Решение по дело №13834/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261786
Дата: 27 май 2022 г. (в сила от 8 август 2022 г.)
Съдия: Здравка Ангелова Иванова
Дело: 20201100513834
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

           Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е    №……. 

                                                Гр. София, 27.05.2022 г.

 

 

 

                           В      И М Е Т О      Н А      Н  А  Р  О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                               ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                              Мл. съдия : Калина Станчева  

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 13834 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 6261/09.01.2020 г., на СРС, 24 с - в по гр. д. № 30736/2019 г., по предявения от П.Д.Ч. с ЕГН ********** срещу „Н.П.К.на С.В Б.", ЕИК ******* иск с правно основание чл. 58 ЗК, е отменено решение на Управителния съвет на „Н.П.К.на С.В Б.“, ЕИК *******, от 11.05.2019 г. по т. 1 от дневния ред, а именно: решение за изключване на отстранени член - кооператори на основание чл. 13 от ЗКооп и чл. 9, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Устава на кооперацията и ответникът е осъден за разноски.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок, е подадена въззивна жалба от ответника „Н.П.К.на С.В Б.“ (НПКСБ) с доводи за неговата неправилност, необоснованост и постановяване при допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, като съдът се е произнесъл извън искането на ищеца и извън факти, по които не се спори. Сочи, че ОС е свикано по надлежен ред по чл. 16, ал. 1 ЗК след покана от Управителния съвет на кооперацията. Неоснователно съдът е приел, че по делото не може да се установи, дали присъстващите на събранието са пълномощници на членовете не НПКСБ. Излага доводи, че кооперацията провежда Общо събрание на пълномощниците, които се избират с мандат от 4 години. По делото се установява, че на събранието са присъствали общо 66 пълномощници, като необходимия за провеждането му кворум е минимално 40. Неоснователно съдът е приел, че не е установено с какво мнозинство е взето атакуваното решение. Съгласно чл. 18 от ЗК и чл. 15 от Устава решението за изключване на член кооператор се взема с мнозинство повече от половината от присъстващите пълномощници. Поддържа, че такова мнозинство от 51 гласа при 66 присъстващи в случая е било налице за приемане на решението за изключване на ищеца. Сочи още, че незаконосъобразно съдът е приел, че не е конкретизирано нарушението, за което е изключен ищеца. Това нарушение е описано в доклад на Управителния съвет  към протокола. Съдът е приел за недоказани факти, за които няма спор между страните. Моли да се отмени обжалваното първоинстанционно решение и да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна - ищец П.Д.Ч. не е депозирал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание, чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна, Поддържа, че не са били налице основания за вземане на оспореното решение на ОС на кооперацията. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните по реда на въззивната проверка, намира следното от фактическа и правна страна :

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално -  легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

СРС се е произнесъл по конститутивен иск, с правно основание чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите.

Искът по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите (ЗК) е конститутивен и с него се упражнява потестативното право да се признае за незаконно или несъобразено с устава на кооперацията решение на управителния съвет/общото събрание на кооперацията. Правото на иск по чл. 58, ал. 1 ЗК принадлежи на изчерпателно посочени в нормата на чл. 58, ал. 2 ЗК лица и органи и може да бъде упражнено в преклузивните срокове по чл. 58, ал. 3 и 5 ЗК. Основателно и в съответствие с материалния закон съдът е приел, че искът е допустим.

Въззивният съд споделя решаващите изводи на СРС за основателност на иска по същество.

Според даденото от ВКС тълкуване в т. 1 от ТР № 4 от 05.04.2006 г. по тълк. д. № 4/2005 г. ОСГТК на ВКС, „искът по чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на решение на общото събрание на кооперацията взето в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗК, при упражняване на правомощие по чл. 15, ал. 4, т. 12 ЗК. Законът предоставя на член-кооператора потестативното право да оспори правомерността на решението на общото събрание за изключването си чрез съда. Активно легитимиран да го предяви, с оглед на строго личния характер на прекратеното правоотношение, е изключеният с решение на общото събрание член на кооперацията, а пасивно легитимирана по претенцията е кооперацията (арг. от чл. 58, ал. 1 ЗК).

Тежестта на доказване се възлага върху ищеца, който следва да установи, че решението на общото събрание противоречи на закона или устава. Нормата на чл. 59, ал. 1 ЗК очертава процесуалните правомощия на съда по спора - да отмени изцяло или отчасти акта или да отхвърли иска. Решението на съда, с което се уважава иска обявява със сила на пресъдено нещо незаконността на осъщественото изключване и постановява следващата от него отмяна на акта на общото събрание.

От събраните пред СРС доказателства се установява, че на 11.05.2019 г. се е провело Общо събрание на К.НПКСБ, като в протокола е посочен дневния ред по точки, съгласно взетото на заседание на УС.

В протокола е отразено, че по първа точка от дневния ред с 51 гласа „за“, 5 „против" и 4 „въздържали се“ е взето решение да бъде изключен П.Ч. от кооперацията.

Установява се, че на 16.04.2019 г. по пощата на ищеца е изпратена покана за редовно общо събрание на кооперацията, свикано на 11.05.2019 г. В поканата е посочен дневния ред, по който ищеца е поканен да се яви лично на събранието, а именно по т. 1 изключване от кооперацията на основание чл. 9, ал. 3, т. 3 и 4 от Устава.  Посочени е още, че ако ищецът П.Ч. няма възможност да присъства лично, може да изпрати възражения в писмен вид до ръководството на събранието. Няма данни поканата да е получена от ищеца. Върху пощенския плик е отбелязано, че писмото е върнато на 18.04.2019 г. непотърсено.

По отношение законосъобразността на взетото решение, настоящият състав споделя изводите, до които е достигнал и СРС. В допълнение към изложеното от него и като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният състав намира за необходимо да посочи и следното :

Настоящият състав се солидаризира с изводите на СРС, че упражняваният от съда контрол е за законосъобразност на решението на ОС на кооперацията, при което се преценява освен процедурата по свикване на събранието и дали решенията отговарят на съответните норми от Устава и ЗК - дали са приети от надлежен орган, от надлежен състав, при надлежен кворум, мнозинство и начин на гласуване, спазени ли са изискванията, предвидени в Закона и Устава за законосъобразното провеждане на събранието на съответния орган.

Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗК Общото събрание на кооперацията се свиква от управителния съвет с писмена покана, в която се вписват въпросите, които ще бъдат разгледани. Членът на кооперацията може да бъде изключен по решение на Общото събрание (чл. 15, ал. 3, т. 12 ЗК), когато нарушава закона, устава или решенията на органите й - чл. 13, ал. 1 ЗК.

Според чл. 13, ал. 2 ЗК до свикване на общото събрание управителният съвет на кооперацията може да отстрани неин член при условия и по ред, определени в устава на кооперацията. Членът на кооперацията се поканва писмено да присъства при вземане на решенията, а според чл. 13, ал. 3 ЗК предложеният за изключване член - кооператор може да даде писмени или устни обяснения пред общото събрание.

Посочената уредба е преповторена и в Устава на кооперацията. Според чл. 13, ал. 1 от Устава на кооперацията, Общото събрание се свиква от Управителния съвет с писмена покана изпратена до всеки пълномощник или по друг подходящ начин, включително чрез обява в централен ежедневник. Изрично е предвидено също така, че в поканата следва да са вписани всички въпроси, които ще бъдат разглеждане на ОС, денят, часът и мястото на провеждането. Според същият текст ОС не може да се произнася по въпроси извън тези  посочени в поканата, освен ако в него участват всички пълномощници и те са съгласни с това (по арг. от чл. 13, ал. 2 от Устава).

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ответникът по иска по чл. 58 ЗК следва да докаже основанието, на което е изключен кооператорът, като санкция за виновно поведение, което основание следва да се съдържа в протокола за проведено ОС - налице ли са посочените в решението на ОС неправомерни действия, за които е изключен ищеца и съставляват ли неизпълнение на задълженията му. Поради това, за да извърши съдът проверка на законосъобразността на взетите решения от ОС на кооперацията, поведението на изключвания следва да е посочено конкретно в решението на ОС.

Следва да се посочи освен това, че в практиката на ВКС последователно се приема, че предоставеното от закона право на предложения за изключване член -кооператор да даде обяснения пред общото събрание предполага възможност кооператорът да се запознае с твърденията за извършени от него нарушения на закона, устава или на решенията на органите на кооперацията, които ще представляват основания за изключването му. Изискването по чл. 16, ал. 1 ЗК в поканата за провеждане на общото събрание да са вписани въпросите, които ще бъдат разглеждани, както и забраната да се вземат решения по въпроси, невписани в поканата по чл. 13, ал. 2 ЗК, освен при участие и съгласие на всички членове, налага извод, че нарушенията, представляващи основание на предложението за изключване, следва да вписани в поканата за събранието. Тези нарушения следва да са изведени от твърдения за конкретни действия или бездействия на член -кооператора, които да представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията.

При предложени няколко лица за изключване, както е в разглеждания случай, в поканата следва да бъдат посочени, както нарушенията на всеки един член - кооператор, така и извършените съвместно с други член - кооператори, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване.

Следователно, за да е спазено изискването за заксконност на взетото реншение не е достатъчно в поканата само формално да се направи позоваване на нарушена законова разпоредба или разпоредба от устава, респективно формално възпроизвеждане на текста й в решението за изключване.

В практиката на съдилищата се приема, че нарушението е конкретизирано тогава, когато в решението е посочено съответното поведение на член-кооператора с всички индивидуализиращи субективни и обективни елементи, чрез които е осъществен фактическия състав на нарушението, предвидено в закона или в устава като основание за изключване. (в този смисъл решение № 139 от 11.11.2013 година по т.д. № 301/2012 г., ТК, I т. о. ВКС, определение № 93 от 12.02.2018 г. по т. д. № 2253/2017 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, определение № 77 от 17.02.2020 г. по т. д. № 1455/2019 г., т. к., ТО на ВКС и др.). Следователно, за да се приеме, че условието е спазено не е достатъчно да се препраща към Доклад на УС, където е описано нарушението, както се поддържа в жалбата, още повече че по делото не се твръди, нито се установява ищецът да е запознат предварително с доклада на УС или констатациите в него за вменените му нарушения.

В конкретния случай в приложената към отговора на ответника НПКСБ покана за ОС е посочено единствено, че т. 1 от дневния ред на 74 Общо отчетно събрание е : „Изключване на отстранените член – кооператори Х.Х.и П.Ч. на основание чл. 13,  от ЗК и чл. 9, ал. 3, т. 3 и 4 от Устаава“ – т. е. в поканата се съдържа само цифрово изброяване на текстовете от ЗК и Устава на кооперацията, които съставляват нарушения на двамата кооператори. В поканата не са описани конкретните действия, респективно - бездействия или конкретното поведение, с което ищецът е нарушил Устава и ЗК, за да може той да даде обяснения по тях. Такива действия/бездейдтвия не са посочени и в решението, взето по т. 1 от дневния ред на Общото събрание на кооперацията за неговото изключване.

Освен изложеното в производството не се установява ищецът изобщо да е получил редовно поканата за проведеното Общо събрание, на което е взето решение за изключването му откато член  - кооператор. Известието за доставяне е върнато в цялост с отбелязване „непотърсено“. По този начин ищецът е лишен от възможност да присъства на ОС, както и да узнае основанията за изключването си и да защити правата си.

Ето защо основателно СРС е направил извод, че това решение е незаконосъобразно и противоречи на чл. 16, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 3 от ЗК, поради което подлежи на отмяна. Въззивният съд намира, че изложеното нарушение е достатъчно, за да се приеме, че решението по т. 1 от дневния ред на ОС на НПКСБ е незаконосъобразно взето.

Съдът споделя извода на СРС, че решението за изключване по т. 1 е и немотивирано, в него отново най-общо са посочени единствено разпоредбите ЗК и Устава за изключване на ищеца - чл. 13 от ЗКооп. и чл. 9, ал. 3, т. 3 и т. 4 от устава на НПКСБ, без да е конкретизирано какви точно нарушения е извършил.

Съдебната практика е категорична по въпроса, че при изключване на член –кооператор нарушенията, които ще послужи като основание за изключването му следва да бъдат изрично описани, както в поканата до кооператора за участие в събранието, така и в решението на Общото събрание за изключване на член - кооператора. Това е необходимо, за да може при осъществяване на съдебния контрол съдът да извърши преценка дали действително са налице основанията за изключване, което е от значение за законосъобразността на приетото решение. Непосочването на извършените конкретни нарушения на член - кооператора, послужили като основание за изключването му, води до незаконосъобразност на взетото решение на това основание.

Въззивният съд се солидаризира и с извода на СРС, че в производството не е представен протокол от проведено заседание на УС, на 01.02.2019 г., на което е взето решение за свикване на ОС на кооперацията, за да се направи преценка дали редовно е проведено заседанието на УС и дали е взето редовно решението за провеждане на Общо отчетно събрание на кооперацията съгласно изискванията на ЗК и Устава.

По изложените съображения настоящият състав намира за съобразен с материалния закон извода на СРС, че конститутивният иск по чл. 58 ЗК - за отмяна на решението по т. 1 от дневния ред на Общо отчетно събрание на кооперацията от 11.05.2019 г. е основателен.

            Доколкото изводите на настоящият въззивен състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди, както е постановено, включително в частта по присъдените разноски.

По разноските, пред СГС:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна - ищец, съгласно списък по чл. 80 ГПК. Той претендира адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС в размер на 600 лв.

Като съобрази представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че адвокатския хонорар е заплатен изцяло в брой, съдът намира, че  в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните разноски за адвокат за СГС.  

Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

                                                          Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 6261/09.01.2020 г., на СРС, 24 с - в по гр. д. № 30736/2019 г.

 

ОСЪЖДА „Н..П.К.на С.В Б.“, ЕИК********, с а дрес : гр. София, ул. „********, чрез адв. Х., да заплати на П.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес  по делото : гр. Благоевград, ул. „********, чрез ад Е., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 600 лв. - разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ : 1.                       

 

 

 

 

 

                                                                                                        2.