РЕШЕНИЕ
№ 1284
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502455 по описа за 2022 година
Производство по чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК, образувано по жалба на
присъединения взискател „ Аква Вита Проект „ ЕООД, ЕИК *********
против Разпределение от 06.06.2022 г. по изп.д. № 20168210400285 по описа
на ЧСИ П. Илиев на сумата 19 010, 98 лв., представляваща предложената от
жалбоподателя продажна цена на СОС с идентификатор 00702.518.162*,
ведно с прилежащите му 0,391 % ид.ч. от общите части на сградата с
идентификатор 00702.518.* и от поземления имот с идентификатор
00702.518.*.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
разпределението. Поддържа се че същото е необосновано и неясно, тъй като
не дава яснота какви са вземанията на всеки от взискателите към датата на
неговото извършване – главница, лихви, разноски, какви по вид и размер са
разноските, какъв е редът за удовлетворяване на притезанията съобразно
привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, каква сума се полага за пълното или
частично удовлетворяване на всяко от тях. Не било ясно и как е изчислен
коефициента за съразмерното удовлетворяване на вземанията от един и същи
ред, съответно как са изчислени разпределените за удовлетворяване на
притезанията суми. Освен това към разпределението липсвала сметка за
размера на дълга и справката за таксите и разноските – чл. 79 ал. ал. 1 и 2 от
ЗЧСИ, както и постановление за разноските. Възразява се против
1
включването на сумата 36 лв. – представляваща вземане на ЧСИ за такси по
ТТРЗЧСИ, като вземане с първа по ред привилегия, като се поддържа че
авансово дължимите, но не внесени от взискателя такси не съставляват
вземане на ЧСИ, ползващо се с тази привилегия и изобщо с привилегия по
чл.136 от ЗЗД – с позоваване на разпоредбата на чл. 79 ал. 3 от ЗЧСИ, според
която ЧСИ може да се снабди със заповед по чл. 410 от ГПК за дължимите му
се, но незаплатените такси и разноски по изпълнението. Поддържа се още че
същите ЧСИ следва да събере след удовлетворяване на всички
привилегировани вземания и като се е удовлетворил за тези си вземания с
привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, съдебният изпълнител е ощетил
взискателя и длъжника. Развиват се и доводи че не всички разноски на
първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително
удовлетворение по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД – с позоваване на т. 6 от ТР №
2/26.06.2015 г. и чл. 79 ал. 1 т.3 от ГПК. Излагат се и оплаквания за
неправилно определен размер на дълга на страните по изпълнението и в
частност на жалбоподателя. В тази насока се поддържа че за погасяване на
неговото вземане е разпределена сума по влязло в сила разпределение от
15.03.2022 г., която сума не е отчетена при определяне размера на дълга по
обжалваното разпределение; че след проведена публична продан на ПИ с
идентификатор 00702.23.282 дружеството е било обявено за купувач на
имота, впоследствие не е внесло предложената продажна цена, но вземането
му не е било намалено с размера на задатъка – който не е внесло като
участник в проданта в качеството си на присъединен взискател с вземане,
надвишаващо размера на дължимия за тази продан задатък. По аналогичен
начин, неправилно бил определен размера на вземанията и на останалите
взискатели.
По така изложените доводи се иска отмяна на обжалваното
разпределение, като се претендира присъждане на направените в
производството разноски.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК писмени възражения са депозирали
взискателите Банка ДСК АД и Финансова къща Кристи „ ЕООД. Поддържат
че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Претендират
разноски.
В писмените си мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК ЧСИ рег. № 821
изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Изпратено е в препис изпълнителното дело.
Съдът установи следното:
Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата
по чл. 436 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.
