Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 18.03.2020
Град
Стара Загора
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети януари Година
2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 5784 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът Т. твърди в
исковата си молба, че с ответника били сключени следните договори за
предоставяне на услуги: договор за мобилни услуги № *********/08.10.2015 г.,
съгласно който му бил предоставен номер - и договор за мобилни услуги №
*********/08.10.2015 г., съгласно който му бил предоставен номер - и сертификат
за пакетни услуги - + № *********/08.10.2015 г., съгласно който тези телефони се
включвали в пакет, спрямо който се прилагали търговски отстъпки; договор за
мобилни услуги № *********/05.11.2015 г., съгласно който му бил предоставен
номер -; сертификат за пакетни услуги - + № *********/05.11.2015 г., съгласно
който горепосочените номера -, - и - се включвали в пакет, спрямо който се
прилагали търговски отстъпки; договор за мобилни услуги № *********/09.11.2015
г., съгласно който му бил предоставен номер - и мобилен апарат -; договор за
лизинг от 16.11.2015 г., съгласно който му било предоставено мобилно устройство
-. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 623.07 лева с ДДС,
като за ползването й лизингополучателят се задължавал да плати 23 месечни
вноски, всяка по 27.09 лева с ДДС (22.58 лева без ДДС), като било предвидено те
да се фактурирали с месечните сметки за ползвани услуги; и допълнително
споразумение по програма „Заедно" към договор за мобилни/фиксирани услуги
№ *********, и договор за лизинг от 07.12.2015 г., съгласно което за номер -
влизал в сила нов абонаментен план. На основание клауза от споразумението бил
сключен и договор за лизинг, който предвиждал клиентът да получи мобилен апарат
-. Общата цена на лизинговата вещ била 358.57 лева. За ползването й
лизингополучателят се задължавал да извършва ежемесечни вноски по 15.59 лева с
ДДС (12.99 лева без ДДС) за периода 08/01/2016 г. - 08/11/2017 г., като било
предвидено те да се фактурирали чрез сметките за ползвани мобилни услуги. Към
периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника
мобилни номера се прилагали следните условия: за номер - - условията,
договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 08.10.2015 г. и
сертификат за пакетни услуги - + № ********* от 05.11.2015 г., за номер - -
условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 05.11.2015 г.
и допълнително споразумение по програма „Заедно" към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 07.12.2015 г., за номер - - условията,
договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 08.10.2015 г. и
сертификат за пакетни услуги - + № ********* от 05.11.2015 г., за номер - -
условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 09.11.2015 г.
и за мобилен апарат - - условията, договорени в договор за лизинг от 07.12.2015
г. Ответникът не изпълнил своите парични задължения, начислени му в 5 бр.
фактури, издадени в периода януари
Ответникът М.А.К. оспорва
предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен, с възражения и
доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на делото по
същество и в представена от особения му представител по чл. 47, ал. 6 ГПК
писмена защита.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесното вземане
ищецът е подал на 24.11.2017 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 6427/2017
г. на СтРС, по което на 28.11.2017 г. е издадена исканата заповед, която е
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 16.11.2018
г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесния иск,
които поради това се смята предявен на 24.11.2017 г., когато е подал в съда заявлението
си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 08.10.2015 г. страните
са сключили в писмена форма, при общи условия, представените по делото договори
за мобилни услуги № ********* и № ********* (л. 11-17),
по които ищецът се задължил да предоставя на ответника посочените в тях мобилни
услуги при условията им и общите условия на тези договори, а ответникът се
задължил да му ги плаща ежемесечно, заедно с дължимата се месечна абонаментна
такса за избрания от него абонаментен план, съгласно издадена от ищеца фактура,
в срока указан в същата, но не по-късно от 18 дни след издаването й, независимо
от това дали е получил същата (чл.чл. 23 и 26-27 ОУ на
договорите, л. 100). На 08.10.2015 г., към тези договори, е
сключен и сертификат за пактени услуги, с който страните уговорили за
посочените в тях мобилни номера да се прилага посочената в него отстъпка от
стандартния месечен абонамент и продължаване на срока им до 08.10.2017 г. (л.
18).
На 05.11.2015 г.
страните са сключили в писмена форма, при общи условия и представения по делото
договор за мобилни услуги № ********* (л. 21-24), по който ищецът се
задължил да предоставя на ответника посочените в него мобилни услуги при
условията му и общите условия, а ответникът се задължил да му ги плаща
ежемесечно, заедно с дължимата се месечна абонаментна такса за избрания от него
абонаментен план, съгласно издадена от ищеца фактура, в срока указан в същата,
но не по-късно от 18 дни след издаването й, независимо от това дали я е получил
(чл.чл. 23 и 26-27 ОУ на договорите, л. 100). На 05.11.2015 г., към посочените три договора за мобилни
услуги, е сключен и сертификат за пактени услуги, с който страните уговорили за
посочените в тях мобилни номера да се прилага посочената в него отстъпка от
стандартния месечен абонамент и продължаване на срока им до 05.11.2017 г. (л.
25). На 07.12.2015 г. страните са сключили и представеното
допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 05.11.2015 г., с
което уговорили посочените в него други ценови условия на избрания от ответника
абонаментен план по договора, като при подписването му е предоставено и
посоченото в раздел II, т. 1 от същото споразумение
устройство (л.35-36). За ползването му на
лизинг обаче, страните са сключили на 08.12.2015 г., при представените общи
условия, представения договор за лизинг (л. 32).
По същия на ответника е предоставено това устройство за временно и възмездно
ползване на лизинг, за срок от 23 месеца или до 08.11.2017 г., а ответникът се
задължил да плати на ищеца общата му лизингова цена от 358.57 лева с ДДС, на месечни
лизингови вноски, всяка по 15.59 лева, с падеж за плащането им посочен в чл. 5
от договора (л. 32). Вярно е, че в
заповедта този договор е посочен с друга дата на сключването му на 07.12.2015
г., а в съдържанието на присъденото с нея главно вземане, не е посочено, че
представлява и лизингови вноски. Но също така е вярно, че това е очевидна
фактическа грешка, която следва да се поправи в заповедното производство по
реда на чл. 247 ГПК (т. 7 ТР 4/2013 ОСГТК). В
чл. 12, ал. 2 от общите условия на този договор е уговорено, че месечните
вноски и другите плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване
на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги,
сключен/сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на
дължими съгласно тези договори плащания (л. 33).
На 09.11.2015 г., при
общи условия, страните са сключили и представения по делото договор за мобилни
услуги № ********* (л. 28-31). По силата му ищецът
се задължил да предоставя на ответника посочените в него мобилни услуги при индидуалните
и общите му условия, а ответникът се
задължил да му ги плаща ежемесечно, заедно с дължимата се месечна абонаментна
такса за избрания от него абонаментен план, съгласно издадена от ищеца фактура,
в срока указан в същата, но не по-късно от 18 дни след издаването й, независимо
от това дали е получил същата (чл.чл. 23 и 26-27 ОУ на
договорите, л. 100).
На 16.11.2015 г.
страните са сключили при представените общи условия и договор за лизинг (л.
