РЕШЕНИЕ
№260012
гр. Пловдив, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публичното заседание на пети декември две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЗАПРЯНОВА
при секретаря Таня Ангелова, като разгледа
докладваното гр. дело № 18281 по
описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
Предявен е иск за делба от Ю.Н.И. против А.Н.Й.,
Д.А.Й., Н.А.Й. и Г.Р.В. на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор №
****, сграда с идентификатор № ****, сграда с идентификатор № ****, сграда с
идентификатор № **** и сграда с идентификатор № ****, всички разположени в
поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в с.
М., община Р., област П., ул. „Д.“ № *.
В исковата молба се излагат съображения, че Н. Р. Й. -
наследодател на ищцата и първия ответник, е признат за собственик по силата на
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № *, том *, дело № **** г., на едноетажна еднофамилна жилищна сграда,
построена на около 80 кв.м., а с нотариален акт № **, том *, дело № **** г., е
признат за собственик на ½ идеална част от дворното място, в което
същата е построена, а именно УПИ ***, в кв. 29 по регулационния план на село
М., община Р., одобрен със заповед № ***, с площ от 520 кв.м., при граници: от
две страни улици, УПИ **, *** и парцел ***. Твърди се, че останалата ½
идеална част от УПИ ***, ведно с построените в южната част на имота жилищна
сграда от 30 кв.м., гараж и стопанска постройка, с реално ползване на южната
част на парцела, е собственост на Й. Р. Н., съответно на неговите наследници по
силата на протокол за съдебна спогодба по гр.д.№ ** г., вписана на *** г., под
№ **, том ***, рег.№ *** по описа на РС Пловдив. Твърди се също, че съгласно
регулационния план на село М. от 1974 г., Й. Р. Н. е участвал в УПИ *** с имот
**, като регулацията не била приложена и при влизане в сила на ЗУТ отчуждителното действие на плана е отпаднало. Тъй като
имотната граница била материализирана, тя била заснета с кадастралната карта,
като бил обособен самостоятелен имот – ПИ с идентификатор № ***** с площ 255
кв.м., собствен на наследниците на Й. Р. Н.. По същия начин имот *** по
регулационния план бил заснет в неговите стари имотни граници и по сега
действащата кадастрална карта на село М. представлявал ПИ с идентификатор №
****. Поради това се твърди, че собствеността на наследодателя на ищцата и
първия ответник – ½ идеална част от УПИ *** към момента била част от ПИ
с идентификатор № ****. По този начин се поддържа, че ищцата и А.Н.Й. /като
наследници на Н. Р. Й./, били в съсобственост със собствениците на УПИ ***,***,
в кв. ** по регулационния план на село М., одобрен със Заповед № *** г. с площ
от 630 кв.м. Твърди се, че собственици на УПИ **,*** са ответниците Д.А.Й. и
Н.А.Й., по силата на договор за покупко – продажба,
обективиран в нотариален акт № **, том *, от *** г. на Нотариус при Пловдивски
районен съд, както и ответницата Г.Р.В., по силата на нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № **, том
**, дело № *** г.
Излагат се твърдения, че към януари 1997 г. Н. Р. Й.
/баща на ищцата и ответника А.Н.Й./ пристроил и надстроил собствената си
жилищна сграда /с идентификатор № ****/, пристроил и полуподземен
гараж с площ 26 кв.м. с идентификатор № ****, който бил отразен в кадастралната
карта, като „складова база, склад“, както и построил селскостопанска сграда с
идентификатор № **** с площ от 126 кв.м., ползвана с реално предназначение –
хладилник. Твърди се, че след построяването и до смъртта си наследодателят Н. Р.
Й. владял последните две постройки, поради което ги е придобил по силата на давностно владение, а ищцата и ответника А.Н.Й. на свой ред
станали собственици по силата на наследствено правоприемство
от своя баща при равни права от по ½ ид. част
на сградите с идентификатор № ****, идентификатор № **** и идентификатор №
****.
Относно УПИ ***, *** се твърди, че неговата
северозападна половина била предоставена за ползване на ответницата Г.В., която
построила и ползвала сгради с идентификатор № **** и № ****. Доколкото същите
се намирали в поземлен имот с идентификатор № ****, то съгласно чл. 92 от ЗС
тези сгради били в съсобственост с останалите собственици на имота – страни по
делото. Доколкото бащата на ищцата участвал в поземлен имот с идентификатор №
**** с 260 кв.м., а УПИ ***, ** бил притежаван при равни права от Г.В. и общо
от ответниците Д.Й. и Н.Й., то квотите в съсобствеността, касателно
тези две сгради били 1/3 ид. част общо за ищцата и
ответника А.Й., 1/3 ид. част общо за Д.Й. и Н.Й. и
1/3 ид. част за Г.В..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
А.Н.Й., с който предявеният иск за делба се оспорва. Излагат се доводи за
нередовност на исковата молба, оспорва се ищцата да е собственик в поземлен
имот с идентификатор № ****, както и на сградите с кратък идентификатор *,* и
*. Предявено е възражение, че ответника е изключителен собственик на сграда с №
*, доколкото тази сграда е построена от него с лични средства, със съгласието
на собствениците на имота и поради това придобита изцяло от него, като това се
отнасяло и до сградите с № * - къща и № * – гараж, изцяло пристроени и
построени от него. Излагат се доводи, че дворното място, в което са построени
сградите с № * и № * е поземлен имот, представляващ УПИ *** който е съсобствен между наследниците на Н. Й. и трети лица.
Излагат се съображения, че дворното място не е в режим на обща част към
постройките и се иска делбата между ищцата и ответника да продължи относно
наследствените имоти от баща им след прекратяване на съсобствеността с трети лица.
Предявено е също така възражение за възстановяване на запазена част на
ответника от наследството на Н. Й., накърнена с извършено от наследодателя
дарение в полза на ищцата с нотариални актове № **, ** и **.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова
молба от ответника Н.А.Й., с който иска за делба се оспорва по съображения за
нередовност на исковата молба, евентуално неоснователност, доколкото ищцата не
била собственик в поземлен имот с идентификатор № ****, както и на сградите с
кратък идентификатор *,* и *. Сградата с № * била собствена на ответника А.Й.,
построена от него в имота със съгласието на действителните собственици.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
Г.Р.В., с който искът за делба се оспорва. Излагат се доводи, че бащата на
ответницата – РА.Й. Р. и неговият брат И. Й. Р., са признати за собственици на
празно дворно място, представляващо парцел ***, в кв. * по плана на село М. с
площ от 884 кв.м. с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
обстоятелствена проверка № **, том **, дело № *** г. на Пловдивски народен съд.
Сочи се, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № **, том **,
дело № *** г. РА.Й. Р. дарява на ответницата ½ ид.
част от същото празно дворно място, представляващо УПИ
***, *** по плана на село М., одобрен със Заповед № *** г. Твърди се, че
ответниците Д.А.Й. и Н.А.Й. са придобили останалата ½ идеална част от
същото дворно място по силата на договор за покупко –
продажба, обективиран в нотариален акт № **, том * от *** г. на Пловдивски
районен съд. Твърди се, че поради това единствено Г.Р.В., Д.А.Й. и Н.А.Й. се
легитимират, като съсобственици в поземлен имот с идентификатор № ****.
Възразява се, че наследодателят на ищцата е притежавал собственост в различен
имот, а именно - УПИ ***. Сочи се, че сгради с идентификатори № * и № * са
изградени от бащата на ответницата в предоставената й за ползване с решение №
**** г. западна половина на УПИ ***, ***, преди да се обособи поземлен имот с
идентификатор № ****, като същият ги е владял до смъртта си през *** г., като
собственик, поради което ответницата е станала едноличен собственик на
посочените сгради № * и № * по наследство от своя баща. Сочи се, че сграда № *
представлява стопанска сграда - за
производство на компос, построена през септември ***
г., съгласно строително разрешение № *** г., а сграда № * – свинарник,
построена през *** г., съгласно строително разрешение № *** г.
