№ 373
гр. гр.Несебър, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20222150100180 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК.
Образувано е поискова молба вх. № 1424/16.02.2022 г. на „П.Д.” ЕООД, ЕИК
...................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.В.“ № 20,
представлявано от К.Т.Х., чрез АД „Д. и Г.“, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. В., ул.
„Б.“ № .................. адв. Р. Д. Д. от АК - В., срещу В. В. З., роден на ********** г.,
гражданин на Руската Федерация, заграничен паспорт серия .................... издаден на
26.11.2019 г. от МВД .............. Русия, с адрес: с. Р., к.к. „Е.“, бл. А, вх. Е., ет. 6, ап. ... с
която се иска от съда да осъди отвтеника да заплати на ищеца сумата от 9657,81 лева,
от която 2682,90 лева – такса поддръжка за 2019 г. и лихва забава върху нея за периода
15.02.2019 г. – 10.02.2022 г. в размер на 808,66 лева; 2682,90 лева – такса поддръжка за
2020 г. и лихва забава върху нея за периода 15.02.2020 г. – 10.02.2022 г. в размер на
536,62 лева; 2682,90 лева – такса поддръжка за 2021 г. и лихва забава върху нея за
периода 15.02.2021 г. – 10.02.2022 г. в размер на 263,81 лева; дължими по Договор за
поддръжка и управление на „Курортен комплекс Е. ....................“ № ММС-S-PD/035-
06.05/22.06.2005 г.
Посочва се, че между страните е сключен процесния договор, по който ищцовото
дружество има качеството на „мениджър“, а ответника – „възложител“ – собственик на
недвижим имот с площ от 95,26 кв.м., апартамент № Е... ет. 6, в сграда А-„Е.“, крило
Е., с адрес: с. Р., общ. Несебър, УПИ – 467, 468, 480, кв. 22 по плана за с. Р., общ.
Несебър в „Курортен комплекс Е. ....................“. С договора, ищецът се задължил да
извършва целогодишна техническа поддръжка, организационно и административно
управление на „Курортен комплекс Е. ....................“ срещу заплащане на месечна такса
в размер на 1 евро без ДДС на кв.м. площ от собствения на ответницата имот. Съгласно
клаузата на т. II.b от договора, заплащането на дължимата такса следвало да се
извършва до 15 февруари на текущата година. Ищецът заявява, че изпълнява поетите
договорни задължения в цялост и чрез „Е. Х.“ ООД, ЕИК ..................., като излага
подробно осъществяваните от него дейности по поддръжка. С твърдения за
1
неизпълнение на договорните задължения за заплащане на такса за 2019 г., 2020 г. и
2021 г. и невъзможност за извънсъдебно уреждане на спора се заявява интерес от
водене на делото.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, чрез адвокат Ц. М. от БАК, с който предявените искове се оспорват като
недопустими и неоснователни. Излагат се подробни съображения за недопустимост на
производството, които по същество касаят основателността на исковете, а именно за
отсъствие на доказателства досежно твърдяното от ищеца качество на ответника
„собственик“ на самостоятелен обект в процесния курортен комплекс, като се твърди,
че считано от 19.10.2007 г. посоченият апартамент е собственост на „Ф.“ ЕООД, ЕИК
.............. Оспорва се подписа, положен в представения от ищеца Договор за поддръжка
и управление на „Курортен комплекс Е. ....................“ № ММС-S-PD/035-
06.05/22.06.2005 г., като се твърди, че същият не изхожда от ответника, като се
релевира и възражение за нищожността му, поради отсъствие на форма, на основание
чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. чл. 2 от ЗУЕС. Излагат се твърдения, че съгласно
раздел V, т. 1 от договора, същият е срочен, сключен за 5 години, като срокът е изтекъл
на 22.06.2010 г. и след него и за процесния период между страните не е била налице
валидна облигационна връзка. Прави се възражение за изтекла в полза на ответника
погасителна давност по отношение на вземането на ищеца за такса поддръжка за 2019
г. и лихва забава върху нея, както и за недължимост на лихва за забава в периода на
извънредното положение, обявено със ЗМДВИП. Аргументира се неоснователност на
ищцовите претенции и поради неизпълнение от негова страна на поетите с договора
задължения. Иска се осъществяване на служебна проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора, като се сочи, че същият е сключен с лице с
качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП. Излагат се допълнителни твърдения, че с
писмо от м. април 2018 г., управляващото комплекса дружество „Е. Х.“ ООД, ЕИК
..................., е преустановило поддръжката на комплекса, поради което собствениците
на самостоятелни обекти са провели учредително събрание през май 2018 г. и са
регистрирали етажна собственост. С решение на ОСЕС от 07.08.2018 г. били
определени и дължими към бюджета на ЕС такси за поддръжка и управление. По
изложените аргументи, се моли за отхвърляне на ищцовите претенции и присъждане на
съдебни разноски в полза на ответника.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез
новоупълномощения си представител - адв. К. от АК – Хасково, моли за уважаване на
предявените и поддържани искове, като претендира присъждането на разноски в
настоящото производство, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Релевира
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
ответника.
Ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. М. от АК - Бургас, в
открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба, оспорва
претенциите и моли за отхвърлянето им. Претендира съдебни разноски, съобразно
представен списък.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представеният в приложение на исковата молба - Договор за поддръжка и
управление на „Курортен комплекс Е. ....................“ № ММС-S-PD/035-06.05/22.06.2005
г. /незаверено копие на л. 6-13 от делото и оригинал, приложен в отделен джоб към
задна корица на делото/, е надлежно оспорен по реда на чл. 193 от ГПК от ответника,
по повод на което е открито производство с протоколно определение № 518/19.07.2022
2
г. по делото.
Ищецът ангажира и други писмени доказателства – заверени извлечения от
счетоводни записвания на „Е. Х.“ ООД /л. 75-83 от делото/ и заверени преписи от
аналитични ведомости на „Е. Х.“ ООД /л. 84-99 от делото/, предмет на анализ от
допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза.
От своя страна, ответникът представя нотариален акт № 198, том XLIII, дело №
9528, вх. Рег. № 10495/19.10.2007 г. на АВ – Несебър /л. 31-32 от делото/, от който се
установява, че апартамент № № Е... ет. 6, в сграда А-„Е.“, крило Е., с адрес: с. Р., общ.
Несебър, УПИ – 467, 468, 480, кв. 22 по плана за с. Р., общ. Несебър в „Курортен
комплекс Е. ....................“ е собственост на трето за процеса лице – „Ф.“ ЕООД, считано
от 18.10.2007 г.
Ответникът ангажира и нотариален спесимен /образец от подпис /л. 33 от делото/,
както и договор за управление и поддръжка на апартамент в комплекс от затворен тип
„Е.“ от 28.06.2022 г. /л.48-54 от делото/, сключен между трети за процеса страни.
По делото бе изслушано и прието без възражения на страните заключение по
допусната по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото
лице Д. Б.. Експертизата е дала отговори по поставени от ищеца задачи, относно
дейностите, извършвани от „Е. Х.“ ООД по техническа поддръжка, организационно и
административно управление на „Курортен комплекс Е. ....................“ и направените в
тази връзка разходи.
В откритото производство по чл. 193 от ГПК по оспорване истинността на
процесния договор, досежно автентичността на положения за ответника З. подпис в
него, бе изслушано и прието без възражения от страните експертно заключение по
допуснатата от съда съдебно-почеркова графологична експертиза, извършена от
вещото лице Щ. Н.. Експертът, след изследване на подписите, положени за ответника
З. в оригинал от процесния договор за поддръжка и управление на „Курортен комплекс
Е. ....................“ № ММС-S-PD/035-06.05/22.06.2005 г. и сравняването им с дадените от
ответника нотариални образци от подпис в оригинал, е достигнал до краен извод, че
подписите за „Възложител/Заказчик“ в процесния договор не са положени от В. В. З.,
гражданин на Руската федерация, роден на ********** г. в гр. Киров.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца, при условията на главно и пълно доказване, е възложено
установяването на наличието на валидна облигационна връзка между страните по
процесния Договор за поддръжка и управление на „Курортен комплекс Е. ....................“
№ ММС-S-PD/035-06.05/22.06.2005 г., изпълнение на поетите с договора задължения,
както и размера на договореното възнаграждение.
