Мотиви към присъда от 25.09.2019 г. по НОХД №2208/2018г. по описа на Великотърновския  районен съд.

 

ОБВИНЕНИЕТО е срещу И.Г.Т. с ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Пловдив, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, пенсионер, неосъждан,

В Т О В А, Ч Е :

На 15.05.2016 г. на км. 135+600 на ПП 1-4 /София - Варна/, в землището на с. ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Джип Чароки" с per. № А8371МС, собственост на Д.А.Б. ***, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал.1 от ЗдВП, като не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява; чл. 25, ал.1 от Закона за движението по пътищата - като преди започване на маневра пресичане на северната пътна лента, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него - движещият се със скорост 74 км/час в полагащата му се лента за движение посока гр. Велико Търново мотоциклет „Ямаха" с per. номер ***, собственост и управляван от И.С.С. и не извършил маневрата като се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение, в резултат на което блъснал с предна част на автомобила дясна странична част на мотоциклета и дясна подбедрица на водача и по непредпазливост причинил на И.С.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на десен долен крайник поради счупване на малкия пищял на дясна подбедрица /дясната фибула/ - престъпление по чл. 343, ал. 1, б, „б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 3 вр. ал. 1, пр. 3 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 от НК вр. чл. 20, ал.1 и чл.25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Пострадалият С. е конституиран в качеството на частен обвинител, с повереник - адв.М..

Повереникът на частния обвинител адв. М. поддържа повдигнатото обвининие. Намира същото за доказано и счита, че са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК. Претендира разноски.

 Защитникът - адв. Н., опсорва обвинението и счита, че причина за настъпилото ПТП е поведението на пострадалия, който е изпреварил автобус в самия завой и е бил  невъзможност  да се прибере навреме. Моли съдът да постанови оправдателна присъда и да отхвърли повдигнатото обвинение.

Подс.Т. поддържа тезата на защитника си.

Съдът, след като прецени направените самопризнания от подсъдимия и намери, че същите кореспондират с останалия доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, а именно :

Подс.И. Георгев Т.  - роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, пенсионер, с постоянен адрес ***, ЕГН **********.

Видно от справка на ОДМВР –В.Търново, подс.И.Г.Т. е правоспособен водач за управление на МПС, категории „В", „М" и „АМ", като се води на отчет в СДВР.

Видно от приложената справка за съдимост :

- със споразумение от 23.04.2004г., по НОХД № 520/2004г. на БРС, е признат за виновен в извършено на 06.09.2003г., престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание – глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 8 месеца. Зачетено е лишаването от право на управление на МПС по административен ред, считано от 06.09.2003г.

 - с решение по НАХД № 3261/2004г., на БРС, в сила от 29.04.2005г., за престъпление по чл.316, вр. с чл.309, ал.1 от НК, извършено в периода 15.01. – 16.01.2002г., е осовободен от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК, като му е наложено административно наказание – глоба в размер на 700 лева.

 От удостоверение от 17.04.2019г., на Публичен изпълнител при НАП – Бургас се установява, че наложените глоби по горните осъждания са заплатени с платежни нареждания от 29.05.2008г. и от 02.06.2008г.

На 15.05.2016 г., подс. Т., св.П.Т., св.Д.Б. и св.М.Т., с туристическа цел пътували в района на гр.В.Търново.  Посетили село Емен, след това с.Арбанаси и около обяд се насочили към гр.Елена, където възнамерявали да преспят, а на следващия ден да пътуват за гр.Пловдив. Пътували  с лек автомобил „Джип Чароки", с per. № А8371МС, собственост на св.Б., който бил управляван от подс.И.Т.. След с.Арбанаси решили да обядват, някъде по пътя за гр.Елена. Движейки се по път ПП 1-4 /София - Варна/, малко след с. Шереметя, забелязил крайпътни заведения, намиращи се от двете страни на пътя. Автомобилът управлявал подс.Т. и след като решили да спрат на едно от заведенията, което се намирало в отбувка на срещуположната лента за движение.  Подс.Т. пресякъл единичната непрекъсната линия и северната пътна лента и паркирал пред северното заведение, наречено „Оазис". След като обядвали, решели да продължат за гр.Елена. Около 16.00 ч., се качили в автомобила, като отново управлявал подс.Т.. До него на пасажерската предна седалка седнал  св.П.Т., а на задната седалка се настанили св.Б. и св.Т.. Подс.Т. потеглил и се приближил към изхода на отбивката в посока гр.В.Търново.

Пътят в участъка е трилентов като в посока Варна /на изток/ движението се осъществява в една пътна лента с ширина 3,85 м., а на запад /посока София/ - с две ленти, разделени с прекъсната линия М 3, с обща ширина 7,40 м. Общата ширина на платното в участъка е 11,25 м. като лентите за движение са очертани с единична непрекъсната линия Ml.

Подс. Т. спрял на изхода на отбивката, като автомобилът се намирал в ускорителната лента, но почти препендикулярно на прекъснатата разделителна линия, отделяща ускорителната лента за движение от северната лента на платното за движение в посока В.Търново.  Подс.Т. възнамерявал да завие в посока гр.Елена, като за целта трябвало да пресече двете пътни ленти за движение в посока гр.В.Търново и през непрекъснатата разделителна линия да навлезе и продължи по пътната лента за движение в посока гр.Варна.

От протокол за огледна местопроизшествие от 15.05.2016г., и протокол за следствен експеримент от 19.04.2017г., се установи, че пътят в участъка е трилентов като в посока Варна /на изток/ движението се осъществява в една пътна лента с ширина 3,85 м., а на запад /посока София/ - с две ленти, разделени с прекъсната линия М 3, с обща ширина 7,40 м. Общата ширина на платното в участъка е 11,25 м. като лентите за движение са очертани с единична непрекъсната линия Ml. Пътят в участъка на излизането е прав като навлизането в района на произшествието ограничено от двете страни с пътен знак В 26 - 60 км. ч. Участъкът на пътя в района на ПТП в посока запад има десен завой, който завършва непосредствено преди отбивката за заведенията, а дължината на правия участък на изток преди мястото на автомобила, е около 150 м.

Времето било ясно и слънчево, асфалтовото покритие - сухо, покрито със среднозърнеста структура, чисто, без повреди и замърсявания.

Същият ден, видно от показанията на св.С. и св.С., решили да покарат моторите си, като направят обиколка от гр.Дебелец, където живеел св.С.,***, гр.Горна Оряховица и гр.Лясковец, след което да се отправят за Къпиновския манастир. Св.С. карал мотоциклет „Кавазаки", а  св. С. -  „Ямаха" модел „ХВ750" с per. № ВТ 37 96 В. Движейки се по набелязания маршрут, след гр.Лясковец поели  поели в посока гр. Велико Търново, като се включили в движението по първокласен път 1-4 / Варна – София/. Св.С. се движел пред св.С., който го следвал на около 25-30 метра дистанция.  Движейки се по пътя изпреварили автобус, непросредствено преди отбивката за северното заведение „Оазис“, където по това време се намирал подс.Т. и изчаквал да се включи с управлявания от него автомобил в движението. Подс.Т. започнал маневра пресичане на северната пътна лента, като не обърнал внимание на приближаващия към него мотоциклетист – св.С., който малко по-рано бил завършил маневрата изпреварване и се движел в близост до разделителната линия на двете ленти за движение в посока гр.В.Търново, като към този момент се намирал на около 90-100 метра разстояние. Св.С. забелязал, че изчакващия до този момент автомобил „Джип Чароки", навлиза в лентата за движение на мотоциклета и предприел отклоняване на ляво за да може да заобиколи излизащия на пътното платно автомобил, който бавно продължавал движението си в посока на разделителната линия. Св.С. се движел със скорост от около 74 км./ч.,  като продължил отклоняването си наляво. В момента на достигане на автомобила в зоната на непрекъснатата разделителна линия, треакториите на двете превозни средства се пресекли и св.С.  бил блъснат с предната челна част на продължаващия движението си лек автомобил управляван от подс.Т., в дясната странична част на мотоциклета, при което бил засегнат от удара и  десния крак на водача на мотоциклета. При удара се счупили дясната степенка, дясното огледало за обратно виждане и ръкохватката на ръчната спирачка на мотоциклета. Св.С. успял да овладее машината и въпреки, че се отклонил запазил равновесие и продължил  движението си в южната пътна лента, пресичайки я и достигайки до южния банкет. Св. С. поради силната болка, която изпитвал в десния си крак не успял да задейства крачната спирачка, а поради липса на ръкохватка и ръчната спирачка, при което мотоциклетът продължил да се движи по инерция. Продължил движението си, излязъл на банкета и стабилизирал посоката си при съприкосновението с бордюра на канавката.  Така движейки се все още по инерция, поради възходящия наклон в пътния участък преустановил движението след около сто метра след сблъсъка. Св.С. успял да слезе от мотоциклета и седнал на банкета край пътя.

