РЕШЕНИЕ
№ 981
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300501595 по описа за 2022 година
-ти
Обжалвано е решение №1428 от 28.04.2022 г. на Пловдивски районен съд, ІХ
гр. състав, постановено по гр. дело №1595/2022г., с което се задължава Л. С. Д., ЕГН
**********, с адрес ***, да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо
и/или психическо, емоционално, вербално, икономическо и друга форма на насилие, по
отношение на Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ***; Забранява на Л. С. Д., ЕГН
**********, с адрес ***, да приближава Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ***,
жилището му, местоработата на неговата майка – Ц. Н. Н., ЕГН **********, и местата
за социални контакти и отдих на молителя, за срок от 3 месеца, считано от датата на
постановяване на настоящия съдебен акт, като е постановенно да се издаде заповед за
защита и ú е наложена на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Л. С. Д., ЕГН **********,
глоба в размер на сумата от 200 лв., която следва да бъде заплатена в полза на
държавния бюджет.
Жалбоподателят Л. С. Д., ЕГН **********, чрез адв. Т., моли съда да отмени
решението на районния съд.
Въззиваемата страна чрез адв. С. счита жалбата за неоснователна и моли съда да
потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
В молбата за взимане на мерки за защита от домашно насилие, както и в
1
декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН Ц. Н. Н. твърди, че на 05.11.2021г. в 18.00 часа
бабата на сина ú – Л.С. Д., след уговорка с нея, дошла пред дома им, за да вземе детето
за изпълнение на режима на лични отношения между бащата Д.И.Д. и детето Д. Д. Д..
След като детето разбрало, че баба му идва да го вземе, то отказало да отиде при нея.
Тогава Л.Д. показала препис от определението, с което съдът е определил режим на
лични отношения между него и баща му и заявила, че ако детето не дойде с нея
доброволно ще потърси съдействието на полицията. Понеже внукът отказвал да тръгне
с баба си, Л.Д. тръгнала към ІІІ РУ на МВР Пловдив, което е съвсем наблизо. Заедно с
нея тръгнали детето и майка му, а също така и баща ú, както и мъжът, с когото тя е във
фактическо съпружеско съжителство и неговата майка и още баща ú Н.. Детето се
разплакало и се опитало да избяга.
Тази фактическа обстановка се установява от всички разпитани по делото
свидетели. От показанията на свидетелите А.А. – майка на партньора Ц.Н. и Н.Н.,
който неин баща и дядо да детето Д. се установява, че пред сградата на полицейското
управление Л. Д. се е опитала да дръпне към себе си малолетното дете.
В показанията си свидетеля М.М., който е изпълнявал длъжността „***“ също е
отразено, че при снемане на обясненията от участниците в конфликта, включително и
детето, е установил че малолетния Д. категорично е отказал да тръгне с баба си, която
го е заплашила, че ще извика полиция. Затова Д. е побягвал, но е бил доведен от
настоящия приятел на майка му. Детето е било огорчено и изплашено, което е
наложило да бъде убеждавано, че няма да му се прави нищо принудително.
От така събраните доказателства се налага извода, че поведението на Д., която в
качеството на своебразен посредник за изпълнението режима на лични отношения
между детето и бащата, е причинило негативни изживявания, довели до побягването и
разплакването на детето, които изцяло изпълват съдържанието на психическо и
емоционално насилие по смисъла на нормата на чл. 2, предл. трето и четвърто от
ЗЗДН.
Ето защо, по отношение на жалбоподателката следва да се наложат мерки по чл.
5 от ЗЗДН, а наложените с обжалваното решение мерки по чл. 5, ал.1, т.1, 3 и ал.4 от
ЗЗДН са съответни на осъществения акт на домашно насилие.
Като е достигнал до същия правен извод е и наложил посочените в атакуваното
решение мерки за защита от домашно насилие районния съд е постановил правилно
решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото въззивницата следва да заплати на въззиваемия сумата
400лв. разноски.
На основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН във връзка с чл. 17, ал.2 от жалбоподателят
следва да се осъди да заплати държавна такса в размер на 12.50лв.
2
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1428 от 28.04.2022 г. на Пловдивски районен съд,
-ти
ІХ гр. състав, постановено по гр. дело №1595/2022г.
ОСЪЖДА Л. С. Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Д. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес ***, чрез неговата майка – Ц. Н. Н., ЕГН ********** сума 400
(четиристотин) лева разноски направени във въззивноно разглеждане на делото, а в
полза на бюджена съдебната враст по сметка на Пловдивския окръжен съд държавна
такса в размер на 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3