По повод акцесорната претенция за лихва за забава, на ищеца е указано, че следва
да докаже размера на претенциите си за главници и изискуемостта им, както и размера
на търсените лихви.
В рамките на откритото производство по чл. 193 от ГПК за оспорване
истинността на процесния договор, в частност – автентичността на положения за
ответника подпис в него, в тежест на ответника бе възложено установяване на
неистинността.
Съдът, с оглед приетото и неоспорено заключение на допуснатата съдебно-
почеркова експертиза, намира, че формалната доказателствена сила на приетия по
делото частен документ е оборена надлежно от ответника, комуто се следва
3
доказателствената тежест. При извод за успешно оспорване истинността на процесния
писмен договор между страните в рамките на проведено по същността си производство
по инцидентен установителен иск на ответника, съдът прима, че Договор за поддръжка
и управление на „Курортен комплекс Е. ....................“ № ММС-S-PD/035-
06.05/22.06.2005 г. е неподписан от страна на В. В. З..
С оглед посоченото, от правна страна, настоящият съд, намира ищцовата
претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за неоснователна, като недоказана
по основание.
Ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване на основния
правопораждащ факт, а именно – наличие на валидна облигационна връзка между
страните по процесния Договор за поддръжка и управление на „Курортен комплекс Е.
....................“ № ММС-S-PD/035-06.05/22.06.2005 г., доколкото успешно бе доказано, че
същият съставлява неистински документ, несъдържащ автентичен подпис на ответника
и негоден да го обвърже със съдържанието си. По делото не бяха ангажирани други
доказателства, от които да може да се установи съществуването на твърдяната от
ищеца облигационна връзка и нейното съдържание.
При недоказаност на правоотношението, за настоящия състав се налага краен
извод за недоказаност на претенцията в цялост, като съдът не намира за необходимо да
изследва наличието на допълнителните юридически факти, обуславящи
основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Доколкото претенцията за законна лихва има акцесорен характер и следва
основателността на главния иск, настоящият съд намира за неоснователна иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло, като неоснователни и недоказани.
При този изход на спора, на ищеца не се следва присъждане на разноски за
производството. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски за производството се
следват на ответника. Във връзка със своевременно релевирано от ищеца възражение
за прекомерност на размера на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение,
съдът, като съобрази разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след
извършени изчисления и предвид броя на съдебните заседания пред настоящия съд,
намира, че съответният размер на претендираното възнаграждение възлиза на сумата
от 1515,78 лева, която следва да се възложи в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените кумулативно обективно съединени искове от „П.Д.”
ЕООД, ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.В.“ № 20,
представлявано от К.Т.Х., срещу В. В. З., роден на ********** г., гражданин на
Руската Федерация, задграничен паспорт серия .................... издаден на 26.11.2019 г. от
МВД .............. Русия, с адрес: с. Р., к.к. „Е.“, бл. А, вх. Е., ет. 6, ап. ... с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата от 9657,81 лева, от която 2682,90 лева – такса
поддръжка за 2019 г. и лихва забава върху нея за периода 15.02.2019 г. – 10.02.2022 г. в
размер на 808,66 лева; 2682,90 лева – такса поддръжка за 2020 г. и лихва забава върху
нея за периода 15.02.2020 г. – 10.02.2022 г. в размер на 536,62 лева; 2682,90 лева –
4
такса поддръжка за 2021 г. и лихва забава върху нея за периода 15.02.2021 г. –
10.02.2022 г. в размер на 263,81 лева; дължими по Договор за поддръжка и управление
на „Курортен комплекс Е. ....................“ № ММС-S-PD/035-06.05/22.06.2005 г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „П.Д.” ЕООД, ЕИК ...................., да заплати на В. В. З., роден на
********** г., гражданин на Руската Федерация, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ,
сумата от 1515,78 /хиляда, петстотин и петнадесет лева и седемдесет и осем
стотинки/ лева – съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5