№ 3249
гр. София, 05.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502489 по описа за 2024 година
Производството е образувано по частна жалба на Н. В. К. срещу
определение № 11663/25.07.2024г. на СГС, ГО, 28 състав, постановено по
гр.д. № 8334/22г. в частта, в която е оставена без уважение молбата й по
чл.248 от ГПК за присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. на
пълномощника на К. К..
Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно в частта, в
която на процесуалния представител на ответника е присъдено адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ. Излага доводи, че не са налице
предпоставките на чл.38 от ЗАдв. Не са представени доказателства, които да
опровергават факта, че ответникът попада сред лицата, които имат право на
безплатна правна помощ. В съдебното производство не са наведени
твърдения, че той е материално затруднено лице, не е представена и
декларация за гражданското му и имотно състояние. Навежда се твърдение,
че ответникът е компютърен специалист. Адвокатът няма право на
възнаграждение, след като няма доказателства за заплащане на такова.
Затова моли въззивния съд да отмени определението в атакуваната от
нея част.
Ответникът К. К. в депозиран писмен отговор счита частната жалба за
неоснователна.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира, че частната
жалба е допустима като подадена в посочения от обжалваното определение
срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална
възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на
постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е
необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК,
докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е
представянето на такъв. Когато се оспорват разноските на насрещната страна,
наличието на списък по чл.80 от ГПК не е условие за допустимостта на
производството по чл.248 от ГПК.
С обжалваното определение първоинстанционният съд не е уважил
молбата на жалбоподателя по реда на чл.248, ал.1 от ГПК като е отказал да
изменение решението в частта, в която на адв. Н. е присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
Разпоредбата на чл.38 ЗАдв. предвижда възможност адвокат да
предостави безплатна услуга за представителство пред съд на точно изброени
лица. Преценката дали те отговарят на изискванията на закона се прави от
адвоката. Волята на страните се отразява в договор между тях. Съдът няма
задължението служебно да проверява дали предпоставките за оказване на
безплатна правна помощ са налице. Лицето, което е материално затруднено,
не е длъжно да представя доказателства за финансовото си и имотно
състояние. Такова изискване няма въведено в чл.38 от ЗАдв. / Опр. №
208/21.12.2018г. по ч.гр.д. № 2798/18г., ВКС, I г.о., Опр. № 50439/26.10.2022г.
по ч.т.д. № 2158/21г., ВКС, I т.о., Опр. № 3366/12.12.2024г. по ч.т.д. №
2437/24г., ВКС, I т.о. / То е относимо само към искане по чл.83, ал.2 от ГПК,
доколкото преценката за това дали ищецът да бъде освободен от заплащане на
такси и разноски се прави от съда. В този случай заявилият искане по
цитираната разпоредба има задължението да докаже, че няма достатъчно
средства, за да плати държавна такса към бюджета на съда и разноски в
съдебното производство. Липсата на средства не може да бъде пречка той да
ползва съдебна защита на правата си, които са нарушени, като ангажира
2
адвокат. В хипотезата на чл.38 от ЗАдв. липсата на предпоставките за
безплатна правна помощ може да бъде изследвана от съда само по
възражение на насрещната страна, която следва да заплати адвокатското
възнаграждение. Нейна е тежестта да установи, че тези предпоставки не са
налице. / Опр. № 60388/09.11.2021г. по ч.т. д . № 338/21г., ВКС, I т.о./
Възражението за липсата им следва да бъде направено своевременно, а
именно в хода на производството до приключване на устните състезания пред
съответната съдебна инстанция. То не може да бъде релевирано в
производството по чл.248 от ГПК, освен ако определението за разноските е
постановено в закрито заседание. Аргумент от т.11 от ТР № 6/06.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС. С оглед на това възражението на Н. К., направено в
производството по чл.248 от ГПК е несвоевременно. / Опр. № 162/28.04.2022г.
по ч.гр.д. № 5096/21г., ВКС, III г.о., Опр. № 60488/22.12.2021г. по ч.т.д. №
2391/21г., ВКС, II т.о./Видно от протокола по последното съдебно заседание,
проведено пред първоинстанционния съд, нейният процесуален представител
е възразил единствено по отношение на прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна, но е и за липсата на предпоставките на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. За пълнота следва да се посочи, че жалбоподателят
не е ангажирала доказателства, които да докажат възражението, че К. К. не е
материално затруднено лице. В този случай процесуалният му представител
следва да получи възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Определеното от първоинстанционния съд е съответно на фактическата и
правна сложност на делото.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна.
Определението на СГС следва да се потвърди в обжалваната част.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11663/25.07.2024г. на СГС, ГО, 28
състав, постановено по гр.д. № 8334/22г. в частта, в която е оставена без
уважение молбата на Н. В. К. по чл.248 от ГПК за изменение на
постановеното решение в частта на присъдено адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗАдв. на адв. Г. Н., пълномощник на К. К..
3
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4