Р Е Ш Е Н И Е
№ 148 / 16.03.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №1428 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „Електра“ ЕООД, ЕИК ……., гр. Х, бул. „Г. С. Р“ №, с управител Г.Д.М., против
Решение №340/18.11.2019 г., постановено по АНД №965 по описа на Районен съд – Хасково
за 2019 година, в потвърдителната му част.
В касационната жалба се
сочи, че неправилно и незаконосъобразно районният съд приел, че дружеството
приело изявлението на потребителя, което било достатъчно прецизно формулирано,
за да се приеме като подаване на рекламация по смисъла на чл.125 ЗЗП, а дали
касаело само части от закупената стока, бил въпрос по основателността на
претенцията му и удовлетворяване на рекламацията, а не предпоставка от значение
за изпълнение на задължението на търговеца по чл.127, ал.3 от ЗЗП. Твърди се,
че за да се даде правилен отговор на въпроса дали е налице осъществен състав на
нарушение по смисъла на чл.127 ал.3 от ЗЗП, на първо и основно място следвало
да се отговори на въпроса какъв е предмета на продажбата, осъществена между
дружеството и потребителя. Отговор на този въпрос безспорно се съдържал в
разпоредбата на чл.183 от ЗЗД, съгласно която, с договора за продажба
продавачът се задължавал да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или
друго право срещу цена, която купувачът се задължавал да му заплати. От друга
страна, съгласно текста на чл.125, ал.3 от ЗЗП, при предявяване на рекламация
потребителят посочвал предмета на рекламацията. В настоящия казус се
установявало, че на 12.02.2019г. потребител, закупил от търговския обект на
дружеството не нагревател за бойлер, а комплект, включващ в себе си фланец,
аноден протектор, уплътнение и нагревател. На 17.02.2019г. друго лице се
явявало в същия търговски обект, като там устно изразил недоволство от
качеството на закупена от него стока – нагревател за бойлер и поискал
разрешение на въпроса. При тази фактическа обстановка касационният жалбоподател
не счита, че следвало да се ангажира административнонаказателната отговорност
на дружеството за осъществен състав на нарушение по смисъла на чл.127 ал.3 от
ЗЗП. На първо място, рекламацията не била направена от купувача на стоката, а
от едно трето лице, което не било страна по договора за продажба. На следващо място,
предявявала се претенция или рекламация на част от продадената стока, а не на
цялото продадено изделие. Следователно така наречената рекламация се
предявявала не от страната на потребителя и не за предмета на продажбата. Навеждат
се доводи, че търговецът не бил длъжен да приема рекламация от лице, което не е
страна по продажбата и то за изделие, което не му било продадено, ако и това
изделие да е част от така закупения комплект. Сочи се също, че въобще не било
отговорено на въпроса дали търговеца носи вина за дефекта на частта от
продаденото изделие или вината за възникването на дефекта била изцяло на
потребителя. В хода на производството се установило, че на така продадения
комплект се съдържали указания от производителя на продаденото изделие-комплект,
за начина на извършване на монтажа му, който в случая следвало да се извърши от
правоспособно лице. В конкретния случай нямало каквито и да е доказателства кой
и по какъв начин извършил монтажа и ако това станало по правилата и указанията
на производителя, то тогава да се търси каквато и да е отговорност на
търговеца. В административно-наказателната преписка се съдържали писмени
доказателства досежно предполагаемия дефект на стоката и съгласно които
най-вероятната причина за дефектирането била неправилен монтаж и то от
неправоспособно лице. Сочи се, че в този случай отново рекламация не следвало
да се приема от търговеца. Моли се за отмяна на решението на районния съд в
частта, с която се потвърждава наказателното постановление.
Ответникът, в представено чрез
процесуален представител писмено становище оспорва касационната жалба. Счита
същата за неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението на районния съд като
правилно и законосъобразно. В случай, че бъде уважена жалбата и в рамките на
разглеждане на спора бъдат предявени разноски за адвокатски хонорар, надвишаващ
минимално предвидените размери по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, се възразява срещу предявения размер на
адвокатски хонорар, предвид прекомерност и поради липса на фактическа и правна
сложност по делото. С оглед резултата от настоящото производство, се моли да
бъдат присъдени направените по делото разноски за извършените процесуални
действия, на основание приложения списък на разноските.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна, а атакуваното
решение за правилно и законосъобразно. Пледира за оставяне в сила на решението
на районния съд.
