Решение по дело №1154/2019 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 113

 

гр.Плевен, 14.02.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, втори състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

 

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 1154 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 13, ал.5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано е  по подадена жалба от А.А.А. ***, против Заповед № ЗСП/Д-ЕН/3516 от 30.08.2019 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Плевен, потвърдена с Решение № 15-РД06-0059/30.09.2019 год. на Директора на РД“СП“-Плевен.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй като целевата помощ е отказана с мотив, че жалбоподателката живее на съпружески начала с лицето Ф.А.С., който има регистрирано ЕООД, което обстоятелство към момента на подаване на жалбата, предмет на настоящето производство е променено. Жалбоподателката твърди, че непосредствено след подаване на заявлението е преустановила съжителството си с г-н С., не живее и не поддържа връзка с него, поради което отговаря на всички останали условия на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и чл.10 и чл.11 от ППЗСП. В заключение прави искане да бъде постановено решение, с което да бъде отменена изцяло обжалваната заповед, с която е отказана целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2019/2020 г.

Постъпил е писмен отговор от ответника, в което се сочи, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед е законосъобразна, тъй като жалбоподателката А.А.А. и Ф.А.С. са подали заявление- декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, в която са декларирали неверни данни в т.ХI от заявлението. При извършена служебна проверка в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ е установено, че г-н Ф.А.С. е едноличен собственик на капитала на „БУЛГАТЕКС ФЕШЪН“ЕООД, поради което не отговарятна изискванията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв Е.П.от АК- Плевен, поддържат жалбата по посочените в нея основания. На базата на дадени в хода на съдебното производство обяснения от страна на жалбоподателката адв. П. изразява становище, че оспорената заповед е незаконосъобразна.Твърди, че ответникът и горестоящия адм. орган не са съобразили  възраженията на жалбоподателката, че не живее с лицето Ф.С., а подадената декларация към момента на издаване на оспорената заповед не съответства на действителното семейно положение, поради което е налице възможност, ако не за отпускане на исканата помощ в пълен размер, то поне същата да бъде редуцирана. В заключение прави искане да бъде отменена оспорената заповед.

Ответникът не изпраща процесуален представител.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Жалбата е подадена в законен срок и от процесуално легитимирана страна, поради което разглеждането ѝ е допустимо.

По същество същата е неоснователна.

А.А.А. е подала заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с вх.№ ЗСП/Д-ЕН/3516 от 14.08.2019 год. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Плевен, в което е декларирала, че е безработна, неомъжена, клинично здрава. Не е декларирала доход за предходните шест месеца, посочила е, че обитава жилище, което не е нейна собственост и го използва със семейството си без да плаща наем, не притежава друга движима и /или недвижима собственост, не е извършвала прехвърляне на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане в последните 5 години, не е регистрирана като ЕТ и не е собственик на капитала на търговско дружество. Декларирала е, че съжителства на съпружески начала с лицето Ф.А.С..

Между страните не е спорно обстоятелството, че при извършената социална анкета е установено, че Ф.С.е едноличен собственик на капитала на „БУЛГАТЕКС ФЕШЪН“ЕООД, а горното се установява и от приетата като писмено доказателство разпечатка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ /л.11/, както и от разпечатка в система ИКАР /л.14/ . Установява се и от приетия по делото социален доклад, който не е оспорен от жалбоподателката и като официален документ има материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. Именно горното е послужило като основание за да бъде постановен отказ с оспорената заповед за предоставяне на целева помощ за отопление с твърдо гориво, за отоплителен сезон 2019/2020 г. /първи ноември- първи март/. Ответникът е приел, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление вр. чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП.

Тези доводи от оспорения административен акт се споделят от настоящия съд. Съобразно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Оспорената заповед е издадена на 30.08.2019 г., към която дата единственото изявление от страна на жалбоподателката пред административния орган е подаденото от нея заявление- декларация, в което същата е посочила, че съжителства на съпружески начала с Ф.А.С..

След издаване на оспорената заповед А.А. е оспорила същата пред  директора на Регионална дирекция за социално подпомагане- Плевен като в жалбата си не е изложила твърдение, че не съжителства с Ф.С., а че е неомъжена, поради което отговаря на изискванията за получаване на помощ за отопление. Ето защо горестоящият административен орган не е имал основание да отмени заповедта на  директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Плевен, респ. да разпореди изготвяне на нов социален доклад по реда на ППЗСП. Твърдението, че съжителството с г-н С. е приключило непосредствено след подаване на заявлението се прави за пръв път едва в жалбата, която е предмет на настоящето производство. Ето защо и с оглед изискванията на чл.142, ал.1 от АПК следва да се приеме, че оспореният административен акт е съответен на материално правните разпоредби към момента на издаването му, както и въз основа на всички относими към преценката на административния орган доказателства.

Съдът намира, че обясненията на жалбоподателката, дадени в съдебно заседание не могат да послужат за опровергаване на обстоятелствата, посочени в подаденото от нея заявление- декларация и тези по неоспорения по делото социален доклад. Тези обяснения съставляват твърдение на страна в производството, които подлежат на доказване, а такива доказателства не са ангажирани, включително и за твърдяната неграмотност на жалбоподателката. Заявлението-декларация съставлява частен документ, носещ подписа на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че съдържащото се в него изявление за наличие на съжителство на съпружески начала очевидно изхожда от нея- чл.180 ГПК. Същото не се опровергава от нито едно доказателство, събрано в хода на съдебното производство.

При така приетото настоящият съд намира, че оспорената заповед е законосъобразна и липсват основания за нейната отмяна. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, право на такава имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца преди подаване на заявлението- декларация е по- нисък или равен на диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 от ППЗСП. Разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП поставя изискване за лицата и семействата, кандидатстващи за такава помощ, а именно да не са регистрирани като ЕТ или собственици на капитала на търговски дружества. Съгласно §1, ал.2 от ДР на ППЗСП, съжителстващите на семейни начала лица се подпомагат като семейство. По делото несъмнено е установено, че Ф.С., за когото жалбоподателката е декларирала, че живее на семейни начала, е собственик на ЕООД, т.е. не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, респ. на чл.2, ал.1 от Наредбата, в който смисъл е и оспорената заповед.

По тези съображения и на основание 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.А. ***, против Заповед № ЗСП/Д-ЕН/3516 от 30.08.2019 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Плевен, потвърдена с Решение № 15-РД06-0059/30.09.2019 год. на Директора на РД “СП“- Плевен.

Решението е окончателно.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

СЪДИЯ: