РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300500062 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 127/14.10.2021г. на Асеновградския районен
-ви
съд, І гр. с. постановено по гр. д. №1389 по описа за 2021г., с което се отхвърля
молбата на Г. Н. И., ЕГН ********** от ***, за издаване на заповед за защита от
домашно насилие, извършено на 19.06.2021г. от Е. О. И., ЕГН ********** и О. Е. И.,
ЕГН ********** и двамата от ***, изразяващо се в нанасяне на обиди, отправяне на
закани и блъскане.
Жалбоподателят Г. Н. И., ЕГН ********** моли съда да отмени решението на
районния съд и постанови друго, с което да вземе подходящи окончателни
ограничителни мерки спрямо въззиваемите по смисъла на чл. 5 от ЗЗДН. Претендира
разноски.
Въззиваемите страни Е. О. И., ЕГН ********** и О. Е. И., ЕГН **********
считат жалбата за неоснователна и молят съда да остави в сила обжалваното решение.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените преписи от удостоверение за раждане, за
наследници и за съпруга и родствени връзки се установява, че жалбоподателката и
въззиваемите попадат в кръга от лица по чл.3, т.7 от ЗЗДН. Безспорно е и това, че
страните живеят в една къща, като въззивницата е на първия етаж, а въззиваемите – на
1
втория етаж.
Както в молбата за защита от домашно насилие така и в декларацията по чл. 9,
ал.3 от ЗЗДН е посочено, че на 19.06.21г. около 20.10 часа Е. и О.И. са слезли на
първия етаж и започнали да обиждат и се заканват на Г. Н. И.. Намесила се дъщеря С.,
която предотвратила разрастването на конфликта. Г.И. потърсила помощта на
полицейския инспектор.
Относно посочените в молбата за издаване на заповед за защита от домашно
насилие са разпитани петима свидетели.
Свидетелят А.С., който е младши районен инспектор и на дата, която не
уточнява, но съвпада като период от време спрямо съдебното заседание, в което е
разпитан пред съда сочи, че е получил след работно време телефонно обаждане от Г.И.,
която плачела и му е казала, че семейството на Е. са нахлули в дома ú, като са
отправяли закани и заплахи.
Свидетелката С.И., която е дъщеря на жалбоподателката описва как около 8.00
часа вечерта Е. и неговия син О. са слезли пред апартамента, на първия етаж и
започнали да обиждат Г., като и двамата я наричали „***“, а Е. я изблъскал навътре в
апартамента. След това Г. се разплакала.
Другата свидетелка Ф.Ч., която е във фактическо съпружеско съжителство със
сина на Г., потвърждава изложеното от С., като пояснява, че поведението както на Е.,
така и на О. било арогантно и след затварянето на вратата Г. се обадила по телефона на
кварталния инспектор.
Свидетелката Н.И., която е съпруга на О. твърди, че около 17.30 часа се появил
шум и съпруга ú се обадил на телефон 112 и диспечерката му казала да слезе долу и да
помоли да се работи по – тихо. Така направил О., но Г., дъщеря ú и снаха ú започнали
да викат. Никой не е бутал Г..
От показанията на свидетелката Ф.И., която е съпруга на Е. се установява, че
след появата на шума от жилището на Г.О. се обадил в полицията и оттам му казали да
се разбере със съседите си. Ф. не е чула О. или Е. да обиждат Г., нито е видяла някой да
я бута.
При така събраните свидетелски показания съдът кредитира изцяло тези, дадени
от С.И. и Ф.Ч., тъй като те съответстват на показанията на незаинтересования от изхода
на делото свидетел С.. От тази група свидетели се установява, че вечерта на 19.06.21г.
Е. и О. са слезнали пред дома на Г., за да се разберат за шума от ремонта на жилището
ú, но започнали да я обиждат с цинични изрази и да я бутат към коридора на
жилището.
Съдът не кредитира показанията на свидетелките Н.И. и Ф.И., понеже не
съответстват на показанията на свидетеля С., както и на съдържанието на писмото на
2
дирекция „Национална система 112“ рег. № 105850-480/26.07.2021г., в което е
отразено, че на 19.06.21г. няма регистрирани повиквания от О.И., а свидетелките
твърдят, че О. е потърсил съдействие от органите на реда по повод възникналия
конфликт между страните.
Като се имат предвид свидетелските показания дадени от И., Ч. и С., както и
доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН се налага извода, че
въззиваемите са извършили акт на домашно психологическо насилие по начина
посочен в молбата за защита от домашно насилие.
С оглед определяне на вида на мерките за защита по чл. 5, ал.1 ЗЗСДН съдът взе
предвид сравнително ниската степен на интензивност на упражненото психологическо
насилие и това че пострадалата бързо е преодоляла преживяния стрес, което
обосновава да се забрани на извършителите да приближават пострадалото лице,
жилището ú, местоработата, както и местата за социални контакти и отдих за
предвидения в нормата на чл. 5, ал.2 от ЗЗДН минимален срок, а именно за три месеца,
както и да им се наложи глоба в минималния размер предвиден в нормата на чл. 5, ал.4
от ЗЗДН, а именно по 200лв. за всеки един от въззиваемите.
Отделно от тази мерки извършителите следва да се задължат да се въздържат от
извършване на домашно насилие на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.
На основание чл. 17, ал.2 във връзка с чл. 11, ал.2 от ЗЗДН възизваемите следва
да се осъдят да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПдОС
държавна такса в размер на по 50лв. за всеки един от тях, а на жалбоподателката
разноските по делото, направени и пред двете съдебни инстанции в общ размер на 1
060лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-
ОТМЕНЯ изцяло решение № 127/14.10.2021г. на Асеновградския районен съд, І
ви
гр. с. постановено по гр. д. №1389 по описа за 2021г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ЗАДЪЛЖАВА Е. О. И., ЕГН ********** и О. Е. И., ЕГН
********** и двамата от *** да се въздържат от извършването на домашно насилие по
отношение на Г. Н. И., ЕГН ********** от ***.
ЗАБРАНЯВА на Е. О. И., ЕГН ********** и О. Е. И., ЕГН ********** и двамата
от *** да се приближават до Г. Н. И., ЕГН ********** от ***, жилището, което обитава
в ***, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, които то
посещава, докато се намира там, за срок от 3 /три/ месеца считано от постановяване на
решението.
3
НАЛАГА на Е. О. И., ЕГН ********** от *** глоба в размер на 200 /двеста/
лева.
НАЛАГА на О. Е. И., ЕГН ********** от *** глоба в размер на 200 (двеста)
лева
ОСЪЖДА Е. О. И., ЕГН ********** и О. Е. И., ЕГН ********** и двамата от
*** да заплатят на Г. Н. И., ЕГН ********** от *** сумата от 1 060 (хиляда и
шестдесет) лева разноски.
ОСЪЖДА Е. О. И., ЕГН ********** от *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд държавна такса в размер на 50
(петдесет) лева.
ОСЪЖДА О. Е. И., ЕГН ********** от *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд държавна такса в размер на 50
(петдесет) лева.
Да се издаде заповед за защита.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4