№ 1904
гр. Пловдив, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева ПехлИ.ова
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева ПехлИ.ова
Административно наказателно дело № 20225330205110 по описа за 2022
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 641542-F638764/ 15.06.2022
г, издадено от Директор на дирекция “Контрол” в ТД на НАП Пловдив, с
което на Х. Ж. Х. е наложена глоба в размер на 1280.83 лв. на основание
чл.180, ал. 2 ЗДДС във вр. с чл.180, ал.1 ЗДДС.
С жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на НП и се
моли за неговата отмяна. Сочи се, че деянието e несъставомерно, доколкото
част от доходите, с които приходната администрация приела, че се преминава
прага над 50 000 лева е получаван от жалбоподателката от името и за сметка
на нейните ***, a в условията на евентуалност се пледира за приложението на
чл. 28 ЗАНН. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
От фактическа страна се установява следното:
В хода на възложената със ЗВР № Р-16001621005743-020-001 от
13.10.2021г., ревизия се установило, че на Х. Ж. Х. е извършена проверка за
1
установяване факти и обстоятелства от значение за регистрация по ЗДДС от
органите по приходите към ТД на НАП Пловдив. Проверката е приключила с
Протокол №**********/17.09.2021г.
В хода на извършената проверка за периода от м.10.2018г. до
м.08.2021г., съгласно изготвена справка от органите по приходите е
установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла
на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50000 лв. (54983,87лв.) към 30.04.2019 г.
Облагаемият оборот е формиран от дейността отдаване под наем на
недвижими имоти, собственост на Х. Ж. Х.. Установено било, че целия
проверяван период и до 31.08.2021 г. Х. Ж. Х. поддържала оборот над 50 000
лв., включително и към датата на извършената проверка - 17.09.2021г.
Предвид това е изготвен акт за регистрация по ЗДДС от 17.09.2021г., връчен
на задълженото лице на 29.09.2021 г. Актът за регистрация е обжалван и
потвърден с решение №622/02.12.2021г. на Дирекция ОДОП гр.Пловдив.
С уведомително писмо лицето е уведомено, че първият данъчен период
по ЗДДС изтича на 30.09.2021г. За периода от датата, от която ЗЛ е следвало
да начислява ДДС до датата, предхождаща датата на регистрация по ЗДДС,
следва да се начисли ДДС за извършените облагаеми доставки на основание
разпоредбите на чл.102, ал.3 от ЗДДС: „За определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало
заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобИ.ия и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът
е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е
следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало
заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите или до датата, на която са отпаднали основанията за
регистрация.“
В конкретния случай се установяват извършени плащания по договори
за наем:
- Договор от 05.10.2016г. сключен между Х. Ж. Х., като *** и ***, ЕИК
***, като ***. Наемодателят предоставя на наемателя за временно и
възмездно ползване недвижим имот в ***. Имота ще се ползва за ***.
Договорен е за месечен наем в размер на 4500,00лв. С Анекс от ***г. е
2
договорен месечен наем в размер на 3500,00лв.;
- Договор от 01.09.2018г. сключен между Х. Ж. Х., като *** и „*** ***,
ЕИК ***, като Наемател. Наемодателят предоставя на наемателя за временно
и възмездно ползване недвижим имот в ***. Имотът ще се ползва за ***.
Договорен е месечен наем в размер на 3500,00лв.
През м.06.2020г. плащанията от наемателите по горните два договора
са извършени по банков път по сметките на Х. Ж. Х. в Банка *** и ***, както
следва – *** – на *** г. и *** лв. – на *** г..
Предвид всичко гореизложено е установено, че ако лицето е било
регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на
1280,83. за извършените от него облагаеми доставки за периода от
01.06.2020г. до 30.06.2020г., като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС
издаде данъчен документ - фактура за получените наемни плащания и да
отрази този документ в дневника за продажби и справката-декларация за
месец ***г., на основание чл. 125 от ЗДДС. Справката-декларация и дневника
за продажби е следвало да се подадат в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то
число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до
14.07.2020г. (включително). Установено било, че това не е сторено. Предвид
горното е прието, че нарушението е извършено на 15.07.2020 г. в гр. Пловдив.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя, който в съдебно заседание потвърди констатациите в
АУАН. Показанията на актосъставителя се кредитират изцяло от съда,
доколкото кореспондират с приложените по делото писмени доказателства –
протокол № **********/17.09.2021г. и представени от самия жалбоподател
писмени доказателства.
Правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е
установено на територията на страната, с облагаем оборот 50000 лв. или
повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
3
текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период,
през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация
по ЗДДС.
В конкретния случай няма спор, а и това се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, че по два конкретни договори за
наем, наемателите са извършили преводи по банков път по сметките на Х. Ж.
Х.. Установява се, че за периода 01.06.2020г. - 30.06.2020 г. реализирания
оборот от Х. Ж. Х. е в размер на 7685,00лв. Съгласно чл.25, ал.4 от ЗДДС, при
доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на
доставките по чл.6, ал. 2 от закона, всеки период , за който е уговорено
плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея
възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Предвид
гореизложеното следва да се приеме, че ако лицето е било регистрирано по
ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на 1280,83 лв. за
извършените облагаеми доставки за периода от 01.06.2020г. - 30.06.2020 г.,
като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС издаде данъчен документ -
фактура за получените наемни плащания и да отрази този документ в
дневника за продажби и справката-декларация за месец ***г., на основание
чл. 125 от ЗДДС. Справката-декларация и дневника за продажби е следвало
да се подадат в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца,
следващ съответния данъчен период, а именно: до 14.07.2020г.
(включително). Установено било, че това не е сторено. Предвид горното
правилно е прието, че нарушението е извършено на 15.07.2020 г.
При коректно установени факти, правилно е приложен и материалния
закон, като е счетено, че жалбоподателят дължи данък за минал период, на
основание чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС, вр. чл. 86, ал.1 и 2 ЗДДС, вр. чл. 113 ЗДДС.
Приложена е и вярната санкционна норма на чл.180, ал.2 от ЗДДС във
вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, като е спазен предвидения от законодателя
механизъм за начисляване на санкцията.
Доводите в жалбата са изцяло неоснователни, доколкото твърденията за
привидност на извършваните от жалбоподателката сделки с оглед влошените
семейни отношения, при положение, че тази привидност не е установена с
влязъл в сила акт на гражданския съд по реда на чл. 26, ал.2 ЗЗД. От друга
страна твърденията, че действията по управление с част от имуществото на
4
жалбоподателката се извършвало всъщност от името и за сметка на *** й ***,
при положение че процесните имоти реално са част от патримониума на
жалбоподателката и доходите от отдаване под наем на тези имоти реално са
постъпвали в същия този патримониум са изцяло ирелевантни към предмета
на доказване.
До доказване на привидността и действителните фактически отношения
между страните с влязъл в сила акт на гражданския съд, цялото недвижимо
имущество, което е на името на жалбоподателката и е вписано по този начин
в имотния регистър се счита за нейно за данъчни цели, респективно доходите,
придобИ.и от отдаване под наем на тези имоти се отчита при формиране на
облагаемия й оборот.
Предвид всичко гореизложено следва да се сподели изводът на
наказващия орган за наличие на извършено административно нарушение. В
хода на административно-наказателното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Спазени са и процесуалните срокове за
съставяне на АУАН и НП.
Правилно е определен и размерът на наложената санкция.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, доколкото
се установява, че в хода на извършената проверка са установени множество
извършени нарушения на визираната норма, за които също са съставени
АУАН и НП, т.е. не се касае за еднократен инцидентен акт. Ето защо не може
да се приеме, че конкретния случай разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от типичната.
Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че
НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата,
като неоснователна, да се остави без уважение.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
5
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и че дейността на юрисконсулта в настоящото производство
се изразява в изготвяне на писмено становище относно законосъобразността
на НП и основателността на депозираната жалба, както и процесуално
представителство, намира, че в полза на ТД на НАП Пловдив следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в 150.00 лв.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 641542-F638764/
15.06.2022 г, издадено от Директор на дирекция “Контрол” в ТД на НАП
Пловдив, с което на Х. Ж. Х. е наложена глоба в размер на 1280.83 лв. на
основание чл.180, ал. 2 ЗДДС във вр. с чл.180, ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА Х. Ж. Х., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП-
Пловдив сумата от 150 /сто и петдесет/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6