№ 46131
гр. София, 05.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110118196 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.129, ал.3 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от С. К. М. срещу “Турбо-
Механика“ ЕООД и ТП на НОИ за установяване на осигурителен стаж по ЗУТОССР.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР Стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, ако пред
съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице,
което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или
унищожени.
В случая се твърди, че работодател за процесния период е бил “Турбо-Механика“
ЕООД.
Липсва удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, в което работодателят да констатира,
че документите съхранявани от него са били загубени или унищожени. Напротив, към
исковата молба са представени ведомости за заплати за процесния период.
Константната съдебна практика на ВКС приема, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред особена предпоставка за
допустимост на установителния иск по този закон е наличието на удостоверение, издадено
от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или
от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и
други, че документите са изгубени или унищожени. Така съгласно Решение № 217 от
3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 223/2014 г., III г. о., ГК; Определение № 136 от 9.04.2020 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 484/2020 г., III г. о., ГК; Определение № 327 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1339/2008 г., IV г. о., ГК и др.
Също така според Определение № 277 от 13.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2052/2018 г., IV г. о., ГК: „Предвид изложеното становище на практиката по съотношението
между ЗУТОССР и КТ, не може да се приеме също, че работодателят е задължен да издаде
удостоверение по чл. 5, ал. 1 от закона с предписаното съдържание, доколкото и
1
удостоверяваните с него факти (че документите са изгубени или унищожени) могат да не
съответстват на действителното положение. Хипотеза, в която документи относно
изпълнението на трудовото правоотношение изобщо не са били съставяни, не може да бъде
приравнена на изгубването или унищожаването им по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР.“
Тоест, в случая не се намираме в хипотезата на изгубени или унищожени документи,
които са се намирали при работодателя. Напротив, тези документи са налични, следователно
работодателят не следва и не би могъл да издаде удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР.
Този закон не предвижда ред за установяване на трудов и осигурителен стаж във всички
хипотези на отказ на компетентните органи да го признаят, а само в ограничени случаи, а
именно при изгубване или унищожаване на документи, находящи се в работодателя.
В случая видно от представените документи от ответника ТП на НОИ-Перник е, че
спорът в действителност се отнася до постановен административен акт, с който се приема,
че С. К. М. не е упражнявала трудова дейност за този период и не подлежи на осигуряване,
респективно няма качеството „осигурено лице“. Този административен акт е бил оспорен и
впоследствие потвърден с Решение № 242/13.01.2023г. по а.д. № 1142/2022г. по описа на
АССГ и Решение № 7633/11.07.2023г. по а.д. № 2970/2023г. по описа на ВАС. Тоест, в случая
се цели, чрез производството за признаване на трудов и осигурителен стаж, да се заобиколи
постановеното с влязъл в сила административен акт. Разбира се, както се посочи по-горе,
ЗУТОССР не предвижда такава възможност.
Още повече, с оглед представените към исковата молба ведомости, т.е. очевидно
съществуване на документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж, за ищецът липсва
и правен интерес от провеждане на производство по ЗУТОССР.
Ето защо и с оглед горецитираната практика съдът намира, че липсват - общата
процесуална предпоставка, а именно правен интерес от предявяване на установителен иск, и
особената процесуална предпоставка за допустимост на исковете по ЗУТОССР, а именно
удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР.
По тези съображения съдът счита, че следва да върне исковата молба като
недопустима, тъй като липсват процесуални предпоставки за разглеждането .
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 220723/24.07.2023г., от С. К. М. срещу “Турбо-
Механика“ ЕООД и ТП на НОИ-Перник, по която е образувано гр.д. № 18196/2024г. по
описа на СРС, 57 граждански състав, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 18196/2024г. по описа на СРС.
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3