№ 11494
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110160172 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ЗАД“АРМЕЕЦ“,ЕИК : *********, против Столична Община, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 410,ал.1,т.2 и т.3 от Кодекса за застраховането
/КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД за заплащането на сумата от 967,22лв.,
представляваща дължимо регресно обезщетение ,с ликвидационни разноски, за вреди от
ПТП , настъпило на 06.02.2018год., ведно със законна лихва от 07.11.2022год. до
окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на 294,76лв.,представляваща
обезщетение за забава за периода от 08.11.2019год. до 06.11.2022год.
В исковата молба ищецът твърди, че на 06.02.2018год. в гр.София ,на бул.“Ломско
шосе“ ,в района на бензиностанция „Петрол“, в близост до Обелски път е настъпило ПТП с
участие на застрахован при него по застраховка „Каско на МПС“ – лек автомобил марка
„Ауди“,с рег.№ СА2626СХ. Твърди, че причина за ПТП е несигнализирана и необезопасена
отводнителна шахта на пътното платно ,в следствие на което са нанесени щети на
автомобила. Посочва, че отговорност за ремонта и поддръжката на пътя, където е настъпило
местопроизшествиетото има ответникът. Твърди, че е извършил плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 957,22лв. на 16.04.2018год. за ремонт на
автомобила и 10 лева ликвидационни разноски. Претендира от ответника заплащането на
сумата н общ размер от 967,22лв. като твърди и наличието на забава,поради което
претендира обезщетение за това.Претендира и деловодни разноски.В с.з. се представлява от
процесуален представител,който поддържа претенциите.Представя списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
Ответникът в отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение ,тъй
като представената от ищеца полица не носела подпис на застрахования.Оспорва
твърденият механизъм на настъпване на ПТП като твърди ,че не се установява наличието на
необезопасена и необозначена шахта на пътното платно,съответно ,че описаните вреди
могат да настъпят и при друг механизъм.Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между твърдяното произшествие и настъпилите вреди,които оспорва и по размер. Въвежда
възражение за съпричиняване на вредите, тъй като произшествието е настъпило поради това,
1
че водачът на процесния автомобил се е движел с несъобразена скорост. Ето защо моли
съдът да отхвърли иска като недоказан и неоснователен.В с.з. се представлява от
процесуален представител,който поддържа възраженията и претендира присъждане на
разноски-юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
От представената по делото Комбинирана застрахователна полица № **********,
съдът приема за установено, че за л.а. „Ауди Q7“,с рег.№ СА2626СХ с ищецът
ЗАД„Армеец“ е бил сключен договор за имуществена застраховка на “Каско ”, съобразно
общите правила на застрахователя, с клауза „Пълно Каско” ,с период на покритие
11.04.2017год. до 10.04.2018год.
От Уведомление за щета 100118030103580 ,подадено до ЗАД„Армеец” ,се
установява ,че е заявено застрахователно събитие ,в срока на застрахователното покритие,а
именно: на 06.02.2018год. около 16,00часа в гр.София,при движение по Ломско шосе в
посока Околовръстен път в района на бензиностанция „Петрол”,преминал през изровена
шахта с остър ръб,при което са нанесени материални щети.
Същите вреди по застрахованият автомобил от реализираното ПТП се установяват и
от преписката по образуваната при ищеца претенция – опис на претенция № 1001803013580
,въз основа на който е изготвена калкулация по претенция и с Доклад по щета от
03.04.2018год. е определено обезщетение в размер на 957,22лв.,които да се заплатят на
„Уникомс”ЕООД.
Видно от преводно нареждане от 16.04.2018год.,определеното застрахователно
обезщетение от 957,22лв. е заплатено от ищеца.
На ответника Столична Община е изпратена от ищеца регресна покана,получена на
30.05.2018год. ,с която се претендира сумата от 967,22лв.,включваща изплатеното
обезщетение и ликвидационни разноски.
Не са представени доказателства ответника да е заплатил претендираната сума на
ищеца.
Съгласно Протокол за ПТП № 1706258 ,съставен от полицейски служител на
06.02.2018год.,след посещение на местопроизшествието ,причина за настъпване на ПТП е
преминаване на л.а.”Ауди Ку 7” ,с рег. № СА2626СХ през отворена/ необезопасена/ шахта
на пътното платно,при което са причинени материални вреди.
Прието по делото е заключение по съдебно – автотехническа експертиза на вещото
лице Й. Д.Й., което е приело следния механизъм на ПТП : на 06.02.2018год.,около 16,00часа
,л.а.”Ауди Ку 7”,рег.№ СА2626СХ ,при движение по бул.”Ломско шосе” с посока към
Околовръстен път и след бензиностанция „Петрол” ,преминава през необезопасена
/отворена/ шахта на пътното платно.
Щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими
увреждания са в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 06.02.2018год.
ПТП.Според вещото лице стойността на щетите по автомобила ,изчислени по средни
пазарни цени към датата на ПТП е 1056,67лв.,а ликвидационните разноски са в границите на
15лв. – 25 лв.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване е
2
необходимо наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена шахта на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на
съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението
за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в
причинна връзка с резултата.