В дадения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от
ответника Д.А.Й..
С протоколно определение от *** г. като ответници по делото са конституирани Ю.И.И. – съпруг на ищцата, К.Р.Й. – съпруга на ответника А.Н.Й.
и Й.Д.Р. – преживяла съпруга на РА.Й. Р..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
Й.Д.Р., с който искът се оспорва, по съображения, идентични с тези на ответника
Г.Р.В..
В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори от
ответниците Ю.И.И. и К.Р.Й..
С протоколно определение от открито съдебно заседание,
проведено по делото на *** г. по реда на чл. 253 ГПК е отменено протоколно определение
от *** г. в частта, с която е прието за съвместно разглеждане възражение по чл.
30 ЗН на А.Н.Й. против Ю.Н.И. за възстановяване на запазена част от
наследството на Н. Р. Й., накърнена с договори за дарение на 2/36 ид. части от нива № ***, нива № *** и лозе № ****.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът е сезиран с иск за делба с правна
квалификация чл. 34, ал. 1 от ЗС.
На първо място
следва да бъде разгледан въпросът за предмета на делбата:
Настоящата инстанция
намира, че предмет на делбата са сграда
с идентификатор № ****, сграда с идентификатор № ****, сграда с идентификатор №
****, сграда с идентификатор № **** и сграда с идентификатор № ****, всички
разположени в поземлен имот с идентификатор № ****, находящ
се в с. М., община Р., област П., ул. „Д.“ № *, каквото е сезирането съгласно
депозираната искова молба, доколкото не е налице включване в делбата по реда на
чл. 341 ал.1 ГПК на имотите, в които са построени посочените сгради.
За установяване на действителните права върху
посочените сгради обаче се налага изследване на собствеността върху имотите,
към момента на построяването им в груб строеж.
Не е спорно между
страните, че РА.Н. Юрданов /Й./ е признат за
собственик на дворно място с площ от 520 кв.м., представляващ имот с планоснимачен номер 166, парцел – I, в кв. 5 по плана
на село М., заедно с построената в същото дворно място къща, по силата на
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № *, том **, дело № *** г. на нотариус при Пловдивски народен съд /л.
193/.
Не е спорно и че Р.Н.Й.
е прехвърлил на сина си Й. Р. Н. 4/6 ид. части от УПИ ***, в кв. 29 по регулационния план на
село М., ведно с 4/6 ид. части от построената в това
дворно място полумасивна къща, гараж и обор, срещу
задължение за издръжка и гледане, който договор е обективиран в нотариален акт
за продажба на недвижим имот акт № **, том **, дело № *** г./л. 984/.
Безспорно е
установено също така, че Н. Р. Й. -наследодател на
ищцата и ответника А.Н.Й. и техен баща, е признат за собственик по силата на нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение № *,
том *, дело № *** г. /л. 5/, на едноетажна еднофамилна жилищна сграда,
построена на около 80 кв.м. в дворно място собственост на Р.Н.Й., съставляващо
парцел **, в кв. ** по регулационния план на село М..
От приобщения протокол за съдебна спогодба по гр.д.№ *** г.,
вписана на *** г., под № ***, том първи, рег.№ *** по описа на РС Пловдив се установява, че
по силата на обективираната в него съдебна спогодба Н. Р. Й. се легитимира, като собственик и на
½ идеална част от УПИ ***.
Съгласно същата съдебна спогодба собственик на останалата ½ идеална част
от УПИ ***, ведно с построените в южната част на имота жилищна сграда от 30
кв.м., гараж и стопанска постройка, с реално ползване на южната част на парцела,
е Й. Р. Н.. Изрично е посочено, че в спогодбата не се включва построената в
северната половина на имота масивна жилищна сграда, която Н. Р. Й. е построил
на собствено основание /суперфиция/, като идеалната
част отредена за Н. Й. е за обслужване на собствената му жилищна сграда.
Установява се и че впоследствие Н. Р. Й. се е снабдил с констативен нотариален
акт № **, том *, дело № *** г. за посочената ½ идеална част от УПИ *** с
реално ползване на северната част от парцела.
Установява се, че Н. Р. Й. е починал на ***
г., като е оставил за свои наследници ищцата Ю.Н.И. и ответника А.Н.Й.
/удостоверение за наследници л. 998/.
Не се
спори между страните също така, че Р.Й. Р. и неговият брат И. Й. Р. са признати
за собственици на празно дворно място, представляващо парцел ***, в кв. * по
плана на село М. с площ от 884 кв.м. с нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по обстоятелствена проверка № **, том **, дело № **** г.
на Пловдивски народен съд.
Установява се, че с договор за дарение, обективиран
в нотариален акт № **, том **, дело № *** г. Р.Й. Р., със съгласието на
съпругата си Й.Д.Р., дарява на дъщеря си - ответницата Г.Р.В. ½ ид. част от същото празно дворно място, представляващо УПИ
**, ** по плана на село М., одобрен със Заповед № ** г./л. 71/.
От показанията на свидетелите М. Б. К. и Д. Г.
Д. /л. 298 гръб/, които се кредитират като логични, последователни и
кореспондиращи на останалите писмени доказателства по делото, се установява, че
Р. Й. Р. е построил в УПИ **, ** две сгради – гъбарник,
който е бил построен към *** г. и сграда за животни, построена към *** г., като
е ползвал необезпокоявано същите до смъртта си през ***г.
Относно останалата ½ ид. част от УПИ **, ** по плана на село М., одобрен със
Заповед № *** г. се установява, че с договор за покупко
– продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, том * от *** г.
на нотариус при Пловдивски районен съд, И. Й. Р. и съпругата му Е. Т. Р. са я
продали на малолетните тогава ответници Д.А.Й. и
Н.А.Й.. Посочено е изрично, че съгласно предходен документ за собственост
имотът представлява парцел ***, в кв. * по плана на село М..
Съгласно приетото по делото заключение по
съдебно – техническа експертиза /л. 964/, което се кредитира като компетентно
изготвено, обосновано и обективно, се установява, че имот № ** в плана от ***
г. съответства на имот с планоснимачен номер **, парцел – *, в
кв. * по плана на село М. от ** г., а по отношение на УПИ **, ** по плана на село М., одобрен със Заповед №
*** г. е налице съответствие с парцел ***, в кв. * по плана на село М. от ** г.
Вещото лице установява, че регулацията по отношение на границата между УПИ ***
и УПИ ***, кв. * е приложена, тъй като в плана от ** г. е заснета и като имотна
граница между УПИ *** и УПИ ***, ***. Установява също, че в кадастралния план
от *** г. в границите на разглежданата територия са заснети имоти № ** и № 3**,
като границите им не са идентични на имотите в УПИ по предходния план от *** г.
В тази връзка се сочи, че ползваната от Й. Р. Н. южна половина от имот № ** е
заснета като самостоятелен имот с № **, а ползваната от Н. Р. Й. северна
половина от имот № **, с площ от ** кв.м. е заснета в нов общ имот № **, заедно
с УПИ **, ** /уточнение от съдебно заседание от ** г. на вещото лице за
техническа грешка в заключението/. В одобрената през ** г. кадастрална карта на
село М. границите на имотите и сградите в тези имоти са идентични на тези по
плана от ** г. Сочи се, че в имот с идентификатор № **** има заснети пет
сгради: сграда № * – с площ от ** кв.м. с предназначение жилищна, еднофамилна
сграда; сграда № * – с площ от 26 кв.м. с
предназначение склад; сграда № * – с площ 126 кв.м., с предназначение стопанска
сграда; сграда № * – с площ от 43 кв.м., с
предназначение – склад и сграда № * – с площ от 19 кв.м., с предназначение
склад. Относно сграда № * е посочено, че същата е жилищната сграда, описана в
нотариален акт № *** г., като е заснета в плана от ** г. с площ от 80 кв.м.,
представляваща двуетажна масивна жилищна сграда. Извършено е пристрояване на
сградата от юг, като в плана от *** г. и в КК същата е заснета с площ от 108
кв.м. Не е извършено надстрояване на сградата, като при оглед на място вещото
лице е констатирало, че сградата се състои от приземен етаж, жилищен етаж и
таван за складови нужди. По отношение на останалите сгради с №№ *, № *, № * и №
* е посочено, че са заснети първоначално в плана от ** г. Посочено е също така,
че за сградата № *, е налице строително разрешение № *** г. на Р. Й. Р. за
изграждане на стопанска сграда за обработка на компост
в парцел *** /л. 76/. За сградата № * е налице строително разрешение № *** г.
на името на Р. Й. Р. и И. Й. Р. в парцел **, кв. * /по плана от *** г./.
Относно сграда № * е посочено, че е сграда на основното застрояване – жилищна
сграда, според предназначението на имотите по РП – за ниско жилищно застояване,
а останалите сгради №№ *, № *, № * и № * в имот с идентификатор № **** са
сгради от допълващо застрояване.
Досежно построените сгради, предмет на иска за делба,
основният спорен въпрос е възникнала ли е съсобственост между страните за
същите в резултат на заснемането им в един общ поземлен имот, а именно поземлен
имот с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед *** г. на АГКК.
Не е спорно, а и от заключението по СТЕ се установява,
че имот с идентификатор № **** по КККР включва северна половина от имот № **, с
площ от 247 кв.м., както и целия УПИ **, ***, по плана на село М., одобрен със
Заповед № *** г.
Включването на реална част от чужд имот в поземлен имот
по силата на одобрена кадастрална карта не води до възникване на съсобственост
върху целия поземлен имот между собствениците на отделните реални части.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗКИР и разясненията, дадени в мотивите към ТР №
8/23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г., ОГТК на ВКС, одобрената кадастрална карта
има само удостоверително (декларативно), а не конститутивно
действие. Тя не създава, не изменя, нито прекратява права и задължения. ЗКИР не
съдържа правна норма, предвиждаща като последица на одобрената кадастрална
карта възникване на съсобственост върху поземлен имот, ако същият е бил
образуван от имоти на различни собственици /в този смисъл Решение № 52 от
19.04.2021 г. по гр.д. № 2551/2020 г., I гр.о. /.
С оглед на посоченото, на още по – голямо основание не
е възникнала съсобственост по отношение на процесните сгради между
собствениците на включените в поземлен имот с идентификатор № **** имоти /част
от УПИ № **, с площ от 247 кв.м., както и целия УПИ ***, ***, по плана на село
М., одобрен със Заповед № ***./.
При този извод и с оглед посочените по – горе
документи, установяващи правото на собственост, се намира, че сграда с
идентификатор № ****, сграда с идентификатор № **** и сграда с идентификатор №
**** се явяват съсобствени между ищцата и ответника
А. Н.Й. по силата на наследствено правоприемство, на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗН от общия им наследодател Н. Р. Й., при равни права
от по ½ идеална част. Собствеността на наследодателя касателно
сграда с идентификатор № ****, се установява от нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давностно владение № *,
том *, дело № ** г. /л. 5/. Същата е сграда на основно застрояване и без
съмнение представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Относно
сграда с идентификатор № **** и сграда с идентификатор № **** съдът намира, че
същите са собствени на наследодателя и следва да бъдат допуснати до делба със
сграда № *, като обекти на допълващо застрояване, в каквато посока е
установеното от заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, където тези
сгради са посочени като стопански постройки и доколкото същите сгради обслужват
сградата на основното застрояване № * и представляват принадлежност към нея.
В тази връзка следва да се посочи, че застрояването в
урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо - чл. 20, ал. 1 ЗУТ, чл. 18
от Наредба № 7 от *** г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони. Основното
застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8,
определено с подробния устройствен план - чл. 20, ал.
2, чл. 37, ал. 1 ЗУТ, а застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и
второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени
имоти - чл. 20, ал. 3, чл. 41, ал. 1 ЗУТ. Постройките на допълващото
застрояване се предвиждат към сградите на основното застрояване и имат
спомагателни, обслужващи предназначение и функции, т. е. обусловени са от
основното застрояване. Като такива те не са самостоятелни вещи, а са
принадлежност към жилищните обекти и не могат да се придобиват самостоятелно, а
следват собствеността на главната вещ. Делбата на такъв обект е допустима само
заедно със самостоятелния обект, чиято принадлежност са /така Решение № 89/12.07.2019 г., постановено по гр.д. № 3607/2018 г. на
ВКС, 1 ГО./. Действително в исковата молба и в отговора от
ответника А. Й. се твърди, че сградата № * представлява гараж, но доколкото
липсват констатации в тази посока в заключението на вещото лице по СТЕ, както и
не се установяват от показанията на разпитаните в тази връзка свидетели С. К.
Б. и С. Д. Т., които в тази им част съдът кредитира, като последователни и
неопровергани от събраните по делото писмени доказателства.
Неоснователно се намира и възражението в отговора на
искова молба от ответника А. Н.Й., че същият е изключителен собственик на
сградите № * № * и № * доколкото е извършил с лични средства пристрояването на
сграда № *, както и построил сгради № * и № *.
Когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то
става собственост на собственика на земята по приращение
на основание чл.92 от ЗС, а когато не е самостоятелен обект- то става
собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на
основание чл.97 и чл.98 от ЗС.
Пристрояване на сграда № * действително е установено
от заключението по СТЕ, като същото е извършено най – късно към *** г., когато
сградата е отразена в действащия план с площ от 108 кв.м. и собственик на
същата е общия наследодател – Н. Й.. Установено е, че пристроеното е с площ от
28 кв.м. от южната страна на сградата, но доколкото вещото лице при оглед на
място е констатирало, че сградата се състои от приземен етаж, жилищен етаж и
таван за складови нужди, следва да се приеме, че така пристроеното няма
самостоятелен характер и да се приложи правилото на чл. 97 ЗС, според което
собственикът на главната вещ придобива правото на собственост и върху
присъединената част. Недоказано се явява твърдението за надстрояване на
коментираната сграда, доколкото вещото лице е категорично, че надстрояване на
същата не е реализирано на място. Относно сгради № * и № * от заключението по
СТЕ се установява, че същите са построени най – късно към ** г., като между
страните няма спор, че строителството е извършено приживе на наследодателя Н.
Р., като и двете постройки обслужват жилищната сграда № *. Като такива те не
могат да се придобиват самостоятелно, а следват собствеността на главната вещ.
Следователно ответникът А. Н.Й. не се легитимира, като собственик на посочените
сгради на допълващо пристрояване. В хода на делото са ангажирани доказателства
за установяване на упражнявано от този ответник давностно
владение върху посочените сгради, но доколкото позоваване на придобивна давност
от негова страна не е извършено нито с отговора на исковата молба, нито в първото
по делото съдебно заседание, ангажираните в тази връзка доказателства не следва
да бъдат коментирани.
Доколкото се прие съсобствеността между страните за
сгради № *, № * и № * да е възникнала от наследяване, то искът за делба за
посочените три сгради, се явява основателен и същата следва да бъде допусната
между ищцата и ответника А. Н.Й. при равни права от по ½ ид. част. По отношение на останалите ответници,
а именно: Д.А.Й., Н.А.Й., Г.Р.В., Ю.И.И., К.Р.Й. и
Й.Д.Р. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът за
делба по отношение на сграда с идентификатор № **** и сграда с идентификатор №
****. От събраните по делото писмени доказателства, СТЕ и показанията на
свидетелите М. Б. К. и Д. Г. Д. /л. 298 гръб/ несъмнено се установява, че тези
сгради са построени в поземлен имот ***, ** по плана на село М., одобрен със
Заповед № **** г., съответстващ на парцел ***, в кв. * по плана на село М. от
*** г., най – късно към *** г. За същите не се установява по делото да е налице
съсобственост или учредено право на строеж между ищцата от една страна и
ответниците от друга страна. При този
извод и при липсата на искане от страна на когото и да е от ответниците да бъде
допусната и извършена делба за коментираните сгради, не се дължи разглеждане на
въпроса за наличието на съсобственост между ответниците за същите, респективно
не следва да бъде допусната тяхната делба.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 355 ГПК,
страните заплащат разноски в производството по делба съобразно стойността на
дяловете им. Посочената разпоредбата обаче се отнася единствено до хипотеза,
при която е допусната делба на имущество. При отхвърляне на иска за делба,
разноските се разпределят съобразно общото правило на чл. 78 ГПК.
При този изход на спора, право на разноски
имат ответниците на основание чл. 78, ал.3 ГПК, с изключение на А. Й.. Такива
се претендират от Г.Р.В. в размер на 800 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, платено в брой при
сключване на договор за правна защита и съдействие от *** г. (л. 117) и
от Й.Д.Р. в размер на 700 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, платено в брой
при сключване на договор за правна защита и съдействие от *** г. (л.159).
Същите следва да се присъдят.
Така мотивиран,
Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Ю.Н.И., ЕГН ********** и А. Н.Й., ЕГН **********, на следните имоти:
Сграда с идентификатор № ****, със застроена площ
от 108 кв.м., с брой етажи – * /**/, с предназначение жилищна сграда –
еднофамилна, състояща се от
приземен етаж, жилищен етаж и таван за складови нужди, както и обслужващите я сграда с идентификатор № ****, със застроена площ
от 26 кв.м., с брой етажи – 1 /един/, с предназначение складова база, склад и сграда с идентификатор № ****, с площ
от 126 кв.м., с брой етажи – 1 /един/, с предназначение – селскостопанска
сграда, всички сгради, разположени в поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в с. М., общ. Р., обл.
П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: с. М., П.К.
***, ул. „Д.” № *, площ 889 кв.м., с предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.), стар идентификатор:
няма, съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***, който поземлен имот е образуван от
УПИ ***, *** и включва площ от
247 кв.м. от УПИ ***, по плана на село М., одобрен със Заповед *** г.
ПРИ КВОТИ:
За Ю.Н.И. – ½
ид. част.
За А. Н.Й. – ½
ид. част.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
делба по отношение на сграда с
идентификатор № ****, със застроена площ от 43 кв.в., с брой етажи 1 /един/, с
предназначение – складова база, склад и сграда с идентификатор № ****, със
застроена площ от 19 кв.м., с брой етажи *, с предназначение – складова база,
склад,
разположени в поземлен имот с идентификатор № ****, находящ
се в с. М., общ. Р., обл. Пловдив, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № **** г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, адрес на поземления имот: с. М., П.К. ***, ул. „Д.” № *, площ
889 кв.м., с предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване (до 10м.), стар идентификатор: няма,
съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***, който поземлен имот е образуван от УПИ ***, ** и включва площ от 247 кв.м. от УПИ
***, по плана на село М., одобрен със Заповед № *** г.
и по отношение на
съделителите Д.А.Й., ЕГН
**********, Н.А.Й., ЕГН **********, Г.Р.В., ЕГН **********, Ю.И.И., ЕГН **********, К.Р.Й., ЕГН ********** и Й.Д.Р., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА Ю.Н.И., ЕГН ********** на основание чл. 78 ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Г.Р.В., ЕГН **********, сумата в размер
на 800 лева (осемстотин лева), представляващи разноски в производството по
г.д.№ *** г. на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Ю.Н.И., ЕГН ********** на основание чл. 78 ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Й.Д.Р., ЕГН **********, сумата в размер на 700
лева (седемстотин лева), представляващи разноски в производството по г.д.№ ****
г. на Районен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок
от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ В. Запрянова
Вярно
с оригинала!
Т.А.