96-98). По същия ищецът предоставил на
ответника за временно и възмездно ползване на лизинг, за срок от 23 месеца, или
до 16.10.2017 г., посоченото в този договор устройство, а ответникът се
задължил да му плати общата му лизингова цена от 623.07 лева с ДДС, на месечни
лизингови вноски, всяка по 27.09 лева (л. 96). Този договор обаче, не е посочен от ищеца в заявлението му
и издадената въз основа на него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Поради
това искът му по чл. 422, ал. 1 ГПК по делото в тази му част, с която въз основа
на него и т. 12 от общите му условия, претендира
съществуване на негово вземане и за неплатените му по
същия договор от ответника четири лизингови вноски в общ размер от 108.36 лева (по 27.09 лева всяка) по фактури №№ **********/15.01.2016
г., № **********/15.02.2016 г., № **********/15.03.2016 г. и кредитно
известие № **********/15.04.2016 г., с 514.71 лева предсрочно изискуеми деветнадесет лизингови
вноски по същия договор, начислени във фактура № **********/15.05.2016 г., или общо 623.07 лева, е недопустим и делото в тази му част,
по отношение на него, следва да се прекрати. В този смисъл е и т. 11б от
мотивите на задължителното за съдилищата ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, според
която, в относимата й за случая част, в производството по иска по чл. 422 ГПК,
не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за
изменение на основанието, чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение (т. 11б ТР № 4/2013 на
ОСГТК). Същото се отнася и до
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК в частта му, с която ищецът претендира съществуване
на негово вземане и за неплатените му четири лизингови вноски в общ размер от
83.96 лева (по 20.99 лева с ДДС всяка) по същите фактури №№
**********/15.01.2016 г., № **********/15.02.2016 г., № **********/15.03.2016
г. и кредитно известие № **********/15.04.2016 г., с 398.81 лева предсрочно
изискуеми деветнадесет лизингови вноски по договор за лизинг към договора за мобилни
услуги № *********/08.10.2015 г. (за номер -),
производството по който иск в тази му част също следва да бъде прекратено на
това основание по същите съображения, защото на такъв договор за лизинг, ищецът
въобще не е основавал тази част от общо 482.77 лева от процесното вземане,
видно от заявлението му издадаване на заповедта, в която такъв договор за
лизинг също не е посочен, както и в исковата му молба. Такъв договор за лизинг
ищецът не е и представял като доказателство по делото, като за пръв път
пълномощникът му го сочи едва в молбата си становище от 03.12.2019 г. по делото
(л. 93). Поради това делото и
в тази му част, следва да се прекрати на същото основание (т.
11б ТР № 4/2013 на ОСГТК). В същата й част
следва да бъде обезсилена и заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК (т.
13 ТР № 4/2013 на ОСГТК).
От представените от
ищеца и неоспорени от особения представител на ответника горепосочени фактури и
кредитно известие (л. 37-45), преценени съвкупно с
признатия в молбата – становище от 03.12.2019 г. на пълномощника на ищеца по
делото факт (че на 04.04.2016 г. последният е преустановил достъпа на
ответника до мобилната си мрежа – л. 92), се установява още, че
в изпълнение на процесните горепосочени договори за мобилни услуги и и процесния
договор за лизинг от 08.12.2015 г. (без останалите
горепосочени други два договора за лизинг, защото, макар и твърдените от ищеца
по тях лизингови вноски от 20.99 лева и от 27.09 лева, също да са фактурирани за
плащане на ответника в тези фактури и кредитно известие, не последните са
основанието на предявеният от него в тази му част иск за съществуване на същата
част от общо 1105.84 лева от процесното вземане, от която 623.07 лева неплатени
четири лизингови вноски и деветнадесет предсрочно изискуеми такива по договор
за лизинг от 16.11.2015 г., и 482.77 лева неплатени четири лизингови вноски и
деветнадесет предсрочно изискуеми такива по договор за лизинг към договор за
мобилни услуги № *********/08.10.2015 г., а тези непосочени в заявлението му и
заповедта други договори за лизинг, поради което иска му в тази му част, следва
да се прекрати, като недопустим), ищецът е предоставил
на ответника мобилни услуги в периода от 15.12.2015 г. до 04.04.2016 г., а след
това и ползване на лизинговата вещ по процесния договор за лизинг от 08.12.2015
г., за плащане на които му е издал в периода от 15.01.2016 г. до 15.04.2016 г. следните
процесни фактури №№ **********/15.01.2016 г., № **********/15.02.2016 г., и №
**********/15.03.2016 г., и кредитно известие № **********/15.04.2016 г., на
обща стойност, след последното, от 312.26 лева с ДДС - л. 37-44 (след
приспадане от общата им стойност от 504.58 лева с ДДС и начислените в тях за
плащане на ответника общо 192.32 лева лизингови вноски по горепосочените други
два договора за лизинг, които не са предмет на делото и производството по които
следва да се прекрати с оглед изложеното).
Неоснователни са при
това положение доводите за противното на особения представител на ответника.
Вярно е, че фактурата не е основание за плащане, каквото е доставката на
стоката или услугата. Но също така е вярно, че фактурата удостоверява/доказва
този факт (Р 1064-2003-I). Вярно е също така, че
в горепосочената си молба – становище по делото, пълномощникът на ищеца сам
признава неизгодния за последния факт, че на 04.04.2016 г., поради неплащане от
ответника до 30.03.2016 г. на паричните му задължения до тази дата по процесните
договори/споразумения за мобилни услуги, ищецът едностранно е спрял достъпа на
ответника до същите услуги по тези договори (л. 92).
Но също така е вярно, че в този случай ищецът не само е имал основание по чл.
27, изр. 3 от общите условия на тези договори, да спре достъпа на ответника до тези
услуги по тях, до заплащане на дължимите по същите суми (л.
100). Но след това спиране не му е и начислявал в останалите процесни
фактури цени за тези спрени услуги, а само за лизингови вноски по процесния
договор за лизинг и горепосочените други два договора за лизинг, производството
по които следва да се прекрати (л. 43-44).
Тежестта да докаже при
това положение по делото, че е изпълнил точно и без забава тези си изискуеми
парични задължения по всяка от тези фактури и кредитно известие, до посочените
им процесни размери от общо 312.26 лева с ДДС, лежи по делото върху ответника
(чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният обаче не представи и по делото няма доказателства
да е изпълнил същите до приключване на съдебното дирене (чл.
235, ал. 3 ГПК). Поради това, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, съдът намери, че ответникът не е
изпълнил точно тези си изискуеми парични задължения към ищеца по посочените договори/споразумения
за мобилни услуги и процесния договор за лизинг от 08.12.2015 г., в общ размер
от 312.26 лева с ДДС, което му неизпълнение е виновно, защото по делото няма
данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Понеже във фактурите е определен ден за плащане на всяка от тях, но не
по-късно от посоченият в ОУ 18-ти ден на издаването им, а по делото няма данни
ответникът да е платил и на този ден, на следващият ден, след изтичането му, той
е изпаднал и в забава да плати на ищеца цените по всяка от тези фактури, до
посочените им процесни размери от общо 312.26 лева с ДДС по процесните договори
за мобилни услуги и споразумения към тях и договора за лизинг от 08.12.2015 г. (л.
43-44) - (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
Поради това ищецът има
право да иска изпълнението/плащането им, заедно с обезщетение за забавата в
размер на законната лихва, което е и сторил с подаване на заявлението си за
издаване на заповедта за изпълнението им по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл.
79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо съдът намери, че за ищецът е възникнало и
съществува към датата на приключване на съдебното дирене главно вземане от общо 312.26 лева за тези неплатени му от ответника
по процесните горепосочени договори/споразумения за мобилни услуги и лизинг, фактури
и кредитно известие - абонаменти такси, ползвани
услуги и лизингови вноски, заедно със законната лихва за забава в плащането им
от подаване на заявлението в съда на 24.11.2017 г., от когато се счита предявен
по делото и иска му за тяхното съществуване по чл. 422, ал. 1 ГПК, до
изплащането им (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД).
Като неоснователен обаче
в останалата му допустима част, следва да бъде отхвърлен този иск на ищеца по
чл. 422, ал. 1 ГПК, с който претендира съществуване на негово вземане и за 854.73
лева неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, с 296.21
лева деветнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски по т. 12 от общите
условия на процесния договор за лизинг от 08.12.2015 г., които е начислил на
ответника за плащане във фактура № **********/15.05.2016 г. (л.
45).
Вярно е,
че в исковата си молба и молбата – становище на пълномощника му от 03.12.2019
г. ищецът поддържа, че поради забавата на ответника да му плати горепосочените
абонаменти такси и ползвани услуги по процесните договори за мобилни услуги, ищецът
прекратил едностранно и предсрочно на 04.04.2016 г. тези договори, по вина на ответника,
който поради това му дължал и уговорените в т. 3.3 от сертификатите за пакетни
услуги от 05.11.2015 г. и р. IV, т. 4 от
допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги № *********/07.12.2015
г. - неустойки от общо 854.73 лева за предсрочното им прекратяване, начислени в
размер на дължимите се до края на срока им на действие месечни абонаменти такси
по всеки от тях (л. 3 и 92). Вярно е също така, че
в т. 3.3 от процесните сертификати за пакетни услуги и раздел IV,
т. 4 от допълнителното споразумение от 07.12.2015 г. към договора за мобилни
услуги е уговорено, в относимата им за случая част, че в случай на предсрочното
им прекратяване по вина на потребителя, същият дължи неустойки в размер на
всички стандартни за съответния план месечни абонаментни такси за всеки номер
до края на уговорения в тях срок на действието им (л. 18, 25 и 35).
Но също
така е вярно, че и едностранното прекратяване (включително и
автоматично) на действието на тези договори, поради виновното им
неизпълнение от ответника, преди изтичане на срока им на действие, представлява
разваляне на същите договори. С оглед характера на уговорените в тях насрещни
престации - за продължително изпълнение на ищеца (по предоставяне на мобилни
услуги по същите) и за периодично изпълнение на ответника (за ежемесечно
плащане на абонаменти такси и предоставени мобилни услуги), това разваляне има
действие само занапред (чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Според ВКС е допустимо
уговарянето на неустойка за вредите от развалянето им, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Иначе клаузата
за неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът
следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретното му неизпълнение и/или претендирана/начислена
неустойка (т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК). А уговорката за неустойка при предсрочно
разваляне по вина на абоната на договор за мобилни услуги/допълнително
споразумение към него, от мобилния оператор, в размер на всички неплатени по
договора/споразумението месечни абонаментни такси до края на срока му на
действие, излиза извън посочените функции на неустойката, защото мобилният
оператор по вече разваленият договор получава имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил и ако договорът не беше развален, без обаче
да предоставя мобилни услуги, което води до неоснователното му обогатяване и
нарушава принципа за справедливост. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.
88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, според която обезщетението няма компенсаторен характер
(в този смисъл и Р 219-2016-I т.о., Р 110-2016-I т.о., Р 193-2016-I т.о.). Или
казано иначе. Според чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, при разваляне на договора,
кредиторът има право на обезщетение (уговорено като неустойка
или по общия ред – б.р.) само за вредите от неизпълнението на договора, а не и за
развалянето му.
Поради това посочените неустоечни клази са нищожни, поради противоречието им с
добрите нрави (чл. 26, ал. 1 и ал. 4 ЗЗД). Поради това, дори и тези договори да се приемат в случая
за едностранно и предсрочно прекратени/развалени от ищеца, поради виновното им
неизпълнение от ответника, то и тогава последният не му дължи процесните
неустойки от общо 854.73 лева, начислени му от ищеца за предсрочното им
прекратяване, защото са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави,
горепосочените неустоечни клаузи, в които е уговорено плащането им, въз основа
на които те са му начислени за плащане в горепосочената процесна фактура № № **********/15.05.2016
г. и се претендира тяхното съществуване с иска по делото, който на това
основание се явява неоснователен в тази му част (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Вярно е от друга страна,
че с исковата си молба и посочената молба – становище на пълномощника му, ищецът
поддържа още, че обявил, на основание чл. 12 от общите условия на процесния договор
за лизинг от 08.12.2015 г., оставащите до края на срока му на действие 19
лизингови вноски по същия договор, в общ размер от 296.21 лева, за предсрочно
изискуеми, поради забава в плащането от ответника на месечните абонаменти
вноски и ползвани мобилни услуги по договорите за такива и процесните три
фактури №№ **********/15.01.2016 г., № **********/15.02.2016 г., №
**********/15.03.2016 г., и кредитно известие № **********/15.04.2016 г. Вярно
е, че по делото се установи с оглед изложеното, че по същите договори и фактури
ответникът дължи на ищеца общо 249.90 лева с ДДС за неплатените абонаменти
такси и мобилни услуги, които, заедно с неплатените четири лизингови вноски от
общо 62.36 лева по процесния довор за лизинг, не му е платил до приключване на
съдебното дирене. Вярно е също така, че в процесната фактура № **********/15.05.2016
г. ищецът му е начислил за плащане и сумата от 1209.73 лева за „вноска лизинг (след
01/01/2014)“, в която следва да се приеме, че е включена и процесната
сума от 296.21 лева, за оставащите до края на срока на действие на процесния договор
за лизинг 19 месечни вноски по 15.59 лева с ДДС всяка (л. 45).
Вярно е също така, че в чл. 12, ал. 2, пр. 2 от общите условия на същия договор
за лизинг, въз основа на която клауза ищецът в случая претендира, че е
възникнало и съществува негово вземане за тези предсрочно изискуеми лизингови
вноски от 296.21 лева, е уговорено, че месечните вноски и другите дължими
възнаграждения по договора за лизинг стават предсрочно изискуеми и в случай на
забава на дължими съгласно договорите за мобилни услуги плащания (л.
33). Но също така е вярно, че тази клауза на чл. 12, ал. 2,
пр. 2 от ОУ на процесния договор за лизинг, е неравноправна, а за наличието на
такива клаузи в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно (чл.
7, ал. 3, изр. 1 ГПК).
Според
чл. 143 ЗЗП (в приложимата му с оглед датата на сключването на договора
за лизинг редакция, преди изм. ДВ, бр. 100/2019 г.), неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
изброените след това в текстовете на чл. 143
ЗЗП възможни проявни форми на неравноправни клаузи, по аргумент от т. 19 на чл.
143 ЗЗП (ред. преди посоченото изм. ДВ, бр.
100/2019 г.), е примерно, а не изчерпателно (Р 109-2019-II
т.о.).
В случая
клаузата на чл. 12, ал. 2, пр. 2 от общите условия на договора за лизинг,
урежда условията за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски, както и произтичащите от това последици за потребителя – ответник
(л. 33). Според същата клауза,
месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми и
в случай на забава в плащане на дължими съгласно договорите за мобилни услуги
плащания от лизингополучателя. Именно на тази тази клауза ищецът в случая
претендира предсрочно изискуемите лизингови вноски, видно от исковата молба и молбата
– становище на пълномощника му (л. 3 и 93).
ВКС обаче
приема в задължителната си практика, че идеята за неизпълнение, което е
съществено от гледна точка на интереса на кредитора, е заложена и в чл. 71 ЗЗД,
уреждащ правото му да иска изпълнение на срочно задължение преди срока (Р 109-2019-II
т.о.). Като се има предвид това, клаузата на чл. 12, ал. 2, пр.
2 от общите условия на процесния договор за лизинг, не би била неравноправна
само ако съдържаше достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното
неизпълнение, при проявлението на което настъпва предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски, а случаят не е такъв. При него е несъстоятелно да се
приеме, че във формулировката й – „месечните лизингови вноски и дължимите
възнаграждения стават предсрочно изискуеми и в случай на забава в плащането на
дължими съгласно договорите за мобилни услуги плащания", е заложен
"ясно и недвусмислено обективен и безспорен критерий" за предсрочна
изискуемост на тези вноски. Не само защото същата клауза очевидно не съдържа
указание дали просрочието следва да обхваща едно или няколко дължими „плащания“
по една или различни фактури по договорите за мобилни услуги или само част от
тях, нито какво трябва да е естеството на тези плащания – месечни абонаментни такси и/или мобилни
услуги. Нещо повече. Същата клауза обуславя предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски за неизпълнение, не на договора за лизинг, а на друг договор/и
за мобилни услуги, сключен/и от лизингополучателя. Освен това формулировката й
не държи и сметка за продължителността на срока на договора за лизинг (в
случая от двадесет и три месеца), нито за размера на
поетия от ответника по него дълг - да плати 23 месечни лизингови вноски в общ
размер от 358.57 лева (л. 32). А
тези обстоятелства несъмнено имат значение за преценката дали неизпълнението/неплащането
на задължения по сключените от него в случая други договори за мобилни услуги,
дори и в незначителен размер, е съществено за интереса на ищеца - кредитор, за
да може той добросъвестно да го лиши от преимуществото на срока и обяви за
предсрочно изискуеми на основание същата клауза оставащите до края на срока на
договора за лизинг месечни лизингови вноски с ненастъпил падеж. Липсата на ясни
критерии в съдържанието на същата клауза препятства възможността при възникналия
и в случая съдебен спор между страните, съдът да прецени дали е осъществено
предвиденото в тази клауза основание, и то за автоматична предсрочна
изискуемост на същите вноски. Поради тази неяснота за тежестта на
неизпълнението, и то по друг/и договор/и за мобилни услуги, обуславящо тази
автоматичната предсрочна изискуемост на лизинговите вноски с ненастъпил падеж
по процесния договор за лизинг, клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите му условия
поставя ответника – длъжник в значително по-неблагоприятно положение спрямо ищеца
- кредитор, който може да се позове на нея винаги, когато ответникът забави
което и да е плащане по който и да е договор за мобилни услуги, дори забавата
да е частична или да касае само акцесорни и/или незначителни с оглед интереса
на кредитора задължения по същия договор. Същевременно тази клаузата е в разрез
и с принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, от
който произтича изискването за кредитора и да уведоми длъжника за предсрочната
изискуемост (аргумент и от чл. 71 ЗЗД). А предвиденото в чл.
12, ал. 2 от общите условия на договора за лизинг автоматично настъпване на
тази изискуемост, дори и в случай на незначителна забава на дължими и по един договор
за мобилни услуги плащания, без необходимост от уведомяване на ответника –
длъжник за това, нарушава изискването за равновесие в отношенията длъжник -
кредитор и поставя ответника в значително по-неблагоприятно положение,
включително като се имат предвид неблагоприятните за него последици от
предсрочната изискуемост на лизинговите вноски с ненастъпил падеж. По такива
съображения ВКС приема, че такива клаузи в договорите за потребителски кредит
са неравноправни (така и Р 109-2019-II т.о.). Това
разрешение следва да намери аналогично приложение и в случая, доколкото и
ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП по
сключения с ищеца при общи условия процесен договор за лизинг. Ето защо съдът
намери, че клаузата на чл. 12, ал. 2, пр. 2 от общите му условия, въз основа на
която в случая ищецът по същество претендира с исковата си молба възникването и
съществуването на процесното вземане, в допустимата му част, за 296.21 лева
предсрочно изискуеми лизингови вноски по същия договор, е неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗПП (в този смисъл Р 109-2019-II
т.о.). А тъй като тя не е уговорена индивидуално, а в чл. 12,
ал. 2 от общите условия на процесния договор за лизинг, тя е и нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП (чл. 146, ал. 2 ЗЗП). А
след като е така и клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите условия на договора за
лизинг, въз основа на която ищецът в случая претендира възникването и
съществуването на негово вземане, в допустимата му част, за 296.21 лева
предсрочно изискуеми лизингови вноски по процесния договор за лизинг, е неравноправна
и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП (чл. 146, ал. 2 ЗЗП), за
ищецът не е възникнало и поради това несъществува към датата на приключване на
съдебното дирене вземане за същите вноски (чл. 422, ал. 1 ГПК). Ето защо искът
му за съществуване и на това вземане, както и за неустоечното такова, следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен в тази му част, заедно с акцесорната му
претенция за признаване съществуването и на законна лихва върху същия, без
преди това да бъде обсъждан и по отношение на неговия размер, защото това се
явява безпредметно. Други релевантни доказателства, които да навеждат на
изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма представени по делото.