Административен съд –
Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество е неоснователна.
С Наказателно постановление
№К-0047945 от 27.05.2019г., издадено от Директор на Регионална дирекция за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със
седалище Пловдив към Комисия за защита на потребителите, на „Електра“ ЕООД, гр.
Хасково, за нарушение на чл.127, ал.3 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) и на основание чл.222 от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв. (т.1 от НП), а за нарушение на чл.113, ал.1, във връзка с чл.113, ал.2,
във връзка с чл.105, ал.2 от ЗЗП и на основание чл.222а от ЗЗП, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. (т.2 от НП).
Районен съд – Хасково е потвърдил
атакуваното пред него Наказателно постановление №К-0047945 от 27.05.2019г., в
частта на наложено на „Електра“ ЕООД, гр. Хасково наказание „имуществена
санкция“ от 500 лв. на основание чл.222 от ЗЗП и е отменил наказателното
постановление в частта на наложената имуществена санкция от 500 лв. на
основание чл.222а от ЗЗП.
За да постанови този резултат, по отношение на нарушението по т.1 от НП районният съд е констатирал при извършената проверка на акта за административно нарушение и обжалваното НП липсата на съществени процесуални нарушения при издаването им. Приел, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършването на твърдяното административно нарушение. По отношение размера на наложеното наказание е прието, че наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил за нарушението по чл.222 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 500 лв., съобразно установения специален минимум, поради което и в процеса на определяне на административната санкция не е допуснато нарушение на материалния закон. Това налагало НП в тази му част да бъде потвърдено. По отношение на нарушението по т.2 от НП, съдът приел, че съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на чл.42 т.3 от ЗАНН – да се посочи мястото на извършване на нарушението. Този пропуск бил възпроизведен изцяло при издаване на санкционния акт, било налице основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без да се обсъждат аргументи по същество. Отделно от това, съдът изложил съображения, че липсвали доказателства към момента на предявяване на рекламацията или след това потребителят да е предоставил на търговеца закупената стока в нейната цялост (с всичките ѝ части), за да се поставя за изследване последващият въпрос изпълнени ли са в едномесечен срок от тази дата предпоставките по чл.113, ал.1 от ЗЗП, а оттам налице ли е нарушение по този текст, подлежащо на административна санкция по чл.222а от ЗЗП. Следователно, отговорността на жалбоподателя за деяние, извършено на 18.03.2019г., била ангажирана необосновано – в противоречие с доказателствата по делото и при неправилно приложение на материалния закон, поради което и НП в тази част се явявало незаконосъобразно и като такова следвало да бъде отменено.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден и допустим.
Не се констатират допуснати нарушения на материалния или на процесуалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Проверяваното решение в оспорената му част е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд, че санкционираното дружество е осъществило състава на описаното в пункт 1 на НП нарушение, са правилни, обосновани и не противоречат на събраните по делото доказателства.
В случая не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването, движението и приключването на административната процедура по реализиране на административно - наказателната отговорност на санкционираното лице, които да водят до незаконосъобразност на НП. Актът, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Същото е правилно квалифицирано- като нарушение по чл. 127, ал.3 от ЗЗП, като е налице пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно- наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.
В случая, след като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи.
Възраженията наведени в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство и недоказаност на нарушението са излагани и пред районният съд. Същият обосновано не ги е възприел, мотивите на въззивният съд са изключително подробни и мотивирани и доколкото настоящата инстанция изцяло споделя счита не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да се остави в законна сила.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. При постановяване на решението си съдът е направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на касационният ответник за разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение и такива на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от ЗПр.П, вр. с чл.27е, от Наредбата за правна помощ, следва да му бъдат присъдени в размер на 80 .00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №340/18.11.2019
г., постановено по АНД №965 по описа на Районен съд – Хасково за 2019 година,
в обжалваната му част .
ОСЪЖДА „Електра“ЕООД , с ЕИК …………….
със седалище и адрес на управление: гр.Х., бул.“Р.“ № … да заплати на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора със седалище Пловдив към Комисия за защита на потребителите разноски по делото в размер на 80.00 лева ,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.