РЕШЕНИЕ

 

гр. София, ………. 2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІI-В въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ:   ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                                              АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Адриана Атанасова  в. гр. д. № 4438/2020г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 37807/11.02.2020г., постановено по гр. д. № 17705/2018г. по описа на СРС, ГО, 167-ми състав, са отхвърлени предявените от В.П. А.– Д. и Н.Д.Д. против И.Б.Н. и С.Р.Д. искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор от 05.06.2012г. за окончателен по отношение на надземно паркомясто № 1 с площ от 15,95 кв.м., при съседи югоизток – надземно паркомясто № 2, североизток – УПИ XXXV- 405, северозапад – офис № 3, югозапад –вътрешен двор като неоснователен.

Със същото решение са отхвърлени и предявените от ищците искове срещу ответниците с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за осъждане на И.Б.Н. и С.Р.Д., да заплатят сумата от 1500 евро, представляваща дължима неустойка по чл. 13, ал. 1 от Предварителен договор от 05.06.2012г. като неоснователни.

На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД И.Б.Н. и С.Р.Д. са осъдени да заплатят на В.П. А.– Д. всеки един от тях сумата от по 1500 евро всеки един, представляваща платени без основание средства в периода от 16.06.2012г. до 27.01.2013г., ведно със законовата лихва от 15.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

На следващо място са отхвърлени като неоснователни предявените от Н.Д.Д. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците И.Б.Н. и С.Р.Д. да му заплатят разделно, всеки по ½ от сумата от 3000 евро, представляващи платени без основание средства в периода от 16.06.2012г. до 20.12.2012г. Освен това са отхвърлени и предявените от В.П. А.– Д. и Н.Д.Д. искове за осъждане на С.Р.Д. и на И.Б.Н. да им заплатят на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД всеки един от тях на сумата от 896,88 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1500 евро за периода от 15.03.2015г. до 15.03.2018г. като неоснователни.

С горепосоченото решение освен това И.Б.Н. е осъден на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на В.П. А.– Д.  сумата от 96,96 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираната сума от 1500 евро за периода от 17.11.2017г. до 15.03.2018г., като съдът е отхвърлил като неоснователен иска за горницата над присъдения размер от 96,96 лв. до пълния предявен размер от 896,88 лв., представляващи обезщетение за забава върху главницата от 1500 евро и за периода от 15.03.2015г. до 16.11.2017г.

Със същото решение като неоснователни са отхвърлени и предявените от И.Б.Н. и С.Р.Д. искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане на В.П. А.– Д. и Н.Д.Д. да заплатят на всеки един от двамата сумата от по 2200 евро, представляваща незаплатен остатък по предварителен договор от 05.06.2012г.

Освен това И.Б.Н. и С.Р.Д. са осъдени да заплатят на В.П. А.– Д. на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК сумата от 533 лева, представляваща сторени разноски пред СРС.

От друга страна В.П. А.– Д. и Н.Д.Д. са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на И.Б.Н. сумата от 105 лв., представляваща сторени разноски пред СРС и на С.Р.Д. сумата от 105 лв., представляваща сторени разноски пред СРС.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С.Р.Д. и И.Б.Н., чрез адв. Г.И. срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от ищцата В.П. А.– Д. срещу И.Б.Н. и С.Р.Д. искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1500 евро, представляваща платени без основание средства за периода от 16.06.2012г. до 27.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 96,96 лв. и за периода от 17.11.2017г. до 15.03.2018г. срещу И.Б.Н. са уважени, както и в частта по насрещните искове на И.Б.Н. и С.Р.Д. срещу В.П. А.– Д.  и Н.Д.Д., по чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за сумата от 2200 евро, представляващи неплатен остатък по предварителен договор от 05.06.2012г.

В двете жалби, обективирани на един хартиен носител,  се прави оплакване, че съдът неправилно е приел фактическата обстановка по делото, вследствие на което е достигнал и до погрешни изводи и е уважил исковите претенции по първоначалните искове, във връзка с което се излагат подробни съображения. Поддържат, че съдът неправилно е тълкувал смисъла на представената разписка, което е довело и до неправилен съдебен акт. Моли се решението да се отмени в обжалваните части по първоначалните и насрещните искове. Претендират разноски. Ю

В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран такъв от въззиваемите страни В.П. А.– Д. и Н.Д.Д., с който оспорват въззивната жалба, правят искане същата да бъде оставена без уважение, в която насока се излагат подробни доводи. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Първоинстанционният съд, 167-ми състав е бил сезиран с искове с правно основание чл. 19, ал. ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗ, чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото не се спори, че между страните по делото е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот и строителство от 05.06.2012г. между И.Б.Н. и С.Р.Д. от една страна като продавач и В.П. А.– Д. от друга страна като купувач. Видно от договора И.Б.Н. и С.Р.Д. се задължават като собственици на имота, намиращ се в гр. София, общ. Красно село, ул. „*****, УНИXXXIII – 405а, кв. 288а, бул. България – Мотописта,  по плана на гр. София, да извършат строителство и да продадат на В.П. А.– Д. апартамент № 1, ет. 1, в сграда II, по утвърдения от СО – р-н „Красно село” архитектурен проект /разрешение за строеж № 158/ 28.07.2011г. с обща разгърната площ  /102.28/ кв.м., ведно с идеалните части от общата част на сградата, при съседи: югоизток – вътрешен двор, УПИ XXXIII-405a, североизток – ап. № 2, стълбище , северозапад – вътрешен двор, УПИ XXXIII-405a, югозапад – вътрешен двор УПИ XXXIII-405a и разпределение на помещенията, съобразно приложение № 1 на същия договор, ведно с мазе № 5, с обща площ /5.64/ кв.м., при съседи: югоизток – подземно паркомясто № 1, североизток – коридор, северозапад – мазе № 4, югозапад – гараж № 2; подземно паркомясто № 15, при съседи: югоизток – подземен гараж, североизток – подземно паркомясто № 16, северозапад – мазе № 15, югозапад – гараж № 2; надземно паркомясто № 1, при съседи: югоизток – надземно паркомясто № 2, североизток – УПИ XXXV -405, северозапад – офис № 3, югозапад – вътрешен двор,  като изпълни строителните работи в съответствие с цитирания архитектурен проект, нормативните изисквания на ЗУТ, ППЗТСУ, Наредба № 5, БДС и условията на предварителния договор. В същия договор и по – конкретни в чл. 2 от него купувачът се е задължил да заплати на продавача  следните суми:  64 000 евро за апартамент № 1, 3000 евро за надземното паркомясто и 7 000 евро за подземното паркомясто или общо сумата от 74 000 евро или в български лева /изчислени по централния курс на БНБ в деня на съответните плащания/. В чл. 3 е постигнато съгласие цената да се изплаща в брой или по банков път, както следва – 30% - на предварителен договор, 20% - на съответната плоча, 30% - на кота било – акт 14, 10% на акт 15 и 10% на акт 16 – разрешение за ползване.

На следващо място страните са постигнали съгласие предплатеното капаро да се прихваща от дължимата цена, като купувачът се е задължил да заплати определената в чл. 3 цена по начина, описан в чл. 4 от договора. В раздел VI отговорност за неизпълнение – чл. 13 е предвидено, че в случай, че продавачът откаже да прехвърли на купувача правото на собственост върху имота и се стигне до съдебно производство за обявяване на договора за окончателен, той да дължи неустойка в размер на 50% от цялата предплатена цена.

Отделно от това страните не спорят, че И.Б.Н. и С.Р.Д. са получили от В.П. А.– Д. съответните суми във връзка със сключения предварителен договор за покупко – продажба: сумата от 22 200 евро с разписка от 16.06.2012г., представляваща 30% от общата сума по предварителен договор за покупка на апартамент 1 от първи етаж на сграда II на ул. *****- УПИ XXXIII - 405a 288а в местността България – Мотописта по плана на гр. София, сумата от 14 800 евро с разписка от 23.07.2012г., представляваща 20% от общата сума съгласно предварителен договор за покупка на апартамент № 1, ет. 1 от сграда II на ул. „*****– УПИ XXXIII -405a, 288a, местността България – Мотописта по плана на гр. София, сумата в размер на 22 200 евро с разписка от 13.12.2012г., представляваща 30% от общата сума съгласно предварителен договор за покупка на апартамент № 1, ет. 1 от сграда II на ул. „*****– УПИ XXXIII -405a, 288a, местността България – Мотописта по плана на гр. София; сумата от 7400 евро с разписка от 27.01.2013г. отново  с основание предварителен договор за покупко – продажба на ап. № 1, сграда II на адрес на ул. “*****a.

По делото на следващо място се установява, че с разрешение за ползване от 15.02.2017г. се установява, че Дирекция за национален строителен контрол разрешила ползването на стоеж „Жилищни сгради I и II с магазини, офиси и подземен гараж и външно електрозахранване на жилищни сгради с кабелни линии Н.Н.1.KV”, находящи се в урегулиран подземен имот XXXIII-405а, кв. 288а, по плана на гр. София, м. „България - мотописта”, район „Красно село” – Столична община, с административен адрес: гр. София, ул. „*****.

По делото е представен и нотариален акт за покупко – продажба на право на строеж върху недвижим имот № 93, том II, рег. № 13710, дело № 231 година на 13.12.2012 година, видно от който И.Б.Н., С.И.И. и С.Р.Д. като продавачи и В.П. А.– Д. като купувач постигнали съгласие срещу сумата от общо 20 420 лева И.Б.Н. и С.И.И., да продадат на В.П. А.– Д. своята  ½ /една втора/ идеална част от правото на собственост, а С.Р.Д. да продаде на В.П. А.– Д. своята 1/2 /една втора/ идеална част от правото на строеж на следния обект – „апартамент № А1 със застроена площ от 83,72 кв.м., находящ се на първи жилищен етаж на сграда две, заедно с принадлежащите на апартамента 17,81% идеални части от общите части на сградата и толкова части от правото на строеж върху мястото, заедно с принадлежащото на апартамента избено помещение № 5, със застроена площ от 5,64 кв.м.

Видно от нотариален акт за покупко – продажба на право на строеж върху недвижим имот № 114, том II, рег. № 14197, дело № 251/2012 година, на 20.12.2012г. И.Б.Н. и С.И. Николова като продавачи и В.П. А.– Д.  като купувач постигат съгласие срещу цена от 2 700 лева продавачите да продадат на купувачите правото на строеж на обект в сграда с адрес гр. София, Столична община, район „Красно село”, ул. “*****, а именно – подземен гараж № 15, в урегулиран поземлен имот № XXXIII -405a,, кв. 288а, находящ се на сутеренен етаж. 

По делото са приети още като доказателства и нотариална покана, с която на 02.10.2017г. В.П. А.– Д. и Н.Д.Д. поканили И.Б.Н. и С.Р.Д. да им прехвърлят собствеността върху апартамента и двете паркоместа – подземно и надземно в сградата с адрес: гр. София, ул. „*****., както и  нотариална покана, с която В.П. А.– Д. и Н.Д.Д. са поканили на 09.11.2017г.  И.Б.Н. да им заплати надплатена сума по предварителен договор, равняваща се на 4451 евро, както и неустойка  по чл. 13 от договора в размер на 3996 евро.

Към доказателствената съвкупност по делото е приобщен и отговор на нотариална покана, с който И.Б.Н. посочил, че правото на строеж върху апартамента и подземния гараж е прехвърлено, а предварителния договор в частта за надземното паркомясто е нищожен, тъй като последното не е самостоятелен обект на право на собственост. С поканата освен това Н. е поканил Д.да му заплатят сумата от 4400 евро остатък от плащанията за прехвърлените обекти и сумата от 444 евро, представляващи неустойка по чл. 14 от предварителния договор.

По делото е представено и удостоверение от 03.04.2018г., от което се установява, че УПИ XXXIII -405а, кв. 288а е идентичен с УПИ XXXIII01625, кв. 288а и за двете жилищни сгради, построени в цитирания имот с определен административен адрес: гр. София, ул. „*****. Видно от представения технически проект надземното паркомясто е с площ от 13,75 кв.м.

На следващо място между кориците по делото е представена и обяснителна записка от 27.11.2017г. за преработка по време на строителство, от която се установява, че съгласно чл. 154 ЗУТ между сграда I и сграда II на ул. „*****са обособени места за паркиране, част от които са под навес, подход към подземен гараж, като в двора се намират 14 паркоместа и 1 гаражна клетка към сграда I. В записката е посочено още, че чрез рампа от  двора се слиза в подземен гараж, в който се намират 15 паркоместа и 2 гаражни клетки с 2+1 ново паркоместа,  като общият брой места за паркиране е 33.

Видно от заповед № РД-09-50-100 от 06.02.2015г. съдът установява, че главният архитект на Столична община е допуснал съществено изменение в одобрения инвестиционен проект по части „архитектура”, „Конструкция”, „ВиК”, „Електро” и „ОВ”, като извършените промени са на к. +2,80, к.+16,80 и к. -3,00.

На следващо място по делото е установено и че на 27.11.2012г. С.Р.Д., М.В.Д., Р.В.Д., И.Б.Н. и С.И.И. взаимно си учредили право на строеж върху собствения си незастроен урегулиран поземлен имот № XXXIII-405a,  в кв. 288а, по плана на гр. София, местността „бул. Бълагрия - мотописта”, целият с площ от 1132 кв.м. и придобили право на строеж за изграждането на обект „Жилищни сгради с магазини, офиси и подземен гараж”, състоящ се от сграда I и сграда II и подземен гараж. /видно от приетия като доказателство и неоспорен от страните нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилища, търговски обекти и подземен гараж № 77, том II, рег.  № 12860, нот. дело № 217/2012г./  

По делото освен това е приета като доказателство и справка в търговски регистър и регистър на юридически лица с нестопанска цел съдът установява, че като непарична вноска в дружеството  „Н.-****” ООД е апортирано право на строеж върху обособени обекти, които трябва да бъдат изградени в две сгради / Сграда I и сграда II/, съгласно одобрен инвестиционен проект от 28.07.2011 година на СО, ДАГ при наличие на издадено разрешение за строеж № 158/28.07.2011 година от главния архитект на Столична община, върху незастроен урегулиран поземлен имот № ХXXIII – 405а, в квартал 288а по плана на град София, местността бул. България – мотописта, както следва – 1/2 идеална част от Апартамент № А7, със застроена площ от 62,11 кв.м., заедно с избено помещение № 7, със застроена площ от 6,13 кв.м.,  ½ идеална част от Апартамент № А8, със застроена площ от 99,92 кв.м., заедно с избено помещение № 8, със застроена площ от 5,06 кв.м., 1/2 идеална част от Апартамент №А9, със застроена площ от 50,97 кв.м., заедно с избено помещение № 9, със застроена площ от 3,58 кв.м., 1/2 идеална част от Апартамент № А10, със застроена площ от 60 кв.м., заедно с избено помещение № 10 със застроена площ от 5,71 кв.м., 1/2 идеална част от апартамент № А11, със застроена площ от 62,11 кв.м.

На следващо място е прието като доказателство и удостоверение за наличие и липса на задължения на И.Б.Н., видно от което същият няма задължения за 2018г. Такова удостоверение е представени и за  С.Р.Д., като от същото се установява, че последната има задължения в размер на 5,17 лв. за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. към НАП.

Към доказателствената маса е приобщено и удостоверение от Столична община, дирекция „Общински приходи”, от което е видно, че данъчната оценка на надземно паркомясто № 1 с разгърната застроена площ от 15, 95 кв.м. се равнява на 1566,30 лева.

По делото  е разпитан и един свидетел – К.В., като същата заявява, че във вътрешния двор между самите сгради е разчертано място с 5-6 места за паркиране и че е виждала паркирани коли на паркоместата, но не и автомобилите на ищците.

Спорно между страните по делото се явява обстоятелството дали на 13.12.2012г. В.П. А.– Д. е заплатила по банков път съобразно платежни нареждания от същата дата общо сумата в размер на 20 420 лв. както следва: 10 210 лв. на И.Б.Н. с основание покупка с право на строеж ап. А1, сграда II и  сумата от 10 210 лв. с отделно платежно нареждане от същата дата на И.Б.Н. с основание покупка с право на строеж ап. А1, сграда II, и дали същата сума представлява част от сумата от 22 200 евро съобразно разписката от 13.12.2012г. В отговорите на исковата молба, които са с идентично съдържание действително ответниците са навели такива твърдения и възражения относно плащанията, които са били извършени на процесната дата 13.12.2012г.

Отделно от това във въззивната жалба са изложени подробни съображения, че по делото е налице извънсъдебно признание от ищците, че към м.09.2017г. купувачите са били заплатили единствено 90 % от цената по предварителния договор, като са останали неплатени 10 %  от уговорената цена и същото е видно от представените по делото нотариални покани от ищците и разписка /тристранен протокол/ от 08.09.2017г.

При установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни факти, които преценени според правилото на чл. 175 ГПК – с оглед на всички обстоятелства по делото, биха насочили към основателност или неоснователност на исковата претенция. Извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти също съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК. Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно игнорирано. Признанието представлява обяснение на страна по делото, което съставлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда, разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора. В тази връзка има утвърдена константна практика - решение № 65/30.07.2014 г. по търг. дело № 1656/2013 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 84/23.05.2014 г. по гр. дело № 3361/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 210/19.19.2016 г. по гр. дело № 861/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 22/19.03.2015 г. по гр. д. № 2979/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.

Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със свидетелски показания или с документа, който го материализира. На такова доказано извънсъдебно признание на неизгодни за страната по спора факти, не може да бъдат противопоставени обясненията на тази страна, които съдържат изгодни за нея факти и същото да бъде отречено само въз основа на тези обяснения. Преценката относно достоверността на такова признание следва да се извърши от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. При извършването на тази съвкупна преценка, съдът трябва да изследва дали направеното признание кореспондира или е в противоречие с останалите обстоятелства, установени по делото.  

Настоящата съдебна инстанция намира, че са основателни оплакванията и доводите на въззивниците, че първоинстанционният съд неправилно е оценил доказателствената сила и стойност на разписката /тристранен протокол/ от 08.09.2017г., както и на представените по делото от самите ищци нотариални покани от 28.09.2017г. и 07.11.2017г. /л.26, л. 27 и л. 203 от делото/. Наличната по делото разписка от 08.09.2017г. представлява частен удостоверителен документ, предвид отразеното в нея, по същество съставлява нов договор, съобразно който ищцата се е опитала да предоговори с ответниците начина на плащане на цената по предварително сключения между страните договор. Същото представлява признание, че към 08.09.2017г. ищците са заплатили от общата сума по договора в размер на 74 000 евро само 90 % от същата и е следвало да заплатят останалата част от сумата. До този си извод въззивната инстанция достигна отчитайки обстоятелството, че разписката е била приета от районния съд като писмено доказателство в съдебното заседание по делото от 07.11.2019г., тъй като ответната страна е получила същата от строителя на по- късен етап и е нямала възможност да я представи с отговора на искова молба.  Същевременно обаче ищците не са възразили по отношение на представени частен документ, а напротив са направили искане разписката да бъде приета като писмено доказателство. Оспорването на частен свидетелстващ документ е възможно да бъде направено по реда на чл. 193 ГПК когато същият се представи в съдебно заседание, като оспорването му може да бъде направено най – късно до края на заседанието. В тази връзка следва да се отбележи и че законодателя е предвидил и възможност за доказването на удостовереното в документа да се ангажират и свидетелки показания /чл. 194, ал. 1 ГПК/

В конкретния случай  както бе отбелязано по- горе ищците не са оспорили разписката /тристранен протокол/ до края на съдебното заседание от 07.11.2019г., а напротив са изразили съгласие същата да се приобщи към доказателствения материал по делото, поради което и същата следва да се цени от настоящия състав като извънсъдебно признание от страна на ищцата В.П. – А.– Д., че към 08.09.2017г. ищците са заплатили от общата сума по договора в размер на 74 000 евро само 90 % от същата и е следвало да заплатят останалата част от сумата в размер на 10 %.

Нещо повече, по делото освен това самите ищци са представили към исковата молба нотариални покани, отправени до ответниците по делото. Първата нотариална покана е представена пред Л.А., нотариус с район на действие – СРС, рег. № 427 на Нотариалната камара на дата 28.09.2017г. и е удостоверено, че е била връчена на ответниците по делото на 02.10.2017г. В същата В.П. А.– Д. и Н.Д.Д. заявяват, че желаят да им бъде прехвърлена собствеността върху апартамента и двете паркоместа, както и че при подписването на нотариалния акт ще заплатят на ответниците по делото дължимите от тях суми в размер на 3404 евро, представляващи разликата между дължимите от ищците суми. Втората нотариална покана е предоставена на Л.А., нотариус с район на действие – СРС, рег. № 427 на Нотариалната камара на дата 07.11.2017г. и е удостоверено, че е била връчена на ответниците по делото на 09.11.2017г., като в нея за първи път ищците навеждат твърденията си, че са надплатили суми по предварителния договор за покупко – продажба, сключен между страните, и претендират възстановяване на суми във връзка с това.

Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав счита, че първата нотариална покана, връчена на ищците на 02.10.2017г. представлява извънсъдебно признание, че към конкретната дата 02.10.2017г. не е била заплатена от ищците цялата сума  в размер на 74 000 евро, дължима от последните по предварителния договор за покупко – продажба от 05.06.2012г., като същото доказателство е било своевременно оспорено от ответниците с отговорите на исковата молба съобразно разпоредбата на чл. 193 ГПК.

С оглед на всичко горепосочено настоящият въззивен състав счита, че по делото бе доказано, че ищците са заплатили  90 % от дължимата от тях сума по предварителния договор за  покупко – продажба от 05.06.2012, т.е. че са заплати сумата от 66 600 евро, като е останала като дължима сумата в размер на 7400 евро /представляваща 10 % от сумата от 74 000 евро/. Предвид обстоятелството обаче, че по делото се доказа по безспорен начин, че надземното паркомясто не е било прехвърлено на ищците по делото, поради нищожност на тази клауза в предварителния договор, то от общо дължимата сума в размер на 74 000 евро следва да се приспадне сумата от 3000 евро, посочена като продажна цена на надземното паркомясто  по предварителния договор. С оглед на това общата дължима сума от ищците по договора възлиза на 71 000 евро, от които са заплатени 66 600 евро или остават да се доплатят общо 4400 евро на ответниците по делото.

С оглед на горното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която ответниците са осъдени по иска по чл. 55 ЗЗД да заплатят сумата от по 1500 евро на всеки един от ищците, представляващи платени без основание средства в периода от 16.06.2012г. до 27.01.2013г., ведно със законната лихва от 15.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като исковите претенции се явяват неоснователни. Поради акцесорния характер на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД  решението следва да се отмени като неоснователно и в тази му част, в която исковете, предявени от ищците срещу ответниците по чл. 86 ЗЗД са били уважени за сумата от 96,96 лв., представляващи обезщетение за забава върху претендираната сума от 1500 евро за периода от 17.11.2017г. до 15.03.2018г.

 По горните съображения настоящата инстанция счита и че въззивниците са успели да докажат в хода на производство по делото по несъмнен начин насрещната си искова претенция по чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане на първоначалните ищци в производството да заплатят на всеки един от първоначалните ответници в условията на солидарност сумата от по 4302,83 лв. /2200 – равностойност в евро/, представляваща неплатен остатък по предварителен договор от 05.06.2012г.. Предвид това първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и съответно същите да бъдат уважени от настоящата въззивна инстанция.

По разноските:

При горния изход на делото по предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът приема, че на ответниците по първончалния иск се дължат направените пред първата инстанция разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение за всеки един от тях, както и сумата от 86, 06 лв. за всеки един от тях за деловодни разноски – заплатена държавна такса по насрещните искове пред първа инстанция. Предвид това първоначалните ищци в производството следва да заплатят по още 281,06 лв. в полза на всеки един от ответниците И.Б.Н. и С.Р.Д. –  разноски пред първа инстанция.

На въззивниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължат и разноските, направени във въззивното производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, включващ за всеки от тях по 250 лв. адвокатски хонорар и заплатена държавна такса от всеки един от тях в размер на по 151, 03 лв.

С оглед цената на иска, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

                                                           РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 37807/11.02.2020г., постановено по гр. д. № 17705/2018г. по описа на СРС, ГО, 167-ми състав, в частта, в която И.Б.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на В.П. А.– Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. И., сумата от 1500 евро, представляваща платени без основание средства в периода от 16.06.2012г. до 27.01.2013г., ведно със законовата лихва от 15.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата; в частта, в която С.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на В.П. А.– Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. И., сумата от 1500 евро, представляваща платени без основание средства в периода от 16.06.2012г. до 27.01.2013г., ведно със законовата лихва от 15.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата; в частта, в която И.Б.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъден на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на В.П. А.– Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. И., сумата от 96,96 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираната сума от 1500 евро за периода от 17.11.2017г. до 15.03.2018г.; в частта, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от И.Б.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В.П. А.– Д., ЕГН: ********** и  Н.Д.Д., ЕГН: **********, и двамата със съдебен адрес: *** чрез адв. И. да му заплатят сумата от 2200 евро, представляваща незаплатен остатък по предварителен договор от 05.06.2012г.; в частта, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от С.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В.П. А.– Д., ЕГН: ********** и Н.Д.Д., ЕГН: **********, и двамата със съдебен адрес: *** чрез адв. И. да му заплатят сумата от 2200 евро, представляваща незаплатен остатък по предварителен договор от 05.06.2012г.; в частта, в която И.Б.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***  и С.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят на В.П. А.– Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. И. на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК сумата от 533 лева, представляваща сторени разноски пред СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на И.Б.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на В.П. А.– Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. И., сумата от 1500 евро, представляваща платени без основание средства в периода от 16.06.2012г. до 27.01.2013г., ведно със законовата лихва от 15.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на С.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на В.П. А.– Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. И., сумата от 1500 евро, представляваща платени без основание средства в периода от 16.06.2012г. до 27.01.2013г., ведно със законовата лихва от 15.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на И.Б.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на В.П. А.– Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. И., сумата от 96,96 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираната сума от 1500 евро за периода от 17.11.2017г. до 15.03.2018г.

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД В.П. А.– Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** и Н.Д.Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, да заплатят на И.Б.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, в условията на солидарност сумата от 2200 евро, представляваща незаплатен остатък по предварителен договор от 05.06.2012 година.

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД В.П. А.– Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** и Н.Д.Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, да заплатят на С.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, в условията на солидарност сумата от 2200 евро, представляваща незаплатен остатък по предварителен договор от 05.06.2012 година.

ОСЪЖДА  В.П. А.– Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** и Н.Д.Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, да заплатят на С.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 401,03 лв. – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА  В.П. А.– Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** и Н.Д.Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, да заплатят на И.Б.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 401,03 лв. – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА В.П. А.– Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** и Н.Д.Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** да заплатят на С.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от още 281,06 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС и заплатена държавна такса за насрещните искове пред първа инстанция.

ОСЪЖДА В.П. А.– Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** и Н.Д.Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** да заплатят на И.Б.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от още 281,06 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС и заплатена държавна такса за насрещните искове пред първа инстанция.

Решението е влязло в сила в останалата част, като необжалвано.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.