Решение по КНАХД №1011/2025 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4830
Дата: 2 декември 2025 г. (в сила от 2 декември 2025 г.)
Съдия: Райна Тодорова
Дело: 20257240701011
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 4830

Стара Загора, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора ПЕТКО ТЕНЧЕВ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА канд № 20257240601011 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, подадена чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт С. Р., против Решение № 364 от 25.08.2025г., постановено по АНД № 770/ 2025г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 25-1228-000061 от 22.01.2025г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение не е доказано по несъмнен начин. Поддържа, че съдът не е обсъдил и преценил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, като неправилно не са кредитирани с доверие показанията на свидетел – очевидец на нарушението. По тези съображения и такива, че административнонаказателното обвинение за допуснато от водача на МПС нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, се явява доказано както от обективна, така и от субективна страна, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 25-1228-000061 от 22.01.2025г.

Ответникът по касационната жалба – Н. Д. Д., чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е постановил отмяна на наказателното постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Н. Д. Д. от гр. Стара Загора, против Наказателно постановление (НП) № 25-1228-000061 от 22.01.2025г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 0661340 от 03.01.2025г., на Н. Д. са наложени административни наказания - глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 30.11.2024г., около 20.06 часа, в гр. Стара Загора, в паркинга на МОЛ „Галерия“, ниво 3, Н. Д. управлява лек автомобил БМВ с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Г. Д., като водачът преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми, отклонява (приплъзва) задната част на автомобила вдясно при маневра завой наляво.

Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление, по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че не е установено по безспорен и несъмнен начин извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл. 175а, ал.1, предл. трето във вр. с чл.104б, т.2 от ЗДвП, като основание за наложените на Н. Д. административни наказания.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за допуснато от Н. Д. нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като основание за налагане на административни санкции по чл. 175а, ал.1 от ЗДвП, не е доказано по несъмнен начин, тъй като от субективна страна не е безспорно и категорично установено, че Н. Д., като водач на МПС, е използвал път, отворен за обществено ползване, с друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение, а именно за превоз на пътници и товари. Този извод е направен след подробно обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал, обсъдил и преценил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, като обосновано е приел, че действия на водача на МПС по безпричинно и целенасочено извеждане на МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми, на каквито действия се основава обвинението, не се потвърждават по категоричен начин. Дали е налице нарушаване на забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП следва да се преценява с оглед поведението на водача на МПС и извършените от него фактически действия при управлението на автомобила. В случая правилно въззивният съд е приел, вкл. въз основа на предявения и приобщен видеозапис, че установените по делото факти не сочат по несъмнен начин на съставомерно от субективна страна поведение на водача на МПС по чл. 175а, ал.1, предл. трето във вр. с чл.104б, т.2 от ЗДвП, като изложените в тази връзка в обжалваното решение подробни мотиви изцяло се споделят, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни и касационната инстанция препраща към тях, на основание на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Противно на твърдяното от касатора, недоказано се явява обстоятелството, че водачът преднамерено е извел управляваното от него МПС извън контрол, като в случая, както обосновано е приел въззивният съд, загубата на сцепление на задните гуми с пътната настилка може да бъде разглеждано като последица от друго съставомерно деяние - несъобразяване поведението на водача на автомобила с регламентираните в ЗДвП изисквания и правила, в частност несъобразяването на скоростта при предприетата маневра завой наляво със състоянието на пътната настилка. Доколкото по делото санкциониращият орган не е доказал по несъмнен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършени от водача действия за умишлено и целенасочено извеждане на автомобила извън контрол чрез безпричинно презавиване до загуба на сцепление на задните гуми, недоказано се явява наличието на поведение, субсумиращо се в изпълнителното деяние на нарушението по чл. 175а, ал.1, предл. трето във вр. с чл.104б, т.2 от ЗДвП. В този смисъл приетото от наказващия орган, че санкционираният водач на МПС е използвал пътя за други цели, а не по предназначение, е фактически и доказателствено необосновано, както правилно е приел Старозагорският районен съд.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Н. Д. сумата от 600 лева, представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство в производството пред касационната инстанция. Възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 364 от 25.08.2025г., постановено по АНД № 770/ 2025г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 25-1228-000061 от 22.01.2025г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, да заплати на Н. Д. Д. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.1, ап.2, сумата от 600 (шестстотин) лева - разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател:
Членове: