иск по
чл.108 ЗС и наследодателката им М. Р. не е била
собственик на имотите преди колективизацията . Чрез описаните по-горе замяна с
ТКЗС , съдебни спогодби , дарение и наследяване ответниците са собственици на
имотите . Освен това имотите са придобити и по давност . договор за доброволна
делба от 25.04.1949 г е частен договор и не е породил правни последици , а
заявлението-декларация за влизане в ТКЗС е подписано само от М.Р. .
Ответниците
представят скици от АГКК за имоти №02659.2193.2989
, №02659.2193.1482 , №02659.2193.2995 ; скица от СО , Кметство „Банкя“ от
22.10.1991 г и скица-проект от 08.05.1980 г на вещо лице .
Ответниците представят удостоверение от 28.07.1974г от ТКЗС
„Димитър Благоев“ гр.Банкя , според което имотът по нотариален акт №100 нотар.дело №3953/58 г от 29.12.1958 г не е включен в блок
на ТКЗС .
Ответниците представят удостоверение за наследници от
23.01.2013 г на СО р-н „Люлин“ , според което Х.Н. и И.Н. са наследници на Д.Г.Н..
Ответниците представят влязло в сила решение 13.11.2008 г
по гр.д.№2533/05 г на СГС , II “Б“ състав е отхвърлен иска на К.М.Р. , В.М.Н. и Л.М.Р. с правно
основание чл.108 ЗС срещу Д.Г.Н.за предаване владението на празно дворно място
имот пл.№2354 кв.153 по плана на гр.Банкя м.Лицето с площ от 2 дка , а по скица
от 2784 кв.м. СГС е приел , че праводателката на ищците М. А.И. не е била собственик на
процесния имот , защото договорът за доброволна делба от 25.04.1949 г е нищожен
поради липса изискуемата нотариална форма. Освен това решението на
поземлената комисия – решение №361-1 от 21.03.1997 г на ПК-Банкя е нищожно
, защото е постановено от комисия в състав от председател , секретар и четен
брой членове /чл.60 ал.4 ППЗСПЗЗ / . Решението
е потвърдено от ВКС , който е констатирал , че ищците не са се позовали на
чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ и е налице нищожност на решението на ПК поради незаконен
състав .
Ищците представят писмени доказателства , вкл.нотариални
актове за собственост на имоти в съседство с процесните имоти .
Според изслушаната пред СРС СТЕ на вещото лице инж.Г.Г.; първият регулационен план за местността е одобрен със
заповед на гл.архитект на София от 29.03.1985 г . Записан е имот
пл.№2354 кв.153 , който попада в парцели VIII-за
първично обществено ползване и трафопост , VII-2374, XIV-за
детски комбинат , XIII-2162, XI-2162, XV-2397 , XVI-2354 . В разписния списък е записан Г.И.Д., но не е ясно за
кой имот . През 1989 г парцел XIV-за детски комбинат е разделен на
4 парцела , а нови изменения има и през 1992 г и 2004 г . Имот пл.№2354 е
заснет в кадастралния план на гр.Банкя-разширение през 1973 г . Налице е
частична идентичност между имотите по нотариален акт №100 нотар.дело
№3953/58 г от 29.12.1958 г , съдебни спогодби и дарение /от една страна/
и процесните имоти с идентификатор №02659.2193.384 и поземлен имот с
идентификатор №02659.2193.1482 /от друга страна/.
По делото е представена реституционната преписка , по която е
издадено решение №5578 от 21.01.2010 г на ОСЗ Овча купел на наследниците на М. И.
. Подадено е заявление от 15.11.1991 г от Л.М.Р. като е приложен договор за
доброволна делба от 25.04.1949 г.
Според изслушаната пред СРС допълнителна СТЕ на вещото лице
инж.Г.Г.; описаният в решение №5578 от 21.01.2010 г
на ОСЗ Овча купел имот на наследниците на М. А.И. - нива от 2 дка в гр.Банкя
м.Лицето имот №2354 по кадастралния план от 1985 г – е частично идентичен с
имота по договор за доброволна делба от 25.04.1949 г. Няма идентичност
между описаният в решение №5578 от 21.01.2010 г на ОСЗ Овча купел имот
на наследниците на М. А.И. - нива от 2 дка в гр.Банкя м.Лицето имот №2354 по
кадастралния план от 1985 г и имот в нотариален акт №100 нотар.дело №3953/58 г от 29.12.1958 г .
В о.с.з на 23.09.2015 г вещото лице Г.заявява , че не поддържа
основната си експертиза , тъй като са представени нови писмени доказателства .
Според разпитания пред СРС свидетел Л.В./роден 1926г / М. И.
имала нива от 2 дка в м.Лицето още като се оженила около 1930 г . После имотът
се внесъл в ТКЗС през 1958г , но влизането в ТКЗС М. го ползвала с мъжа си .
После ТКЗС ползвал имота .
Според разпитания пред СРС свидетел Н.Б.; А.Д.Р. и М.Л.П.
имали имот в м.Лицето , който не е застроен и му слагали ограда . Свидетелят
ходил в имота от 2010 г и не е видял друг да ползва имота .
Според разпитания пред СРС свидетел С.И. имотът бил на Д., а
сега е на Х.Н. . някъде около 2009 г – 2010 г Д.заградила имота . Оградата
разградили съседи , за да си минават към имота . На място идвали само Х. *** на
братя собственици , които са били членове на ТКЗС .
Според разпитания пред СРС свидетел Е.М.семейство Н.имат процесния имот от 90 години . Имотът е ограден от всички
страни , като оградата от горната улица е от 1995 г . минаването през имота е с
разрешение на Н.. Идвала в имота жена и крещяла , че ще ги изгони . Мястото на Н.е
внасяно в ТКЗС , но 600 кв.м. са купени от частно лице .
Според удостоверение за наследници на стр.263 от делото пред
СРС наследници на Г.И.Д. са Е.С.Д. , дияна Г.Н.и И.Г.Д.
.
Според удостоверение от 07.01.1975 г имот северно от имот
пл.№2162 е извън регулация и е отреден за земеделско ползване .
Според изслушаната пред СРС втора допълнителна СТЕ на вещото
лице инж.Г.Г., не може да се установи
местоположението на западната граница на имота предмет на решение №5578
от 21.01.2010 г на ОСЗ Овча купел имот. Вещото лице не разполага и с данни за
северната граница на имота на М. И. . Имотът на М. И. е частично идентичен с
имот пл.№2354 и с протокола за съдебна спогодба от 08.05.1980 г по
гр.д.№12075/79 г на СРС , 43 състав . Нивата от 2 дка не е съществувала в стари
реални граници при изработване на кадастралния план през 1984 г .
Според изслушаната пред настоящия съд СТЕ на вещото лице инж.Н.К.
; липсва графичен материал както по отношение на имота – нива от
2 дка на М. С.по договор за доброволна делба от 25.04.1949 г , така и по
отношение на имота по нотариален акт №100 нотар.дело
№3953/58 г от 29.12.1958 г на Н.Д.и Г.Д. . Графичен материал по
представените по делото документи има едва по съдебната спогодба от 08.05.1980
г по гр.д.№12075/79 г на СРС , 43 състав . Имот пл.№2354 не е отразен в
кадастралния план от 1984 г.
В о.с.з на 21.05.2018 г вещото лице К. уточнява , че първият
графичен материал за местността е от 1973 г , „имотите са там някъде“
, но не могат да се определят точните им граници по наличните документи .
След изслушване на заключението на вещото лице К. е назначена
повторна СТЕ . Последователно вещите лица В.Ш. , П.Р. и С.К. са отказали да
дадат заключение . Вещите лица Р. и К. са се мотивирали , че не могат да дадат
категоричен отговор на поставените въпроси .
В течение на въззивното производство е починала В.М.Н. ЕГН ********** с наследниците К.С.Н. ЕГН ********** , Р.К.С.
ЕГН ********** и В.К.Е. ЕГН ********** .
С доклад от 22.11.2019 г вещото лице К. посочва , че към 1949
г и към 1958 г не е имало кадастрален план за м.Лицето , защото първият
кадастрален план е от 1973 г . Не са определение границите „М.Р.“
и „И. Т.“ и има много различни варианти на местоположение на имота на ответниците .
В о.с.з на 02.12.2019 г е заличена повторната СТЕ на вещо
лице-геодезист , тъй като същата не може да бъде законосъобразно изпълнена при
липса на геодезични материали .
При така събраните доказателства съдът приема от правна страна
следното :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и недопустимост на съдебното решение. Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че ищците имат правен
интерес от предявяване на отрицателни установителни искове , че ответниците не
са собственици на процесните имоти . Ищците претендират , че са собственици на
имота по реституция по ЗСПЗЗ с решение №5578 от 22.01.2010 г. на ОСЗ Овча купел
върху нива от 2 дка в гр.Банкя м.Лицето имот №2354 по кадастралния план от 1985
г при съседи Братя М., С.П.и Братя Г.. Според СТЕ този имот е частично
идентичен с процесните имоти. Съгласно допълнително заключение по
съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема, като най-пълно, тъй
като вещото лице е работило със всички събрани документи, имотът, получен в замяна на
друг такъв включен в ТКЗС , оформен в нотариален акт №100 нотар.дело
№ 3952/1958 г., не е идентичен с имота описан в решение №5578 от 22.01.2010
г на ОСЗ Овча купел , респективно не е идентичен и с процесните имоти с
идентификатори 02659.2193.384 и идентификатор 02659.2193.1482. Също така в
допълнителното заключение на СТЕ е посочено,
че описания имот в нотариален акт №100 нотар.дело №3952/1958
г. не е идентичен с имот предмет на съдебна делба по гр. д. 12075/1979 г. При
така събраните доказателства, ответниците не са установили по категоричен и
безспорен начин, че са придобили правото на собственост върху процесните имоти .
Съгласно ТР 8/2012 на ОСГТК на ВКС, в тежест на ответника по отрицателния
установителен иск е да докаже правото сина собственост върху спорния имот.
Такова пълно и главно доказване не е направено по делото, поради което исковете
са неоснователни.
Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно като
краен резултат .
Не са релевирани от въззивниците и не се констатират при служебна
проверка основания за нищожност на процесното решение .
Процесното
решение е допустимо . Не е налице СПН по процесния спор поради влязло в
сила решение от 13.11.2008 г по гр.д.№2533/05 г на СГС , II “Б“ състав . Обективните предели на СПН респ.преклудиращото му действие не касаят факти настъпили след
приключване на устните състезания във въззивния съд по предходното дело . В
случая ищците се позовават на нов факт
- решение №5578 от 21.01.2010 г на
ОСЗ Овча купел , като решението е издадено след влизане в сила на решение от
13.11.2008 г по гр.д.№2533/05 г на
СГС , II “Б“ състав и въз основа на приетото в
това решение . ОСЗ Овча купел е съобразила приетото в решението на СГС , че решение №361-1 от 21.03.1997 г на ПК-Банкя е
нищожно. При наличие на нищожно решение липсва хипотеза по чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ за издаване на решение №5578 от
21.01.2010 г на ОСЗ Овча купел . Нищожното решение не поражда правни последици
и не може да „влезе в сила“ , докато
чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ има предвид особен случай на възобновяване на производство по
издаване на административни актове /сравни чл.99 и сл АПК/ и се прилага само
към влезли в сила /валидни/ административни актове .
Във връзка с
оспорванията на ответниците на процесуалната легитимация /на правния интерес/
на ищците следва да се посочи следното . Налице е трайна практика на ВКС - решение
№360 от 08.02.2012г. по гр.д.№79/2011г. на ВКС, ІІ ГО , решение №26 от
12.06.2013г. по гр.д.№12/2011г. на ВКС, І ГО и решение №266 от 22.10.2013 г по
гр.д.№3513/13 г на ВКС , I ГО, позоваваща се и
на Тълкувателно решение №9/07.11.2012
г на ОСГК на ВКС че лицата противопоставящи права върху имот произтичащи от замяна по ЗТПС /отм./ не
могат да възразяват , че лицето, на което е възстановено правото на
собственост, респ. неговият наследодател,
не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС , или че
възстановеният имот не е идентичен с този преди колективизацията . В случая е
налице правен интерес на ищците от предявяване на процесните отрицателни
установителни искове въз основа на решение
№5578 от 21.01.2010 г на ОСЗ Овча купел като не подлежат на разглеждане възраженията
на ответниците срещу правата на наследодателя на ищците върху процесната
нива към момента на влизане в ТКЗС , респ.срещу идентичността между бившата
нива и процесните имоти . Основателно въззиваемите
страни посочват , че границите на бившите имоти се установяват в
административното производство по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ , вкл.по чл.18б ППЗСПЗЗ.
Правилно СРС е
приел , че по процесните отрицателни установителни искове доказателствената тежест да докажат , че са собственици на
процесните имоти е на ответниците .
Последните са заявили две основания за придобиване на имота – по замяна по
ЗТПС и последващи сделки и по давност . Пред СРС за изслушани една
основна и две допълнителни СТЕ на вещото лице Г.и пред СГС е изслушана
експертиза на вещото лице инж.К. , а отделно е депозират и „доклад“ на вещото
лице К. . Категорично е установено от първото допълнително заключение на вещото
лице Г., от обясненията в о.с.з на вещото лице К. и от доклада на вещото лице К.
, че не може да се установи по безспорен
начин от СТЕ идентичност между имота
в нотариален акт №100 нотар.дело №3953/58 г от
29.12.1958 г , на който ответниците основават правата си въз основа на замяна
по ЗТПС и процесните имоти , защото първият план /графични данни/ за имотите
е кадастрален план от 1973 г .
Настоящият съд кредитира първото допълнително заключение на
вещото лице Г.и доклада на вещото лице К. , но не и самият текст на
заключението на вещото лице К. , който противоречи на обясненията на това вещо
лице в о.с.з . Не е установено точното местоположение на имота на ответниците
получен през 1958 г , защото няма запазен графичен материал . Дори да има
идентичност между имотите по последвалите съдебни спогодби и дарения тя е без
значение , защото не е установено , че страните по съдебна спогодба от
08.05.1980 г по гр.д.№12075/79 г на СРС са били собственици именно на
процесните имоти респ.че има действително прехвърляне на права между
първоначален и последващи приобретатели . Идентичността между имота към 1958
г и имотите по даренията , съдебните спогодби и наследяванията на ответниците
е своевременно оспорена от ищците и не е доказана , поради което и не са
доказани правата на собственост на ответниците основани на замяна с ТКЗС по
ЗТПС.
Само за пълнота трябва да се отбележи , че процесните имоти
не са застроени . По чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ ответниците не биха могли
да задържат имота и на това основание , но подобни възражения не са били
предмет на първоинстанционното производство . Според решение № 223 от 13.10.2014 г. по
гр. д. № 1945/2014 г. на I ГО целта на законодателя по чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ е
да не се засягат интереси на трети лица, придобили имота от получилите по
замяната и да не се създават условия за необосновано разместване на имуществени
блага и свързани с това спорове. Поради това разпоредителни сделки само между
сънаследниците на заменителя или делба между тях, не водят до придобиване на
права от трети лица и не съставляват разпореждане по смисъла на закона.
Основателно е оплакването на въззивниците , че СРС не се е
произнесъл по възражението им за придобиване на имота чрез придобивна
давност . Настоящият счита , че това
възражение е валидно въведено с отговора на исковата молба , но по същество се
явява неоснователно. Дори ответниците да са владели имота , ищците са се
позовали на решение №5578 от 21.01.2010 г на ОСЗ Овча купел . Трайна е
практиката на ВКС - решение №62 от 17.02.2012 г по гр.д. № 705/2011 г, ГК , ІІ ГО на ВКС , решение №112 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 981/2009 г. на
ІІ ГО на ВКС , решение №204 от 15.07.2011 г по гр.д.№99/11 г на ВКС , II ГО, решение №496 от
21.05.2009 г по гр.д.905/08 г на
ВКС , I ГО, решение №11 от 15.03.2016 г по гр.д.№3119/15 г на ВКС , II ГО и пр., че преди приключване на процедурата по възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ и преди бившите собственици да могат да защитят
правата си чрез предявяване на иск за собственост, е налице пречка за
придобиване на такъв имот по давност. В случая процесните имоти са
възстановени през 2010 г и до предявяване на процесния иск през 2014 г не е
изтекла дори кратка 5 годишна придобивна давност .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде
потвърдено .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №13923 от 01.09.2016 г постановено
по гр.д.№23203/14 г на СРС , 26 състав ; поправено с решение №155437 от
24.06.2017 г по същото дело ; като да се счита , че ищци по делото на мястото
на починалата ищца В.М.Н. ЕГН ********** са наследниците й К.С.Н. ЕГН ********** , Р.К.С.
ЕГН ********** и В.К.Е. ЕГН ********** .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.