 След сблъсъка, управялвания от подс.Т. автомобил продължил  маневрата си, пресякъл  разделителната линия, продължил по пътната лента в посока гр.Варна и спрял на изхода на пътната отбивка, в която се намирало също заведение за хранене.

В това време св. С., който междувременно, като възприел произшествието успял да спре вдясно на платното за движение, помислил, че подс.Т. прави опит да напусне произшествието и потеглил след него. Също навлязъл в насрещното платно за движение и спрял на пътната отбивка до автомобила на подс.Т., от дясната му страна за да запише номера му. Докато записвал номера, един от пътниците в автомобила му казал „нищо не е станало, никой не сме ударили..“.   

Св.С. позвънил на св.С. за да разбере какво се случва с него. Като осъществил връзка с него, разбрал, че св.С. се  намира по-нагоре паднал край пътното платно и със силни блоки в крака. Св.С. заедно със подс.Т. и св.П.Т. тръгнали пеш по протежение на пътя и след стотина метра по-нагоре след дъгата на завоя видели св.С. който седял на банкета. До него моторът бил поставен на стъпенка. 

 Св.С., като видял приятеля си и разбрал, че изпитва силни болки в крака, позвънил на тел.112,  а подс.Т. му подал вода. В последствие св.С. бил откаран в ЦСМП, където било установено, че същият е с фрактура на долен десен крайник - счупване на малкия пищял на дясна подбедрица /дясната фибула/.

Видно от заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза  на пострадалия И.С.С., в следствие на настъпилото ПТП, е причинено - закрито счупване на малкия пищял на дясната подбедрица /дясната фибула/ в средната и една трета.

Причиненото нараняване на малкия пищял на дясната подбедрица на пострадалия С. /довело до нарушаване на неговата анатомична цялост/, отговаря да бъде получено от и при възникналото ПТП в резултат на удар, натиск, с достатъчна сила на притискане с твърд, тъп предмет, с ограничена площ и заоблени ръбове, в средната трета на дясната подбедрица, /на определени детайли от лекия автомобил/, по външно страничната й повърхност, от които и при което е настъпил вредоносният резултат - закритото счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, видимо проявено с изразен мекотъканен оток на меките тъкани на това ниво и видима деформация на подбедрицата му.

Установеното нараняване довело до нарушаване анатомичната цялост на малкия пищял на дясната подбедрица е довело до трайно затрудняване на опорно двигателната функция на долния десен крайник да извършва активна дейност за срок от около 2-2,5 месеца, при правилен възстановително-оздравителен период, съпроводен с болка и страдание.

От заключението по извършената технико-диагностична експертиза, се установи, че лекият автомобил джип,марка „Гранд Чароки", с рег.№ А8371МС, и мотоциклет "Ямаха 750 " с рег.№ ВТ 37965В, преди настъпването на произшествието, са били в състояние да се движат нормално по направление и в посока определена от техните водачи.

Техническите системи и механизми, които имат пряко отношение към безопасността на движението, като спирачни системи, кормилни уредби, лагерните възли на предните управляеми колела и състоянието на техните гуми към момента та настъпване на ПТП-15.05.2016 год са били технически изправни и водачите им са били в състояние да ги управляват безопасно и безконфликтно в района на произшествието.

Установените при извършения оглед и технически преглед механични изменения, изразяващи се в деформации и повреди по тях са причинени вследствие на станалото ПТП и не са в причинно следствена връзка с неговото настъпване.

Изложените фактически констатации, съдът изгради на база събраните по делото доказателства – констатациите в извършения оглед на местопроизшествие, извършения следствен експеримент, показанията на разпитаните свидетели - И.С., С.С., М., Д.Б., П.Т., М.Т. и П.Х., както и  събраните писмени доказателствени средства - справки и материали от сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Велико Търново, справка за нарушител/водач от СДВР, ЦСМП гр. Велико Търново, МОБАЛ гр. Велико Търново, РЦ 112 – Русе и заключениятапо цитираните експертизи.

Основен спорен въпрос при установяване на фактите по делото е свързан с извършената маневра от подс.Т.. В това отношение са налице преки доказателства – показанията на свидетелите С. и св.С., както и показанията на св.М., в които опосреднено представя възриятията на починалия свидетел –очевидец К.. Информацията която се съдържа в тези показания относно основния факт – реализираното ПТП, кореспондира както със заключението по извършената автотехническа експертиза, така и със заключениетопо извършената СМЕ, относно механизма на причиняване на фрактурата, като последица от взаимодействието на сила  - притискане с твърд, тъп предмет, какъвто се явява предната броня на автомобила. Взаимодействието на силите на притискане, както и частите с които са контактували превозните средства показва направлението в което са се движели – мотоциклетът по протежение на пътната лента и автомобилът -  перпендикулярно на треакторията на автомобила. Тезата, че подс.Т. е изчаквал да се включи в движението по посока гр.В.Търново, като автомобилът се е намирал на разделителната линия от платното за лентата за движение по която се е движел мотористът – пострадалия С. е несъстоятелна. Още повече че в пътния участък е налице ускорителна лента, при което ако подс.Т. е желаел да се насочи в тази посока, е следвало да се движи именно по ускорителната лента. Дори да е очаквал да се включи, то посоката в която би се намирал автомобилът му би била косо по отношение треакторията на мотоциклета, като ударът не би настъпил в тези части на автомобила,  в които са установени следи. Ето защо, по отношение на тази обстоятелства съдът не кредитира показанията на св. П.Т., св.Б., св.Т. и обясненията на подс.П.Т.. Всъщност показанията на тази група свидетели - П.Т., Б. и Т., са противоречиви. Именнопоради констатираните противоречия между дадените в хода на досъдебното производство и съдебената фаза, се наложи да се приобщят чрез прочитане – тези дадени от св.Б., св.П.Т. и св.Т., дадени в досъдебното производство. Противоречие се констатира по отношение на направлението от където са пристигнали в заведението за хранене, напралението за където са желаели да продължат пътуването, както и маневрата, която е направил подс.Т., след реализиране на  произшествието.

От друга страна показанията на св.С. и св.Стонов са ясни, коресподиращи и вътрешо непротиворечиви. Показанията на св. С. дадени в хода на досъдебното производство, в съдебното следствие, включително и при проведените очни ставки, останаха последователни и непротиворечиви.       

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :

С деянието си подс.Т. е осъществил състава  по чл. 343, ал. 1, б, „б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 3 вр. ал. 1, пр. 3 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 от НК вр. чл. 20, ал.1 и чл.25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

От обективна страна, при управление на МПС, следствие нарушаване  правилата за движение  по пътищата регламентирани в чл.20, ал.1 и  чл. 25, ал. 1 от ЗДП, предизвикал пътно-транспортно произшествие, в резултат на което причинил средна телесна повреда на  И.С.С..

Според съда, нарушението на правилото на чл.25, ал.1 от ЗДв.П, което изисква водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като в с процесния случай да  се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява – чл.20, ал.1 от ЗДв.П, се намира в пряка причино-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат и се явява основната, главна причина за настъпването на произшествието. В конкретната ситуация подс.Т. не се убедил преди започване на маневра пресичане на северната пътна лента, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него - движещият се със скорост 74 км/час в полагащата му се лента за движение посока гр. Велико Търново мотоциклет „Ямаха", с per. номер ***, собственост и управляван от И.С.С. и не извършил маневрата като се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение, в резултат на което блъснал с предна част на автомобила дясна странична част на мотоциклета и дясна подбедрица на водача

Ако подс.Т. бе изпълнил тези задължения, независимо от скоростта на пострадалия С., престъпния резултат не би се реализирал. Ето защо от обективна страна поведението на подс.Т. се явява главна причина за настъпилото ПТП, тъй като ако се бе съобразил с разпоредбата на закона,  с местоположението на пострадалия С., неговата посока на движение и ако при контрола на управляваното МПС, бе отчел тези фактори,  не би настъпил и престъпния резултат. Макар и скоростта на мотоциклета да е била над ограничението за пътния участък, то превишението не е значително и следва да се отчете само като съпричиняване, но не и като главна и основна причина за настъпване на произшествието.

