№ 320
гр. Плевен, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20234430200589 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-0257-000053 от 22.02.2023г. *** на
РУ Долни Дъбник при ОД на МВР – Плевен е наложил на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП на Л. П. Л. от гр.Плевен, ***, административни наказания
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца,
и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10
точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Л. П. Л., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. Б. Б., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване
на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно
постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и
чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява
съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното
наказателно постановление. Навежда фактически доводи, че жалбоподателят
1
Л. не е знаел, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
За въззиваемата страна **** РУ Долни Дъбник към ОД на МВР -
Плевен, не се явява представител и не изразява становище по съществото на
спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия GA №847752 от 15.12.2022г. за установяване на административно
нарушение, от който е видно, че на 15.12.2022г. в 11:40 часа в Община Долни
Дъбник, на третокласен път 3005 /Търнене-Градина-Петърница-Бъркач/ на
входа /до табела с надпис Градина – край на населено място/ от село Градина
в посока село Петърница, като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ270“ с
рег. № **** /не е негова собственост/, жалбоподателят Л. е извършил
следното: Управлява горепосоченото МПС без да е регистрирано по
надлежния ред – служебно прекратена регистрация на 19.10.2021г. във връзка
с чл.143 ал.10 от ЗДвП. Не носи СРМПС втора част.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните
актосъставител С. Г. К. и свидетеля Д. М. П., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства - Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 23.01.2023г., постановено по преписка вх. №358/2023г. на
РП-Плевен. От показанията на актосъставителя К. и свидетеля П. се
установява, че на 15.12.2022г. в 11:40 часа в Община Долни Дъбник, на
третокласен път 3005 /Търнене-Градина-Петърница-Бъркач/ на входа /до
табела с надпис Градина – край на населено място/ от село Градина в посока
село Петърница, жалбоподателят Л. е управлявал „Мерцедес МЛ270“ с рег. №
**** /не е негова собственост/, който е със служебно прекратена регистрация
на 19.10.2021г. по чл.143 ал.10 от ЗДвП. Според показанията на
актосъставителя К. и свидетеля П. от направена справка с РСОД /станция за
отдалечен достъп/ се установило, че управляваният от жалбоподателя Л.
2
„Мерцедес МЛ270“ с рег. № **** е със служебно прекратена регистрация на
19.10.2021г., поради незаплатена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, за което нарушение бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. Съдът кредитира напълно
показанията на актосъставителя К. и свидетеля П., тъй като техните показания
са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от
страна на жалбоподателя Л., който към момента на проверката бил със
служебно прекратена регистрация. Освен това няма данни по делото, които да
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Л. в
нарушение, което не е извършил. Освен това съобразно разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай
жалбоподателят Л. не е доказал, че управляваният от него автомобил към
датата на извършената проверка от органа за контрол и регулиране на
движението 15.12.2022г. е бил с регистрация, извършена по надлежния ред.
От показанията на свидетеля П.П.Х. се установява, че отишъл заедно с
жалбоподателя Л. да видят процесния автомобил с цел покупка.
Собственикът дал на жалбоподателя част от документите на автомобила, като
заявил, че останалите се намират жабката на автомобила. Собственикът
уверил жалбоподателя Л. и свидетеля Х., че автомобилът е в движение.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят Л. П. Л. е извършил нарушение по чл.140 ал.1 предл.1 от
ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административни наказания на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1,
прeдл.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Освен това в чл.18б, ал.1 от
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства са регламентирани случаите, в които регистрацията
3
на превозно средство се прекратява служебно, като един от тях е по чл. 143,
ал. 10 ЗДвП при получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574
ал.11 от Кодекса за застраховането. Прекратяването на регистрацията
настъпва по волята на административен орган, поради което е било
необходимо контролните органи да информират собственика на автомобила, в
случая С.В.К., за прекратяването на регистрацията (законът им вменява
такова задължение – чл.143 ал.10 пр.1 от ЗДвП). Съгласно разпоредбата на
чл.18б, ал. 2 от същата Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. при определени
хипотези на служебна дерегистрация, собствениците, посочени в регистъра,
следва да бъдат уведомени за това обстоятелство, като сред изброените
фигурира хипотезата при получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането. Както бе посочено по-горе по
безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства се
установява, че към момента на управление на автомобила от жалбоподателя
на 15.12.2022г., собственикът на лекия автомобил „Мерцедес МЛ270“ с рег.№
*** - С.В.К., не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на
автомобила. От представеното по делото от административнонаказващия
орган известие за доставяне № R PS 5500 00 QISM D не става ясно какво е
било съдържанието на пощенската пратка, т.е. не се установява, че
собственикът е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на
автомобила. Съобразно разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер. Санкционната норма - чл. 175, ал.3 от
ЗДвП, която съдържа в себе си и материално-правните разпоредби,
нарушението на които обуславя налагането на визираното в същата наказание
въвежда две хипотези, при които е възможно налагане на административно
наказание на виновно лице - при управление на МПС което не е регистрирано
по надлежния ред или при управление на МПС, което е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Всяка една от тези две хипотези съдържа в
себе си отделно правило за поведение насочено към водачите на превозни
средства, неизпълнението на което води до осъществяване на отделно
административно нарушение. В конкретния случай в АУАН и в обжалваното
наказателно постановление описанието на нарушението се свежда до това, че
4
на посочената дата и място жалбоподателят Л. е управлявал лек автомобил,
който е бил със служебно прекратена регистрация на 19.10.2021г., т.е.
описанието на нарушението от фактическа страна съвпада с предл. 1 на чл.
175, ал.3 от ЗДвП. Незаконосъобразно и необосновано
административнонаказващият орган е наложил на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП на жалбоподателя Л. административни наказания глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, тъй като
жалбоподателят не е знаел, че управляваният от него автомобил е бил
дерегистриран. Обективните признаци от състава на административното
нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП изискват наличието на точно
определени обстоятелства, които следва да са били съзнавани от нарушителя
към момента на извършване на вмененото деяние. Жалбоподателят Л. не е
осъществил от субективна страна състава на нарушение по чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП, което нарушение е умишлено. При преценка на субективната
страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата
на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, като за това обстоятелство задължително се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. В настоящия случай по делото
липсват каквито и да е доказателства собственикът на автомобила, да е бил
уведомен по някакъв начин за това обстоятелство. По делото липсват каквито
и да било доказателства, че преди да предприеме управлението на процесното
МПС на жалбоподателя е бил съобщен факта, че то е със служебно
прекратена регистрация и той е предприел управлението, знаейки този факт.
Следователно не може да се направи извод, че към датата на извършване на
проверката водачът – жалбоподателят Л., е знаел, че управляваният от него
автомобил, собственост на С.В.К., е със служебно прекратена регистрация,
респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава
на посоченото от административнонаказващият орган административно
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и задължителното за
съдилищата Тълкувателно постановление №2 от 5.04.2023г. по т.д.№3/2022г.
на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на
ВАС, съобразно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона
за движението по пътищата административно наказание водач, който
5
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата,
без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление се
явява необосновано и недоказано и само на това основание подлежи на
отмяна.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно и необосновано.
За пълнота следва да се посочи, че жалбоподателят Л. не е
санкциониран с обжалваното наказателно постановление за извършеното
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, изразяващо се в не носене на
контролен талон към СУМПС или друг заместващ го документ, което
нарушение е описано от органите за контрол и регулиране на движението в
съставения АУАН серия GA №847752 от 15.12.2022г. и което нарушение не
се оспорва от жалбоподателя.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 500 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в
съдебните производства пред районния и административния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
договор за правна защита и съдействие (л. 39), в който е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв, както и
списък на разноските по чл.80 от ГПК. РУ Долни Дъбник при ОД на МВР-
Плевен следва да заплати на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН на
6
жалбоподателя Л. П. Л. разноски за адвокат в размер на 500лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0257-000053 от
22.02.2023г., с което *** на РУ Долни Дъбник при ОД на МВР – Плевен е
наложил на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Л. П. Л. от гр.Плевен,
****, административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца, и на основание Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и НЕОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА РУ Долни Дъбник при ОД на МВР-Плевен да заплати на
основание чл.63д ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя Л. П. Л. разноски за
адвокат в размер на 500лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7