От приложените копия на изп.д. № 20168210400285 и изп.д. №
20168210400286 - второто присъединено към първото, се установява че
2
производството по изп.д. № 20168210400285 е образувано по молба на Банка
ДСК ЕАД против „ Берк – кан 99 „ ЕООД, О. Х. К., „ К. Колекцион „ ЕООД, „
Хюдай 92 „ ООД и „ Едис – 09 „ ЕООД, с приложени към молбата
изпълнителни листове от 26.01.2016 г. / изд. по ч.гр.д. № 124/2016 г. на РС –
Асеновград / и от 03.02.2016 г. – издаден по ч.гр.д. № 164/2016 г. на РС –
Асеновград. Впоследствие по изпълнителното производство са присъединени
на основание чл. 456 от ГПК като взискатели „ Аква Вита проект „ ЕООД и „
Финансова къща Кристи „ ЕООД, а на основание чл. 458 от ГПК – Държавата
чрез НАП – ТД – Пловдив.
Предмет на обжалваното разпределение от 06.06.2022 г. е сумата 19
010, 98 лв., представляваща предложената от присъединения взискател „ Аква
Вита Проект „ ЕООД продажна цена на СОС с идентификатор
00702.518.162.*, ведно с прилежащите му 0,391 % ид.ч. от общите части на
сградата с идентификатор 00702.518.* и от поземления имот с идентификатор
00702.518.* – за който имот той е обявен за купувач с Протокол от 21.01.2022
г. след проведена за имота публична продан в периода 20.12.2021 г. –
20.01.2022 г.. Сумата е разпределена както следва:
1/ Вземане от първи ред с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД – в
полза на ЧСИ, таксата по т. 13 от ТТРЗЧСИ / за изготвяне и предявяване на
разпределението/ в размер на 36 лв. – с ДДС;
2/ Вземания от втори ред – без привилегии / хирографарни вземания / :
За взискателя Банка ДСК ЕАД – 13 475, 05 лв. и такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, съответна на така събраното вземане – 167, 97 лв. с ДДС;
За взискателя Финансова къща Кристи „ ЕООД – 3 997, 39 лв. и таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съответна на така събраното вземане – 163, 76 лв.с
ДДС;
За взискателя Аква Вита Проект ЕООД – 1 086, 34 лв. и таксата по т.26
от ТТРЗЧСИ, съответна на така събраното вземане – 84, 47 лв. с ДДС.
Разпределението е извършено при коефициент 0,019 съгласно таблица
№ 1, неразделна част от разпределението.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по
изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели съдебният изпълнител извършва разпределение. Разпределението
е акт на съдебния изпълнител по следните въпроси: Кои са взискателите и кои
техни вземания се признават и подлежат на удовлетворяване; кои от
признатите вземания са привилегировани и каква е привилегията, с която се
ползват, респ. кои вземания са хирографарни; какъв е редът за
удовлетворяване на вземанията и каква сума се полага за пълното или
частично удовлетворяване на всяко от тях. В разпределението се включват
само тези вземания, които са предявени и приети до деня на изготвянето му,
както и разноските по изпълнението, в т.ч. и тези, които не са били
предварително внесени от взискателите и които съдебният изпълнител има
3
право да събере служебно от длъжника съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 2
от ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно
привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от
правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред – чл. 136
ал. 3 от ЗЗД.
Тези правила са относими и към разпределение по чл. 495 от ГПК –
каквото е процесното.
Кръга на взискателите в разпределението е правилно определен, а
възражението за неяснота досежно размера на вземанията им е
неоснователно. Същите са конкретизирани по вид, размер и основание, а за
законната лихва върху всяко главно вземане е посочено че същата е
изчислена към датата на извършване на разпределението. Не се подкрепя от
данните по изпълнителното дело бланкетно заявеното възражение че при
определяне размера на вземанията не са отчитани извършени с предходни
разпределения погашения. Действително по делото са извършвани няколко
разпределения, но при всяко следващо вземанията на взискателите / частично
удовлетворените с предходното / е намаляван със съответните предходни
погашения. Неоснователно се поддържа и че вземането на жалбоподателя е
като размер неправилно посочено, тъй като не е намалено с размера на един
задатък по предходна публична прода. Действително жалбоподателят е
участвал в публичната продан без да внася задатък, обявен е за купувач на
имота, но не е внесъл - след извършено разпределение по чл. 495 от ГПК,
определената цена. Но - противно на поддържаното от него, размерът на
вземането му на основание чл. 493 ал. 1 т. 1 от ГПК е намален с размера на
този задатък – 8 400 лв., което е видно от Протокол от 04.03.2022 г. – за което
му е изпратено и нарочно съобщение. Неоснователно е и оплакването за
неяснота относно приетия от ЧСИ коефициент за съразмерното
удовлетворяване на вземанията от един и същи ред. Този коефициентът е
съответен на общия размер на вземанията и подлежаща на разпределяне сума
/ след удовлетворяване на вземането от 36 лв. с ДДС – таксата по т. 13 от
ТТРЗЧСИ / и така е определен от ЧСИ – 0,019.
Неоснователно се оспорва включването в разпределението - и
удовлетворяването с него, на сумата 36 лв. с ДДС като вземане, ползващо се с
първа по ред привилегия. Сумата представлява таксата за извършване и
предявяването на процесното разпределение, дължима се на основание т. 13
от ТТРЗЧС. Тоест тя е във връзка с конкретния реализиран изпълнителен
способ и като така съставлява вземане, ползващо се с право на
предпочтително удовлетворение от първи ред – чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД,
дължима се от длъжника съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 2 от ГПК.
Според така посочената разпоредба когато таксите по изпълнението не се
внесени от взискателя, те се събират от длъжника. Това се отнася до всички
дължими се такси, независимо дали са авансово заплатени от взискателя.
Действително ЧСИ може да поиска по реда на чл. 410 от ГПК да му бъде
4
издадена заповед за изпълнение срещу взискателя / чл. 79 ал. 3 от ЗЧСИ/, но
той не може да бъде задължен да се възползва от този ред.
Неоснователно е оплакването, че липсата на изготвена сметка за
размера на дълга – чл. 79 ал. 1 от ЗЧСИ, както и на постановление за
разноските, опорочава разпределението. Разпоредбите на чл. 79 ал. ал. 1 и 2
предвиждат, че за събиране на таксите по изпълнението се изготвя от ЧСИ
сметка в два или повече еднообразни екземпляра - единият от които се връчва
на задълженото лице, в която се посочват таксите и разноските и
разпоредбите, въз основа на които те са дължими/начислени, допълнителните
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
Както е посочено в мотивите по т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК в
изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който
съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските и постановление
за разноските е всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася
по това задължение на длъжника, без да е необходимо при приключване на
всеки отделен изпълнителен способ всички произнасяния по направените до
момента разноски по реда на чл. 434 от ГПК да бъдат обобщавани в един
окончателен акт, с който да се определя общото задължение на длъжника за
разноски. Затова в случая липсата на отделен акт на ЧСИ с произнасяне по
дължимите към 6.6.2022 г. разноски / обобщена сметка за разноските или
постановление относно тях / не обосновава извод за незаконосъобразност на
процесното разпределение от горепосочената дата, тъй като в него именно се
съдържа и произнасянето на ЧСИ относно разноските към този момент.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна и се оставя без уважение.
С оглед този инстанционен резултат жалбоподателят се осъжда да
заплати на ответника по жалбата Банка ДСК ЕАД юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата 50 лв. – минимума по чл. 25а ал. 3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. В полза на ответника по жалбата
Финансова къща Кристи „ ЕООД разноски не се присъждат, тъй като липсват
доказателства да са направени.
И съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение жалбата на „ Аква Вита Проект „ ЕООД, ЕИК
********* – присъединен взискател по изп.д. № 20168210400285, против
изготвеното по изпълнителното дело от ЧСИ П. Илиев, рег. № 821
Разпределение от 06.06.2022 г. - предявено на страните на 16.06.2022 г., на
сумата 19 010, 98 лв., представляваща предложената от жалбоподателя „ Аква
Вита Проект „ ЕООД продажна цена на СОС с идентификатор
00702.518.162.*, ведно с прилежащите му 0,391 % ид.ч. от общите части на
сградата с идентификатор 00702.518.* и от поземления имот с идентификатор
00702.518.*.
5
Осъжда „ Аква Вита Проект „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Банка ДСК ЕАД, ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 / петдесет / лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в
едноседмичен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6