МОТИВИ
към присъда № 260010/12.05.2021г. по
НЧХ дело № 202/2020г. по описа на РС гр.Раднево
Производството
е образувано по тъжба на Т.Р.Т., ЕГН **********, който в качеството си на
частен тъжител е повдигнал обвинение срещу М.А.З., роден на ***г., български гражданин, с трети клас образование, грамотен, неженен,
безработен, осъждан- реабилитиран, ЕГН **********, за това, че на 04.06.2020г.
около 18:30 часа – 19:00 часа, в село Трънково, пред сладкарницата причинил
умишлено пет леки телесни повреди на Т. ***, ЕГН **********, а именно:
-
закрито
счупване на носни кости;
-
оток
и кръвонасядане по долна устна на устата;
-
охлузване
по десния горен крайник;
-
повърхностни
рани по двете ръце
-
рана
по левия долен крайник – престъпления леки телесни повреди по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК
По делото е
приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител Т.Р.Т.
срещу подсъдимия М.А.З. за сумата от 10500 лева, съставляващи имуществени вреди
в резултат на извършеното престъпление, описано в частната тъжба, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2020г. до окончателното й
изплащане.
Частният
тъжител Т.Р.Т., чрез своя повереник адвокат Д. поддържа
повдигнатото обвинение. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се доказва по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия З. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението, за
което същия е предаден на съд, а именно такова по чл. 130, ал. 1 от НК.
Защитникът
на подсъдимия З. – адвокат Х. поддържа, че обвинението не е доказано по безспорен
начин, съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК, както и изрично предвиденото, че
осъдителната присъда не може да се основава на предположения, като по смисъла
на чл. 4, ал. 1 от НПК тежестта да
докаже обвинението по делата, образувани по тъжба, пада върху частния тъжител.
Предлага подсъдимия да бъде признат за невиновен, както и сочи, че функцията по гражданския иск е акцесорна и трябва да следва съдбата на обвинението, поради
което същият бъде отхвърлен.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Частния тъжител Т.Р.Т. и подсъдимия М.А.З. ***,
познават се, като са били в добри отношения. Т. е давал различни вещи, които не са му били
необходими. В началото на тази година Т. дал на З. телевизор и печка. Т.
предложил на З. да му нареже дървата за огрев в двора, като по този начин се
издължи. На 04.06.2020г. Т. отишъл на работа и след като се върнал видял, че
има нарязани съвсем малко дърва. Разбрал, че З. е работил малко и си е тръгнал.
Т. се ядосал, тъй като З. не е спазил обещанието си и отишъл да го потърси у
дома. Не го намерил там и отишъл пред сладкарницата в селото, където се срещнал
с негови приятели и се почерпили. На
масата са седяли със свидетеля Т.И. Т., като пиели уиски. Пострадалия вече бил
употребил алкохол, когато около 18,30ч. - 19,00ч. З. също отишъл на сладкарницата и се спрял до
масата при Т.. Т.. Скарали се заради печката и телевизора. Нито един от
свидетелите не можа да пресъздаде точното съдържание на разговора помежду им,
но и съдът счита, че няма значение за механизма на извършване на престъплението.
З. се държал агресивно. Т. станал прав
до масата и двамата си повишили тон, като за да не стане сбиване между тях
застанал свид.Т.А.. Изненадващо подсъдимия З. се промъкнал покрай свид.А. и нанесъл на частния тъжител Т. удар с юмрук
в лицето и го блъснал силно назад. Т. паднал на гръб пред сладкарницата и усетил, че подсъдимия З. започнал да му нанася удари с крак по цялото тяло и след това Т. нямал спомен какво се е
случило.
Съдът счита, че удара с юмрук в лицето
на Т. е доказан, изхождайки от показанията на свидетелката Т., която била на
работа в сладкарницата. Същата потвърди многократно пред съда, включително и в
очната ставка, че ясно е видяла З. да удря в лицето Т. с юмрук, след което Т.
да пада на земята. Вещото лице С. в съдебното заседание категорично установи,
че травматичната повреда закрито счупване на носни кости не може да се получи
от удар с плесница, както твърди самия подсъдим. В този смисъл са и показанията
на свидетеля И.Б.. Показанията на свидетеля Б. съдът цени, съобразявайки ги с
всички други доказателства по делото. Същите са нелогични, вътрешно
противоречиви, както и противоречат на всички останали доказателства по делото.
