№ 40349
гр. София, 07.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Частно
гражданско дело № 20251110106968 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № 40746 от 05.02.2025 г., по описа на
СРС, подадено от „Р. Х. Я.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК срещу „М.“ ЕООД за вземане в размер на
сумата от 108 747 евро. С молба вх. № 52454/13.02.2025 г., преписи на
документи – НА за учредяване на договорна ипотека и молба за подновяване
на договорна ипотека, заверени от Служба по вписванията – Р..
Съдът като се запозна със заявлението и приложенията към него,
намира следното:
В обстоятелствената част на заявлението (т.9) се сочи, че вземането
представлява главница по договор за ипотечен кредит за покупка на имоти в
строеж от физически лица чуждестранни и български граждани от ****** г. с
кредитодател „О. б. б.“ АД и кредитополучател П. К. и Л. Д. Г., в размер от 113
900 евро, за обезпечаване на което е вписана договорна ипотека, която е
подновена за сумата в размер на 108 747 евро с молба за подновяване от
******** г.
На следващо място, в т. 12 от заявлението се сочи, че вземането
произтича от: Договорна ипотека, учредена с НА № ***, том **, рег. **** от
******** г., вписан в Служба по вписванията гр. Р. с дв.вх. рег. №
************* г., дело № **** от **** г., която е подновена за сумата в
размер на 108 747 евро, с молба за подновяване на договорна ипотека с вх. рег.
1
№ **** от ******** г. В заявлението е посочено още, че с договор за цесия с
нотариална заверка на подписите с рег. № **** от ******** г. на нотариус С.
М., „О. б. б.“ АД е продала на заявителя вземането си спрямо П. К. и Л. Д. Г.,
обезпечено с посочената ипотека, а на ******** г. по силата на договор за
встъпване в дълг с нотариална заверка на подписите дружеството „М.“ ЕООД,
встъпило в дълга на П. К. и Л. Д. Г. към заявителя - „Р. Х. Я.“ ООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК, за да бъде издаден
изпълнителен лист, съдът следва да провери дали документът е редовен от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна
бележка върху представения в оригинал документ, която се отбелязва по
електронната партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. В
случая, по делото не са представени относимите документи в оригинал, но
това не е необходимо доколкото документът по чл. 417, т. 6 ГПК - НА № ***,
том **, рег. **** от ******** г., вписан в Служба по вписванията гр. Р. с дв.вх.
рег. № ************* г., дело № **** от **** г. и молба за подновяване на
договорна ипотека с вх. рег. № **** от ******** г. за сумата в размер на 108
747 евро, са представени и в официално заверени преписи (вж. Определение
№ 360 от 6.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4277/2013 г., II г. о., ГК).
Разпоредбата на чл. 173, ал. 3 ЗЗД регламентира възможността за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418, вр. чл. 417, т.
6 ГПК, въз основа на акт за вписване на ипотека. Същият може да послужи
като основание за издаване на заповед по чл. 417 ГПК само ако обезпеченото
вземане е за определена /а не за определяема/ парична сума или за определена
парична неустойка, уговорена за неговото неизпълнение. По приложението на
процесуалните разпоредби на чл. 417 и чл. 418 ГПК, които уреждат
предпоставките и реда за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на документ, е формирана константна съдебна
практика, в която е дадено разрешение на въпросите относно съдържанието,
на което трябва да отговарят документите по чл. 417 ГПК, за да бъдат годно
основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. В практиката на ВКС последователно и безпротиворечиво е възприето
становището, че съответният документ трябва да е сред изрично изброените в
чл. 417 ГПК, да е редовен от външна страна и съдържанието му да
удостоверява конкретно по размер и подлежащо на изпълнение вземане в П.за
2
на заявителя срещу посочения в заявлението длъжник. Относно
изпълняемостта на вземането съдебната практика се обединява около
становището, че ако изискуемостта не произтича от факти, инкорпорирани в
самия документ, тя следва да бъде удостоверена от заявителя с други
документи от кръга на посочените в чл. 418, ал. 3 ГПК (така Определение №
577 от 16.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 530/2010 г., II т. о., ТК).
В случая ипотечният акт - НА № ***, том **, рег. **** от ******** г.,
вписан в Служба по вписванията гр. Р. с дв.вх. рег. № ************* г., дело
№ **** от **** г., обезпечава вземане по договор за банков кредит за покупка
на имоти в строеж от физически лица чуждестранни и български граждани от
****** г. сключен с „О. б. б.“ АД. Видно от чл. 2 на същия, срокът за
издължаване на кредита е 20 години, считано от датата на първото усвояване
на кредита (така изрично и на стр. 3 от ипотечния акт), която съгласно чл.
3, ал. 3 следва да бъде в срок до ******** г., но след представяне на протокол
за строителна линия и ниво, заверен за достигнато ниво „к.“. По делото няма
данни за датата на първо усвояване, но най-ранна би могла да бъде датата на
сключване на договора – ****** г. Следователно, крайният срок за погасяване
на задължението по договора за ипотечен кредит е най-рано ******** г., тоест
падежът на задължението не е настъпил. По делото не са представени
доказателства за обявена предсрочна изискуемост на ипотечното задължение,
като такива твърдения не са и въведени. Видно от съдържанието на чл. 8 на
договора, кредитът се издължава на равни месечни вноски, включващи
дължимите месечни плащания за лихва и за главница, отразени в
индивидуален погасителен план, който се актуализира при усвояване на всяка
сума по етапите съгласно чл. 3, ал. 3. Към заявлението не е представен
погасителен план, от който съдът да има възможност съобразявайки размера и
падежите на погасителните вноски да направи преценка за сумата дължима
към датата на подаване на заявлението, т.е. липсва документ, установяващ
изискуемост на вземането (частично или изцяло) по смисъла на чл. 418, ал. 3
ГПК.
По изложените съображения, съдът намира, представеният по делото
ипотечен акт по чл. 417, т. 6 ГПК, вр. чл. 173, ал. 3 ЗЗД, (ведно с приложените
по делото документи), не е годно изпълнително основание, поради което въз
основа него не може да бъде уважено заявлението за издаване на заповед за
3
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление с вх. № 40746 от 05.02.2025 г., по описа на СРС,
подадено от „Р. Х. Я.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК срещу „М.“ ЕООД за вземане в размер на сумата
от 108 747 евро - главница по договор за ипотечен кредит за покупка на имоти
в строеж от физически лица чуждестранни и български граждани от ****** г.
с кредитодател „О. б. б.“ АД и кредитополучател П. К. и Л. Д. Г., в размер от
113 900 евро, обезпечено с договорна ипотека учредена с НА № ***, том **,
рег. **** от ******** г., вписан в Служба по вписванията гр. Р. с дв.вх. рег. №
************* г., дело № **** от **** г., подновена за сумата в размер на 108
747 евро с молба за подновяване от ******** г.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
настоящото разпореждане, може да предяви осъдителен иск за вземането си,
като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4