№ 5766
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507470 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20016803/24.02.2022г., постановено по гр.д. №58633/2019г.
по описа на СРС, 171 състав, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1
от ГПК, че С. В. Б. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79,
ал.1, пр.1 във вр. с чл.149 от ЗЕ сумата от 5987,31 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2015г. до
30.04.2018г., ведно със законна лихва от 14.11.2018г. до изплащане на
вземането, сумата от 78,52 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.09.2015г. до 30.04.2018г., ведно със
законна лихва от 14.11.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 25.11.2018г. по ч.гр.д. №72509/2018г. по
описа на СРС, 171 състав. С решението са отхвърлени изцяло исковете по
чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 237,96 лева – мораторна лихва за
главницата за консумирана топлинна енергия за периода от 15.11.2015г. до
06.11.2018г. и в размер на 13,90 лева лихва за забава на главницата за дялово
разпределение и двете за забава за периода от 15.11.2015г. до 06.11.2018г.
Осъден е С. В. Б. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски в
1
исковото производство в размер на 1272,23 лева и разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. №72509/2018г. по описа на СРС, 171 състав, в размер
на 176,35 лева. Решението е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД,
чрез пълномощника юрисконсулт Гергана Савова, срещу решението в
отхвърлителната му част, като се излагат оплаквания, че в обжалваната част
решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон.
Въззивникът поддържа, че за процесния период са действали общи условия
на дружеството, в сила от 10.07.2016г., съгласно които клиентът на топлинна
енергия изпада в забава в 45-дневен срок от издаването на фактурите.
Задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури бил 45-дневен от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. С приетите общи
условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай, че
клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Във връзка
с удостоверяване на публикуването на интернет страницата за дължими суми
за топлинна енергия били съставени констативни протоколи на основание
чл.593 от ГПК на съответните дати на публикуването, като в нито един етап
от първоинстанционното производство на ищеца не било указано да
представи същите. Съгласно общите условия на ищцовото дружество се
дължала и сумата за извършена услуга дялово разпределение, като за
топлоснабдения имот имало издадени изравнителни сметки. В случая сумата
за дялово разпределение била включена в издадените фактури за ползваната
топлинна енергия, а дължимата лихва била прибавена към лихвата, начислена
за потребената топлинна енергия и по този начин била формирана крайната
цена на претенцията за мораторна лихва. Поради изложеното моли решението
да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Въззиваемата страна С. В. Б., чрез адв. Е. Д. – особен представител, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба и моли
за потвърждаване на решението в обжалваната част.
2
Третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище по
жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу С. В. Б. положителни установителни искове с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №72509/2018г. на СРС, 171 състав.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което дължи
заплащане на доставената в имота топлинна енергия, определена въз основа
на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза. Не е
спорно между страните по делото и се установява от събраните по делото
доказателства, че през процесния период ответникът е бил битов клиент за
доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. №
3
029031, относно процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ул.
„******* първи надпартерен етаж, поради което и с оглед на действащата
нормативна уредба за ответника е възникнало задължение по силата на ЗЕ и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Спорно между страните по делото е дали ответникът дължи мораторна
лихва върху вземанията за ползвана топлинна енергия и услуга дялово
разпределение за процесния период.
Съгласно действалите през част от процесния период Общи условия на
ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него
дял от топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна собственост
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Според чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно
дължимите суми настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на
задълженията /съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в
забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ
в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период, т. е. в случая ответникът не дължи
мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за
4
задълженията по общите фактури. В случая по делото не са ангажирани от
ищеца доказателства за публикуване на общите фактури, поради което съдът
приема, че ответникът не е бил поставен в забава по отношение на
задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за
процесния период по уредения в общите условия начин.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
топлинна енергия за останалата част от процесния период са приложими
Общи условия на "Топлофикация София" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Тъй като според събраните доказателства на ответника е начислявана
топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо
общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2017 г. и 2018 г. разпоредбата на чл. 33,
ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този период е
настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане.
5
Общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2017 г., и
31.07.2018г., а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06.2017 г., респективно на
14.06.2018 г. (45 дни след изтичане на периодите, за които се отнасят
фактурите, считано от 30.04.2017 г., респ. 30.04.2018 г.). При това положение,
с оглед неприложимостта на цитираните по-горе клаузи на Общите условия,
съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се твърди, нито се доказва да е отправена от ищеца до
ответника.
Поради изложеното предявените искове за лихви се явяват
неоснователни и решението на първоинстанционния съд, с което същите са
отхвърлени, е правилно.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК в обжалваната част.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20016803/24.02.2022г., постановено по
гр.д. №58633/2019г. по описа на СРС, 171 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6