От анализа на представите по делото писмени доказателства съдът приема, че
между ищеца в качеството му на застраховател и собственикът на л.а.”Ауди Ку 7” е
възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор "Каско" на МПС, с период
на покритие към 06.02.2018год.
От представения по делото писмени доказателства – уведомление до застраховател
и декларация от водач, се установява, че на 06.02.2018год. в гр.София е настъпило ПТП, при
което застрахованото при ищеца МПС е преминало през необезопасена /отворена/ шахта на
пътното платно, вследствие на което по лекия автомобил са настъпили увреждания.
Според заключението на вещото лице ,изложено в с.з. и неоспорено от страните,
увредените детайли в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими
увреждания , са в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 06.02.2018год.
ПТП.
В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието,
който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да
установи при условията на пълно и главно доказване.
Ето защо, съдът приема за доказана по делото причинно–следствена връзка между
обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по л.а.”Ауди Ку 7” при ищеца е била
заведена щета , по която след направена оценка на щетите е определено застрахователното
обезщетение в размер на 957,22 лева.
Тази сума е платена от застрахователя,съгласно платежно нареждане,което
плащане,което не е оспорено по делото.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, механизма на
настъпване на ПТП,както и че изобщо не е налице ПТП ,по смисъла на ЗДвП са
неоснователни.
3
На първо място е налице ПТП ,по смисъла на § 6 ,т.30 от ДР на ЗДвП ,тъй като е
налице събитие,възникнало в процеса на движение на превозното средство и предизвикало
повреда ,което е било посетено и от полицай,който е съставил Протокол за ПТП,в който е
отразено преминаването на застрахования при ищеца автомобил през необезопасени дупки
на пътното платно.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1056,67лв.,като е
налице разлика с определеното и платено от застрахователа обезщетение от 957,22лв.
От описаните по-горе и приети по делото доказателства, съдът приема за
установено, че между ищеца и собственика на застрахованото МПС за процесния период
съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка “Каско”.
В периода на покритие на застраховката застрахованото имущество претърпяло
ПТП, с което се реализирал покритият по застраховката риск от увреждане.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и щети на застрахования лек автомобил е било необезопасено препятствие
на пътното платно – шахта.
Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се е осъществило
произшествието е Ломско шосе,която е част от общинската пътна мрежа, както и че същият
се стопанисва и поддържа от С. община. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона
за пътищата регламентира собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на
правото на собственост върху същите е определена Общината. На основание чл. 31 и от
Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Следователно Столична община като собственик на общински
пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по
искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се
обосновава и от факта, че служители на ответника не са положили дължимата грижа да
обезопасят препятствието на пътното платно, каквото се явява течния асфалт като по този
начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Посочения течен
асфалт на пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т.
19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че поставянето на асфалта е било
обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите за същия, а и да е имало
каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
ответника, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
4
в процесната шахта. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и необезопасена шахта не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования,поради това съдът
намира претенцията на ищеца –застраховател за основателна за пълния претендиран размер
от 957,22 лева, с вкл. ликвидационни разходи в размер на 10лв., или общо сумата от
967,22лв.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
/07.11.2022год./ до окончателното й заплащане.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД :
Ищецът претендира мораторна лихва в размер на 294,76лв.,за периода
08.11.2019год. до 06.11.2022год.,който иск е обусловен от изхода на спора по главния иск
като съдът прие ,че главницата се дължи от ответника.В случая е неприложимо правилото
на чл.412 от КЗ ,тъй като същото се отнася само до претенции срещу
застрахователи.Следователно за изпадане на ответника в забава по отношение на регресната
претенция е необходима покана от кредитора.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение във връзка със
застрахователната преписка, получена от ответника на 30.05.2018год., поради което и по
аргумент то чл.84,ал.2 от ЗЗД, последният е изпаднал в забава, поради което и на основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД дължи мораторна лихва (обезщетение за забава в размер на законната
лихва).
Следователно и при приложението на чл. 162 ГПК, с оглед извършване на
аритметическо пресмятане на дължимите суми, съдът достига до извод, че претенциите за
мораторна лихва следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Същият е доказал разноски в размер на такива в общ размер на 500лв., от които
100 лева – държавна такса, 300 лева – за експертизи, и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определено от съда ,предвид действителната правна и фактическа сложност
на делото.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ,с адрес в гр.София,ул.“Московска“ № 33,
да заплати на ЗАД“Армеец“ АД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“Стефан Караджа“ № 2 , на основание чл. 410,ал.1,т.2 и т.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД сумата от 967,22лв.,
представляваща дължимо регресно обезщетение ,с ликвидационни разноски, за вреди от
5
ПТП , настъпило на 06.02.2018год., ведно със законна лихва от 07.11.2022год. до
окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на 294,76лв.,представляваща
обезщетение за забава за периода от 08.11.2019год. до 06.11.2022год.,както и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 500лв. ,представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6