При поставянето им в очна ставка със свидетелката Т. ясно се откроиха нейните
последователни и логични показания пред неговите, колебливи, вътрешно
противоречиви и различни във всеки момент на съдебното следствие. С оглед на
обстоятелството, че Б. е приятел на З.- съдът намира, че с показанията си
целеше единствено и само да подкрепи неговата защитна теза. Тази теза
противоречи, както на показанията на всички останали свидетели, така и на
приетата съдебно- медицинска експертиза. Категорично се установи, че Б. не само
не е бил участник в сбиването, но и изобщо не е мръднал от масата си. Съдът не
дава вяра и на твърдението му, че бил се опитал да застане между З. и Т. и да
предотврати боя. Недава вяра и на обстоятелството, че след побоя се е притекъл
на помощ на пострадалия, като му занесъл чаша с вода. Това е сторено но от
свидетелката Т.. Нейните показания са единствените, които кореспондират с
всички останали събрани доказателства, включително с експертизата. Същата
пресъздава дословно приетата до тук фактическа обстановка, като установява, че
не е видаля само ритниците по тялото на Т. от страна на З., тъй като била в
сладкарницата и докато излезе вече боят бил приключен.
Свидетелят Танев също не даде правдиви
показания, поради което се наложи повторен разпит, отново след показанията на Т..
Едва тогава същия призна, че е викал на подсъдимия да остави Т. и да се
отстрани. Но съдът приема, че след употребеното количество алкохол и
напрегнатата обстановка при боя е напълно вероятно да не си спомня част от
елементите на престъплението.
Категорично се установи от показанията на Д. и
Х., че Т.Т. е бил ритан и удрян, при което са му причинени описаните в тъжбата
травматични увреждания. Същите имат характер на леки телесни повреди. Тъжителя
ясно е разказал на Х., че е бил ритан, а и Х. така е възприел състоянието на Т.
в процеса на откарването му до болницата. С ритници са причинени охлузванията
на ляв и десен долен крайник, като охлузването на ръката е получено при падане
на земята, след нанесения юмрук в лицето и блъскането на Т..
По - късно Т.
усетил, че са го прибрали в къщи, за да легне,/ в този смисъл
показанията на Диря/, но много силно го боляла главата. Обадил се на свид. Х.Х.,
който късно през нощта го закарал в Спешна помощ гр.Стара Загора, където му
била поставена диагноза: ”Счупване на костите на носа. Закрито”. Бил настанен в
болница за два дни където му била извършена операция „закрито наместване на носна
фрактура” , след което му било определено лечение в домашни условия в срок от
10 дни. В издаденото мед. удостоверение на живо лице от 10.06.2020г. от д-р
Тодор Пасев – съдебен лекар са
констатирани следните телесни повреди: закрито
счупване на носни кости, оток и кръвонасядане по долна устна на устата, охлузване
по десния горен крайник, повърхностни рани по двете ръце, рана по левия долен
крайник.
В хода на
съдебното производство бяха призовани и разпитани свид.Х.Х., Т.А., Д.Т., И.Б..
От показанията на свид. Х.Х., който е
закарал частния тъжител Т. *** се установява, че Т. го е събудил сутринта в 3,40ч. с думите „Брат, много съм
зле, целия съм в кръв”. Видял, че Т. е със счупен нос, посинено око, и устата
му била разбита.
- свид.Х. К.Х. в съдебно заседание от 18.11.2020г. -
„Той беше толкова уплашен и неадекватен в началото, че какво да ми разказва.
Той ми каза, че са го били чак след като му сложиха нужните медикаменти. Тогава
чак започнахме да контактуваме. Те в последствие излязоха и резултатите от
това, че цялото му тяло - ребра, гръб, гръбнак, слабини, целия беше натъртен.
Тогава ми каза, че някой го ритал, удрял и е със счупен нос. Каза ми името на
човека, който го е бил, но не го познавам и името не го помня”.
- свид.Т.И.А. в съдебно заседание от 18.11.2020г. -
„Отидох, вдигнах го, но не съм видял М.
да го рита”.”Т. ми каза, че М. го е ударил. Като го изправях и го сложих на
скамейката тогава ми каза, че М. го е ударил”.
- вещото
лице д-р Т.Т.С. – „Потвърждавам, че е получил
пет травматични увреждания - леки телесни повреди. Налице е временно
разстройство на здравето, не опасно за живота. Напълно възможно е да се
получило при нанасяне на един удар с юмрук в областта на лицето. Травмите в
лицето - счупване на ностните кости и в
областта на долната устна в ляво, тези травми биха могли да се получат при нанасяне
на един единствен удар в лявата лицева половина. Останалите травматични
увреждания, установени при освидетелстването са в различни анатомични плоскости
на тялото – дясна мишница, лява колянна става и са получени при нанасяне на не
по -малко от два отделни удара в тези области. За нараняванията по пръстите
могат да се получат от терена или при опит да си предпази главата пострадалия
от нанесените удари”.
„Счупването
на ностните кости е много малко вероятно да се получи при падане върху равен
терен, ако на мястото на инцидента е имало надигнати и издадени предмети от
терена би могло да се получи, но е много малко вероятно да се получи счупване
на ностните кости по този механизъм. С много голяма вероятност конкретно
счупване на ностните кости е да е получено в резултат на нанесен удар с юмрук в областта на лицето.
Много малка е вероятността по принцип по друг начин да бъде получена травмата”.
Съдът намира,
че следва да се даде вяра на свидетелските показания. Същите са последователни
в разказа си и дават една ясна картина, която се подкрепя и от писмените
доказателства. Всеки един от тези свидетели е възприел различни факти, но
взаимно се допълват и дават отговор за причината за действията на подсъдимия.
Същите чистосърдечно в хода на съдебното следствие разказват за случилото се.
Не без значение е и обстоятелството, че свидетелите Х.Х. и Т.А. са приятели и
на двете страни в процеса-тъжител и подсъдим. Дадените от подсъдимия З. обяснения
напълно противоречат на събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства и съдът ги третира като израз на неговата защитна теза. Те
остават изолирани и съдът намира, че това е естествена защитна позиция на
подсъдимия.
Защитникът
на подсъдимия в хода на производството развива доводи, че дори и да се приеме,
че подсъдимият е нанесъл удари на тъжителя, то това деяние е извършено в
условията на чл.12 от НК-неизбежна отбрана, поради което не е обществено
опасно, както и , че в случая са налице условията и на реторсия – чл.130 ал.3
от НК, тъй като взаимно са разменени удари.
Институтът
на неизбежната отбрана е уреден в чл.12 от НК. При неизбежната отбрана е налице
нападение. Нападението е активно човешко действие, като най-често то е волеви
акт на вменяемо лице. Нападението трябва да е „непосредствено”. Това означава,
че с него е започнало увреждането на интересите или са налице условия за
близко, предстоящо увреждане на интересите. Във всички случаи обаче нападението
трябва да е „налично”, т. е. да е започнало и все още да продължава към момента
на отбраната. Невъзможна е неизбежна отбрана спрямо бъдещо или прекратено
нападение. Освен това началото на нападението не винаги се свързва непременно с
началото на увреждането на интересите.
Нападението
трябва да е и „противоправно”. Това означава, че с него се причинява увреждане,
което е забранено от правни норми. При неизбежната отбрана трябва да са налице
и всички характеристики на отбраната, т. е. дейността на нападнатото лице в
процеса на активна защита.
От
така възприетата и описана по–горе фактическа обстановка нападението е
започнато от подсъдимия, а тъжителя само се е отбранявал, поради което не може
да бъде прието наличието на неизбежна отбрана.
Безспорно
е установено, че тъжителя е получил телесни увреди, за които се е снабдил и със
съответните съдебно - медицински удостоверения. По отношение на тъжителя
увредата е причинила временно разстройство на здравето, не опасно за живота, както
и болка и страдание.
Леките
телесни повреди по степен на увреждане са два вида - с разстройство на здравето
- чл. 130, ал.1 НК и без разстройство на здравето - чл.130, ал.2 НК. В т.15 и
т.16 на Постановление № 3 /79г. Пленумът на Върховния съд е дал тълкувание, с
което е обяснил обективните и субективни признаци на двата вида леки телесни
повреди. Разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал. 1 НК има, когато е
налице леко увреждане анатомическата цялост на организма или тъканите, както и
леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието. Лека
телесна повреда без разстройство на здравето - чл.130, ал.2 НК има, когато
увреденият претърпява само болки или страдания, които се изразяват в
кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни
части на тялото.
В
Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989г. по н.д. № 41/89г, ОСНК, Върховният
съд, общо събрание на наказателните колегии приема, че съдът може да приложи
чл.130, ал.3 НК и да освободи тези, които са си причинили само еднакви по
степен на увреждане телесни повреди, тоест когато и двете телесни повреди
са с разстройство на здравето или и двете са без разстройство на здравето. Това
е така, защото в чл.130, ал.1 и 2 НК законът предвижда два различни състава на
престъпления, макар и от един и същ вид - леките телесни повреди. Те имат
различни обективни и субективни признаци и за тях са предвидени различни
наказания. Такъв извод налага и граматическото тълкуване на чл.130, ал. 3 НК, в
който се посочва, че повредата, с която нападнатият е отговорил, трябва да бъде
„такава”. Ето защо, когато се установи, че с деянието на нападателя е причинена
лека телесна повреда, която е с болка и страдание без разстройство на здравето реторсията
не може да се приложи, тъй като е несправедливо да се освободи този, който също
е причинил по-тежко увреждане. Същото е приложението и при обратната хипотеза.
Това би противоречало на чл.35 НК, който изисква съразмерност на наказанието
със степента на обществената опасност на извършеното престъпление.
Предвид
горното съдът намира, че в конкретният случай не може да намери приложение и
разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК.
Въз
основа на гореизложената фактическа съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно се установи от
доказателствата по делото, че подсъдимият М.А.З.
е ВИНОВЕН в това, че на
04.06.2020г. около 18:30 часа – 19:00 часа, в село Т., пред сладкарницата
причинил умишлено пет леки телесни повреди на Т. ***, ЕГН **********, а именно:
закрито счупване на носни кости, оток и кръвонасядане по долна устна на устата,
охлузване по десния горен крайник, повърхностни рани по двете ръце и рана по
левия долен крайник – престъпления леки телесни повреди по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимият М.А.З. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, като на 04.06.2020г. около 18:30 часа – 19:00 часа, в село Т. пред
сладкарницата причинил умишлено пет леки телесни повреди на Т. ***, ЕГН **********,
а именно: закрито счупване на носни кости, оток и кръвонасядане по долна устна
на устата, охлузване по десния горен крайник, повърхностни рани по двете ръце и
рана по левия долен крайник – престъпления леки телесни повреди по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК.
От
обективна страна, изпълнителното деяние, изразяващо се в причиняване
на телесно уврежда е било реализирано от подсъдимия.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа
обстановка съдът счита за безспорно установено въз основа показанията на
разпитаните по делото свидетели, които следва да бъдат преценени като последователни,
логични и непротиворечиви, поради което и прие същите за истинни.
Съдът съобрази и
обясненията на подсъдимия М.А.З., които се изразяват в отричане на
осъществяване инкриминираното деяние и конкретизация на фактите. Същия твърди,
че „дето ги писа, че съм
го ритал, нищо не са. Само един шамар, повече не съм го ударил…” Неговите обяснения не са подкрепени със събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и със свидетелките показания и
При така очертаната фактическа
обстановка и съвкупния анализ на доказателствената маса съдът намира от правна
страна, че подсъдимия М.З. от обективна, и от субективна страна е осъществил
съставомерните признаци на вмененото му във вина деяние.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или с
пробация.
При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства,
подкрепени от събраните доказателства, се определи съответното наказа-ние на от подсъдимия.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия М.З. за така извършеното от него престъпление, съдът
взе в предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Видно от приетата в съдебно
заседание справка за съдимост, се установява, че подсъдимият М.А.З. е осъждан,
но реабилитиран, поради което следва да се приложи института на чл.78а от НК,
като се освободи от наказателна отговорност и му се наложи наказание глоба.
При определяне размера на наказанието, съдът
съобрази, че деянието е с относително висока степен на обществена опасност. Предвид
посочените обстоятелства и на основание чл.130 ал.1 от НК, съдът намира съответно за извършеното деяние и неговия автор да наложи наказание административно наказание “глоба” с приложение на чл.78 а от НК в
размер на 1 500.00 лева.
С
така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се
постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието
да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този
подсъдим и по отношение на останалите граждани.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На
основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е приет за съвместно
разглеждане граждански иск против подсъдимия М.А.З., предявен от частния
тъжител Т.Р.Т. за сумата от 10 500.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждане – 05.06.2020г. до окончателното й
изплащане, както и направените по водене на делото разноски.
Съдът
намери така предявения граждански иск за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
По
делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимия М.А.З. е причинил на частния
тъжител Т.Р.Т. неимуществени вреди в следствие на телесната увреда, от което са
произтекли неблагоприятни последици за последния. Тези неблагоприятни последици
от процесното инкриминирано деяние представляват неимуществени вреди, които
подсъдимият е длъжен да обезщети.
При
този изход на делото съдът постанови подсъдимия М.А.З. да ЗАПЛАТИ на Т.Р.Т. сумата
от 3000 /три хиляди /лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието
неимуществени вреди- закрито
счупване на носни кости, оток и кръвонасядане по долна устна на устата,
охлузване по десния горен крайник, повърхностни рани по двете ръце и рана по
левия долен крайник, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждане – 05.06.2020г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният граждански иск над уважения размер от 3000
лева до предявения такъв от 10500 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и да заплати
подсъдимият М.А.З. на тъжителя Т.Р.Т. направените по водене на делото разноски
в размер на 992,85 лева /от тях 242,85лева частта от размера на заплатения
адвокатски хонорар и 750 лева за заплатения адвокатски хонорар на частния тъжител/.
Предвид
изхода на делото съдът постанови подсъдимия М.А.З. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Р. сумата от 120 лв., представляваща
държавна такса върху размера на уважената част на гражданския иск, както и
сумата от 411,50 лв. , представляващи направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: