Решение по дело №190/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д. Н. С., чрез пълномощник срещу Решение № 1307 от 10.11.2024 г., постановено по АНД № 3964 по описа на Районен съд - Варна за 2024 г., с което е изменено НП № 23 – 0819 – 002057/ 14.06.2023 г. на Началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, на основание чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 6 от ЗДвП, и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 лева лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосноватеност. Излагат се подробни съображения за допуснати нарушения при издаване на АУАН и НП. Сочи се, че формираният от съдебния състав извод за съставомерност на нарушението, е неправилен В тази връзка се позовава на липса на конкретизация на деянието в НП, обуславяща нарушение правото на защита на нарушителя. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Постъпила е и частна жалба от Д. Н. С. срещу Определение № 1662/ 18.12.2024 г., постановено по АНД № 3964 по описа на Районен съд - Варна за 2024 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението, в частта за разноските.

Частната жалба е основава на твърдения за неправилност на извода на въззивния съд относно наличие на предпоставките за редуциране на адвокатското възнаграждение до сумата от 260 лева, като липсват ясни мотиви за постановяване на този резултат.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“депозира писмени бележки, в които излага съображения за неоснователност на касационната и частна жалбати, респ. за правилност на постановеното решение. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от Д. Н. С., чрез пълномощник срещу НП № 23 – 0819 – 002057/ 14.06.2023 г. на Началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, на основание чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

За да постанови обжалваното решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка:

На 26.02.2023 г., около 08:32 часа, по [улица], в [населено място], в посока към [улица], е управляван л.а. „Лексус”, с рег. № [рег. номер].

При управлението на автомобила, в района на бл. **** на [жк], автомобила се движи със скорост на движение над максимално допустимата от 50 км./ ч.

В този район е монтирано и функционира АТСС.

Техническото средство отчита скоростта на движение на автомобила, след приспаднат толеранс, на 101 км./ ч., като осъществява и заснемане на автомобила.

Максимално допустимата скорост е 50 км./ ч., а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил, след приспадане на толеранс, е 101 км./ ч., водача на автомобила подлежи на санкциониране.

След установяване на собственика на автомобила и подаване на декларация по чл. 188 от ЗДвП, от св. Б. е съставен акт за установяване на административно нарушение срещу С..

В АУАН са описани обстоятелствата на извършване на нарушението, като е конретизирана и правна квалификация на нарушението - по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

АУАН надлежно предявен и връчен на С., който вписва в съдържанието му, че няма възражения.

Възражения не постъпват по преписката и допълнително.

На 14.06.2023 г., въз основа на АУАН, е издадено наказателно постановление. видно от съдържанието на същото, деянието е преквалифицирано ог административно наказващия орган като такова, извършено повторно, възприета е правна квалификация на нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Наложено е наказание глоба, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка е възприета от въззивния съд въз основа на приобщените писмени доказателства и ангажираните свидетелски показания, кредитирани като обективни, безпристрастни и логични и непротиворечиви.

За да измени наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП е не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нарушение правото на защита на жалбоподателя. Установено е извършване на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но неправилно е прието от АНО, че деянието е извършено в условия на повторност.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началник сектор в ОДМВР– Варна, видно от Заповед № 812з-1632/ 02.12.2021 г. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав приема, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на формираните от въззивния съд изводи с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за изменение на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано и следното:

В хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая, установеното превишение на скоростта е над 50 км./ ч., и приложимата санкционна норма - чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда наказание на водача глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, поради което и не налице възможност за съставяне електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността на собственика на автомобила. Последното налага да бъде установен водачът, извършил нарушението.

Горното изискване на закона е изпълнено, видно от декларация от 10.03.2023 г. подписана от Д. Н. С., с която лицето декларира, че на 26.02.2023 г., около 08:32 часа, л. а. рег. № [рег. номер], се е управлявал лично от него.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изрично предвижда, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Няма изискване и АУАН да се съставя на датата на извършване на нарушението и не е налице нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, въвеждащ изискването АУАН да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението, доколкото нарушението е установено с АТТС и е поканен собственика на автомобила, който посочва на 26.02.2023 г. с декларация по чл. 188 от ЗДвП, че МПС се управлява от касатора. АУАН е редовно връчен, което обстоятелство е удостоверено с подписа на касатора, без възражения, като на лицето е предоставено възможност да се запознае в пълнота със съдържанието на акта, респ. да упражни правото си на защита в пълен обем.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени е нарушения материално правна норма, наказанието за което е индивидуализирано. Начинът, по който е описано нарушението, предоставя възможност на касатора да разбере срещу какви факти следва да се защитава.

Правилно отговорността на водача е ангажирана от административно-наказващият орган по силата на санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Предвидената в нормата санкция е определена в абсолютен размер, поради което съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

Доколкото процесното административно нарушение по ЗДвП е извършено на 26.02.2023 г., по аргумент от чл. 189 „з“ (нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) ,не са приложими разпоредбите на чл. 28 и чл. 58 „г“ ЗАНН, предвиждащи възможност за квалифициране на случая като маловажен.

По изложените съображения, поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба:

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

В хипотезата на чл. 248, ал. 1 ГПК са предвидени две възможности, а именно - допълване, когато съдът изобщо не се е произнесъл по поисканите от страната разноски, и изменение на постановеното решение в частта за разноските.

В случая, възраженията на молителя се свеждат до липса на предпоставки за редуциране на претендираното възнаграждение, с оглед материалния интерес на делото.

Касационният състав, след съобразяване тълкуването, дадено в решението на СЕС по дело С - 438/22 и след преценка на фактическа и правна сложност на спора, предприетите процесуални действия и обемът на осъществената защита от процесуалния представител на касатора, приема, че не са налице основания, които да обосноват по- висок размер на определения от въззивния състав размер на адвокатското възнаграждение.

По изложените съображения, се налага извод за неоснователност на частната жалба. Обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Воден от горното, Х- ти касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1307 от 10.11.2024 г., постановено по АНД № 3964 по описа на Районен съд - Варна за 2024 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1662/ 18.12.2024 г., постановено по АНД № 3964 по описа на Районен съд - Варна за 2024 г.

ОСЪЖДА Д. Н. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] № **** да заплати на ОД МВР Варна на сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи извършени в производството разноски.

Решението не подлежи на обжалване.