О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./ .03.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.02.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: MAРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Кръстев
в.ч.т.д. № 145 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.
Предмет на разглеждане е частна жалба на „АГРОВИН“ ООД,
ЕИК *********, гр. Сунгурларе, чрез
пълномощника адв. Т.Т. срещу разпореждане № 50466/20.12.2018 г., постановено по
ч.гр.дело № 15387/ 2018 г. на ВРС, с което е обезсилена издадената заповед №
7781/ 22.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В жалбата се твърди, че разпореждането на съда е
незаконосъобразно и неправилно, поради което подлежи на отмяна. Сочи се, че
правилно заповедният съд е констатирал издаването на заповед № 7781/22.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение срещу „МАНДАРИН – МН“ ООД за посочените
в заявлението суми. Излагат съображения относно спазване на преклузивния
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, съобразно дадените с разпореждане №
44210/09.11.2018 г. указания на заповедния съд във връзка с подаденото в срок
възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. Твърди се, че съобщението с указанията
на ВРС за предявяване на установителен иск в едномесечен срок от получаването
му, с предупреждение за обезсилване на
издадената заповед ако такъв не бъде предявен, е получено на 15.11.2018 г.,
следователно срокът е изтекъл на 15.12.2018 г. Посочено е, че своевременно на
13.12.2018 г., с препоръчано писмо с обратна разписка № PS8400005VGLU „АГРОВИН“ ООД е
предявило иска си пред ВРС, за което е приложена и квитанция с обратна разписка
от „Български пощи“ ЕАД от 13.12.2018 г. Твърди се още, че с молба от
14.12.2018 г. /с препоръчано писмо с обратна разписка от № PS 840000GAHET/, получена във
ВРС на 27.12.2018 г. по реда на чл. 415, ал. 5 ГПК са били представени доказателства пред заповедния
съд за предявения иск, като е приложено копие от исковата молба и обратната
разписка за получаването му, ведно с молбата.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, насрещната страна е подала
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното
разпореждане като правилно и законосъобразно. Сочи, че към момента на
постановяване на обжалваното разпореждане – 20.12.2018 г. не са били представени
доказателства за предявения иск. Такива са постъпили едва на 27.12.2018 г.,
което е след изтичане на едномесечния срок.
Съдът преценява частната жалба за редовна и
производството по нея за допустимо, след изпълнение на дадените указания с
определение на въззивния съд № 482/06.02.2019 г. С молба вх.№ 5852/22.06.2019
г. е отстранена констатираната от съда нередовност на жалбата, поради липса на
установена процесуална легитимация на жалбоподателя, респ. представителна власт
за пълномощника му пред настоящата инстанция. Жалбата е подадена от
легитимирана страна, чрез упълномощен процесуален представител, в преклузивния
срок и при съобразяване изискванията към редовността на частните жалби.
Въз основа на горното, съдът по същество на жалбата
констатира следното: Пред ВРС е подадена заявление по чл. 410 ГПК от „АГРОВИН“
ООД, ЕИК *********, гр. Сунгурларе, чрез пълномощника адв. Т.Т. за издаване
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу „МАНДАРИН – МН“ ООД, за
заплащане на сумата от 1 597.44 лева, представляваща стойността на продадена,
но незаплатена стока по девет броя фактури, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и
сторените по делото разноски. С разпореждане от 22.10.2018 г. ВРС е
констатирал, че подаденото заявление отговаря на формалните и съдържателни
изисквания за редовност и е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение
против длъжника за заплащане на посочените в заявлението суми, препис от която
е връчен на последния на 01.11.2018 г. Срещу издадената заповед №
7781/22.10.2018 г. в срока по чл. 414, ал.2 ГПК е постъпило възражение вх.№
73170/08.11.2018 г. от „МАНДАРИН – МН“ ООД, като с разпореждане №
44210/09.11.2018 г. ВРС е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението,
за което следва да представи доказателства, или издадената заповед следва да
бъде обезсилена. Видно от приложеното по ч.гр.д. № 15387/2018 г. на ВРС
съобщение, препис от разпореждането е връчен на заявителя на 15.11.2018 г. Предвид
липсата на представени доказателства за предявен иск в указания едномесечен
срок, изтекъл на 15.12.2018 г., с разпореждане № 50466 от 20.12.2018 г. ВРС е
обезсилил издадената заповед.
С молба вх.№ 85183/27.12.2018 г. „АГРОВИН“ ООД е
представило доказателства за предявен установителен иск, приложил копие от
исковата молба и квитанция от „Български пощи“ за изпратено препоръчано писмо
до ВРС, видно от която исковата молба е подадена по пощата на 13.12.2018 г.,
или в рамките на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Видно обаче от
пощенското клеймо към подадената молба вх.№ 85183/27.12.2018 г., същата е била
изпратена до ВРС на 20.12.2018 г., т.е.
след изтичане на срока.
Константна е практиката на ВКС
относно съвпадането на срока по чл. 415, ал.4
и ал.5 ГПК, т.е. срокът за представяне на доказателствата съвпада със
срока за предявяване на иска - един месец от датата на уведомяването за
постъпилото възражение на длъжника и за възможността да се предяви иск за
съществуване на вземането, предмет на оспорената по реда на чл. 414 ГПК заповед за изпълнение. За съда, разглеждащ заповедното производство, не
съществува служебно задължение да проверява дали заявителят е предявил иск за
съществуване на вземането в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Спазването на
преклузивния едномесечен срок се доказва от заявителя пред съда, разглеждащ
заповедното производство, във всички случаи, без значение дали заповедното
производство и исковото производство се развиват пред един и същ или пред
различни съдебни състави. (в този см. Определение
№ 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. I т. о., ТК; Определение № 374 от
27.05.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 325/2010 г., II т. о., ТК; Определение №
536/31.07.2012 г. на ВКС, III г.о. по ч.гр.д. № 251/2012 г.) Доколкото, видно от
пощенското клеймо на приложения плик към молба вх.№ 85183/27.12.2018 г. на
„АГРОВИН“ ООД за представяне на доказателства за предявен установителен иск за
вземането, такива са изпратени на 20.12.2018 г., или след преклузивния
едномесечен срок, заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена, макар и
искът да е предявен в срок.
Поради достигане до идентични изводи с тези на ВРС,
разпореждането му следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 50466/20.12.2018
г. на ВРС, постановено по ч.гр.дело № 15387/2018 г., с което е обезсилена
издадената по делото заповед № 7781/22.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.