РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Тутракан, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20243430100410 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
1. Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1
от ГПК от ищцата В. А. Н., упълномощилa адв. Л. Б. от Адвокатска колегия – гр.
София (л. 22), за установяването
1.1. по отношение на „И. А. М.” АД и „Ф. Б.” ЕООД на
1.1.1. недействителността по смисъла на чл. 22 от ЗПК на Договор за
потребителски кредит № 4494254/25.05.2022 г., сключен между ищцата и „И. А. М.”
АД, поради наличието на неравноправни клаузи в същия, противоречащи на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК - тъй като в договора неточно е посочен ГПР;
1.1.2. (в условията на евентуалност) нищожността на осн. чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, тъй като възнаградителната
лихва надвишава трикратния размер на законната лихва;
1.2. по отношение на „Ф. Б.” ЕООД на нищожността на Договор за
предоставяне на гаранция № 4494254/25.05.2022 г., сключен между ищцата и
последното дружество, на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, поради
заобикаляне на закона.
1.3. Ищцата твърди, че на 25.05.2022 г. между нея и първото ответно дружество
бил сключен Договор за потребителски кредит № 4494254, по силата на който е
получила сумата от 800,00 лв. при фиксирани ГЛП и ГПР. В същия било уговорено, че
1
заемателят следвало да внесе общо сумата от 933,90 лв., включваща главница и
възнаградителна лихва.
1.4. На същата дата – 25.05.2022 г., между ищцата и второто ответно дружество
бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4494254, който следвало да
обезпечи договора за кредит. За предоставената гаранция ищцата била задължена да
заплати възнаграждение на гаранта, вноските по които били включени към вноските по
заплащане на кредита, платими на първото ответно дружество.
1.5. Твърди се, че по описания начин била увеличена печалбата на кредитора,
съответно – ГПР бил посочен неточно, тъй като в него не била включена сумата,
представляваща възнаграждение на дружеството гарант.
2. Ответникът „И. А. М.“ АД не е подал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 от ГПК. Исковата молба му е връчена на 08.10.2024 г. чрез юрк. Д. Н. (л. 107).
3. Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД, представлявано от представлявано от ст. Юрк.
М. З., е подал писмен отговор на ИМ в срока по чл. 131 от ГПК,
3.1. Счита исковата молба за недопустима поради липса на правен интерес.
3.2. Твърди се, че ДПК и гаранционният договор са отделни, несвързани
помежду си сделки, като последният дори не е такъв по ЗПК. Отрича ищцовите
твърдения, че възнаграждението по гаранционната сделка представлява скрита печалба
за кредитора по ДПК. Твърди се, в противовес на твърденията в ИМ, че сделката има
основание – предоставянето на гаранция, състояща се в солидарна задълженост пред
първия ответник.
4. Със Заявление вх. № 4957/16.10.2024 г. ищецът Н. е заявила, че се отказва от
предявените искове и оттегля пълномощията си от адвоката по делото (л. 109).
Впоследствие с Молба вх. № 5019/18.10.2024 г. ищецът Н. сочи, че не познава лицето
Д. П. Същият представлявал фирма за „бързи кредити”. Обяснил и, че те нямали
̀
претенция към нея и и дал да разпише някакъв лист, чиито съдържания същата не
̀
прочела. Ищеца Н. нямала намерение да се отказва от исковете. Последното си
изявление тя потвърждава и лично в проведеното на 14.11.2024 г. открито съдебно
заседание. В тази връзка съдът е приел, че неустановено лице (посочено в
допълнителната писмена молба с имената Д. П.), използвайки ниската правна
грамотност на ищеца Н., я е въвел в заблуждение по отношение на характера на
волеизявлението за отказ от иск и оттегляне на пълномощията на адв. Б.. Доколкото
последното сочи на престъпление по чл. 315, ал. 2 от НК съдът приема, че
волеизявленията на ищеца не са породили валидни правни последици поради което
съдът ги приема за недействителни.