При този изход на делото,
сторените от ищеца разноски за същото в общ размер на 748.10 лева (от
които 51.38 лева внесена д.т. за производството, 491.80 лева платено адвокатско
възнаграждение и 204.92 лева внесено възнаграждение на особения представител на
ответника), следва да се възложат в тежест на ответника съразмерно с
уважената част от иска или сумата от 90.93 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). Тук не следва да се
включва и внесения от ищеца депозит от 100 лева за назначената по делото по
негово искане съдебно-икономическа експертиза, защото от същия не е изплащано
възнаграждение на вещото лице, поради късното му внасяне от ищеца и неизготвяне
поради това на заключение по тази експертиза, поради което той не подлежи на
присъждане (чл. 82 ГПК). При този изход на
делото, в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска, следва да
се възложат и сторените от ищеца разноски в заповедното производство в общ
размер от 435.28 лева (от които 51.38 лева
внесена д.т. за същото производство и 383.90 лева платено адвокатско
възнаграждение) или сумата от 52.91 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК). При този изход на делото и ответникът има право да иска да му се
присъдят разноски по настоящото дело и в заповедното производство, съразмерно с
отхвърлената и прекратена част от иска по делото, но в същото няма данни той да
е сторил разноски в тези производства, поради което такива не му се и присъждат
(чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК, и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.К., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи
на Т., с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---, сумата от общо 312.26
лева за главница от неплатени абонаментни такси, ползвани услуги и лизингови вноски по договор
за мобилни услуги № *********/08.10.2015 г., договор за мобилни услуги №
*********/08.10.2015 г., сертификат за пакетни услуги -
+ №
*********/08.10.2015 г., договор за мобилни услуги № *********/05.11.2015 г., сертификат
за пакетни услуги - + № *********/05.11.2015 г., договор за
мобилни услуги № *********/09.11.2015 г., допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за
лизинг от 08.12.2015 г., фактури №№ **********/15.01.2016 г., № **********/15.02.2016
г., и № **********/15.03.2016 г., и кредитно известие № **********/15.04.2016
г., и законна лихва върху тази главница от 24.11.2017 г. до изплащането й, за
които парични задължения е издадена заповед № 4125/28.11.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 6427 по описа за 2017 г. на
Старозагорския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен този предявен от Т. с п.а., против М.А.К. с п.с., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, В
ОСТАНАЛАТА МУ ДОПУСТИМА ЧАСТ, над сумата от 312.26 лева до претендираните 1463.20
лева и законна лихва върху тази отхвърлена част от 24.11.2017 г. до изплащането
й.
ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото гражданско дело № 5784 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, по предявения от Т. с п.а.,
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК В ЧАСТТА МУ, за признаване за установено по отношение
на М.А.К. с п.с., че му дължи и сумата над 1463.20 лева до
2569.04 лева за неплатени
лизингови вноски и предсрочно изискуеми такива по договор за лизинг от
16.11.2015 г. и договор за лизинг към договор за мобилни услуги №
*********/08.10.2015 г. (за номер -), и
фактури №№ **********/15.01.2016 г., № **********/15.02.2016 г., №
**********/15.03.2016 г., и № **********/15.05.2016 г., и кредитно известие №
**********/15.04.2016 г., и законна лихва върху тази прекратена част от
24.11.2017 г. до изплащането й, поради недопусимост на иска в тази му част, и
ОБЕЗСИЛВА поради това издадената заповед № 4125/28.11.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 6427 по описа за 2017 г. на
Старозагорския районен съд В СЪЩАТА Й ЧАСТ, с която е разпоредено, длъжникът М.А.К.
с п.с., да заплати на кредитора Т. с п.а., за главница, и сумата над 1463.20
лева до 2569.04 лева, и законна лихва върху тази част от главницата от 24.11.2017
г. до изплащането й.
ОСЪЖДА М.А.К. с п.с.,
да заплати на Т. с п.а., сумата от 90.93 лева за разноски по настоящото дело и
сумата от 52.91 лева за разноски по заповедното ч.гр.дело № 6427 по описа за
2017 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: