Р Е Ш Е Н И Е
№1535
гр.
Пловдив, 27.09.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХ състав, в открито заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Ваня Петкова и участието
на прокурора Росен Каменов, като
разгледа докладваното от съдия Николова КАД № 1513 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по подадени касационни
жалби от адв. В.С., като пълномощник на Х.М.К. и от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София, чрез ст.юриск. Ч., против
Решение № 667 от 10.04.2023г., постановено по административно дело № 2889/2022
г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без
разглеждане исковата молба на Х.М.К. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в частта,
с която се иска присъждане на сумата в размер на 20 705 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 01.06.2016 г. до
10.11.2020 г. вкл. и е прекратено производството по адм. дело № 2889/2022 г. по
описа на Административен съд – Пловдив в посочената част. С посоченото решение
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Х.М.К.,
сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив в
периода от 11.11.2020 г. до 09.11.2022 г. вкл., ведно със законната лихва,
считано от 09.11.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен
искът за присъждане на сумата в размер на 9 295 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя на Х.К. ***
за периода от 11.11.2020 г. до 09.11.2022 г. вкл., в останалата му част.
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да
заплати разноски по делото в полза на Х.М.К..
В касационната жалба, подадена от адв. С.
се твърди, че решението на Административен съд – Пловдив в отхвърлителната и
прекратителната му част е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Иска се от
настоящата инстанция да уважи изцяло предявения иск. Посочено е, че ответникът
е представил график за разпределението на втори пост, но доколкото ищецът
работи от 7:30 до 12 часа и от 13:00 до 17 часа, за да ползва престоя на
открито трябва да напусне напълно работа или поне да отсъства. На следващо място е посочено, че
постоянното пръскане против дървеници и гризачи доказва, че тях постоянно ги
има. Направено е позоваване на докладите на омбудсмана и практиката на ПАС и
ЕСПЧ.
С касационната жалба, подадена от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, са изложени доводи, че
решението на Административен съд - Пловдив в осъдителната част е неправилно и
необосновано. Посочено е, че в действителност е установена известна
пренаселеност в част от спалните помещения, но това се компенсира с
възможността за раздвижване по коридорите и престой на открито. Изложени са
доводи, че спалните помещения, в които е пребивавал ищеца са снабдени със
санитарен възел и постоянно течаща вода, като затвора се отоплява с централно
парни и спалните помещения са добре осветени. По отношение на липсата на свеж
въздух се сочи, че в помещенията в които е пребивавал ищеца е имало прозорци и възможност
за проветряване. За твърдяното наличие на влага и мухъл е посочено, че е
напълно възможно да се дължат на недостатъчно проветрение. На следващо място се
сочи, че ГДИН сключва редовно договори за ДДД по график с определени фирми,
които се грижат за тези дейности и са представени множество протоколи за ДДД
обработки, свидетелстващи за полагани грижи в борбата с насекоми и гризачи. Твърди
се, че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат
на посочените бездействия на ГДИН в частност затвора в Пловдив. Изложени са
доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се
очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания
на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че не са установени факти и
обстоятелства, обосноваващи наличие на причинно-следствена връзка между
конкретно изразено бездействие от страна на административния орган, в резултат
на което да са причинени неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени оспореното решение в
осъдителната му част, респективно да постанови ново, с което да отхвърли
претенциите на ищеца, евентуално да отмени решението в частта му, с която ГДИН
е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 1000 лв. до присъдения размер от
3000 лв.
В писмен отговор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" е изразено становище за неоснователност на жалбата на Х.М.К..
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив
изразява становище, за неоснователност на жалбите.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд Пловдив, приема, че касационните жалби са
подадени в срок от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.
Разгледани
по същество са неоснователни.
Производството пред Административен съд Пловдив
се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по
искова молба, подадена от Х.М.К. против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за заплащане на обезщетение в общ размер на 30 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, за причинени на К. неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и
внушаване на чувство за малоценност причинени в резултат от поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора Пловдив в периода от 01.06.2016 г. до 09.11.2022 г., причинени от
нарушаване правото му на каре и в периода от 10.11.2020 г. до 09.11.2022 г.,
причинени от държане в пренаселени килии, без постоянен достъп до санитарен
възел и постоянно течаща топла и студена вода, наличие на мухъл, лошо осветление,
липса на достатъчно въздух, както и наличие на гризачи и дървеници.
С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета
на спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи. Съдът се е произнесъл по всяко от изложените в исковата
молба твърдения.
След извършена
служебна проверка съдът е констатирал, че по искова молба предявена от ищеца К.
срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди от
бездействията на администрациите в Арест Пазарджик в периода от 10.06.2013 г.
до 10.07.2013 г., в Затвора Пазарджик в периода от 10.07.2013 г. до 01.06.2016
г. и в Затвора Пловдив в периода от 01.06.2016 г. до 10.11.2020 г., в
Административен съд – Пловдив е образувано адм. дело № 2919/2020 г., приключило
с влязло в сила съдебно решение и доколкото за част от исковия период, а именно
от 01.06.2016 г. до 10.11.2020 г. вкл. (1 624 дни), спорът между същите
страни и на същото основание е разрешен с влязло в сила решение,
исковата молба в частта, в която се претендира присъждане на обезщетение в
размер на 20 705 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора Пловдив в периода от 01.06.2016 г. до 10.11.2020 г. вкл., следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено на
основание чл. 299, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
По отношение на останалата част от исковия период от 11.11.2020 г. до
09.11.2022 г. вкл., след преценка на всички събрани по делото доказателства съдът е направил извод,
че за период от 587 дни, а именно: от 11.11.2020 г.
до 22.12.2020 г. вкл. и от 05.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл., когато ищецът е
бил настанен във Втора група в стая № 74, която е с капацитет до 6 л.св., а в
нея са били настанени между 7 и 8 л.св., както и в периодите от 23.02.2021 г.
до 17.06.2021 г. вкл., от 03.08.2021 г. до 28.11.2021 г. вкл. и от 20.01.2022
г. до 09.11.2022 г. вкл., когато ищецът е бил настанен във Втора група в стая №
81, която е с капацитет до 7 л.св., а в нея са били настанени между 8 и 9
л.св., ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
В съдебния акт са изложени подробни мотиви, че не се установява нарушение
на чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС.
За недоказани са приети твърденията на ищеца за претърпени вреди от
наличието на дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, като в тази връзка съдът е
обсъдил представените от ответника доказателства за извършвани периодично
дезинфекция, дезинсекция и дератизация касаещи исковия период. По отношение на
лошите хигиенни условия, съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото
свидетели и е посочил, че хигиената в спалните помещения и санитарни помещения
изцяло зависи от настанените л.св., които се грижат за почистването и на които
са били раздавани препарати за целта.
По отношение оплакването на ищеца, че като работещ не му е спазвано
„правото на каре“, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 16а, т. 1 от
ППЗИНЗС и е посочил, че дори и същият, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС да има
право на престой на открито не по-малко от един час на ден, с приемането на
работата, доброволно се отказва от това си право, като на работещите л.св. се
осигурява почивка през работния ден.
Първоинстанционния
съд е направил извод, че предявения иск е
частично доказан по основание, като е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на пренаселеността в килиите в периода от 11.11.2020 г. до 09.11.2022 г. вкл. /общо за 587 дни/.
По
отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по
справедливост е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за
частично доказана и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена
до размера от 3000 лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен
размер от 9 295 лева. Уважена е и претенция за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от 09.11.2022г. – датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
С оглед разглеждането на исковия период
от 01.06.2016 г. до 10.11.2020 г. вкл. по искова
молба именно на Х.М.К. срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, за което е образувано адм. дело № 2919/2020
г., приключило с влязло в сила съдебно решение, правилно първоинстанционния съд
е оставил без разглеждане исковата молба в тази й част и е прекратил
производството по адм. дело № 2889/2022 г. по описа на Административен съд –
Пловдив в посочената част.
В съответствие със събраните по делото
доказателства, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че
исковата претенция на Х.М.К. се явява доказана по отношение на пренаселеността
в килиите за периода от 11.11.2020 г. до 09.11.2022
г. вкл. /общо за 587 дни/. В останалата
й част, правилно съдът е приел исковата претенция за посочения период за недоказана.
Първоинстанционният съд обективно е
установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, които са правилно ценени и анализирани. Оспореното
решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани
правни изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за необоснованост на
оспорения съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл.284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В случая безспорно е установено, че
претърпените негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с битовите
условия и по-конкретно жилищната площ на помещенията, в които е бил К. в периода
от 11.11.2020 г. до 09.11.2022 г. вкл. /общо за 587 дни/. В тази връзка неоснователни се
явяват доводите на касационния жалбоподател ГДИН, че пренаселеността в част от
спалните помещения се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и
останалите помещения. Такова компенсиране на площта не е предвидено нито в
стандартите възприети от Съвета на Европа, нито в практиката на ЕСПЧ.
Напълно неоснователен е касационният
довод на ГДИН, за недоказаност на претърпените вреди от бездействието на ГДИН
за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м., тъй като съобразно
разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е направен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца
на пренаселеността на килиите в затвора Пловдив. Тези условия са несъответни на
минималните критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените
на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото
липса на минимална жилищна площ за посочените периоди, несъмнено предпоставят
унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в
обжалваното решение.
Що се отнася до твърдението на касатора
ГДИН, че затворите са пенитенциарни заведения и не бива да се очаква от тях удовлетворяване
на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от тях, съдът намира
за необходимо да отбележи, че в случая се касае за минимални битови условия и
минимална жилищна площ, които следва да са налице за всички лишени от свобода,
и които условия трябва да са такива, че да не създават предпоставки за
увреждане на психическото здраве на лишените от свобода и да не създават
предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Случаят не касае някакви
специални предпочитания на К..
Пак в тази връзка следва да се отбележи,
че ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, правата на лишения от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не
могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на властите в
упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, § 2 на ЕКПЧ прави изключение
единствено касателно намеса на държавата предвидена в закон или е необходима в
интерес на националната и обществената сигурност или икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за
защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Следователно
тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при прилагането на
изключенията по § 2 на чл. 8 ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа на
пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение
на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на наказаните с
лишаване от свобода.
Неоснователно е и алтернативното искане
на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване размера на присъденото
обезщетение. Изводите на съда за размера му, съответстват на правилната
преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им въздействие
върху К., предвид условията на пренаселеност в килиите в които е пребивавал в
затвора Пловдив в посочените периоди. Размерът на така определеното от първа
инстанция обезщетение е съобразено и с времевата продължителност на пренаселеността
на килиите в които е бил настанен К. и е в съответствие с изведената от закона
и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В
случая при определяне размера на обезщетението правилно съдът е взел предвид и
практиката на ЕСПЧ, като при спазване на принципите за справедливост е
определил обезщетението.
Оспореното решение е правилно и в
частта, с която искът е отхвърлен. Мотивите за недоказаност на твърденията на
ищеца, относно лошите хигиенни условия в
килиите, липсата на свеж въздух, качеството на храната, наличието на дървеници
и гризачи, липсата на постоянен достъп до течаща топла и студена вода и
санитарен възел в килиите се споделят от настоящият състав. Неоснователно е
възражението, че постоянното пръскане против дървеници и гризачи доказва, че
тях постоянно ги има. Постоянното пръскане доказва, че не е налице бездействие
от страна на администрацията.
Що се отнася до възражението, че
доколкото ищецът работи от 7:30 до 12 часа и от 13:00 до 17 часа, за да ползва
престоя на открито трябва да напусне напълно работа или поне да отсъства,
първоинстанционния съд е изложил подборни, обосновани и правилни мотиви, които
настоящия съдебен състав споделя изцяло.
Противно на твърдяното от жалбоподателя К.,
при изчисляване на капацитета на настаняваните в килиите лишени от свобода, от
площта на спалните помещения съдът е изключил санитарния възел.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи, които са
подробни и задълбочени, поради което настоящия съдебен състав с оглед
разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. последно от АПК не следва да ги приповтаря.
Оспореното решение е постановено и при съобразяване с националната правна уредба,
практиката на ВАС, ВКС и ЕСПЧ.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решение № 667 от 10.04.2023г.,
постановено по административно дело № 2889/2022 г. по описа на Административен
съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби като
неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение.
При този изход на спора не следва да бъдат присъждани
разноски на страните по делото.
Мотивиран от горното, Административен
съд – Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 667 от 10.04.2023г., постановено по административно дело № 2889/2022 г. по
описа на Административен съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.