От фактическа страна
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
5. На 25.02.2022 г. е сключен Договор за паричен заем № 4494254 г., между
ищеца в качеството му на кредитополучател и „И. А. М.” ЕАД, в качеството му на
кредитодател (л. 5).
6. На същата дата е сключен Договор за предоставяне на гаранция със същия
номер, ищеца в качеството му на „Потребител” и „Ф. Б.” ЕООД, в качеството му на
„Гарант” (л. 8).
7. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза, която е
установила размера на вземанията.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
I. По допустимостта
8. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца
има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.
9. Съдът е отчел, че ответникът няма правен интерес от кумулативното
предявяване на инцидентните установителни искове, тъй като не претендира различни
правни последици от недействителността, породена от различните основания. В тази
връзка исковете следва да бъдат разгледани в условията на евентуалност в поредност,
съответна на естеството на правоотношението (Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС
по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).
10. Първо е разгледана иска за установяване на недействителността на
правоотношението съгласно специалната норма на чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. В конкретният случай установяването на хипотезата на неточно посочване на
ГПР е специална хипотеза на противоречие на закона (чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД),
която изключва противоречието на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД). При
противоречието на добрите нрави сделката сама по себе си не противоречи на закона,
но нарушава определени норми на поведение, приети от значителна част от
обществото, които обаче нямат задължителен характер (Герджиков, О. Въпроси на
3
противоречието със закона като основание за нищожност.).
II. Общи положения
11. По делото не се спори сключването на процесният договор за кредит и
предоставянето на сумата по кредита на ответника.
12. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП
са:
12.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;
12.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;
12.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;
12.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.
13. Позоваващото лице да има качеството на потребител.
13.1. Ответникът и наследодателят му (кредитополучател) са физически лица,
които ползват услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или
професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).
13.2. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от
ДР на ЗЗППТ (отм.).
14. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за
установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи
върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.).
Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.
15. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата,
определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144
от ЗЗП.
16. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал.
1 от ЗЗППТ /отм./). Анализът на клаузите е извършен в следващите точки.
III. Общи положения
17. Нищожност на гаранционното правоотношение
4
17.1. В конкретния случай са налице две правоотношения - кредитно (между
кредитодателя „И. А. М.” АД и длъжника) и обезпечително (между „Ф. Б.” ЕООД и
длъжника).
17.2. Независимо че двете правоотношения са сключени от длъжника с
различни юридически лица, те са функционално свързани, като между кредитодателя
и гаранта е било налице предварително съглашение, целящо заобикалянето на
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, чрез въвеждането на допълнителен разход по кредита (в
този смисъл Решение № 135/13.06.2023 г. по в. гр. д. № 390/2022 г. на Окръжен съд -
гр. Силистра) Този извод се гради върху следните факти:
17.3. На първо място кредитодателят „И. А. М.” АД е едноличен собственик на
капитала на гаранта „Ф. Б.” ЕООД.
17.4. На следващо място, самият договор за кредит предвижда сключването на
договор за поръчителство с одобрено лице - гарант (чл. 4, т. 3 от договора).
17.5. В договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че
възнаграждението на гаранта се заплаща разсрочено заедно с вноските по самия
договор за кредит, като кредитодателят е овластен да приема вноските вместо гаранта.
В резултата на това вноските по кредита реално се оскъпяват със стойността на
възнаграждението на гаранта, т.е кредитодател реално получава допълнително
възнаграждение с всяка една вноска по кредита.
18. В тази връзка предявения иск за установяване на нищожността на
гаранционната сделка на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се явява основателен.
19. Договорът за кредит съответно е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК,
поради нарушаването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като неточно е посочен
годишния процент на разходите - ГПР.
20. Както вече бе отбелязано по – горе (вж. т. 17 и сл.) възнаграждението на
гаранта всъщност е предназначено да увеличи (по скрит начин) на възнаграждението
на кредитодателя, поради което това възнаграждение представлява разход по кредита и
е следвало да бъде включено в ГПР.
21. СТЕ е преизчислила стойността на ГПР, отчитайки и стойността на
гаранционното възнаграждение като допълнителен разход по кредита, като при тази
хипотеза ГПР нараства на 413,31 %.
22. Последното налага извода, че посочения в договора за кредит ГПР – 40,97 %
съществено се различава от действителния такъв.
23. Това значително разминаване следва да бъде приравнено на непосочване на
ГПР, доколкото лишава потребителя от възможността да съпостави икономическите
5
ползи от договора, сравнявайки условията по кредита с други сходни финансови
продукти, предлагани на пазара (т. 2. от Решение на СЕС по дело C‑714/22;
Определение № 527 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 151/2022 г., III г. о.;
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.).
24. В тази връзка предявеният иск за установяване на недействителността
договора за кредит на поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (тъй като в
договора неточно е посочен ГПР), също се явява основателен.
Разноски
25. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени разноски
съгласно уважената част от исковете. На осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
на адв. Л. Б. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което отговаря на
минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за двете групи
кумулативно съединени искове минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както следва:
25.1. „И. А. М.” ЕАД (върху материален интерес от 933,90 лв.) – 400 лв.
25.2. „Ф. Б.” ЕООД (върху материален интерес от 1 570 лв.) – 457 лв.
26. Ищецът е бил освободен с Определение № 315/25.09.2024 г. от заплащането
на държаната такса за подаването на искова молба. С оглед уважаването на исковете
ответниците следва на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на ТнРС държавна такса, както следва:
26.1. „И. А. М.” ЕАД (върху материален интерес от 933,90 лв.) – 50 лв.
27. „Ф. Б.” ЕООД (върху материален интерес от 1 570 лв.) – 62,80 лв.
28. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между В. А. Н., с ЕГН **********, с посочен
по делото адрес: *** и „И. А. М.” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***; че Договор за паричен заем № 4494254/25.02.2022 г., сключен между
същите страни, е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, поради нарушаване на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - тъй като в договора неточно е посочен ГПР.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между ищеца В. А. Н., с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: ***и ответника „Ф. Б.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***; че Договор за предоставяне на гаранция №
6
4494254/25.02.2022 г., сключен между същите страни, е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1,
предл. 2 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА ответника „И. А. М.” ЕАД, с ЕИК ***, да заплати на осн. чл. 38, ал.
2 от ЗАдв на адвокат Л. К. Б., с личен номер ***, регистрирана в Адвокатска колегия -
гр. София, адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в
размер на 400 лв. (четиристотин лева), както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист,
ако сумата не бъде заплатена доброволно.
ОСЪЖДА ответника „Ф. Б." ЕООД, с ЕИК ***, да заплати на осн. чл. 38, ал. 2
от ЗАдв на адвокат Л. К. Б., с личен номер ***, регистрирана в Адвокатска колегия -
гр. София, адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в
размер на 457 лв. (четиристотин петдесет и седем лева), както и 5 лв. за издаване на
изпълнителен лист, ако сумата не бъде заплатена доброволно.
ОСЪЖДА ответника „И. А. М.” ЕАД, с ЕИК ***4, да заплати по сметка на
Районен съд - гр. Тутракан държавна такса за разглеждането на инцидентния
установителен иск в размер на 50 лв. (петдесет лева) и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, ако сумата не бъде заплатена доброволно.
ОСЪЖДА ответника „Ф. Б.” ЕООД, с ЕИК ***, да заплати по сметка на
Районен съд - гр. Тутракан държавна такса за разглеждането на инцидентния
установителен иск в размер на 62,80 лв. (шестдесет и два лева и осемдесет стотинки),
както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, ако сумата не бъде заплатена
доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено
или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7