Р
Е Ш Е Н И Е № 260183 / 19.2.2021г.
гр.
П., 19.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 88
по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Водоснабдяване и канализация" ООД, в която се сочи, че в полза
на дружеството е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в
рамките на ч.гр.д. 5032/2019 г. по описа на Районен съд П. Л.Х.И..
„Водоснабдяване и канализация" ООД
твърди, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на
питейна вода на адрес: гр. П. ул. „***, с титуляр на партидата - ответника.
Твърди още, че размерът на непогасените задължения е на стойност: 3894,65 лева
- главница за периода от 07.12.2015 – 23.05.2019 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение – 03.09.2019 г. и 707,07 лева -
лихва за забава, начислена за периода 12.02.2016-07.08.2019 г.
Поддържа, че между водоснабдителното
дружество и ответниците е налице облигационно правна връзка създадена по повод
продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на
страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение №
ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./
С оглед на гореизложеното моли съда да
признае за установено, че в негова полза съществува изискуемо вземане срещу ответника
за сумите, предмет на заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. В
защитната си теза оспорва наличието на облигационна връзка, доставката и
размера на исковата претенция. Позовава се на кратка погасителна давност по
отношение на претендираните вземания. Намира също, че представените по делото
извлечения от сметки не удостоверяват размера на исковата претенция, тъй като
не са му представяни фактури, че ОУ не го обвързват, защото няма данни за
тяхното приемане и период на действие. Поддържа, че счетоводството на ищеца не
е водено редовно.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. Депозирано е писмено становище, с което предявените искове се
поддържат.
Ответникът се представлява от назначения
му особен представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата
да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало,
по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство
изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение през процесния период по договор за продажба
(доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че
ответницата е била собственик или носител на вещно право на ползване на
процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени
Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период
реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга
и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По
конкретното защитно възражение, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
По акцесорния иск за обезщетение за
забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К
системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото
на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал.
1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П.,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след
датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането
на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия
недвусмислено се определя изискуемостта
на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава - 30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В процесния случай, ищцовото дружество
не е ангажирало каквито и да е доказателства, установяващи твърдяното от него
обстоятелство, че ответникът е потребител на ВиК услуги. Ищецът не е установил ответникът
да е собственик или да притежава вещно право на ползване върху имота, за който
се твърди, че е водоснабден, въпреки разпределената му доказателствена тежест за
това и въпреки обстоятелството, че с проекта за доклад в определението по чл.
140 ГПК в съответствие с разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК съдът изрично му е
указал, че не сочи доказателства за този правнорелевантен факт. Ищецът не се е
снабдил и представил с относими доказателства във връзка с този правно
релевантен факт, въпреки предоставената му процесуална възможност за това.
По делото са представени единствено извлечение
справка по партида на ответника, но съдът приема, че твърдяната облигационна
връзка не се установява. Ето защо, при прилагане на неблагоприятните последици
на процесуалната (доказателствена) тежест, съдът следва да приеме недоказания
факт за неосъществил се в обективната действителност.
След като по делото не бе установена
първата материална предпоставка, обуславяща основателност на исковата претенция
– съществуващо в полза на ответниците право на собственост или право на
ползване върху имота, за който се твърди, че е водоснабден, безпредметно е
обсъждането на останалите правопораждащи юридически факти, за които са събирани
доказателства (експертизи), както и правопогасяващи възражения, а искът за
главница и акцесорният иск за присъждане на законна лихва следва да бъдат
отхвърлени в цялост.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да заплати сторените от ответната страна
разноски, но такива ответникът не е сторил, тъй като е защитаван от особен
представител.
В светлината
на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло като неоснователни предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „Средец“ № 11 срещу Л.Х.И., ЕГН **********,*** обективно кумулативно съединени искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД съществува изискуемо вземане за
доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес гр. П. ул. „*** в
общ размер на 3894,65 лева - главница за периода от 07.12.2015 – 23.05.2019 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение – 03.09.2019 г. и 707,07 лева - лихва за забава, начислена за периода
12.02.2016-07.08.2019 г., за който суми е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. 5032/2019 г. по описа на Районен съд П..
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________