Телесната повреда  - нарушаване анатомичната цялост на малкия пищял на дясната подбедрица е довело до трайно затрудняване на опорно двигателната функция на долния десен крайник да извършва активна дейност за срок от около 2-2,5 месеца, поради което следва да се квалифицират като средна по смисъла на чл.129, ал.2, пр.2, алт.2, хип.1, вр. с ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал  виновно – при  непредпазливост, под форма на небрежност. Подс.Т. не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и да съобрази поведението си с правилата за движение по пътищата. В конкретната пътна ситуация е имал видимост и  обективната възможност да изпълни задължението си по чл.25, ал.1 и чл.20, ал.1 от ЗДП, като несъобразяването с конкретното правило за движение по пътищата е резултат на проявената небрежност.

Относно отговорността :

За извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.„б", пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 вр. с чл.129, ал.2, пр.2, алт.2, хип.1, вр. с ал.1 от НК, се предвижда наказание - лишаване от свобода за срок до три години или пробация. По отоншение подс. Т., макар и осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел IV, глава Осма от общата част на НК е настъпила реабилитация. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, поради което са налице условията, по чл. 78а от НК, за освобождаването му от наказателна отговорност.

Относно имуществените вреди от престъплението по чл. 343, ал. 1, б, „б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 3 вр. ал. 1, пр. 3 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 от НК вр. чл. 20, ал.1 и чл.25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, съдът, намира, че е необходимо да се внесе пояснение. Настоящият състав е на мнение, че пречка за приложение на реда по чл.78а от НК, са само тези имуществени вреди, последица от престъплението в случая по,  които се явяват значителни. Това е така, тъй като при липсата на допълнителни квалифициращи признаци - средна телесна повреда, която поглъща по-леката квалификация, деянието пак би било престъпно, но по състава на чл.343, ал.1, б"а" от НК. В конкретната хипотеза обаче, в обстоятелствената част на обвинителния акт не е отразено изобщо причиняването на имуществени вреди, което с оглед на квалификацията не е задължително и не води до необоснованост, и не се установи такива да са причинени на значителна стойност.

Относно индивидуализацията на административното наказание, с оглед тежестта на престъплението, добрите характеристични данни в приложената по делото справка, социалното положение – пенсионер и   имущественото положение, според приложената по делото декларация, съдът счита, че следва да бъде наложено наказание – глоба  от 1500 лева  - малко над минималния предвиден размер по чл.78а, ал.1 от НК.

Що се касае до предвидената в чл.78а, ал.4 от НК, вр. с чл.343г от НК, възможност за кумулативно налагане на наказание лишаване от право на управление на МПС, съдът счита, че следва да се приложи. В случая се касае до престъпление извършено по непредпазливост, поради което  съдът счита, че за постигане целите на индивидуалната и общата превенция е достатъчно това наказание да се наложи за срок от  ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане в сила на присъдата. Така би се оказало предупредително и превъзпитателно въздействие спрямо личността на подс.Т., както общо така и в частност с оглед задълженията му, като участник в движението по пътищата. 

При този изход на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК, разноските направени в хода на наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза, възлизащи на сумата от 1617,77 лв., както и 5 лева държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, се възложиха на подс.Т. да се заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК, на подсъдимия Т. се възложи да запалти в полза на частния обвинител И.С.С., сумата от 1500 лв., представляваща направените от него разноски за адвокатско възнаграждение на повереник.

Веществените доказателства ВД № 1 - люспи от ауспух на мотор, поставени в бял хартиен плик запечатан с картон за ВД серия Г 04551; ВД № 2 - люспи от предна броня на джип „Чероки", поставени в плик запечатан с картон за ВД серия Г 04550 след влизане в сила на присъдата, се постанови да се унищожат, като вещи без стойност.

 По тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :