РЕШЕНИЕ
№ 1232
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20205330110138 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от З. С. С., с ЕГН:
**********, с адрес в гр. П., бул. „М.“ № ***, чрез пълномощника му - адв. Е. И. против
„Вива Кредит“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от Д. С. Д. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 292,67
лева, представляваща недължимо платена неустойка по договор за кредит № *******/**** г.
за периода от 20.11.2015г. до 20.11.2016г. /съобразно допуснатото изменение на иска в
съдебно заседание, проведено на 13.05.2021г./, както и сумата от 50 лева, представляваща
недължимо платена такса за експресно разглеждане по същия договор, поради нищожност
на клаузите, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит на
****** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 500 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 40,31 % и ГПР- 49,48 %. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора
заемателят дължал и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в
размер на 50 лева, която сума следвало да престира заедно с месечната погасителна вноска.
Счита, че тази клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т.9 от ЗЗП, като с
нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да
е извършена конкретна услуга и същата представлявала скрит разход по кредита, който
привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на сумата и с нея се
целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 4, като обезпечение по договора се предвиждало или поръчителство на
физическо лице, което следвало да отговаря на определени условия, а в противен случай се
дължала неустойка, платима разсрочено, заедно с погасителната вноска. Ищецът твърди, че
1
е усвоил заемния ресурс, но не дължи неустойка и такса в размер на по 50 лева, поради
нищожност на договора за заем.
Твърди се, че договорът за кредит е нищожен на няколко основания: На първо място-
фиксираният лихвен процент от 40,31 % не отговарял на действително приложения по
договора такъв, защото неустойката се прибавяла към лихвата и така кредиторът
допълнително се обогатявал. Трайната съдебна практика предвиждала, че уговорката за
лихва, чийто размер надвишава трикратния такъв на законната лихва, е в противоречие с
добрите нрави. На следващо място- по договора се предвиждало обезпечение, като при
непредставянето на такова, се начислявала неустойка. Тази клауза също била
недействителна, защото в случая с неизпълнението на задължението на длъжника да
осигури поръчители или да представи банкова гаранция, неустойката загубвала присъщата й
обезщетителна функция, тъй като по този начин единствено се създавали предпоставки за
неоснователно обогатяване. В ущърб на потребителя финансовата институция поставяла
неизпълними изисквания за обезпечението, за да обоснове получаването на допълнителна
печалба. По практиката на съда на ЕС кредиторът бил длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на длъжника, преди да сключи договор за кредит, като било житейски
логично при положение, че заемателят не може да удовлетвори условията му, да не се
отпуска заем, защото той няма гаранция. Изискванията за извършване на оценка на
кредитополучателя преди договора за кредит целели да се предпазят потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Като поел риска да отпусне необезпечен
кредит, кредиторът носел и неблагоприятните последици от неизпълнението, защото
собственото му поведение противоречало на изискванията да проучи състоянието на
длъжника. Неустойката по договора по съществото си представлявала добавка към
възнаградителната лихва и така водела до допълнителна печалба за кредитора, който не бил
информирал предварително потребителя за действителния размер на ГПР. С въвеждането на
неустойката се заобикаляло ограничението на чл. 19 ал. 4 от ЗПК при определяне на ГПР. В
чл. 22 от ЗПК се предвиждало, че при неспазване на специалните изисквания договорът за
кредит бил недействителен, като според нормата на чл. 23 от ЗПК в тази хипотеза се
дължало връщане само на заетата сума, без лихва или такси по кредита. В случая
нищожните клаузи за лихва и неустойка не можело да се заместят по право, защото от една
страна съда на ЕС не допускал подобна възможност, а и договорът нямало как да се сключи
без клаузи, допускащи възнаграждение за кредитора.Счита, че в настоящия случай се касае
за договор за потребителски кредит, при който в случай на недействителност на
предвидената неустойка и такса за експресно разглеждане на кредита, съдът не следвало да
попълва договора, каквото правомощие било предвидено единствено по отношение на
търговските сделки, а ответникът следвало да върне получените без основание суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с
който се моли исковете да се отхвърлят изцяло. Твърди се в отговора, че процесния договор
е действителен, като предвидения размер на лихвения процент е формулиран ясно и не е
налице несъответствие с добрите нрави.
Твърди се, че договорът и в частност предвидената клауза за неустойка са напълно
действителни и отговарящи на изискванията на ЗПК, а по отношение на претенцията за
връщане на сумата от 50 лева представляваща такса за експресно разглеждане на кредита
ответника твърди, че такава уговорка между страните не е налице, а ищецът не бил
заплащал подобна такса, нито му е предоставяна услугата.
Въз основа на гореизложените твърдения моли съдът да отхвърли предявените
искове, като неоснователни. Претендира присъждане на направените разноски.
2
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че между страните е сключен договор за
предоставяне на паричен заем № ****** от ****г., по силата на който на ищеца е
предоставена в заем сумата от 500 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема в
размер на 40,30%, годишен процент на разходите-49,39% и общ размер на плащанията-
576,90 лева за срок от 36 седмици. Заемателят се е задължил да върне сумата от 576,90 лева
на 18 равни вноски в размер на 32,05 лева, платими на посочените в чл. 3, ал. 1, т. 4 дати.
С разпоредбата на чл. 4 от договора е предвидено задължение за ищеца в 3-дневен
срок от сключването му да предостави на ответното дружество обезпечение на
задълженията му по договора, а именно-поръчител-физическо лице, което да отговаря на
изброените изисквания или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем в
размер на цялото задължение, валидна за целия срок на договора. При неизпълнение на това
задължение съгласно чл. 11, ал. 1 от договора на заемателя се начислява неустойка в размер
на 412,02 лева, която се разсрочва на равни части, като всяка част е платима на съответната
падежна вноска и в този случай дължимата месечна вноска е в размер на 54,94 лева.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, извършена от в. л. Т. Р. се
установява, че по силата на процесния договор на ищеца е отпусната в заем сумата от 500
лева, за срок от 36 седмици, като за този период са дължими 18 двуседмични вноски по
32,05 лева всяка. Падежните дати са описани в договора, като първата вноска е с падеж
04.12.2015г., а последната на 29.07.2016г. Съгласно договора годишния лихвен процент по
заема е в размер на 40,30%, а ГПР-49,39%. Размерът на годишния процент на разходите по
процесния договор, изчислен съобразно формулата за изчисление на ГПР в Приложение № 1
към ЗПК е 49,39%, т.е. съвпада с посочения в договора. При изчисляване на ГПР са
включени само разходи за лихва.
Според експертното заключение в процесния договор не е уговорено заплащане на
такса за експресно разглеждане и няма данни такава да е заплащана. Уговорената в
договора неустойка е в размер на 412,02 лева, дължима на всеки падеж, вследствие на което
размерът на всяка погасителна вноска нараства и става в размер на 54,94 лева. Съпоставена
с размера на заема от 500 лева, неустойката представлява 82,04% от главницата/заема. Като
се вземе предвид уговорения срок за ползване на заема общо 252 дни, оскъпяването на заема
е в размер на 117,72% на годишна база.
По данни от кредитора заемът е погасен предсрочно и до 17.05.2016г. платените
суми по процесния заем са общо 861,69 лева по видове и задължения подробно описани в
заключението в табличен вид. Общо платената сума по заема е в размер на 861,69 лева, от
които- главница в размер на 500 лева, лихва в размер на 69,02 лева и неустойка в размер на
292,67 лева.
Съдът кредитира заключението на съдебно –счетоводната експертиза, като
компетентно изготвени, допринасящи за изясняване на релевантните за спора факти и
неоспорени от страните.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
3
Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства
и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява както факта на
сключване на процесния договор за паричен заем, получаването на сумата от 500 лева в заем
от ищеца, както и че същият е погасил сумите предсрочно, като е заплатил главница в
размер на 500 лева, лихва в размер на 69,02 лева и неустойка в размер на 292,67 лева или
общо сумата от 861,69 лева.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за заме е
предвидено в чл. 11 от същия задължение за земополучателя- ищец по делото да заплати
неустойка при непредставяне на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на
изискванията на чл. 9, ал. 2, т. 1 от ОУ на ответното дружество.
С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, то
съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на
същата.
Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и
кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид
изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в
приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото
приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.
По отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за
неустойка като противоречаща на добрите нрави, съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 4 от договора е предвидено задължение за заемополучателя в
срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
като обезпечение две физически лица поръчители, които да отговарят на изброените в
клаузата условия или банкова гаранция с бенефициер- заемодателя за цялата дължима по
договора сума, валидна за срока на договора. При неизпълнение на това задължение е
предвидена неустойка, в размер на 412,02 лева. Общо заплатеният от ищеца размер на
неустойката е 292,67 лева.
С предвидената в договора неустойка се създават задължения, които се покриват от
ГПР, като по този начин се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 ЗПК. Налице е и
противоречие с материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК. Съгласно
цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от
кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички задължения по
договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има санкционен характер –
натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на
материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което е нищожна.
4
Установи се в хода на процеса, че въз основа на нищожната клауза за неустойка
ищецът е заплатил сумата от общо 292,67 лева, поради което предявения иск за осъждане на
ответното дружество да възстанови недължимо платената сума на ищеца е основателен и
следва изцяло да се уважи.
Претендираната от ищеца сума следва да му се присъди, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба в съда-14.08.2020г. до окончателното изплащане.
Що се касае до претенцията на ищеца за осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата от 50 лева, представляваща такса за експресно разглеждане по договор за
кредит № *****/****г., поради нищожност на клаузата, то този иск следва да бъде
отхвърлен, по следните съображения:
Ищецът не ангажира каквито и да е доказателства, че подобно задължение е
уговорено между страните, още по-малко че е заплатил претендираната сума, напротив-
видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза с договора не е уговорено
заплащане на такса за експресно разглеждане и няма данни такава да е заплащана.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора- частично уважаване на исковете, право на разноски имат и
двете страни. Ищецът претендира разноски в размер на 170 лева- от които заплатена ДТ в
размер на 50 лева и депозит за вещо лице в размер на 120 лева, от които, съразмерно с
уважената част от иска са дължими разноски в размер на 145,20 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца,
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя
безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената и уважения размер на иска и чл. 7 от
НМРАВ и на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА възлиза на 300 лева.
Ответникът също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, но
освен пълномощно, по делото не са представени доказателства за реално направени
разноски и заплатен адвокатски хонорар, поради което и такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър
център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. да заплати на ищеца З. С. С., с ЕГН:
**********, с адрес в гр. П., бул. „М.“ № ***, чрез пълномощника му- адв. Е. И. сумата от
292,67 лева /двеста деветдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
недължимо платена неустойка по договор за кредит № *****/*****г. за периода от
20.11.2015г. до 20.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда- 14.08.2020г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева,
представляваща недължимо платена такса за експресно разглеждане по същия договор,
5
поради нищожност на клаузите, като недоказан по основание и размер.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър
център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. да заплати на ищеца З. С. С., с ЕГН:
**********, с адрес в гр. П., бул. „М.“ № *** сумата от 145,20 лева /сто четиридесет и пет
лева и двадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър
център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. да заплати на адв. Е. Г. И. с личен №
*****, с адрес в гр. П., ул. „Х. К.“ № * сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща
определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6